Проф. Димитър М. Иванов Доктор на икономическите науки„Понякога хората не

Проф. Димитър М. Иванов
Доктор на икономическите науки

„ Понякога хората не желаят да чуят истината, тъй като не желаят илюзиите им да бъдат разрушени “ - Фридрих Ницше

Анализът на държавната рецесия у нас изисква един по-задълбочен спор и едно по-точно и обективно дешифриране на политическата ситуация; на това за какво се стигна до рухването на държавното управление на „ смяната “, и всичко това е прекомерно значимо от позиция на точно сполучливият излаз от няколкото рецесии, в които се намираме. Политическият пейзаж е размесен, без значение от горещото лято е изпълнен с буреносни облаци и моментът е прекомерно значим за здравомислещ разбор на всичко, което се случи. Във всеки случай не бих търсил същинските аргументи единствено вътре у нас.

България, Европа, светът се намират в най-тежката от края на Втората Световна война геополитическа рецесия, Измени се макроикономическата парадигма. Процесите на глобализация стопираха и се обърнаха наопаки. Разчупва се международният стопански, търговски и финансов ред, открит пред 75 години.

Налице е вихреща се инфлация, съпроводена към този момент със мощни стагфлационни ветрове, дестабилизиращи цялата международна стопанска система. Щетите от тях, както и тези подбудени от икономическите последици на военния спор в Украйна към този момент се усещат всеки ден – дали под формата на всекидневно повишаващи се цени на всички потребителски артикули, само че основно на питателните и енергийните и ерозия на покупателната дарба на всеки; понижаване на темповете на напредък и повишаване на финансовата нестабилност; продължаващ блокаж на международните вериги на доставки – този път няма да могат да бъдат решени с козметични или дори шестмесечни ограничения.

Множество политически, стопански и финансови споразумения в Европейския Съюз през днешния ден са изправени пред огромни бариери, свързани с геополитическия завой от глобализация към регионализация, с нуждата от нова междугранична съгласуваност, изискваща да даде един по-ефективен отговор на такива въпроси, като политиките свързани със незабавните климатични проблеми, остро възходящата миграция, отслабващата конкурентоспособност на еврозоната. И по тази причина – какво се случва у нас следва да се проучва от този по-глобален подтекст.

I. ЗА ФИАСКОТО НА ЕДНА ПОЛИТИЧЕСКА ИЛЮЗИЯ

Няма подозрение, че България се нуждаеше и продължава от една същинска смяна на метода и атмосферата на политическия живот, на премахването на корупцията и държавните грабежи. Убеден съм, че желанието за смяна продължава да е извънредно мощно и значимо, само че за надълбоко страдание смятам, че същността на тази смяна към този момент над две години политически битки е изяснена, както на хората, по този начин и на нейните апостоли. България към момента няма визия за своето бъдеще и за пътят ни напред. Политиките и стратегиите на разнообразни партии и придвижвания са единствено лист от невзаимосвързани стремежи и обещания.

По времето на съставянето на това държавно управление, множеството анализатори споделяха нека да има държавно управление. Много малко питаха дали то ще бъде качествено. За мен и тогава бе и в този момент е значимо какво тъкмо държавно управление има България – мощно или едва? Вярвам само в компетентността и в добре обоснованата кардинална политика, съобразена с действителностите. Предупредих на няколко пъти, че е налице заплахата да изпаднем в една рецесия на импотентността на политиката и решенията. А индикациите за това, за стъписващата безусловно неопитност, за големите искания да се монополизира „ честността “, бяха много…

Спомнете си хвърляните в големи дози по време на изборите розови обещания отстрана на " Продължаваме промяната ", че като „ спрем кранчетата “ внезапно ще станем богати и модерни; че те ще спрат разминаващите се по разрушените ни пътища Ролс Ройси, Майбаси и Аудита на хора, закачили се под една или друга форма за държавния бюджет, които със успокоение харчат налозите ни “; че „ ще финансирате увеличените обществени разноски от ограничението на корупцията “ и така нататък

Да, хората имат право да мечтаят. Но, тези, които сложиха на „ трамплина на властта “ тези нови политици, трябваше да се запитат - каква е интернационалната кредибилност на новите ръководещи? Представиха ли те пред света, пред Европа – каква е в реалност програмата на Политическа партия? Имаше ли такава стратегия?

