Смисълът на националния празник – проф. Георги Фотев пред ФрогНюз
Проф. Фотев е почетен професор и сенатор на Нов български университет, шеф на Центъра за проучване на европейските полезности при Нов български университет, автентичен член на European Academy of Sciences and Arts от 1993 година и министър на науката и висшето обучение (1991). Сред главните му писания са книгите „ История на социологията “, том 1–2 (1993), „ Криза на легитимността “ (1999), „ Смисъл на политиката “ (1999), „ Българската потиснатост “ (2010), „ Сфери на полезностите “ (2012), „ Смисъл и схващане “ (2014), „ Феноменология на възприятията “ (2018), „ Диалогичният разсъдък “ (2022), „ Моите записки “ (2023).
Ако 3 март е резултат от контракт сред две империи, без българско присъединяване в подписването му, не е ли проблематично тази дата да бъде висшият знак на българския суверенитет?
Историческото познание е самопознание на съвременниците, които се интересуват от живота и делата на своите предходници. Самопознанието е може би най-трудният проблем, пред който хората и народите се изправят. Самопознанието се проваля, в случай че попада в плен на легенди. Голяма тематика!
Митологичното духовно и практическо третиране на хората към света е накърнимост и тежка взаимозависимост от слепи и непознати стихии. Защо в историята на цивилизациите и даже в най-развитата модерна цивилизация има толкоз доста легенди, е специфичен проблем. Въпрос на философската фармакология.
Най-висшата добродетел в науката е интелектуалната почтеност. Трети март е невероятна дата в историята на България. Тази дата е суперкод. В историята на всяка страна и на човечеството има суперкодове, Ясперс би споделил шифри, които подлежат на дешифриране, което е сложна и доста сложна задача. Трети март е доста значима дата, само че не може да е народен празник. Няма национална страна в света, която има сходна дата за народен празник. Жертва сме на тежко национално неразбирателство.
Необходимо е проясняване на феномена НАЦИЯ, чиято политическа действителност е националната страна. Всяко национално възобновление има своята кулминационна точка и свършек в националната страна. Съществува кардинално разграничаване сред обичайни общества и страни, от една страна, и национални общества, народи и национални страни, въпреки това.
Нациите и националните страни пораждат при започване на модерната ера на историята, която е поливариантна (историческото време протича с друго движение в другите елементи на света). Всяка нация е САМООСНОВНА. Това е правилото на нейната еднаквост. Трети март не е и е невероятно да бъде ВЪРХОВЕН СИМВОЛ на българската национална страна.
Доколко изборът на 3 март като народен празник възпроизвежда исторически роман, в който българската държавност наподобява „ подарена “, а не извоювана и самоутвърдена?
Проф. Георги Фотев: Войната сред Руската империя и Османската империя 1877–1878 година се приключва с прелиминарния (начален и неокончателен) контракт, подписан в Сан Стефано. Тя е предхождана от дълга поредност други войни сред двете империи. Необходимо е проясняване на претекстовете на Руската империя за войната, както и за предходните войни.
Православна Русия се счита за мястото на „ третия Рим “ след рухването на Константинопол („ Вторият Рим “) под османско господство. Освен православно-религиозното месианско предопределение, Руската империя се стреми да завладее Босфора и Дарданелите като изход към Средиземно море. Руското имперско православие е неотделимо от панславизма. Така нар. Санстефанска България се счита непоколебимо за интегрална част на панславизма. Генерали, офицери и бойци не се хвърлят с голи заповеди във война. Те се стимулират да отиват на живот и гибел с „ велики “ хрумвания и полезности като „ освобождението на славянски братя в името на православната религия “. Всички тези и други сходни въпроси са в действителност заметени или оставени в сянка от българската историческа просвета и философия на историята. Тъжен, с цел да не кажа тъмен факт на интелектуално и национално безволие.
Руската империя, както всяка империя, е домодерен феномен. Империята не е нация, а домодерна структура. Съветският съюз не е многонационална страна, а чудноват хибрид. Постсъветска Русия се самоопределя като федерация, само че това не е многонационална страна, а неповторим хибрид в модерната ера.
Османската империя завършва с революцията на Кемал Ататюрк (1922 г.) и поражда турската национална страна.
Съединението и оповестяването на Независимостта на България приключват процеса на образуване на българската национална страна.
Кардиналната разлика сред обичайното общество като основа на обичайна страна и нацията като основа на модерната (националната) страна е отношението в структурата на историческото време. Традиционното общество и страна са обърнати към предишното , до момента в който нацията и националната страна са обърнати към бъдещето . Нацията и националната (модерната) страна гледат на историческото минало като запас за бъдещето. Солидарността на нацията и националната страна е органическа (Дюркем), до момента в който солидарността в обичайното общество и страна е учредена на механична взаимност (Дюркем). Това са фундаментални проблеми, чието комплициране подхранва исторически легенди.
