Проф. д-р Стефан Гандев, председател на Селскостопанската ак...
- Проф. Гандев, какви цели си поставихте като ръководител на Селскостопанската академия?
- През последните години ССА беше извънредно ориентирана към научната активност. В това отношение ние имаме доста положителни резултати. Цитирани сме стотици пъти в чужбина, имаме и доста интернационалните планове. Но за жалост, ние, агроучените, сме длъжници на нашите аграрни производители. Затова желанието на новото управление на Академията е д а съкрати дистанцията с фермерите на национално равнище и да насочи изследователската активност на учените към решаването на съответни индустриални проблеми. Ние сме уверени, че това е пътят, по който дружно би трябвало да вървим с нашите производители, с цел да имаме ефикасни стопанства. Както виждате, през последните години се покачиха цените на препаратите и на торовете, респективно себестойността на продукцията се усилва непрестанно, тъй че ние дружно би трябвало да преодоляваме компликациите. Академията би трябвало да оказва помощ на нашите фермери да покачват успеваемостта на стопанствата си, както и качеството и количеството на добивите.
- А по какъв начин ще скъсите дистанцията сред фермерите и аграрната просвета?
- Ние към този момент работим в тази тенденция. Нашата концепция е да създадем профилирани препоръки по обособени браншове, в които да членуват и да вземат присъединяване както производители, по този начин и представители на асоциации и аграрни камари в обособените браншове, и във всеки съвет да има водещи учени в несъмнено направление. На тези препоръки ще се разискват съответните проблеми, които съществуват пред нашите производители и опцията на учените от ССА да ги вземат решение. Сега съществуващият тематичен проект, който несъмнено е ориентиран към научната активност, ще бъде с нов акцент, който ще идва от производителите, т.е. тематиката ще бъде последователно променяна в научноприложна тенденция.
По този метод съм уверен, че ще бъдем в интерес на нашите производители и на нашето земеделие, тъй като моите огромни страхове са, че в случай че продължат да не се употребяват новаторски способи, нови технологии и нови сортове, това значи, че ние от година на година ще губим от ден на ден производители, а доста мъчно по-късно се основава ново потомство фермери.
- Има обаче една отрицателна наклонност - нашите фермери от ден на ден употребяват непознатите сортове. Как може да се подтиква родните стопани да употребяват български сортове, респективно да има по-голямо семепроизводство?
- Както споделих, ще създадем препоръки сред аграрни производители и агроучени, само че нашата активност няма да завърши дотук. Всички новаторски решения, както и новите сортове на институтите ще бъдат изпитвани в пробните полета на съответните институти. Тоест при сравнителни опити нашите производители ще могат да видят какви резултати имаме в избрания бранш, ще могат да сравнят наш вид, който е подбран в системата на ССА, със вид, който е интродуциран, и ще могат да добият съответна визия. Именно това е концепцията за по-близък контакт, а нашите производители да бъдат уверени в правотата на решенията, които им предлагаме.
- Назад във времето ССА страдаше от продължителен финансов проблем. Каква е обстановката към днешна дата?
- Мога напълно умерено да кажа, че сега Академията се намира в устойчиво финансово положение, бюджетът на ССА не е дребен, заплатите се усилиха - и на личния състав, и на учените, тъй че заплащането е почтено. В тази връзка към този момент сме улеснени при намирането на нови фрагменти, постъпването на асистенти на работа, а учените работят с готовност. Радвам се, че Академията е в устойчиво положение, а предходните проблеми за нередовно заплащане и дефицит на средства са зад тила ни. Т.е. имаме положителни условия за работа, основани от страната. Точно заради тази причина аз считам, че ние сме длъжници както на производителите, по този начин и на страната и би трябвало да насочим изрично нашите старания към основаването на принадена стойност, която да се показва в съответни научноприложни решения.
- Освен работата с фермерите, която Ви е приоритет, какви са неотложните действия, които би трябвало да свършите като ръководител на ССА в кратковременен проект?
- В незабавен порядък обсъждаме Правилника за академичното развиване, променяме критериите, вършим ги доста по-тежки, т.е. ставаме по-взискателни към нашите учени. За страдание, мандатът на научните препоръки на Селскостопанската академия е изминал още преди 2 години, само че предходният ръководител проф. Виолета Божанова дълго време е неглижирала тази значима процедура. Затова в този момент вършим нови научни препоръки, ще разгледаме и подновим правилника за тях. Като цяло би трябвало да се даде по-голяма тежест на научния съвет като орган, който ръководи тактиката в несъмнено направление.
Освен това Академията никога няма да абдикира от отговорностите, които има във връзка с научните планове, тъй че ние продължаваме интензивно тази активност. Научните колективи към ССА са създали и извършват общо 201 научноизследователски проектa, от които: 109 -финансирани от бюджетната дотация на ССА, 47 - финансирани от Фонд „ Научни проучвания “, 5 плана от 2 стратегии, финансирани от Министерство на земеделието и храните, 57 - от интернационалните организации (РП Хоризонт „ Европа “, Interreg, COST, ФАО, IAEA, СЗО, ECPRG и др.). Академията координира и планове и по линията на двустранното съдействие със сродни интернационалните организации на правилото на споделеното самофинансиране и извършва договорни задания, финансирани от Министерство на земеделието и храните, Министерство на околната среда и водите, МИИ, Министерство на здравеопазването и други ведомства.
