Пост-пандемични икономики
Проф. Гарабед МИНАСЯН
Наскоро Европейската комисия разгласява своята лятна прогноза 2022 (наричана по-нататък прогноза " лято 2022 " ) за средносрочното развиване на европейските стопански системи. Те заслужават внимание заради опцията за паралелна параленост на икономическото развиване на сравними и съпоставими стопански системи, както и за осмисляне на движещите трендове.
Европейска комисия разгласява четири свои прогнози в границите на годината: зимна, пролетна, лятна и есенна. Настоящите агрегирани прогнози на Европейска комисия са за 2022-2023 година по следните индикатори: (1) годишен ритъм на приръст на БВП; (2) годишна инфлация (хармонизиран показател на потребителските цени). При оценката на икономическите величини в прогнозата " лято 2022 " е потребна и съпоставката с предхождащи прогнози, доколкото сходна параленост дава визия за оценка на въздействието на в това време появили се фактори, въздействащи на параметрите на икономическо развиване. В случая е забавна съпоставката с прогнозата " пролет 2022 " на Европейска комисия с оглед открояване на въздействието на войната, която Русия води в Украйна.
Успоредно с оповестените прогнози, Европейска комисия дава сравнима отчетна (реална) информация за всички страни от Европейски Съюз за 2020-2021 година Така времевата съпоставима информация е за 2020-2023 година, а това е интервалът, през който поражда и се развива пандемията КОВИД-19. Обхващането на четиригодишния интервал 2020-2023 година дава опция да се оцени въздействието на два основни екзогенни фактора върху икономическото развиване, както и на успеваемостта на подхванатите управнически макроикономически ограничения: (1) пандемията КОВИД-19 и (2) войната на Русия против Украйна. В допълнение, през обсъждания четиригодишен интервал има преливане на резултати от една година в друга, които се компенсират при агрегираната оценка. Такова очевидно преливане се следи през 2020-2021 година (но освен тогава), когато икономическата криза през 2020 година, която е с разнообразни измерения в обособените страни, се компенсира със сравнимо възобновяване през идната (следващите!) години.
Сравненията сред страните е редно да се водят за сравними и съпоставими по своята орис и развиване стопански системи. В случая такава група страни са тези, които преди 90-те години на предишния век са били членки на Съвет за икономическа взаимопомощ, а по-късно се включиха в Европейски Съюз. Това са общо 9 страни (България, Естония, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия, Унгария и Чехия), за които е възприето условното наименование " страни СИВ-ЕС ".
Икономически напредък
Страните СИВ-ЕС се оправят и се чака да се оправят релативно по-добре с изброените световни провокации спрямо останалите страни от еврозоната (Фигура 1). В прогнозата " лято 2022 " се показва спад на упования стопански напредък в еврозоната за четиригодишния интервал 2020-2023 година по отношение на предвижданията в прогнозата " пролет 2022 " от 3,6% на 2,5% (който и по този начин си е пределно нисък), до момента в който при стопанските системи на страните СИВ-ЕС се планува опазване или превишение на съответния индикатор. Изключение прави само Словакия, при която има спад на икономическата динамичност в двете прогнози - от 4,4% на 3% (видимо заради странова специфика).
Показателно е, че средноаритметичният приръст на Брутният вътрешен продукт за страните СИВ-ЕС за 2020-2023 година в прогнозата " лято 2022 " се планува да е 7,9% (при 2,5% за еврозоната). Това задоволително обичайно икономическо показване на страните СИВ-ЕС следва да се свърже най-много със значителните помощи, които тези страни получават от развитите стопански системи в Европейски Съюз. В това отношение икономическата конвергенция абсолютно е в ход. То също демонстрира, че Европейски Съюз като цяло демонстрира нужната угриженост за подкрепяне на икономическото развиване на страните СИВ-ЕС, без значение и макар тежките последици от войната на Русия в Украйна.
Скоростта на придвижване на обособените страни СИВ-ЕС е друга, освен това сензитивно. В долния завършек на ранжирането се открояват Чехия и Словакия с най-малък стопански прогрес, до момента в който останалите страни съумяват да се оправят, освен това нелошо. За страдание, България, която е най-слабо развитата страна освен в групата, само че и в Европейски Съюз, продължава да поддържа мижав напредък (почти непроменено очакване от 4,8% за четиригодишния интервал, т.е. 1,2% средногодишно!). Неприятно за България е сравнението със страните в дерогация Полша, Унгария и Румъния, които се планува да съумеят да реализират средногодишно два пъти по-високи темпове на стопански напредък, а още по-високо е предстоящото превишение на икономическата динамичност за страните членки в еврозоната Естония, Литва и Латвия.
