Проф. Джон Елис е най-цитираният физик в света за всички

Проф. Джон Елис е най-цитираният физик в света за всички времена, той е и индивидът, въвел термина „ Теория на всичко ". Елис е член на Кралското общество, Clerk Maxwell професор по теоретична физика в King's College London, притежател е на влиятелните награди „ Максуел " и „ Пол Дирак ".

За големия си принос в науката е отличен от кралицата с ордена Commander of the Order of the British Empire. Избран е за член на Лондонското кралско общество през 1985 година и на Института по физика през 1991 година и е почетен помощник на Кралския лицей в Кеймбридж. На въпрос по какъв начин се е срещнал с Питър Хигс, проф. Елис отговори, че са се срещнали за първи път, когато Хигс изнасял лекции в лятно учебно заведение по физика в Шотландия.

Физиката загуби популярен оракул, подредил един суперпъзел, с който години наред са си блъскали главите гениите в тази просвета, отпред с Алберт Айнщайн. През 1964 година скромният Питър Хигс, търсейки изчезналото късче, позволява, че би трябвало да съществува някаква друга парченце. Тя би трябвало да даде отговори на основните въпроси, в това число по какъв начин действат Вселената и атомите. Ученият прави калкулации, издава публикацията, само че смелата му догадка притегля вниманието на малко на брой – може би по тази причина събира прахуляк в научните архиви в продължение на 50-ина години. От нея се интересуват единствено отдадени в лова на частици като проф. Джон Елис, който през днешния ден е най-цитираният физик в света и бе по този начин общителен да опише пред „ 24 часа " спомените си за Хигс и за тези забавни времена.

А те са свръхлюбопитни, тъй като през 2012 година в света на науката избухва същинска нуклеарна бомба. Със зрелищен опит Европейската организация за нуклеарни проучвания (CERN) откри въпросната Божия парченце, планувана от проф. Хигс. Затова през днешния ден физиците в целия свят скърбят за този предан откривател, който обърна нагоре с главата науката и сподели, че добре квалифицираните мозъци, мислещи „ отвън кутията ", могат да вършат смели прогнози и един ден те да се осъществен.

Британският академик, чиято доктрина му донесе Нобелова премия, си отиде безшумно на 94-годишна възраст вкъщи. Проф. Елис е живата история на ЦЕРН и е измежду малцината учени, оценили капацитета на теорията на Хигс още през 60-те години.

„ Не съм сигурен за точната дата, би трябвало да е било в края на 70-те или може би през 1980 година ", посочи проф. Елис. Тогава Хигс изнася лекция на научно събитие в Шотландия. Случайно или не, в оня миг Питър Хигс се занимавал с обезпечаването на напитките, което за страна като Шотландия било от особена значимост, майтапи се ученият: „ Като човек Хигс на първо място беше извънредно непретенциозен. Той не обичаше да се акцентира. Има толкоз доста носители на Нобелова премия, които в действителност ви „ забиват " оценката в лицето. Но всичко това въобще не беше в стила на Питър Хигс. Понякога хората го разказват като преклонен. Не съм напълно сигурен, само че по-скоро непретенциозен е в действителност точната дума и мисля, че беше подобен. На лицето му постоянно грееше другарска усмивка, говореше с мек глас. "

Когато се срещат, проф. Елис преди малко е написал публикация за феноменологията на Хигс бозона. „ И мисля, че той беше по своя си спокоен метод благополучен да види, че най-малко някои хора одобряват насериозно концепциите му ", спомня си проф. Елис.

Двамата траяли да поддържат връзка и се видели преди две-три години: „ Бях в Единбург, с цел да вземам участие в конференция в Центъра за теоретична физика, кръстен на името на Хигс. Отделих си време, с цел да го посетя в жилището му. Тогава той не беше доста преносим. Не излизаше на открито. Но знаете ли, душевен беше добре и много радостен, ухилен. "

Двамата поговорили към час и се получила задушевна другарска среща.

На въпрос какъв е главният принос на Питър Хигс, проф. Елис споделя, че Хигс бозонът се оказва основна парченце : „ Без тази доктрина атомите не биха могли да съществуват и радиоактивността би била толкоз забележителна мощ, колкото е електромагнетизмът. Механизмът на Хигс дава маси на фундаментални частици като електрона и по този начин, в случай че го нямаше Хигс бозона, нямаше да има маса на електрона и електроните щяха да „ бягат ". Той в действителност задържа електроните към ядрата, тъй като, въпреки това, какво държи ядрата дружно? Силните нуклеарни взаимоотношения. Има толкоз доста разнообразни аспекти на Стандартния модел, които са от значително значение за съществуването на атомите. Справедливо е да кажа, че без Хигс бозона те нямаше да съществуват. "

Частицата е извънредно значима и за действието на Вселената – в действителност Хигс бозонът е от основно значение за метода, по който тя работи.

