Проф. Евгений Дайнов: Социологическите изследвания нищо не казват и подвеждат хората
Проф. Евгений Дайнов в изявление за утринния блок " Добро утро, България " на Радио " Фокус "
Проф. Дайнов, няколко дни ни разделят от изборния ден. Какви са вашите упования за 2 октомври?
Очаквания е доста, доста необятно разбиране. Очаквам да гласоподават повече хора в сравнение с ни убеждават, че ще гласоподават, чакам да не се подведе публичното мнение на всеобщото подстрекателство, че е изтощено от гласоподаване. Не чакаме рекордни количества гласове, несъмнено, само че ще бъде обичайно. Това мога да ви кажа, само че този път мога да ви кажа на какво се надявам. Надявам се хората да гласоподават за рационални политически партии, които желаят България да си възвърне статута на естествена европейска страна, а на не да прави друго.
А вие виждате ли такива на хоризонта?
Е, несъмнено. Тези, които предишния път управляваха. Може би за пръв път от доста години са политици, които в действителност схващат по какъв начин се вършат нещата по един цивилизован метод и по какъв начин би трябвало да е уредено едно европейско цивилизовано общество. Тук има нещо, една такава българска чудноватост, която проф. Фотев – огромният български социолог назова " българската потиснатост “ – когато българите реализиран нещо, те не му се радват. Те по-късно стартират да си споделят: " Абе аз в действителност нищо не реализирах, но то по този начин щеше да стане “, и не се радват на достиженията, с цел да стоят върху тях, с цел да градят по-нататъшни. Това го виждаме още веднъж всякога като има скок напред България, по-късно стопира и почва да се обръща обратно и да си споделя " Това скок ли беше? “. Същото виждаме в по този начин внушаваното отношение да има ли в действителност естествени европейски партии. Ние от едно известно време имаме естествени европейски партии в България, да не приказваме, че се извъртяха поколенията и в тези партии поколението на тези, които не са повредени от социализма, от мутризма, който го наследи. Да, имаме избор – тези, които желаят, които са разбрали какво е споделил Васил Левски, че България би трябвало да се подреди до останалите европейски национални, не азиатски, не ориенталски, не някакви други, само че тези хора имат избор.
Как определяте следващите предизборни стратегии на претендентите за народни представители? Какво липсва в тях?
Не беше неприятна акцията. Тя беше странна, тъй като беше по-тиха от нормалната.
Да, тиха, по-кратка поради и интервала, в който се организира.
По-тиха, тъй като съгласно мен множеството претенденти направиха това, което би трябвало да вършат – да обикалят и да се виждат с хората и да си приказват с хората непосредствено, а не посредством концерти, които гълтаха големи бюджети преди време, или посредством билбордове. Това, което ми се коства, че леко липсваше, е уверено вдишване на задължения за това какво ще вършат във властта, и уверено водачество. Не всички неща бяха назовавани със своите лични имена. А пък Иван Костов – едно от достиженията на България е държавното управление на Иван Костов – та, Иван Костов има една мисъл, която е най-малко на 20 години, че в политиката нещата си имат лични имена. Не всички претенденти ги назоваха нещата със личните им имена, тъй като прекомерно доста се съобразяваха с така наречен " социологически проучвания “, които в целия свят стават все по-подвеждащи. Мина им времето, не е фиктивен нов инструмент по-точен. Тези социологически проучвания в целия свят подвеждат хората по ред аргументи. И по тази причина политиците вместо да се вторачват в тях, щеше да бъде по-добре да упражняват, те да водят публичните мнение, да споделят: " Нещата са еди какви си, те се споделят еди по какъв начин си и аз ще направя еди какво с тях “, а не да си събират, както споделяше баба ми, да си събират устите и да не споделят, тъй като видите ли някаква социологични проучвания споделили еди какво си. Тези социологически проучвания нищо не споделят, даже и в Америка, където са измислени и са просто част от предизборния пейзаж по принцип.
И обществото им има вяра, някак си настройките се трансформират. А елементарно ли се манипулира публичното мнение през днешния ден, господин Дайнов?