Защото да кажеш, че ще премахнеш кражбите и корупцията, или че ще укрепиш държавността, това изобщо не е задоволително, с цел да може стопанската система ти да върви към разцвет. A и желанието да се бориш срещу кражбите в страната, срещу престъпността и корупцията – не е монопол на единствено една политическа фамилия или придвижване.

Никой не се запита, явяват ли се тези хора – същински материал с цел да бъдат държавници? Притежават ли доверието и уважението на нацията и на интернационалните институции?

Още от началото на появяването им, стана ясно, че вижданията им в стопанската система са странна комбинация от неолиберални визии примесени с явно леви обществени намигвания и провокативно доверчив и на ниска цена флирт с левите без оглед на всички явни несъгласия. Солиден стопански пиедестал липсваше. Особено в случай, че България към този момент челно бе влезнала в няколко тежки рецесии. Някога, към 390 годината преди Христа, Платон, угрижен беше споделил, че „ едно демократично общество в жаждата си за независимост може да попадне под въздействието на неприятни водачи “, като продължава в същата си мисъл, че „ националното самопризнание ще болести индивида, който споделя на хората това, което желаят да чуят, а не това, което в действителност им е от изгода “.

Надеждите са едно, а това, което се получи бе едно ръководство на искащите да се вкопчат във властта. Имайки поради голямата кардинална и идеологическа фрактура сред тях. И най-лошото е, че желанието за властта пренебрегва огромната тематика за идеологическата еднаквост на партиите. С което, несъмнено даде още по-големи причини на тези, които от ден на ден са уверени, че това са политико-партизански „ търговски “ формирования. Държа да подчертая е една от огромните фундаментални, бих я нарекъл рискове пред политическата система на България за идващите 5-10 години. И по тази причина в този момент ще бъде извънредно значимо да разберем, дали след потъването на идеологиите и пред сложния урок на националните и интернационалните действителности, дали е допустимо да се очертаят огромните стратегически ориентации пред България в идващия интервал.

Това бе едно ръководство без никаква програма; продължаваме да имаме: Бюджет без тригодишна прогноза. Икономика - без изяснена икономическа и индустриална политика. Нулеви директни непознати вложения по смисъла на формалното определение, което е „ покупка на дял в компания от компания или вложител, ситуиран отвън нейните граници. “

Това бе едно ръководство, което водеше политика, която се опасяваше от действителността, от инфлацията, от покупателната дарба, от цената на бензина, от опозицията, от разкритията на медиите, от това свободно да дискутира същността на своето ръководство. Управление при което истината не съвпадаше с политическите решения, макар декларациите за транспарентност и схващане на проблемите, пред които бе и продължава да е изправена България.

Защото циничният израз, който досегашният финансов министър и настоящ претендент за министър председател, използва по време на полемиката в Парламента, „ Да го духат бедните “, - той не помни, че всъщност заложи още при приемането на Бюджет-2022, когато не видя идващата инфлация! Особено откакто всички публични интернационалните институции я предвидиха. После месеци наред продължи настойчиво да прокламира и “успокоява “ хората, дружно с останалите министри от икономическия блок на държавното управление в явно неправилния „ краткотраен “ темперамент на инфлацията, отваряйки по този метод още по-широко вратите за нейното разширение, увеличение и удари по хората с ниски приходи. И по тази причина сложих въпросът за неговото публично чуване пред Комисията по Бюджет и Финанси – по какъв начин по този начин е пренебрегнал инфлацията.

Нека да не се не помни, че инфлацията към този момент беше възходящ проблем още преди края на 2021 година, доста преди Русия да навлезе в Украйна.

Това бе и едно ръководство – знак на непотизма. Зад кулисите на това ръководство могат да бъдат открити всички черти на непотизма. Харвард, всички международни университети, бизнес школи, публични учебници по организационна нравственос, морал и държание изцяло отхвърлят непотизмът като най-отвратителната форма на корупция в областта на ръководството, без значение дали е в държавни органи или в частни организации и компании.