В природата съществуват четири съществени сили - гравитация, електромагнетизъм, мощно и едва нуклеарно взаимоотношение. Целта на Стандартния модел е да свърже дружно тези сили, определящи държанието на фундаменталните частици. Той обаче би съумял да сплоти тези взаимоотношения единствено при една обстановка – в случай че частиците нямат маса. Това обаче заплашва цялата доктрина. Тук на помощ идва полето, препоръчано от Питър Хигс, с което частиците получават маса и изяснява за какво те имат маса, а фотоните (и глуоните) нямат.

Макар че сходни хрумвания витаят в главите и на други учени, единствено Хигс е задоволително проникновен да допусне, че би трябвало да има подобен вид парченце.

Когато в CERN стартират да я търсят, те разрушават в Големия адронен колайдер протони, летящи един против различен със скорост, близка до тази на светлината. Бозонът обаче е съвсем неосезаем, тъй като незабавно се разпада на други частици. Едва на 4 юли 2012 година вниманието на интелигентните „ ловци " е привлечено от странна „ точица ", 120 пъти по-тежка от протона. Уникален шанс, който наподобява спохожда единствено упоритите, дръзнали да търсят игла в купа сено.

„ Тази доктрина изяснява цялото действие на Вселената и сигурно играе основна роля – означи още проф. Елис. - Знаете, че като цяло еволюцията на Вселената в макромащаб се ръководи от уравненията на Алберт Айнщайн. " Причината е, че придвижването на материалните обекти и взаимоотношенията сред небесните тела се подчиняват на законите на Общата доктрина на относителността. На собствен ред действието на звездите в най-дълбоката си същина е подвластно от салдото сред Общата доктрина на относителността и слабите взаимоотношения, виновни за радиоактивността, магнитните и нуклеарните сили. От тази позиция всички те съществуват в динамичен баланс.

„ И несъмнено, Хигс бозонът играе централна роля, тъй като в допълнение към определянето на масата на електрона той също управлява силата на радиоактивността – твърди проф. Елис. - Ако нямаше поле на Хигс и бозони, виновни за слабите взаимоотношения, участващите в тях частици щяха да бъдат безмасови. "

На въпрос по какъв начин може човек преди повече от половин век да направи толкоз точни калкулации, които след това да се потвърдят пробно, Елис споделя, че в началото Питър Хигс не мислел по какъв начин теорията ще работи в мащаба на Вселената или в космологията: „ Той се концентрира върху доста характерен проблем в нашата доктрина за частиците и взаимоотношенията. Физиците от много време се пробват да разрешат относително механически проблем в квантовата доктрина на полето. Тип векторни частици, които носят фундаментални взаимоотношения. Благодарение на това породи съмнение, че би трябвало да има някакъв подобен механизъм. Но имаше и причини, че това е невероятно. И тогава Питър Хигс се появи и уточни, че в аргумента за невъзможността има малка врата. И по-късно във втора публикация той предложи доста характерен и елементарен модел, който употребява точно нея. "

Тогава мнозина учени създали сходни на Хигс допускания, само че нито един не показал, че съществува солидна скаларна парченце. Освен Хигс. За разлика от доста други свои сътрудници той разгласил относително малко научни публикации.

„ Сякаш се изтощи - допусна проф. Хигс. - Никога не съм го питал за това, тъй като би бил нелюбезен въпрос. "

Когато теорията му е доказана и целия свят стартира да приказва за откриването на Божията парченце, той не харесал името й, само че се примирил с него. Разбира се, всичко това ни минимум не въздейства на големия принос на Питър Хигс за физиката, тъй като проф. Елис и сътрудниците му в CERN не престават своя насъскан лов за нови частици.

Нещо повече, професорът продължава неуморно да изследва взаимоотношенията в Големия адронен колайдер и да търси физика отвън Стандартния модел. И някой ден, кой знае... може би учените ще стигнат до нещо ново, което ще сплоти теорията на Айнщайн с квантовата механика и ще започва нова революционна епоха в технологиите.