Проф. Димитър М. Иванов: Кой се страхува от избора на нов гуверньор на БНБ?
Проф. Димитър М. Иванов
Доктор на икономическите науки
Специално за Епицентър.бг от Лондон
Човек не се ражда банкер, още повече гуверньор на Централна Банка. Както и не се става гуверньор на стадиона, в борба сред другите ентусиасти, още по-малко с размахване на компромати. Нещо повече, дори и до момента изкушените от политиката към този момент схванаха, че с гласоподаване не се реализира нищо, нито с аритметични игри на разнообразни множества. Обкръжаващото ни политическо дивертисменто се пробва да ни накара да неглижираме действителния свят, в който живеем, с неговите остри проблеми. Да ни убеди, че в мъдростта на сегашната власт, която не е нищо повече от преструване на такава.
ЗАД КУЛИСИТЕ НА ЛОБИЗМА
Битката за кой да бъде гуверньор на Българска народна банка се трансформира в един неподобаващ политически цирк, в който както на арената, по този начин и зад завесите се разиграват недостойни актове на на ниска цена политическо инженерство и на псевдо банкерска угриженост.
Един български банкер, към този момент пенсионер, обикаля телевизионните студия, обяснявайки, по какъв начин един от двамата претенденти нямал задоволително банкерски опит, че, „ претендентите не са изключително безапелационни и са с „ надути “ CV-та ", забравяйки безусловно, по какъв начин самият той преди 21 години, имаше компликации, когато трябваше да получи документът си на банкер от страна на Българска народна банка. Малко невзискателност и припомняне на персоналната история е належащо.
Друг пък коментатор, акцентира неналичието на задоволителна интернационална известност на претендентите. Нещо, което по принцип и на доктрина е правилно, само че умишлено се заобикаля разумният факт, че в българската реалност, интернационална известност в последните двадесетина години в 99% от случаите, се натрупа основно и само преминавайки и возейки се на „ асансьора на властта “.
Цели съществени научни институции, университети, с техния богат кадрови капацитет бяха и не престават да са пренебрегнати от присъединяване във политическата власт. И тази нездравословна процедура продължава и до през днешния ден с двете служебни държавни управления от 2021 година и постоянното държавно управление в този момент. От коя шапка и на кой магьосник да извадим заслужен претендент с изключителна интернационална известност измежду финансовите и банкови среди в света и в Европа, откакто системата ни на меритокрация е пошла и занемарена, а противоположните случаи са извънредно екзотика.
ЗА ПОЛИТИЗАЦИЯТА НА ИЗБОРА
Как изборът на гуверньор на Българска народна банка да не бъде политизиран, когато в България всичко към този момент е неуместно политизирано?
Политизиран ли е въпросът за влизането ни в Еврозоната? Отговорът е Да. Сериозният, виновен, научно-експертен спор – изрично се отхвърля и то с политически причини. Такъв спор в днешна България е табу. Нещо повече, болшинството от кръстоносците тръгнали на „ похода “ към Еврозоната дори и не си помислят, а и изобщо не знаят, че всичко това води стъпка след стъпка освен до изгубване на националната ни суверенна валута (това към този момент сме го съвсем прежалили), само че и до изгубване на ролята на централните национални банки на страните-членки на Еврозоната. Дума няма за това. Мълчанието е оглушително.
Политизиран ли е въпросът за влизането ни в Банковия и Фискален Съюз на Европа? Отговорът е Да. Приехме да сме членове, дори преди да сме такива в Еврозоната и дори преди структурата на тези два съюза да е изцяло приключена.
Политизиран ли е изборът на безусловно всички властови позиции на висше, приблизително и нисше ниво в България? Категорично, нахално и тъжно – Да.
Така че, дано да не се вършим на „ по-големи католици от Папата “ и да настояваме за критерии за избор на гуверньор на Българска народна банка, които критерии знаем, че практиката на политическата система в България от дълго време освен, че не съблюдава, а ги е и разрушила.
Да, без подозрение, в такива времена, когато българските жители явно са изправени пред едно от най-големите си «демократично» определени разочарования, изключително на фона на големите международни и национални тествания, изборът на гуверньор на Българска народна банка придобива съдбовна значимост за бъдещето на българската банкова система. Включително имайки поради нейното заплитане в европейските банкови интеграционни процеси и обща парична политика с всички произлизащи от това проблеми.
ИСТОРИЯТА – КАТО ВАЖЕН ПОМОЩНИК ЗА СЕГАШНИЯ ИЗБОР НА ГУВЕРНЬОР
Историята може да бъде доста значим асистент на нашето схващане за това какъв вид персона и експерт би следвало да застане отпред на ръководството на Българска народна банка, тъй като историята е тип „ лаборатория “, посредством която ние, в случай че желаеме, можем да тестираме грешките и триумфите на нашите предходни практики.