Важно е да отбележа също, че през 2024 година Националната научна инфраструктура за проучване и нововъведения в земеделието и храните прерасна в Център по подготвеност „ Агрохранителни системи и биоикономика “, който ще се построява през идващите пет години. Той е по план, в който ССА си партнира с УХТ - Пловдив, който е водещ сътрудник, АУ и МУ, също от Пловдив, Тракийския университет в Стара Загора, Института по гората и Института за галактически проучвания и технологии - и двата към Българска академия на науките, и Сдружението " Агрохранителни системи и биоикономика ". Стратегическата цел на плана, който е на обща стойност над 23 млн. лева, е да концентрира научна експертиза, научна инфраструктура и теоретичен капацитет за осъществяване на проучвания и прогнози, ориентирани към стабилно произвеждане на биоресурси, качествени, безвредни и здравословни храни, понижаване на въглеродния отпечатък по цялата агрохранителна верига и развиване на виталната биоикономика.
Друг забавен акцент в активността на ССА е основаване на така наречен докторантско учебно заведение. Той е по план „ Подкрепа за развиване на планова докторантура в Селскостопанската академия “. Финансира се по Програма “Образование 2021-2029 година ” и е на обща стойност 2 932 064,40 лв.. Основната цел на плана е да се предизвиква образованието на докторанти в региона на аграрните, техническите и биологическите науки. Планира се образование на 24 докторанти от 12 института на ССА, 5 от които са от Пловдив и региона - 1 от Института по растителни генетични запаси - Садово, двама от Института по зеленчукови култури „ Марица ” - Пловдив, 1 от Института по зарзаватчийство - Пловдив, и 1 от Института по консервиране и качество на храните - Пловдив.
Проф. доктор Стефан Гандев е ръководител на Селскостопанската академия от август 2025 година Преди това е шеф на Института по зарзаватчийство в Пловдив. След като се дипломира в Аграрния университет през 1988 година, цялата му трудова и научна кариера е в ИО - там започва работа като откривател и се издига до шеф. Проф. Гандев е създател на ореховите сортове „ Васден “ и „ Извор 10 “. Има специализации в Белгия и Италия. Отличен е с диплом от Съюза на изобретателите в България, с плакет и диплом от Международен панаир - Пловдив за създаването „ Технология за развъждане на орех “ и с орден от Международната организация за градинарска просвета.
- През последните години ССА беше извънредно ориентирана към научната активност. В това отношение ние имаме доста положителни резултати. Цитирани сме стотици пъти в чужбина, имаме и доста интернационалните планове. Но за жалост, ние, агроучените, сме длъжници на нашите аграрни производители. Затова желанието на новото управление на Академията е д а съкрати дистанцията с фермерите на национално равнище и да насочи изследователската активност на учените към решаването на съответни индустриални проблеми. Ние сме уверени, че това е пътят, по който дружно би трябвало да вървим с нашите производители, с цел да имаме ефикасни стопанства. Както виждате, през последните години се покачиха цените на препаратите и на торовете, респективно себестойността на продукцията се усилва непрестанно, тъй че ние дружно би трябвало да преодоляваме компликациите. Академията би трябвало да оказва помощ на нашите фермери да покачват успеваемостта на стопанствата си, както и качеството и количеството на добивите.
- А по какъв начин ще скъсите дистанцията сред фермерите и аграрната просвета?
- Ние към този момент работим в тази тенденция. Нашата концепция е да създадем профилирани препоръки по обособени браншове, в които да членуват и да вземат присъединяване както производители, по този начин и представители на асоциации и аграрни камари в обособените браншове, и във всеки съвет да има водещи учени в несъмнено направление. На тези препоръки ще се разискват съответните проблеми, които съществуват пред нашите производители и опцията на учените от ССА да ги вземат решение. Сега съществуващият тематичен проект, който несъмнено е ориентиран към научната активност, ще бъде с нов акцент, който ще идва от производителите, т.е. тематиката ще бъде последователно променяна в научноприложна тенденция.
По този метод съм уверен, че ще бъдем в интерес на нашите производители и на нашето земеделие, тъй като моите огромни страхове са, че в случай че продължат да не се употребяват новаторски способи, нови технологии и нови сортове, това значи, че ние от година на година ще губим от ден на ден производители, а доста мъчно по-късно се основава ново потомство фермери.
- Има обаче една отрицателна наклонност - нашите фермери от ден на ден употребяват непознатите сортове. Как може да се подтиква родните стопани да употребяват български сортове, респективно да има по-голямо семепроизводство?