Фактологично основаните известия в разнообразни медии за взаимната кръстоска на фамилни назначения сред министри и за очевидното нахлуване и „ циментиране “ на няколко фамилии в новата власт – оповестила сякаш „ заветен “ кръстоносен поход против корупцията у нас - даде мотив за сериозна паника. Непотизмът (или шуробаджанащината) се дефинира, в учебниците на Harvard University, Harvard Business School, влиятелните международни речници като Collins Dictionary, Meriam-Webster, като: „ Нечестното потребление и процедура от страна на властта за предоставяне на позиции или други облаги на членове на фамилии, свързани с властта, както и даден престиж на родственици и другари. “ Това е един непоследователен фаворитизъм напълно учреден на родство и ползи. Синонимите на непотизма са: неоспорим спор на ползи, дискриминация на други хора, персонални и властово-партизански ползи.

С прокламиранoто идване на властта у нас след следващите парламентарни избори, партията на Промяната се разгласи като най-важният борец-конкистадор против корупцията. Борбата против корупцията им стана основна дума, посредством която всички благини ще се изсипят в България. Но вместо да забележим действителните стъпки за ликвидирането на корупцията, хората, с вяра за същинска смяна в ръководството на страната станаха очевидци на смелото и още по-цинично маршируване по коридорите на новата власт на вулгарната шуробаджанащина. България, страна-членка на Европейски Съюз, прегърнала от епохи полезностите и морала на европейската цивилизация – не може и няма по какъв начин да допусне да бъде ръководена отдолу под юрганите на няколко фамилии, изстреляни неизвестно по какъв начин на най-важните позиции на страната ни.

Наглата проява на шуробаджанащина е във фундаментален спор с съществени полезности и нравственос на българското общество и сходни безочливи образци на политически, фамилно обвързани назначения не могат да бъдат признати. Нека да напомня, че в 2007 година Пол Волфовиц, тогавашният Президент на Световната Банка, за сходен образец на непотизъм, бе заставен да подаде своята оставка

Ширещият се непотизъм в България би трябвало да бъде час по-скоро, обществено и интернационално експозиран.

Това бе и едно демагогско ръководство, при което връх взеха решаването на проблемите на днешния ден, които са явно близки на хората, животът е сложен и те дадоха отговор на това да съблазнят гласоподавателите. Но, това ръководство пренебрегва в своите политически решения средносрочните и дълготрайни проблеми пред България.

Ето в този момент приказват, че в случай че не се сформира държавно управление в границите на настоящия Парламент, ще се забавят парите по Плана за възобновяване и резистентност. Ами че, този План, респективно парите по него бяха забавени с над 12 месеца! Защо тогава никой от това държавно управление не се обади, не зададе въпрос, не възропта?

Така че, за мене изходът от тази политическа рецесия е в нови избори, всичко останало е единствено игра на една илюзорна и безполезна за страната власт. Защото досегашното държавно управление изобщо не бе на висотата на историческите провокации пред България. И единствено изборите могат ненапълно да пречистят политическата ни система и действителност. Но, вкопчените във властта през днешния ден ни заливат от медиите с офанзива против изборите, трансформирайки най-висшата форма на демокрация–изборите, в мръсна дума. А, след това се чудим за какво имаме ниска изборна интензивност? Как може да възпитаваш съзнателни жители на републиката, когато всеки ден им обясняваш и перверзно плашиш какъв брой неприятно нещо са изборите!

Само тъй като няколко десетки депутати и министри под паника ги тресе страхът, че няма да се доберат до креслата и властта. Ив същото време да въздигаш политическата проституция и миграция в държавническо държание. Всичко това нито подтиква и пречиства моралът на нацията, нито убеждава който и да е било в правилата на „ смяната “.

Вече е късно у нас и за експертно държавно управление. Някога, преди много години, застъпвах тази концепция. Но, нашата политическа система, смачка тази опция. Идеята за експертен кабинет „ умря “ с държавното управление на Пламен Орешарски. Оттогава настъпи интервал, който продължава, на една непрестанна обезценка на същността на категорията специалист на българската политическа сцена.

В рамките на един свръх сериозен и виновен длъжностен кабинет, а освен козметично усъвършенствано служебно държавно управление, може да се търси висша форма на експертност, а по-късно изборите ще покажат.
И още нещо, което безусловно или се не помни или преднамерено се пренебрегва при калкулирането на другите блокове или групи в Парламента. И това е голямото голям брой на негласували у нас. Да ги забравим ли? Имат ли те своите политически ползи? Разбира се. Но, те не съответстват с нито една от съществуващите политически партии. И това е голям проблем за републиката ни, тъй като става дума за 50-60 % от българските жители, имащи правото да гласоподават.

