Проф. Добрин Василев преизбран за председател на Дружеството по интервенционална кардиология
Проф. Добрин Василев беше избран отново за ръководител на Българското сдружение по интервенционална кардиология за идващите две години. Вторият мандат на проф. Василев беше гласуван единомислещо по време на годишното общо заседание на сдружението, оповестяват от там.
През миналия уикенд се организира и XI Конгрес по интервенционална кардиология, в границите на който бяха показани най-иновативните способи за лекуване в тази динамично разрастваща се компетентност. У нас инвазивната кардиология е най-напредналата част от медицината и има съизмерими резултати с тези на останалите страни в Европейски Съюз.
„ За тези две години успяхме да създадем промени в образа на специалността и да реализираме доста във връзка с разширение опциите за работата на инвазивните кардиолози в България. След импортирани от нашето сдружение оферти, успяхме да се преборим НЗОК да стартира да заплаща някои нови устройства, като MitraClip и водачите и катетрите при функционалното проучване на стенози. Българският инетрвенционален кардиолог към този момент работи с материали и устройства по сходство на всеки един европейски инвзивен кардиолог. Продължаваме с упоритостта за възстановяване опциите за образование на инвазивните кардиолози и за въвеждане най-сетне на обединен указател за комплицираните процедури и инфарктите в инвазивната кардиология. Това ще даде действителен взор в елементи какво и по какъв начин вършим в ежедневната работа във връзка с едни от най-честите пациенти, с които се срещаме “, сподели проф. Добрин Василев.
Той изрази вяра да се усъвършенства системата за теоретичното и практическото образование на младите фрагменти у нас и най-малко отчасти да бъдат приложени разискваните рекомендации по време на конгреса. Проф. Василев показа, че сдружението ще продължи да работи за възстановяване на професионалната подготовка на интервенционалните кардиолзи.
Хит в лекуването на коронарната болест на сърцето са балоните, излъчващи лекарства
Съвместната интернационална сесия с Италианското сдружение по кардиология беше една от най-интересните на конгреса. Модерният метод в лекуването на коронарната болест на сърцето беше показан от доктор Бернардо Кортезе, шеф Кардиология в Клиника „ Сан Карло “ в Милано и част от екипа на италианската Фондация за сърдечно-съдови проучвания и нововъведения. Доктор Коретзе презентира пред младата публика на форума по какъв начин се прави намеса с балони, които отделят лекарства в артериите на пациента, без да оставят имплант. Тези нови балони излъчват специфичен медикамент, който се инфилтрира в стената на кръвоносния съд и блокира повишаването на гладомускулната тъкан, като предотвратява образуването на нови стеснения. Този метод на лекуване има извънредно преимущество защото предлага по-кратка терапия с мощни антиагреганти. Също по този начин, дава опция за следваща байпас хирургия, в случай че се наложи, защото поставените стентове от време на време изправят кардиохирурзите пред непреодолими проблеми.
Сред задграничните лектори на форума беше новоизбраният президент на Европейската асоциация за перкутанни сърдечносъдови интервенци (EAPCI), интервенционният кардиолог доктор Алаиде Киефу, която е и шеф Клинични изследвания в един от водещите научноизследователски центрове в света - болница „ Сан Рафаеле “ в Милано. Д-р Киефу беше панелист на една от общите сесии на българското сдружение и на европейската асоциацията по тематиката за кардиогенния потрес.