- Както споделих, ще създадем препоръки сред аграрни производители и агроучени, само че нашата активност няма да завърши дотук. Всички новаторски решения, както и новите сортове на институтите ще бъдат изпитвани в пробните полета на съответните институти. Тоест при сравнителни опити нашите производители ще могат да видят какви резултати имаме в избрания бранш, ще могат да сравнят наш вид, който е подбран в системата на ССА, със вид, който е интродуциран, и ще могат да добият съответна визия. Именно това е концепцията за по-близък контакт, а нашите производители да бъдат уверени в правотата на решенията, които им предлагаме.
- Назад във времето ССА страдаше от продължителен финансов проблем. Каква е обстановката към днешна дата?
- Мога напълно умерено да кажа, че сега Академията се намира в устойчиво финансово положение, бюджетът на ССА не е дребен, заплатите се усилиха - и на личния състав, и на учените, тъй че заплащането е почтено. В тази връзка към този момент сме улеснени при намирането на нови фрагменти, постъпването на асистенти на работа, а учените работят с готовност. Радвам се, че Академията е в устойчиво положение, а предходните проблеми за нередовно заплащане и дефицит на средства са зад тила ни. Т.е. имаме положителни условия за работа, основани от страната. Точно заради тази причина аз считам, че ние сме длъжници както на производителите, по този начин и на страната и би трябвало да насочим изрично нашите старания към основаването на принадена стойност, която да се показва в съответни научноприложни решения.
- Освен работата с фермерите, която Ви е приоритет, какви са неотложните действия, които би трябвало да свършите като ръководител на ССА в кратковременен проект?
- В незабавен порядък обсъждаме Правилника за академичното развиване, променяме критериите, вършим ги доста по-тежки, т.е. ставаме по-взискателни към нашите учени. За страдание, мандатът на научните препоръки на Селскостопанската академия е изминал още преди 2 години, само че предходният ръководител проф. Виолета Божанова дълго време е неглижирала тази значима процедура. Затова в този момент вършим нови научни препоръки, ще разгледаме и подновим правилника за тях. Като цяло би трябвало да се даде по-голяма тежест на научния съвет като орган, който ръководи тактиката в несъмнено направление.
Освен това Академията никога няма да абдикира от отговорностите, които има във връзка с научните планове, тъй че ние продължаваме интензивно тази активност. Научните колективи към ССА са създали и извършват общо 201 научноизследователски проектa, от които: 109 -финансирани от бюджетната дотация на ССА, 47 - финансирани от Фонд „ Научни проучвания “, 5 плана от 2 стратегии, финансирани от Министерство на земеделието и храните, 57 - от интернационалните организации (РП Хоризонт „ Европа “, Interreg, COST, ФАО, IAEA, СЗО, ECPRG и др.). Академията координира и планове и по линията на двустранното съдействие със сродни интернационалните организации на правилото на споделеното самофинансиране и извършва договорни задания, финансирани от Министерство на земеделието и храните, Министерство на околната среда и водите, МИИ, Министерство на здравеопазването и други ведомства.
Важно е да отбележа също, че през 2024 година Националната научна инфраструктура за проучване и нововъведения в земеделието и храните прерасна в Център по подготвеност „ Агрохранителни системи и биоикономика “, който ще се построява през идващите пет години. Той е по план, в който ССА си партнира с УХТ - Пловдив, който е водещ сътрудник, АУ и МУ, също от Пловдив, Тракийския университет в Стара Загора, Института по гората и Института за галактически проучвания и технологии - и двата към Българска академия на науките, и Сдружението " Агрохранителни системи и биоикономика ". Стратегическата цел на плана, който е на обща стойност над 23 млн. лева, е да концентрира научна експертиза, научна инфраструктура и теоретичен капацитет за осъществяване на проучвания и прогнози, ориентирани към стабилно произвеждане на биоресурси, качествени, безвредни и здравословни храни, понижаване на въглеродния отпечатък по цялата агрохранителна верига и развиване на виталната биоикономика.
Друг забавен акцент в активността на ССА е основаване на така наречен докторантско учебно заведение. Той е по план „ Подкрепа за развиване на планова докторантура в Селскостопанската академия “. Финансира се по Програма “Образование 2021-2029 година ” и е на обща стойност 2 932 064,40 лв.. Основната цел на плана е да се предизвиква образованието на докторанти в региона на аграрните, техническите и биологическите науки. Планира се образование на 24 докторанти от 12 института на ССА, 5 от които са от Пловдив и региона - 1 от Института по растителни генетични запаси - Садово, двама от Института по зеленчукови култури „ Марица ” - Пловдив, 1 от Института по зарзаватчийство - Пловдив, и 1 от Института по консервиране и качество на храните - Пловдив.
Проф. доктор Стефан Гандев е ръководител на Селскостопанската академия от август 2025 година Преди това е шеф на Института по зарзаватчийство в Пловдив. След като се дипломира в Аграрния университет през 1988 година, цялата му трудова и научна кариера е в ИО - там започва работа като откривател и се издига до шеф. Проф. Гандев е създател на ореховите сортове „ Васден “ и „ Извор 10 “. Има специализации в Белгия и Италия. Отличен е с диплом от Съюза на изобретателите в България, с плакет и диплом от Международен панаир - Пловдив за създаването „ Технология за развъждане на орех “ и с орден от Международната организация за градинарска просвета.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