България е редно, даже е длъжна, да съумява да поддържа изпреварващи темпове на стопански напредък по отношение на сходните с нея страни. Очакванията на Европейска комисия в двете прогнози са за условен застой (замразяване) на статута на България, което значи, че страната се движи по инерция, без внедряване на нови печеливши политики. Подобна преценка се свързва с неустановените, даже безредни политически взаимоотношения, когато надвиват личностни и реваншистки настроения в ущърб на националния стопански разцвет.
Инфлация
В следващите прогнози на Европейска комисия инфлацията е навсякъде по-висока (Фигура 2). Войната на Русия в Украйна влияе върху позитивния растеж на инфлацията в страните на Европейски Съюз. В еврозоната като цяло предвиждането за нивото на акумулираната инфлация е сензитивно по-ниско от това за тази в страните СИВ-ЕС. Подобно развиване значи протичането на развой на ценова конвергенция в Европейски Съюз, който е неминуем и би следвало да се следи наложително. Този развой е по-слабо изразен в страните СИВ-ЕС, които са членки на еврозоната (Естония, Латвия, Литва, Словакия, включително и България), при които предвижданата средногодишна инфлация за 2020-2023 година нараства в прогнозата " лято 2022 " на 4,3% (от 3,6% в прогнозата " пролет 2022 " ), до момента в който съответните индикатори за страните СИВ-ЕС в дерогация са 5,0% и 4,4%. Това разминаване следва да се свърже и с опцията на страните в дерогация да употребяват валутния си курс като управнически лост.
При всички случаи високата инфлация обезценява насъбрани към този момент стойности. В съответния случай тя е и измерител на цената, която страните заплащат за войната на Русия в Украйна. В избрана степен то е и неизбежно за страните СИВ-ЕС, изключително и най-много за включените страни в еврозоната. За страните в дерогация процесът наподобява по-различен, доколкото оперирането с валутния курс оказва компенсационно влияние на инфлационните процеси. Проблемът опира и до поддържането на допустима икономическа динамичност, която е основен фактор за социално-икономическо успокоение.
В прогнозата на Европейска комисия " лято 2022 " България се откроява с най-ниска инфлация за 2020-2023 година измежду страните СИВ-ЕС - средногодишно от 5,7%. По-различно са изглеждали нещата в прогнозата " пролет 2022 " на Европейска комисия, когато три страни СИВ-ЕС се е предвиждало да са с по-ниска инфлация. В това отношение войната на Русия в Украйна се планува да повлияе по-умерено у нас.
Заключение
Страните от нашето обграждане абсолютно изживяват тежки моменти. Те са значително разследване от личен умишлен цивилизационен избор. Трябва наложително да се откри ефикасен и съдбоносен отпор на всевъзможни опити за силово военно решение на каквито и да са междудържавни взаимоотношения, изключително и най-много в Европа (но надалеч освен в Европа).
България не е изключение от общото цивилизационно предписание. Така и би трябвало да бъде. Същевременно се обяснява, че посредством по-добро потребление на инструментите на макроикономическо ръководство може да се реализира доста повече. България изпитва крещяща потребност от изпреварваща икономическа динамичност и в това отношение резултатите са изрично неудовлетворителни.
Оценявайки прогнозите на Европейска комисия, следва да уточним, че икономическите прогнози не са нещо непоправимо, нито пък че са носители на някакъв предразсъдък. Те са планове от типа " какво - в случай че ". Тяхното предопределение е да очертаят силуета на стопанската система в вероятност, само че като разследване от въздействието както на екзогенни, по този начин и на ендогенни фактори и управнически решения. Те подчертават върху избрани особености в вероятност. Задача на макроикономическото ръководство е да оценят обрисуваната вероятност, да откроят позитивите и негативите в икономическото развиване и въз основа на оценките да предначертаят решения, които да подсилят позитивите и да подтиснат негативите. В избран смисъл прогнозите са в положение да трансформират и поправят макроикономическото ръководство.