Над 50% смъртност сочат клиничните изследвания при пациенти с кардиогенен потрес
Много постоянно пациенти с обикновено артериално налягане развиват пълзящ кардиогенен потрес в границите на часове и по тази причина тези заболели са доста сложни за диагностика. Проф. Добрин Василев изясни, че преходът от класическия към затруднения етап може да стане в границите на 2-3 часа до 6-8 най-много. Той акцентира, също по този начин, че всички изследвания демонстрират, че когато се е развила цялостната картина на кардиогенния потрес, смъртността е над 50%. А това значи, че би трябвало да се работи извънредно бързо. Интервенционалният кардиолог показа, че в своята процедура ползва тактиката за неотложно слагане на интра-аортен контрапулсатор на всички пациенти с даже минимум подозрение за кардиогенен потрес, които са с потисната секта на изтласкване и не може да се реализира цялостна реваскуларизация. Точно при тези пациенти би трябвало оптимално рано да се сложи устройство за механична поддръжка на сърцето, защото те имат най-голяма потребност и най-голяма изгода от него. За страдание в България устройството се употребява рядко, тъй като в изискванията на миокарден инфаркт НЗОК не заплаща самото устройство и то остава за сметка на болничните заведения. Те от своя страна не биват подтиквани да го ползват и това е сериозен проблем. В тази връзка проф. Добрин Василев се ангажира сдружението да упорства за реимбурсация на тези обикновени устройства за подкрепяне на сърдечната циркулация, които са включени в пътеки и се заплащат в други специалности, само че не и там, където е първичното им предопределение. А точно - в клиничната пътека за инфаркт на миокарда, поради който е изобретен балонатът за контрапулсация и където главно се ползва, балонът не се заплаща от НЗОК.
Реимбурсацията на функционалното проучване за стенози е сериозна стъпка напред в развиването на интервенционалната кардиология у нас и на процедура би трябвало да понижи броя на вградените стентове при коронарна болест на сърцето.
Проф. Добрин Василев разясни, че едвам от тази година у нас НЗОК заплаща катетрите и водачите за премерване на функционална значителност на степента на притеснение на коронарните артерии. Това би трябвало да смъкна броя на вградените стентове, по който индикатор страната ни е преди всичко в Европа. Той посочи, че има наклонност във всички страни до момента до въвеждането на функционалната оценка на коронарната стеноза процентът на имплантации да е огромен.
Ефектът за пациента от това проучване е здравословен, тъй като се му се икономисва банкет на лекарства, които биха повишили риска от кървене. Намаляват разноските на здравната система за медикаменти, понижават се разноските за рехоспитализация, свързани с затруднения. Около 5% е рискът кръвоносният съд да се стесни още веднъж при подложен стент или да се рехоспитализира пациентът. Проблемът е, че НЗОК реинбурсира 1200 водачи на година, а действително над 20 000 души годишно имат потребност от сходно функционално проучване. Това е една от задачите на сдружението за идната година – да усили броя на реимбурсациите.
През миналия уикенд се организира и XI Конгрес по интервенционална кардиология, в границите на който бяха показани най-иновативните способи за лекуване в тази динамично разрастваща се компетентност. У нас инвазивната кардиология е най-напредналата част от медицината и има съизмерими резултати с тези на останалите страни в Европейски Съюз.
„ За тези две години успяхме да създадем промени в образа на специалността и да реализираме доста във връзка с разширение опциите за работата на инвазивните кардиолози в България. След импортирани от нашето сдружение оферти, успяхме да се преборим НЗОК да стартира да заплаща някои нови устройства, като MitraClip и водачите и катетрите при функционалното проучване на стенози. Българският инетрвенционален кардиолог към този момент работи с материали и устройства по сходство на всеки един европейски инвзивен кардиолог. Продължаваме с упоритостта за възстановяване опциите за образование на инвазивните кардиолози и за въвеждане най-сетне на обединен указател за комплицираните процедури и инфарктите в инвазивната кардиология. Това ще даде действителен взор в елементи какво и по какъв начин вършим в ежедневната работа във връзка с едни от най-честите пациенти, с които се срещаме “, сподели проф. Добрин Василев.
Той изрази вяра да се усъвършенства системата за теоретичното и практическото образование на младите фрагменти у нас и най-малко отчасти да бъдат приложени разискваните рекомендации по време на конгреса. Проф. Василев показа, че сдружението ще продължи да работи за възстановяване на професионалната подготовка на интервенционалните кардиолзи.