Кой мисли за тях? Кой показва техните ползи и претенции? Корнелия Нинова ли? Или Кирил Петков и Асен Василев? В никакъв случай.

И това прави политическата обстановка в страната още по-слаба, нежна, нестабилна. Десетки хиляди, а и повече български жители, млади, образовани, възрастни, опитни, интелектуалци – не намират представянето на техните ползи в Парламента, тъй като „ пазарът “ на политическите предложения, не ги задоволява, или пък смятат, че политиката е мръсна игра и не си коства да се занимават с нея.

Как да повярват на политиците, когато ние не организирахме национални референдуми нито за влизането ни в Европейски Съюз, нито за влизането ни в НАТО, нито дори имаше полемика в Парламента за влизането ни в европейския Фискален Съюз, в европейския Банков Съюз, а и по същия метод вървят нещата във връзка с влизането ни в Еврозоната.

Ние претендираме, че сме демократи, само че не питаме народа. Даже и не си губим времето да му обясняваме. И всичко това се случва, за жалост в най-сложния исторически интервал пред България, когато страната ни е в една тежка икономическа и финансова обстановка, белязана от неспираща инфлация и нова, допустима криза.

А, и навлизаме в епоха на опасности за националната ни сигурност и на една нова ре-регионализация. България и българските жители заслужават по-добро от неистини, доближения, измислици и балони. Откъдето и те да идват. Тя заслужава истината за компликациите и за клопките, които ни чакат. Както и решеният за излизане от тях

II. ЗА НАРАСТВАЩАТА ИНФЛАЦИЯ И НЕЙНИТЕ ПОСЛЕДСТВИЯ

Буквално преди дни, в свои медийни изяви, претендентът за министър председател от страна на „ Промяната “, както и икономическият министър с самоувереност обясняваха, в какво цветущо положение се намира българската стопанска система, без дори и момент да концентрират върху тежката икономическа и финансова обстановка.

Икономиката обаче има свои закони и динамичност, по която се развива. Всъщност, икономическият ландшафт, в който се намираме продължава да се утежнява. Аз предизвестих още в края на 2021 година, че през 2022 година инфлацията ще бъде надалеч по-големият проблем в сравнение с темпът на напредък на Брутният вътрешен продукт.

Миналата седмица, в собствен формален отчет, Световната Банка разгласи, че множеството от страните в света вървят към криза, както и предизвести за изпадане в стагфлация. Кристин Лагард, президентката на Европейската Централна Банка също предизвести за “нежелано висока инфлация “ в стопанските системи от Еврозоната, като разгласи, че още на идващото съвещание на ЕЦБ този месец формалният лихвен % ще бъде нараснал, като ще има и следващо нарастване през месец септември.

Ако се вгледаме в знаците на Националния Статистически Институт за бизнес доверието, ще забележим, че е налице възходящо подозрение по отношение на способността, както на държавното управление, по този начин и на самия частен бранш да се оправи с големите опасности и неизвестности пред българската стопанска система на този стадий, изключително имайки поради двете мрачни други възможности – стагфлация или криза (ако ли не и композиция от двете).

Вярата на държавните ковачи на икономическата политика, че повишаването на обществените и обществени разноски ще понижи отрицателното въздействие от нарасналите разноски за живот значително рискува да има про-инфлационен резултат и да тласне цените още по-високо. Не е ясно и за какво мълчи до момента Управителят на Българска народна банка на фона на всички про-инфлационни решения.

Ясно се вижда, че скоростта, с която цените се повишават, изпреварва нарастването на заплатите и компенсациите, оставяйки доста семейства да изпитват усложнения, изключително с растящите сметки за сила. Даже се стигна и до парадоксът, че през днешния ден, в случай че човек, си стои в къщи, къщата ви прави повече пари, в сравнение с действително печелите от работата си. Това в никакъв случай не е било по този начин у нас, дори и през 1996-1996 година

И обясненията на държавните икономисти, че за всичко това е отговорна „ вносната “ инфлация, единствено още повече изкривяват действителната картина. Далеч не дребен дял в този инфлационен вихър имаше и има и политическата и бизнес неустановеност и опасности у нас. Когато бизнесът не знае какво ще се случи в утрешния ден, когато вижда серия от клатещи се държавни управления и неопитни министри – какво да прави? Естествено, че гледа, час по-скоро да си обезпечи облагата. Правителството от своя страна покачва обществените разноски, заплатите, а бизнесът му отвръща и всичко това се трансформира в една бързо въртяща се серпантина от домашно генерирана инфлация, която дори частично би могла да усили скоростта на всякаква привнесена инфлация.