Българската процедура на избор на гуверньор на Българска народна банка е прекомерно богата. Много централни банкери са пристигнали от университетски и научни институти, без никакъв банкерски опит. Спомням си онлайн, изборът на доста уважавания от мене проф. Тодор Вълчев от Икономическия Институт на Българска академия на науките, където имах достойнството да сме сътрудници с него. В бурната политически 1990 година, когато се сменяха устоите на един цялостен многодесетилетен политически режим, редица уважавани икономисти с разнообразни политически пристрастия се обединихме за неговата кандидатура. И Венцислав Димитров, и Румен Аврамов, и Боян Славенков, и Иван Пушкаров, и самият аз и доста други.
От университетските среди са произлезли и други известни български централни банкери, като: учен Иван Евстатиев Гешов (в интервала 1883-1886), учен Иван Стефанов, от Икономическия Институт на Българска академия на науките (управител на Българска народна банка в интервала 1944-1945), член кор. проф. Веселин Никифоров, също от Икономическия Институт на Българска академия на науките (управител на Българска народна банка в интервала 1974-1984).
Централни банкери, произлезли от финансовите и банковите среди с потвърдено сполучлив опит са: Коста Бояджиев (управлява Българска народна банка в интервала 1924-1926), Добри Божилов Хаджиянакиев (в интервала 1935-1938), Кирил Несторов (в интервала 1959-1969), Кирил Зарев (в интервала 1969-1974), Васил Коларов (в интервала 1984-1989), Иван Драгневски (в интервала 1989-1991 – един от най-опитните ни централни банкери), Светослав Гаврийски (в интервала 1997-2003), както и сегашният гуверньор на Българска народна банка – Димитър Радев (от 2015 година досега). Редица от тези шефове на Българска народна банка, с изключение на своят опит са били и явни политически избори.
Така че, в днешната комплицирана политическа и икономическа реалност в България, както и на фона на предходните нагоре разсъждения, не е учудващо изобщо, издигането на кандидатурите на две фигури, които явно произлизат от настоящето ръководещо болшинство, само че също така имат и своите персонални професионални и квалификационни качества, както и подобаващ финансов и банков опит.
Парламентът ще има своята последна дума. Други благоприятни условия също могат да се търсят и да бъдат открити.
ЗА ФИНАЛНИЯ КАНТАР
Стремейки се да бъда изцяло справедлив и претегляйки публично заявените и ненапълно демонстрирани качества на двамата претенденти, считам, че кандидатурата на господин Любомир Каримански, без подозрение, доста натежава и се постанова над другата.
Постарах се, в елементи да се срещна с неговия изминат професионален път, достижения, визии за идващия стадий на развиване на българската банкова система и за ролята на централната ни банка като една елитна и консервативна институция и получих почтени за почитание отговори.
Видях, че при Любомир Каримански участват дружно, както професионалната упоритост, по този начин и трезвостта на познанията и на действителната банкова обстановка у нас и в Европа. Почувствах неговата угриженост по отношение на запазването на европейското финансово равновесие, в това число и посредством ролята на Българска народна банка като част от европейската банкова фамилия. На фона на комплицираната политико-финансова обстановка, в която се намира европейската банкова система, Каримански показва доста положителни знания в региона на нужното банково контролиране и интернационалната система от регулативни актове, свързани с битката против прането на пари и финансовите закононарушения.
Запознах се с един банкер, минал не дребен професионален път, стремящ се на всички места, където е бил да способства оптимално за осъществяване на нови банкови артикули и системи на отчитане. По темперамент, считам, че той дава отговор на характерностите и профила на позицията, един човек – консолидатор и интегратор на екипи и на политики, ловък комюникатор с към този момент построени потвърдени и солидни контакти на най-високо ниво в европейските банкови среди и институции.
Един към този момент зрял, върховен икономист, осведомен с европейската банкова ортодоксия, царуваща сред Франкфурт и Брюксел; разбиращ заболяванията на българската стопанска система и финансова система и възможната траектория за излизане от систематичната икономическа и финансова рецесия благодарение на една прецизна и деликатна парична политика.
В стопанската система, както и в банковата и парична политика, историческите неточности се заплащат непосредствено, без закъснение. Един неправилен избор може да има тежки последици. И е доста мъчно да бъдат поправени, както доста български държавни и държавни водачи през годините, уповавам се, че схванаха това. В този смисъл, съм уверен, че изборът на господин Любомир Каримански би бил задоволително упорит, рационален и потребен за бъдещето на Централната Банка на България.