Може ли през днешния ден 3 март да бъде обособен от съветската имперска символика, или тази връзка е исторически и политически неразривна?
Символиката, за която ме питате, е митологическа. Митологията се основава още в стадиите на учредяването на българската национална страна, външната страна на което е общоизвестна от учебниците и честванията.
Имперските попълзновения на Русия на Балканите след Трети март и особено във връзка с България се сблъскват с ползите на другите по този начин нар. велики сили. До ден сегашен българското историческо самопознание има пробойни. Нашата национална горделивост в забележителна степен остава куха.
И през днешния ден, когато гениалният завет на Левски българският народ да е еднакъв на другите европейски нации има удивителни постижения, най-големите врагове на европейска България са вътрешни. Това са ордите на политическото русофилство, което основателно е наричано „ пета колона “.
Ако националният празник би трябвало да сплотява, а не да разделя, не демонстрира ли самият изострен публичен спор, че 3 март е изчерпал обединителния си капацитет?
У нас няма продуктивни разногласия по въпроса. Жалка картина на обществения конгрес на модерното българско общество. Наша първостепенна национална задача е демитологизацията на историческото събитие от 3 март 1878 година Къде е интелектуалният хайлайф на страната с кухите ритуали за „ будителите “. Човек го втриса от празнословия.
Нашето национално съзнание се нуждае от достоверно историческо самопознание, пропито от интелектуална почтеност и морална отговорност пред идните генерации. Важно е образованието и възпитанието. Свръхважни са националните малките екрани и всички останали медии.
Има ли риск посредством отказване на 3 март да влезем в противоположната прекаленост — да подменим един мит с различен, по-удобен на сегашния политически подтекст?
Не става за прескачане от една в друга прекаленост, само че разбирам добре какво имате поради. Митовете са в главите на доста хора, безчет са митовете, кодирани в имена на улици и площади, монументи и така нататък Истината и достолепието са постоянно въпрос на увереност и отговорност. Що се отнася до вземане предвид с комфортен или неуместен политически подтекст, на това аз виждам с пренебрежение. Когато приказвам за нуждата от самопознание, не на последно място слагам въпроса за типичните страни на нашия народен нрав. Тук няма да се връщам към моята книга „ Българската потиснатост “.
Ако би трябвало да дефинирате с едно изречение какво е „ народен празник “, кое събитие от българската история дава отговор най-пълно на тази формулировка – и за какво?
Празникът е висшо положение на човешката вътрешна независимост. Празникът е самоутвърждаване на самостоятелната и груповата еднаквост. В това е неговата хубост. Националният празник е груповото прекарване на свободни хора, които са ближни и солидарни пред тестванията, които ги чакат в бъдещето. За модерните хора и нации смисълът на живота се крие в бъдещето.
Илияна Маринкова
Ако 3 март е резултат от контракт сред две империи, без българско присъединяване в подписването му, не е ли проблематично тази дата да бъде висшият знак на българския суверенитет?
Историческото познание е самопознание на съвременниците, които се интересуват от живота и делата на своите предходници. Самопознанието е може би най-трудният проблем, пред който хората и народите се изправят. Самопознанието се проваля, в случай че попада в плен на легенди. Голяма тематика!
Митологичното духовно и практическо третиране на хората към света е накърнимост и тежка взаимозависимост от слепи и непознати стихии. Защо в историята на цивилизациите и даже в най-развитата модерна цивилизация има толкоз доста легенди, е специфичен проблем. Въпрос на философската фармакология.
Най-висшата добродетел в науката е интелектуалната почтеност. Трети март е невероятна дата в историята на България. Тази дата е суперкод. В историята на всяка страна и на човечеството има суперкодове, Ясперс би споделил шифри, които подлежат на дешифриране, което е сложна и доста сложна задача. Трети март е доста значима дата, само че не може да е народен празник. Няма национална страна в света, която има сходна дата за народен празник. Жертва сме на тежко национално неразбирателство.
Необходимо е проясняване на феномена НАЦИЯ, чиято политическа действителност е националната страна. Всяко национално възобновление има своята кулминационна точка и свършек в националната страна. Съществува кардинално разграничаване сред обичайни общества и страни, от една страна, и национални общества, народи и национални страни, въпреки това.
Нациите и националните страни пораждат при започване на модерната ера на историята, която е поливариантна (историческото време протича с друго движение в другите елементи на света). Всяка нация е САМООСНОВНА. Това е правилото на нейната еднаквост. Трети март не е и е невероятно да бъде ВЪРХОВЕН СИМВОЛ на българската национална страна.
Доколко изборът на 3 март като народен празник възпроизвежда исторически роман, в който българската държавност наподобява „ подарена “, а не извоювана и самоутвърдена?