Така че, това, което прави всичко още по-разочароващо, е, че разширението на проблемите с инфлацията – обществени, стопански, политически, финансови и институционални – беше предвидимо най-малко отчасти и можеше ненапълно да бъде смекчено. Ние направихме тъкмо противоположното. Разпалихме огънят на инфлацията. Нещо повече, в този момент към този момент ясно може да се каже, че на забележимия небосвод се задава и стихия от фирмени банкрути. Инфлационната обстановка беше захранвана от най-малко две години в целия свят, тя зрееше и най-после узря и се разпукна в един възходящ вихър на всекидневно повишаващи се цени.

Аз съм мощно смутен от тази политика на действителна оценка на инфлационния вихър (или по-точно – липса на политика) и смятам, че „ меко приземяване “ няма по какъв начин да има и надалеч не споделям доверието и успокояващите думи на държавното управление. Даже считам, че главният проблем към този момент става - казусът с прекомерно бързото обществено наваксване: бързо възходящите заплати и пенсии са бомба със закъснител, която ще има своето отрицателно въздействие върху процесите на развиване на стопанската система ни.

Ние към този момент имаме към този момент, формален растеж на инфлацията на потребителските цени, надхвърлящ 14.2%, само че в случай че се направи изчерпателен разбор на цените на главните артикули в потребителската кошница, този растеж действително надвишава 24-25%. Това ще наложи още по-дълбока промяна в икономическата ни политика. И тази разочароваща икономическа и финансова политика, която имахме до момента в действителност конфискува (вече не скрито и не незабележимо!) не дребна част от спестяванията и от активите на жителите, на семействата и бизнеса.
Ако продължаваме по този начин, можем и да загубим контролът на инфлационните упования.

Актуализацията на Бюджет-2022 година ненапълно ще смекчи ударите на инфлацията, ще подкрепи най-засегнатите групи от популацията и компаниите, само че няма да спре траекторията на тази инфлация. Вече и Световната Банка, и МВФ ни споделят да чакаме през най-малко идващите две години средногодишна инфлация от към 9-11%. И всичко това води до една тежка стагфлация, с понижаване на растежа на Брутният вътрешен продукт у нас до 2.8%. А и в света стартира едно нападателно повдигане на лихвените проценти.

И тук бих обърнал с паника вниманието на политиците върху следните в действителност „ червени “ линии в най-близката ни икономическа вероятност:
Общите ни данъчни приходи при очертаващия се намаляващ ритъм на растежа на стопанската система ни, няма по какъв начин да порастват и да покриват бюджетните разноски. Така че, бюджетният ни недостиг ще продължи да нараства и нека това повишаване не се усили и поради други феномени, като пандемия, военни спорове и други

При сегашната данъчна система, ние сме изчерпали въздействието на налозите, откъм посоката на понижаване. Това, дружно със съществуващия бюджетен недостиг, значи, че мечтаното пространство за фискална агресия ще бъде доста лимитирано. Освен по-нататъшно повишение на недостига, нямаме спомагателни фискални амуниции и надлежно общественият дълг ще би трябвало да се усилва, а отсам и неговата нестабилност.

Инфлацията и войната са допустимо най-лошата композиция. И за жалост се намираме в нейния център. Пак наблягам, че сегашната инфлация и очевидната заплаха от стагфлация са най-важната ни грижа. С увеличените обществени разноски в бюджета, ние направихме редица обещания към огромни обществени групи; обещания, които не е несъмнено, че от към финансова позиция можем да осъществяваме изцяло.

При всяко състояние, обективната ни икономическа сметка, демонстрира, че ще би трябвало да повишим задлъжнялостта на стопанската система ни.
С отслабването и дори предстоящите банкрути на голям брой частни компании, се вижда неглижиране и дори известно понижаване на делът на частния бранш, до момента в който държавният стартира да пораства. И това основава структурни проблеми, тъй като държавният бранш, постоянно се „ избавя “ и финансира по разнообразни правила.

