Проф. Христо Хинков е психиатър, доскоро директор на НЦОЗА. В

Проф. Христо Хинков е психиатър, до неотдавна шеф на НЦОЗА. В момента управлява дирекция " Психично здраве и зависимости " в центъра. Автор и съавтор на научни писания в региона на епидемиологията на психологичните разстройства и психологичното здраве в подтекста на публичното здраве. Неотдавна излезе от щемпел неговата монография " Българската тревога ". Това е мотивът за диалога ни с него през днешния ден. 

Проф. Хинков, по какъв начин решихте да се докоснете до тематиката за българската тревога?

Тревожността е съществена категория в психиатрията и логиката на психиката и е извор на редица признаци и болести от друг темперамент. В две епидемиологични изследвания у нас в границите на Световното проучване на психологичното здраве, ръководено от екип на Харвард и под егидата на СЗО, беше открит фактът, че българите страдат от тревожни разстройства не повече от редица други страни със сходни характерности.

Заедно с това, смъртността у нас от сърдечно-съдови, онкологични и дихателни болести е трайно най-висока от десетилетия. Като се има поради, че тези болести имат психосоматичен темперамент, т.е. дължат се на високи равнища на тревога, се получава абсурд – инструментално открити релативно междинни равнища на тревога и статистически потвърдени доста високи равнища на психосоматични болести. Именно този абсурд съм се опитал да обясня в монографията. Моята догадка е, че българите непосредствено „ соматизират “, т.е. изтласкват психологичната сила, дължаща се на тревогата на соматично равнище, без тя да може да придобие характерности на психиатрично разстройство, което да бъде засечено с методите на проучването.

Казано на елементарен език, българинът реагира на неблагополучията към себе си с телесна симптоматика и не демонстрира признаците на тревога, които би следвало да има при такива високи равнища на стрес в исторически проект. В монографията аз назовавам това пост-тревожност по прилика с новопоявилите се понятия постмодерност, постиндустриализъм, посткомунизъм, постистина.

Всъщност, не е ли тревогата, в медицинския смисъл на думата, универсално разбиране?

Точно по този начин е, от психиатрична и психична позиция пък и в по-широк медицински смисъл тревогата е основополагаща причина за редица други разстройства от психиатричен и както към този момент загатнах от психосоматичен темперамент. В епидемиологичното изследване, което загатнах първоначално, към 12% от всички разстройства са непосредствено свързани с тревога.

„ Тревожният българин “ - по какъв начин бихте го охарактеризирали напълно в резюме?

Тревожният българин не е обезпокоителен в общоприетите правила за демонстрация на такова положение. Българинът прикрива своята паника, маскира я с разнообразни тактики, не позволява на съзнавано равнище да, че е обезпокоителен и си заплаща със психосоматични болести, което го слага на челни места по смъртност в международен мащаб. Пандемията от COVID-19 сподели ясно, че скритата болестност от тревожни разстройства, маскирани или проявени със сърдечно-съдови, онкологични или други психосоматични болести при екстремални условия като пандемията, усилва смъртността до международни равнища.

Повече европеец или повече балканец е той във връзка с тревогата?

В подтекста на предходния отговор, българинът е доста повече балканец в сравнение с европеец, най-малкото тъй като не признава своите психологични разстройства, отхвърля да се лекува и да върви на психиатър и подсъзнателно ги свежда до соматични равнища, които го убиват.

От какво се дефинират тези негови особености?

Дългата историческа орис на българите - тяхната неповторима история на оцеляване през вековете и жестоките удари, които е понесъл през своето битие като народ, са построили особени характерности за акомодация, които обаче се оказват маладаптивни. Изводът е много скептичен, въпреки най-после в книгата да е оставено място на вяра заради откритата непредвидимост на нашия народ.

До какви последствия в медицински проект водят те?

Аз загатнах към този момент, че от статистическите данни ясно се вижда, че заемаме челните места по смъртност в европейски проект, а по време на пандемията от COVID-19 и в международен мащаб, че там се намесват и редица други фактори, които са оценени в оповестени към този момент няколко отчета по тази тематика.

Трябва или не би трябвало да се лекува „ българската тревога “?

Разбира се, че би трябвало да се лекува, тъй като тя в действителност ни убива, въпреки да не я признаваме и самоидентифицираме. Това е дълготрайна задача за генерации психолози, психиатри, общопрактикуващи лекари, обществени служащи и хуманитаристи.

В този ред на мисли, каква е прогнозата Ви за психологичното здраве на българина?

Засега е песимистична като се имат поради статистическите данни и наличните разбори. Без да встъпвам в политическото поле, единствено ще отбележа, че политическата среда у нас и интернационалната обстановка, в допълнение, имат голямо значение за равнището на тревога (която, както споделих българинът явно превежда на соматичен език). Необходимо е да се построи система за образование на работещите на напред във времето в амбулаторната помощ за ранно разкриване на признаци на тревога и съответно държание за оправянето с тях. Медицинските експерти би трябвало да имат сетива за тези проблеми, с цел да реагират съответно и в точния момент. Ще ви дам образец: всички знаем, че продължителното влияние на стресогенни фактори води до повишение на кръвното налягане и риск от хипертонична болест. Сега цялата ни здравна просвета е съсредоточена към лекуването на хипертонията, а не към лекуването на напрежението, който я е провокирал. Това има отношение към огромния проблем за ниското равнище на публично здраве, ранната профилактика и одобряване на здравословния метод на живот.

И, защото от години ръководите отдел в НЦОЗА, който се занимава тъкмо с тази проблематика, употребявам случая да Ви помоля да разкажете в резюме за плановете, над които работи Вашият екип?

В момента сме включени в план, обвързван с образование на работещи с бежанци от Украйна – доброволци, обществени служащи и други експерти в тази област за създаване на обединен логаритъм на държание с тези хора, с оглед съответно даване на психо-социална поддръжка и профилирана помощ, където е нужно.

 В навечерието на Коледа и Нова година сме. Какво е пожеланието Ви към българските психиатри и всички български лекари?

Да са здрави, да си оказват помощ един различен и да имат доста наслада от специалността си.