Икономически живот, със съкращения
Последвайте или харесайте вестник " ДУМА " във ФЕЙСБУК --> <--
Наскоро Европейската комисия разгласява своята лятна прогноза 2022 (наричана по-нататък прогноза " лято 2022 " ) за средносрочното развиване на европейските стопански системи. Те заслужават внимание заради опцията за паралелна параленост на икономическото развиване на сравними и съпоставими стопански системи, както и за осмисляне на движещите трендове.
Европейска комисия разгласява четири свои прогнози в границите на годината: зимна, пролетна, лятна и есенна. Настоящите агрегирани прогнози на Европейска комисия са за 2022-2023 година по следните индикатори: (1) годишен ритъм на приръст на БВП; (2) годишна инфлация (хармонизиран показател на потребителските цени). При оценката на икономическите величини в прогнозата " лято 2022 " е потребна и съпоставката с предхождащи прогнози, доколкото сходна параленост дава визия за оценка на въздействието на в това време появили се фактори, въздействащи на параметрите на икономическо развиване. В случая е забавна съпоставката с прогнозата " пролет 2022 " на Европейска комисия с оглед открояване на въздействието на войната, която Русия води в Украйна.
Успоредно с оповестените прогнози, Европейска комисия дава сравнима отчетна (реална) информация за всички страни от Европейски Съюз за 2020-2021 година Така времевата съпоставима информация е за 2020-2023 година, а това е интервалът, през който поражда и се развива пандемията КОВИД-19. Обхващането на четиригодишния интервал 2020-2023 година дава опция да се оцени въздействието на два основни екзогенни фактора върху икономическото развиване, както и на успеваемостта на подхванатите управнически макроикономически ограничения: (1) пандемията КОВИД-19 и (2) войната на Русия против Украйна. В допълнение, през обсъждания четиригодишен интервал има преливане на резултати от една година в друга, които се компенсират при агрегираната оценка. Такова очевидно преливане се следи през 2020-2021 година (но освен тогава), когато икономическата криза през 2020 година, която е с разнообразни измерения в обособените страни, се компенсира със сравнимо възобновяване през идната (следващите!) години.
Сравненията сред страните е редно да се водят за сравними и съпоставими по своята орис и развиване стопански системи. В случая такава група страни са тези, които преди 90-те години на предишния век са били членки на Съвет за икономическа взаимопомощ, а по-късно се включиха в Европейски Съюз. Това са общо 9 страни (България, Естония, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия, Унгария и Чехия), за които е възприето условното наименование " страни СИВ-ЕС ".
Икономически напредък
Страните СИВ-ЕС се оправят и се чака да се оправят релативно по-добре с изброените световни провокации спрямо останалите страни от еврозоната (Фигура 1). В прогнозата " лято 2022 " се показва спад на упования стопански напредък в еврозоната за четиригодишния интервал 2020-2023 година по отношение на предвижданията в прогнозата " пролет 2022 " от 3,6% на 2,5% (който и по този начин си е пределно нисък), до момента в който при стопанските системи на страните СИВ-ЕС се планува опазване или превишение на съответния индикатор. Изключение прави само Словакия, при която има спад на икономическата динамичност в двете прогнози - от 4,4% на 3% (видимо заради странова специфика).
Показателно е, че средноаритметичният приръст на Брутният вътрешен продукт за страните СИВ-ЕС за 2020-2023 година в прогнозата " лято 2022 " се планува да е 7,9% (при 2,5% за еврозоната). Това задоволително обичайно икономическо показване на страните СИВ-ЕС следва да се свърже най-много със значителните помощи, които тези страни получават от развитите стопански системи в Европейски Съюз. В това отношение икономическата конвергенция абсолютно е в ход. То също демонстрира, че Европейски Съюз като цяло демонстрира нужната угриженост за подкрепяне на икономическото развиване на страните СИВ-ЕС, без значение и макар тежките последици от войната на Русия в Украйна.
Скоростта на придвижване на обособените страни СИВ-ЕС е друга, освен това сензитивно. В долния завършек на ранжирането се открояват Чехия и Словакия с най-малък стопански прогрес, до момента в който останалите страни съумяват да се оправят, освен това нелошо. За страдание, България, която е най-слабо развитата страна освен в групата, само че и в Европейски Съюз, продължава да поддържа мижав напредък (почти непроменено очакване от 4,8% за четиригодишния интервал, т.е. 1,2% средногодишно!). Неприятно за България е сравнението със страните в дерогация Полша, Унгария и Румъния, които се планува да съумеят да реализират средногодишно два пъти по-високи темпове на стопански напредък, а още по-високо е предстоящото превишение на икономическата динамичност за страните членки в еврозоната Естония, Литва и Латвия.