Отслабването на Еврото вследствие на разликите в паричните политики на ЕЦБ и на Федеръл Ризърв Банк на Съединени американски щати също въздейства про-инфлационно.

Не бива да се пропуща, че инфлацията е индикатор с по-дълъг лаг (реалната й стойност и въздействие се вижда със забавяне от 12- до 18 месеца. И фактът, че държавното управление основава своята политика върху сегашните измерения на инфлацията е много рисков от позиция на вземането на рационалните решения.

Необходимото парично стягане за усмиряване на инфлацията (което е справедлив стопански закон), както и неговата мощ, без подозрение, ще основат условия за криза. Нещата имат своето пояснение, несъмнено. Дълги години, в действителност от 2009 година, цената “ на парите и в света и в нас бе относително ниска и това значително „ изкриви “ икономическият и бизнес метод на деяние.

И докара до голямата кредитна задлъжнялост на национално, на корпоративно и на равнище на семействата. Сега на всички места виждаме, централните банки да употребяват интензивно лихвеният % като паричен инструмент за известно укротяване на инфлацията. Само този месец, централните банки от Вашингтон през Лондон, Франкфурт, Цюрих, в това число и всички централно-европейски банки покачиха своите съществени лихвени проценти дори и с по-големи шпации, в сравнение с пазарите чакаха, давайки сигнал, че те са подготвени да създадат всичко единствено и единствено да обуздаят инфлационният вихър. И по тази причина споделям, че казусът на такава нападателна политика на повдигане на лихвените проценти е, че това ще докара до криза съвсем на всички места, в това число и в България.

Но, инфлационната картина към момента не се трансформира, тъй че несъмнено мога да кажа, че ще последват още тази година нови покачвания на лихвените проценти. И вярно, и бизнесът, и семействата имат причина да се тревожат от този тренд.

Защото той значи, че това ще увеличи „ цената “ на стоките купувани с пари на заем. Респективно ще редуцира търсенето на редица артикули, само че мъчно ще се отрази на хранителни и енергийни артикули.

Ще докара до всеобщи усложнения в разплащането на огромни заеми с нефиксирани лихви, в това число и както подчертах нагоре до банкрути на компании. Маса дребни и междинни компании и старт-ъпи, изключително опериращи в бранша на новите технологии, осведомителни артикули, туризъм, медия и други привикнали да работят в среда на евтини пари и лесни заеми, в този момент ще би трябвало да преориентират напълно финансовата си тактика.

И без да тревожа, само че задоволително обективно, бих споделил, че това се случва и в един интервал на най-малко 2-3-4 последващи години на явно закъснение на пазарите и растежа, както в България, по този начин и в Европа и на намаляване на еврото.

Икономиките на Европа и изключително на Еврозоната са най-силно-засегнатите от сегашната инфлация и от очертаващата се криза. Дълговите нива в съвсем всички европейски развити стопански системи доближиха върховете на следвоенните отговорности от времето на Втората Световна война още по времето на Covid-19 пандемията и не престават да порастват и то както добре знаем в интервал на мощно застаряване на популацията на всички места.

И това още повече усложнява обстановката. Моят съвет към бизнеса и към семействата е да са оптимално внимателни с вземането на нови заеми и изключително във вземането на заеми за артикули с дълготрайно погашение. С разрастването на енергийната рецесия, идващата зима и неспиращият боен спор (а и други сходни се обрисуват в света), всеки би трябвало да поправя своето финансово държание и избори за идващите години.

III. РИСКОВЕТЕ ПРЕД ФИНАНСОВАТА СТАБИЛНОСТ НА ДЪРЖАВАТА

Всяка прогноза за развиването ни в един подобен явно исторически комплициран интервал е изключително сложна. Особено на фона на неналичието на публична обновена тригодишна макроикономическа рамка на Министерство на Финансите за развиването ни. Но, това, което мога да кажа, че – сред една безмилостна инфлация, възходящи лихвени проценти, високи енергийни цени и нараснал риск по отношение на националната ни сигурност, всяко навигиране на стопанската система ни изисква колкото се може по-високо професионално майсторство.