Хит в лекуването на коронарната болест на сърцето са балоните, излъчващи лекарства
Съвместната интернационална сесия с Италианското сдружение по кардиология беше една от най-интересните на конгреса. Модерният метод в лекуването на коронарната болест на сърцето беше показан от доктор Бернардо Кортезе, шеф Кардиология в Клиника „ Сан Карло “ в Милано и част от екипа на италианската Фондация за сърдечно-съдови проучвания и нововъведения. Доктор Коретзе презентира пред младата публика на форума по какъв начин се прави намеса с балони, които отделят лекарства в артериите на пациента, без да оставят имплант. Тези нови балони излъчват специфичен медикамент, който се инфилтрира в стената на кръвоносния съд и блокира повишаването на гладомускулната тъкан, като предотвратява образуването на нови стеснения. Този метод на лекуване има извънредно преимущество защото предлага по-кратка терапия с мощни антиагреганти. Също по този начин, дава опция за следваща байпас хирургия, в случай че се наложи, защото поставените стентове от време на време изправят кардиохирурзите пред непреодолими проблеми.
Сред задграничните лектори на форума беше новоизбраният президент на Европейската асоциация за перкутанни сърдечносъдови интервенци (EAPCI), интервенционният кардиолог доктор Алаиде Киефу, която е и шеф Клинични изследвания в един от водещите научноизследователски центрове в света - болница „ Сан Рафаеле “ в Милано. Д-р Киефу беше панелист на една от общите сесии на българското сдружение и на европейската асоциацията по тематиката за кардиогенния потрес.
Над 50% смъртност сочат клиничните изследвания при пациенти с кардиогенен потрес
Много постоянно пациенти с обикновено артериално налягане развиват пълзящ кардиогенен потрес в границите на часове и по тази причина тези заболели са доста сложни за диагностика. Проф. Добрин Василев изясни, че преходът от класическия към затруднения етап може да стане в границите на 2-3 часа до 6-8 най-много. Той акцентира, също по този начин, че всички изследвания демонстрират, че когато се е развила цялостната картина на кардиогенния потрес, смъртността е над 50%. А това значи, че би трябвало да се работи извънредно бързо. Интервенционалният кардиолог показа, че в своята процедура ползва тактиката за неотложно слагане на интра-аортен контрапулсатор на всички пациенти с даже минимум подозрение за кардиогенен потрес, които са с потисната секта на изтласкване и не може да се реализира цялостна реваскуларизация. Точно при тези пациенти би трябвало оптимално рано да се сложи устройство за механична поддръжка на сърцето, защото те имат най-голяма потребност и най-голяма изгода от него. За страдание в България устройството се употребява рядко, тъй като в изискванията на миокарден инфаркт НЗОК не заплаща самото устройство и то остава за сметка на болничните заведения. Те от своя страна не биват подтиквани да го ползват и това е сериозен проблем. В тази връзка проф. Добрин Василев се ангажира сдружението да упорства за реимбурсация на тези обикновени устройства за подкрепяне на сърдечната циркулация, които са включени в пътеки и се заплащат в други специалности, само че не и там, където е първичното им предопределение. А точно - в клиничната пътека за инфаркт на миокарда, поради който е изобретен балонатът за контрапулсация и където главно се ползва, балонът не се заплаща от НЗОК.
Реимбурсацията на функционалното проучване за стенози е сериозна стъпка напред в развиването на интервенционалната кардиология у нас и на процедура би трябвало да понижи броя на вградените стентове при коронарна болест на сърцето.
Проф. Добрин Василев разясни, че едвам от тази година у нас НЗОК заплаща катетрите и водачите за премерване на функционална значителност на степента на притеснение на коронарните артерии. Това би трябвало да смъкна броя на вградените стентове, по който индикатор страната ни е преди всичко в Европа. Той посочи, че има наклонност във всички страни до момента до въвеждането на функционалната оценка на коронарната стеноза процентът на имплантации да е огромен.
Ефектът за пациента от това проучване е здравословен, тъй като се му се икономисва банкет на лекарства, които биха повишили риска от кървене. Намаляват разноските на здравната система за медикаменти, понижават се разноските за рехоспитализация, свързани с затруднения. Около 5% е рискът кръвоносният съд да се стесни още веднъж при подложен стент или да се рехоспитализира пациентът. Проблемът е, че НЗОК реинбурсира 1200 водачи на година, а действително над 20 000 души годишно имат потребност от сходно функционално проучване. Това е една от задачите на сдружението за идната година – да усили броя на реимбурсациите.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