България е редно, даже е длъжна, да съумява да поддържа изпреварващи темпове на стопански напредък по отношение на сходните с нея страни. Очакванията на Европейска комисия в двете прогнози са за условен застой (замразяване) на статута на България, което значи, че страната се движи по инерция, без внедряване на нови печеливши политики. Подобна преценка се свързва с неустановените, даже безредни политически взаимоотношения, когато надвиват личностни и реваншистки настроения в ущърб на националния стопански разцвет.
Инфлация
В следващите прогнози на Европейска комисия инфлацията е навсякъде по-висока (Фигура 2). Войната на Русия в Украйна влияе върху позитивния растеж на инфлацията в страните на Европейски Съюз. В еврозоната като цяло предвиждането за нивото на акумулираната инфлация е сензитивно по-ниско от това за тази в страните СИВ-ЕС. Подобно развиване значи протичането на развой на ценова конвергенция в Европейски Съюз, който е неминуем и би следвало да се следи наложително. Този развой е по-слабо изразен в страните СИВ-ЕС, които са членки на еврозоната (Естония, Латвия, Литва, Словакия, включително и България), при които предвижданата средногодишна инфлация за 2020-2023 година нараства в прогнозата " лято 2022 " на 4,3% (от 3,6% в прогнозата " пролет 2022 " ), до момента в който съответните индикатори за страните СИВ-ЕС в дерогация са 5,0% и 4,4%. Това разминаване следва да се свърже и с опцията на страните в дерогация да употребяват валутния си курс като управнически лост.
При всички случаи високата инфлация обезценява насъбрани към този момент стойности. В съответния случай тя е и измерител на цената, която страните заплащат за войната на Русия в Украйна. В избрана степен то е и неизбежно за страните СИВ-ЕС, изключително и най-много за включените страни в еврозоната. За страните в дерогация процесът наподобява по-различен, доколкото оперирането с валутния курс оказва компенсационно влияние на инфлационните процеси. Проблемът опира и до поддържането на допустима икономическа динамичност, която е основен фактор за социално-икономическо успокоение.
В прогнозата на Европейска комисия " лято 2022 " България се откроява с най-ниска инфлация за 2020-2023 година измежду страните СИВ-ЕС - средногодишно от 5,7%. По-различно са изглеждали нещата в прогнозата " пролет 2022 " на Европейска комисия, когато три страни СИВ-ЕС се е предвиждало да са с по-ниска инфлация. В това отношение войната на Русия в Украйна се планува да повлияе по-умерено у нас.
Заключение
Страните от нашето обграждане абсолютно изживяват тежки моменти. Те са значително разследване от личен умишлен цивилизационен избор. Трябва наложително да се откри ефикасен и съдбоносен отпор на всевъзможни опити за силово военно решение на каквито и да са междудържавни взаимоотношения, изключително и най-много в Европа (но надалеч освен в Европа).
България не е изключение от общото цивилизационно предписание. Така и би трябвало да бъде. Същевременно се обяснява, че посредством по-добро потребление на инструментите на макроикономическо ръководство може да се реализира доста повече. България изпитва крещяща потребност от изпреварваща икономическа динамичност и в това отношение резултатите са изрично неудовлетворителни.
Оценявайки прогнозите на Европейска комисия, следва да уточним, че икономическите прогнози не са нещо непоправимо, нито пък че са носители на някакъв предразсъдък. Те са планове от типа " какво - в случай че ". Тяхното предопределение е да очертаят силуета на стопанската система в вероятност, само че като разследване от въздействието както на екзогенни, по този начин и на ендогенни фактори и управнически решения. Те подчертават върху избрани особености в вероятност. Задача на макроикономическото ръководство е да оценят обрисуваната вероятност, да откроят позитивите и негативите в икономическото развиване и въз основа на оценките да предначертаят решения, които да подсилят позитивите и да подтиснат негативите. В избран смисъл прогнозите са в положение да трансформират и поправят макроикономическото ръководство.
Икономически живот, със съкращения
Последвайте или харесайте вестник " ДУМА " във ФЕЙСБУК --> <--
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