6 април 2022 година
Лондон-София
Доктор на икономическите науки
Специално за Епицентър.бг от Лондон
Човек не се ражда банкер, още повече гуверньор на Централна Банка. Както и не се става гуверньор на стадиона, в борба сред другите ентусиасти, още по-малко с размахване на компромати. Нещо повече, дори и до момента изкушените от политиката към този момент схванаха, че с гласоподаване не се реализира нищо, нито с аритметични игри на разнообразни множества. Обкръжаващото ни политическо дивертисменто се пробва да ни накара да неглижираме действителния свят, в който живеем, с неговите остри проблеми. Да ни убеди, че в мъдростта на сегашната власт, която не е нищо повече от преструване на такава.
ЗАД КУЛИСИТЕ НА ЛОБИЗМА
Битката за кой да бъде гуверньор на Българска народна банка се трансформира в един неподобаващ политически цирк, в който както на арената, по този начин и зад завесите се разиграват недостойни актове на на ниска цена политическо инженерство и на псевдо банкерска угриженост.
Един български банкер, към този момент пенсионер, обикаля телевизионните студия, обяснявайки, по какъв начин един от двамата претенденти нямал задоволително банкерски опит, че, „ претендентите не са изключително безапелационни и са с „ надути “ CV-та ", забравяйки безусловно, по какъв начин самият той преди 21 години, имаше компликации, когато трябваше да получи документът си на банкер от страна на Българска народна банка. Малко невзискателност и припомняне на персоналната история е належащо.
Друг пък коментатор, акцентира неналичието на задоволителна интернационална известност на претендентите. Нещо, което по принцип и на доктрина е правилно, само че умишлено се заобикаля разумният факт, че в българската реалност, интернационална известност в последните двадесетина години в 99% от случаите, се натрупа основно и само преминавайки и возейки се на „ асансьора на властта “.
Цели съществени научни институции, университети, с техния богат кадрови капацитет бяха и не престават да са пренебрегнати от присъединяване във политическата власт. И тази нездравословна процедура продължава и до през днешния ден с двете служебни държавни управления от 2021 година и постоянното държавно управление в този момент. От коя шапка и на кой магьосник да извадим заслужен претендент с изключителна интернационална известност измежду финансовите и банкови среди в света и в Европа, откакто системата ни на меритокрация е пошла и занемарена, а противоположните случаи са извънредно екзотика.
ЗА ПОЛИТИЗАЦИЯТА НА ИЗБОРА
Как изборът на гуверньор на Българска народна банка да не бъде политизиран, когато в България всичко към този момент е неуместно политизирано?
Политизиран ли е въпросът за влизането ни в Еврозоната? Отговорът е Да. Сериозният, виновен, научно-експертен спор – изрично се отхвърля и то с политически причини. Такъв спор в днешна България е табу. Нещо повече, болшинството от кръстоносците тръгнали на „ похода “ към Еврозоната дори и не си помислят, а и изобщо не знаят, че всичко това води стъпка след стъпка освен до изгубване на националната ни суверенна валута (това към този момент сме го съвсем прежалили), само че и до изгубване на ролята на централните национални банки на страните-членки на Еврозоната. Дума няма за това. Мълчанието е оглушително.
Политизиран ли е въпросът за влизането ни в Банковия и Фискален Съюз на Европа? Отговорът е Да. Приехме да сме членове, дори преди да сме такива в Еврозоната и дори преди структурата на тези два съюза да е изцяло приключена.
Политизиран ли е изборът на безусловно всички властови позиции на висше, приблизително и нисше ниво в България? Категорично, нахално и тъжно – Да.
Така че, дано да не се вършим на „ по-големи католици от Папата “ и да настояваме за критерии за избор на гуверньор на Българска народна банка, които критерии знаем, че практиката на политическата система в България от дълго време освен, че не съблюдава, а ги е и разрушила.
Да, без подозрение, в такива времена, когато българските жители явно са изправени пред едно от най-големите си «демократично» определени разочарования, изключително на фона на големите международни и национални тествания, изборът на гуверньор на Българска народна банка придобива съдбовна значимост за бъдещето на българската банкова система. Включително имайки поради нейното заплитане в европейските банкови интеграционни процеси и обща парична политика с всички произлизащи от това проблеми.
ИСТОРИЯТА – КАТО ВАЖЕН ПОМОЩНИК ЗА СЕГАШНИЯ ИЗБОР НА ГУВЕРНЬОР
Историята може да бъде доста значим асистент на нашето схващане за това какъв вид персона и експерт би следвало да застане отпред на ръководството на Българска народна банка, тъй като историята е тип „ лаборатория “, посредством която ние, в случай че желаеме, можем да тестираме грешките и триумфите на нашите предходни практики.