Проф. Георги Фотев: Войната сред Руската империя и Османската империя 1877–1878 година се приключва с прелиминарния (начален и неокончателен) контракт, подписан в Сан Стефано. Тя е предхождана от дълга поредност други войни сред двете империи. Необходимо е проясняване на претекстовете на Руската империя за войната, както и за предходните войни.
Православна Русия се счита за мястото на „ третия Рим “ след рухването на Константинопол („ Вторият Рим “) под османско господство. Освен православно-религиозното месианско предопределение, Руската империя се стреми да завладее Босфора и Дарданелите като изход към Средиземно море. Руското имперско православие е неотделимо от панславизма. Така нар. Санстефанска България се счита непоколебимо за интегрална част на панславизма. Генерали, офицери и бойци не се хвърлят с голи заповеди във война. Те се стимулират да отиват на живот и гибел с „ велики “ хрумвания и полезности като „ освобождението на славянски братя в името на православната религия “. Всички тези и други сходни въпроси са в действителност заметени или оставени в сянка от българската историческа просвета и философия на историята. Тъжен, с цел да не кажа тъмен факт на интелектуално и национално безволие.
Руската империя, както всяка империя, е домодерен феномен. Империята не е нация, а домодерна структура. Съветският съюз не е многонационална страна, а чудноват хибрид. Постсъветска Русия се самоопределя като федерация, само че това не е многонационална страна, а неповторим хибрид в модерната ера.
Османската империя завършва с революцията на Кемал Ататюрк (1922 г.) и поражда турската национална страна.
Съединението и оповестяването на Независимостта на България приключват процеса на образуване на българската национална страна.
Кардиналната разлика сред обичайното общество като основа на обичайна страна и нацията като основа на модерната (националната) страна е отношението в структурата на историческото време. Традиционното общество и страна са обърнати към предишното , до момента в който нацията и националната страна са обърнати към бъдещето . Нацията и националната (модерната) страна гледат на историческото минало като запас за бъдещето. Солидарността на нацията и националната страна е органическа (Дюркем), до момента в който солидарността в обичайното общество и страна е учредена на механична взаимност (Дюркем). Това са фундаментални проблеми, чието комплициране подхранва исторически легенди.
Може ли през днешния ден 3 март да бъде обособен от съветската имперска символика, или тази връзка е исторически и политически неразривна?
Символиката, за която ме питате, е митологическа. Митологията се основава още в стадиите на учредяването на българската национална страна, външната страна на което е общоизвестна от учебниците и честванията.
Имперските попълзновения на Русия на Балканите след Трети март и особено във връзка с България се сблъскват с ползите на другите по този начин нар. велики сили. До ден сегашен българското историческо самопознание има пробойни. Нашата национална горделивост в забележителна степен остава куха.
И през днешния ден, когато гениалният завет на Левски българският народ да е еднакъв на другите европейски нации има удивителни постижения, най-големите врагове на европейска България са вътрешни. Това са ордите на политическото русофилство, което основателно е наричано „ пета колона “.
Ако националният празник би трябвало да сплотява, а не да разделя, не демонстрира ли самият изострен публичен спор, че 3 март е изчерпал обединителния си капацитет?
У нас няма продуктивни разногласия по въпроса. Жалка картина на обществения конгрес на модерното българско общество. Наша първостепенна национална задача е демитологизацията на историческото събитие от 3 март 1878 година Къде е интелектуалният хайлайф на страната с кухите ритуали за „ будителите “. Човек го втриса от празнословия.
Нашето национално съзнание се нуждае от достоверно историческо самопознание, пропито от интелектуална почтеност и морална отговорност пред идните генерации. Важно е образованието и възпитанието. Свръхважни са националните малките екрани и всички останали медии.
Има ли риск посредством отказване на 3 март да влезем в противоположната прекаленост — да подменим един мит с различен, по-удобен на сегашния политически подтекст?
Не става за прескачане от една в друга прекаленост, само че разбирам добре какво имате поради. Митовете са в главите на доста хора, безчет са митовете, кодирани в имена на улици и площади, монументи и така нататък Истината и достолепието са постоянно въпрос на увереност и отговорност. Що се отнася до вземане предвид с комфортен или неуместен политически подтекст, на това аз виждам с пренебрежение. Когато приказвам за нуждата от самопознание, не на последно място слагам въпроса за типичните страни на нашия народен нрав. Тук няма да се връщам към моята книга „ Българската потиснатост “.
Ако би трябвало да дефинирате с едно изречение какво е „ народен празник “, кое събитие от българската история дава отговор най-пълно на тази формулировка – и за какво?
Празникът е висшо положение на човешката вътрешна независимост. Празникът е самоутвърждаване на самостоятелната и груповата еднаквост. В това е неговата хубост. Националният празник е груповото прекарване на свободни хора, които са ближни и солидарни пред тестванията, които ги чакат в бъдещето. За модерните хора и нации смисълът на живота се крие в бъдещето.
Илияна Маринкова
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