За жал, живеем в епоха на паники и на популизъм. Колкото повече, популизъм ще рече илюзорно лесни решения, които се оферират. Та, колкото повече паники имат хората, колкото повече илюзорни лесни решения се оферират, толкоз по-лесно огромни браншове от публичното мнение да бъдат манипулирани, сугестирани, обезкуражавани, лъгани, в случай че щете. Да, живеем в подобен комплициран свят, и то не от през вчерашния ден. И тук е просветителната роля на сериозните политици. Те би трябвало да си спомнят, че една от функционалностите, една от дилемите на политическите партии откогато са зародили през XIX век, е просветителната функционалност, да образоват.
Ще се ангажирате ли с някаква прогноза какви са вероятните обединения, които съгласно вас ще се образуват? Ще имаме ли въобще такива?
Разбира се, че няма да се наемам с прогнозата до момента в който не видя кои партии влизат, коя партия с какъв брой народни представители. На това споделят перничаните – да чертаеш кръгове по водата. Няма по какъв начин да стане.
Но въпреки всичко, казахте, че виждате запалянковци, които оферират нови решения на остарели проблеми, висящи от години.
Е, виждам ги, и чакам да получат повече гласове в сравнение с се чака. Вижте, тук има и друго, което по този начин по фланга влиза, е тази война в Украйна, която война ни притиска, деформира, трансформира нещата във всички европейски политически пространства.
Как това ще се отрази на страната ни, съгласно вас?
Не е изследвано до дъно, само че общото, гледайки България и други страни, колкото повече наподобява, че Украйна побеждава, а Русия губи, толкоз повече нарастват възможностите на проевропейските партии във всички страни, освен в България, и толкоз повече понижават възможностите и въздействието на тези партии, които искрено желаят да закачат страната за каруцата на съветския империализъм. Това е най-общо казано. Но толкоз бързо се трансформират и там нещата, и по какъв начин отекват тук не е до дъно изследвано. Но общото е това: при аспект за победа на украинците, по този начин рационалните европейски политически среди добиват мощ.
Проф. Дайнов, няколко дни ни разделят от изборния ден. Какви са вашите упования за 2 октомври?
Очаквания е доста, доста необятно разбиране. Очаквам да гласоподават повече хора в сравнение с ни убеждават, че ще гласоподават, чакам да не се подведе публичното мнение на всеобщото подстрекателство, че е изтощено от гласоподаване. Не чакаме рекордни количества гласове, несъмнено, само че ще бъде обичайно. Това мога да ви кажа, само че този път мога да ви кажа на какво се надявам. Надявам се хората да гласоподават за рационални политически партии, които желаят България да си възвърне статута на естествена европейска страна, а на не да прави друго.
А вие виждате ли такива на хоризонта?
Е, несъмнено. Тези, които предишния път управляваха. Може би за пръв път от доста години са политици, които в действителност схващат по какъв начин се вършат нещата по един цивилизован метод и по какъв начин би трябвало да е уредено едно европейско цивилизовано общество. Тук има нещо, една такава българска чудноватост, която проф. Фотев – огромният български социолог назова " българската потиснатост “ – когато българите реализиран нещо, те не му се радват. Те по-късно стартират да си споделят: " Абе аз в действителност нищо не реализирах, но то по този начин щеше да стане “, и не се радват на достиженията, с цел да стоят върху тях, с цел да градят по-нататъшни. Това го виждаме още веднъж всякога като има скок напред България, по-късно стопира и почва да се обръща обратно и да си споделя " Това скок ли беше? “. Същото виждаме в по този начин внушаваното отношение да има ли в действителност естествени европейски партии. Ние от едно известно време имаме естествени европейски партии в България, да не приказваме, че се извъртяха поколенията и в тези партии поколението на тези, които не са повредени от социализма, от мутризма, който го наследи. Да, имаме избор – тези, които желаят, които са разбрали какво е споделил Васил Левски, че България би трябвало да се подреди до останалите европейски национални, не азиатски, не ориенталски, не някакви други, само че тези хора имат избор.