Българската процедура на избор на гуверньор на Българска народна банка е прекомерно богата. Много централни банкери са пристигнали от университетски и научни институти, без никакъв банкерски опит. Спомням си онлайн, изборът на доста уважавания от мене проф. Тодор Вълчев от Икономическия Институт на Българска академия на науките, където имах достойнството да сме сътрудници с него. В бурната политически 1990 година, когато се сменяха устоите на един цялостен многодесетилетен политически режим, редица уважавани икономисти с разнообразни политически пристрастия се обединихме за неговата кандидатура. И Венцислав Димитров, и Румен Аврамов, и Боян Славенков, и Иван Пушкаров, и самият аз и доста други.
От университетските среди са произлезли и други известни български централни банкери, като: учен Иван Евстатиев Гешов (в интервала 1883-1886), учен Иван Стефанов, от Икономическия Институт на Българска академия на науките (управител на Българска народна банка в интервала 1944-1945), член кор. проф. Веселин Никифоров, също от Икономическия Институт на Българска академия на науките (управител на Българска народна банка в интервала 1974-1984).
Централни банкери, произлезли от финансовите и банковите среди с потвърдено сполучлив опит са: Коста Бояджиев (управлява Българска народна банка в интервала 1924-1926), Добри Божилов Хаджиянакиев (в интервала 1935-1938), Кирил Несторов (в интервала 1959-1969), Кирил Зарев (в интервала 1969-1974), Васил Коларов (в интервала 1984-1989), Иван Драгневски (в интервала 1989-1991 – един от най-опитните ни централни банкери), Светослав Гаврийски (в интервала 1997-2003), както и сегашният гуверньор на Българска народна банка – Димитър Радев (от 2015 година досега). Редица от тези шефове на Българска народна банка, с изключение на своят опит са били и явни политически избори.
Така че, в днешната комплицирана политическа и икономическа реалност в България, както и на фона на предходните нагоре разсъждения, не е учудващо изобщо, издигането на кандидатурите на две фигури, които явно произлизат от настоящето ръководещо болшинство, само че също така имат и своите персонални професионални и квалификационни качества, както и подобаващ финансов и банков опит.
Парламентът ще има своята последна дума. Други благоприятни условия също могат да се търсят и да бъдат открити.
ЗА ФИНАЛНИЯ КАНТАР
Стремейки се да бъда изцяло справедлив и претегляйки публично заявените и ненапълно демонстрирани качества на двамата претенденти, считам, че кандидатурата на господин Любомир Каримански, без подозрение, доста натежава и се постанова над другата.
Постарах се, в елементи да се срещна с неговия изминат професионален път, достижения, визии за идващия стадий на развиване на българската банкова система и за ролята на централната ни банка като една елитна и консервативна институция и получих почтени за почитание отговори.
Видях, че при Любомир Каримански участват дружно, както професионалната упоритост, по този начин и трезвостта на познанията и на действителната банкова обстановка у нас и в Европа. Почувствах неговата угриженост по отношение на запазването на европейското финансово равновесие, в това число и посредством ролята на Българска народна банка като част от европейската банкова фамилия. На фона на комплицираната политико-финансова обстановка, в която се намира европейската банкова система, Каримански показва доста положителни знания в региона на нужното банково контролиране и интернационалната система от регулативни актове, свързани с битката против прането на пари и финансовите закононарушения.
Запознах се с един банкер, минал не дребен професионален път, стремящ се на всички места, където е бил да способства оптимално за осъществяване на нови банкови артикули и системи на отчитане. По темперамент, считам, че той дава отговор на характерностите и профила на позицията, един човек – консолидатор и интегратор на екипи и на политики, ловък комюникатор с към този момент построени потвърдени и солидни контакти на най-високо ниво в европейските банкови среди и институции.
Един към този момент зрял, върховен икономист, осведомен с европейската банкова ортодоксия, царуваща сред Франкфурт и Брюксел; разбиращ заболяванията на българската стопанска система и финансова система и възможната траектория за излизане от систематичната икономическа и финансова рецесия благодарение на една прецизна и деликатна парична политика.
В стопанската система, както и в банковата и парична политика, историческите неточности се заплащат непосредствено, без закъснение. Един неправилен избор може да има тежки последици. И е доста мъчно да бъдат поправени, както доста български държавни и държавни водачи през годините, уповавам се, че схванаха това. В този смисъл, съм уверен, че изборът на господин Любомир Каримански би бил задоволително упорит, рационален и потребен за бъдещето на Централната Банка на България.
6 април 2022 година
Лондон-София
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