Как определяте следващите предизборни стратегии на претендентите за народни представители? Какво липсва в тях?
Не беше неприятна акцията. Тя беше странна, тъй като беше по-тиха от нормалната.
Да, тиха, по-кратка поради и интервала, в който се организира.
По-тиха, тъй като съгласно мен множеството претенденти направиха това, което би трябвало да вършат – да обикалят и да се виждат с хората и да си приказват с хората непосредствено, а не посредством концерти, които гълтаха големи бюджети преди време, или посредством билбордове. Това, което ми се коства, че леко липсваше, е уверено вдишване на задължения за това какво ще вършат във властта, и уверено водачество. Не всички неща бяха назовавани със своите лични имена. А пък Иван Костов – едно от достиженията на България е държавното управление на Иван Костов – та, Иван Костов има една мисъл, която е най-малко на 20 години, че в политиката нещата си имат лични имена. Не всички претенденти ги назоваха нещата със личните им имена, тъй като прекомерно доста се съобразяваха с така наречен " социологически проучвания “, които в целия свят стават все по-подвеждащи. Мина им времето, не е фиктивен нов инструмент по-точен. Тези социологически проучвания в целия свят подвеждат хората по ред аргументи. И по тази причина политиците вместо да се вторачват в тях, щеше да бъде по-добре да упражняват, те да водят публичните мнение, да споделят: " Нещата са еди какви си, те се споделят еди по какъв начин си и аз ще направя еди какво с тях “, а не да си събират, както споделяше баба ми, да си събират устите и да не споделят, тъй като видите ли някаква социологични проучвания споделили еди какво си. Тези социологически проучвания нищо не споделят, даже и в Америка, където са измислени и са просто част от предизборния пейзаж по принцип.
И обществото им има вяра, някак си настройките се трансформират. А елементарно ли се манипулира публичното мнение през днешния ден, господин Дайнов?
За жал, живеем в епоха на паники и на популизъм. Колкото повече, популизъм ще рече илюзорно лесни решения, които се оферират. Та, колкото повече паники имат хората, колкото повече илюзорни лесни решения се оферират, толкоз по-лесно огромни браншове от публичното мнение да бъдат манипулирани, сугестирани, обезкуражавани, лъгани, в случай че щете. Да, живеем в подобен комплициран свят, и то не от през вчерашния ден. И тук е просветителната роля на сериозните политици. Те би трябвало да си спомнят, че една от функционалностите, една от дилемите на политическите партии откогато са зародили през XIX век, е просветителната функционалност, да образоват.
Ще се ангажирате ли с някаква прогноза какви са вероятните обединения, които съгласно вас ще се образуват? Ще имаме ли въобще такива?
Разбира се, че няма да се наемам с прогнозата до момента в който не видя кои партии влизат, коя партия с какъв брой народни представители. На това споделят перничаните – да чертаеш кръгове по водата. Няма по какъв начин да стане.
Но въпреки всичко, казахте, че виждате запалянковци, които оферират нови решения на остарели проблеми, висящи от години.
Е, виждам ги, и чакам да получат повече гласове в сравнение с се чака. Вижте, тук има и друго, което по този начин по фланга влиза, е тази война в Украйна, която война ни притиска, деформира, трансформира нещата във всички европейски политически пространства.
Как това ще се отрази на страната ни, съгласно вас?
Не е изследвано до дъно, само че общото, гледайки България и други страни, колкото повече наподобява, че Украйна побеждава, а Русия губи, толкоз повече нарастват възможностите на проевропейските партии във всички страни, освен в България, и толкоз повече понижават възможностите и въздействието на тези партии, които искрено желаят да закачат страната за каруцата на съветския империализъм. Това е най-общо казано. Но толкоз бързо се трансформират и там нещата, и по какъв начин отекват тук не е до дъно изследвано. Но общото е това: при аспект за победа на украинците, по този начин рационалните европейски политически среди добиват мощ.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