Очевидно е, че към този момент сме затворени в един тежък, неравновесен цикъл от: висок бюджетен недостиг, намаляващ напредък, липса на огромна капиталова стратегия, рецесия на ликвидността, бързо възходяща нужда от все по-голям дълг, висока инфлация – и всичко това дори и да се стигне до укротяването на инфлацията, - ще докара до криза.

Ние сме в началните стадии на една огромна ликвидна рецесия и стадият на суматоха наближава. Както подчертах, няма да можем повече да продължаваме „ обществено “ да раздаваме, това, което не сме произвели. Необходимата политика на ре-индустриализация на нашата икономика; фундаментално значима за развиването ни – остана единствено девиз.

Така че, годините до 2025 г се обрисуват като извънредно комплицирани в стопански и финансов проект за всеки. Нарастващите лихвени проценти и увеличаващият се дълг ще причинят съвсем удвояване на чистите лихвени заплащания като % от Брутният вътрешен продукт за идващите 5-7 години. Националният ни дълг ще продължи да нараства (в съответствие към БВП), макар всички обещания, поради възходящите разноски по лихвени заплащания и нужните в идващите години растящи разноски за пенсионната ни и здравна система.

Заложените, а и нужни обществени разноски в бюджета ни ще порастват по-бързо от темпа на напредък на Брутният вътрешен продукт поради остаряването на популацията ни и растящите разноски на системата ни за опазване на здравето. Очертават се и усложнения пред банковата ни система с оглед възможни всеобщи претенции за закъснение и преструктуриране на кредитни разплащания. Но, до момента в който по време на рецесията от 2008 година, имахме кредитно стягане, тогава нямахме инфлация. Днешният стопански подтекст е доста по-усложнен.

И по тази причина, наблягам, че комбинацията от болнав напредък, високи дефицити, възходящо дългово съответствие, инфлационна обкръжаваща среда и най-много липса на ефикасни структурни промени основава и ще продължи да основава едно несигурно макроикономическо неравновесие.

За него за жалост подкрепят и мощните челни ветрове, като растящите енергийни цени; връхлитащата хранителна криза; усложняващите се условия на интернационалните финансови пазари; вероятното намаляване на еврото и еврозоната; задълбочаването и интернационализирането на военния спор сред Украйна и Русия.

Излизането от всичко това ще бъде комплицирано и „ приземяването “ ще бъде много твърдо. Ще би трябвало да рационализираме всичко: дълговата ни политика, държавните разноски, надценените активи, фискалната и парична политика, политиката на приходи и трудовият ни пазар. Една не дребна част от нужната ни реакция на сегашната обстановка ще би трябвало да включва рационализирането на данъчната ни система. Ще боли, да, само че нямаме различен избор, в случай че желаеме да възстановим стопанската система си.

А освен да се хвалим, че във второто десетилетие на 21-я век, сме понижили цените на хляба с 20%. Което е несъмнено неуместно, както с това, че цените на хляба незабавно ще скочат още, само че най-много с това, че във века на най-големите софтуерни достижения, ние се хвалим с цените на хляба.

И няма по какъв начин да не си спомня, тъжният разбор на огромният американски татко на мениджърската гражданска война и социолог, Питър Дръкър, който в 1939 година, в своята книга-анализ на задаващата се Втора Световна война, „ Краят на Икономическият Човек “ безусловно оракулски „ дава отговор “ на по-горните български хвалби за цената на хляба:

''Когато обществото е незаслужено и нерационално, хората би трябвало да извърнат техните очаквания към следващото знамение. В дълбочината на тяхната безизходност, на повода към този момент не може да се има вяра, истината евентуално е подправена, а лъжите стават истини.

“По-високи цени на хляба”, “по-ниски цени на хляба”, “непроменяеми цени на хляба” – всичко това пропадна. Единствената вяра е в този момент в някаква цена на хляба, която е нито една от изброените, която никой не е виждал до момента, и която явно и просто няма логичност да съществува”.
Актуални ли са тези мисли за днешното българско общество и стопанска система в 2022 година?

Разбира се, че цените на хляба са значими. Но не за сметка на това да не виждаш пътят на българската стопанска система и общество напред. Не за сметка на неналичието на една цялостна национална визия, тактика и модел за излизането от тежките рецесии и за развиването на нашата стопанска система.

Това държавно управление, и неговите вероятни „ обновления “ не сподели, че е способно да тръгне по един огромен нов път на действителна смяна. И по тази причина изборите са най-хубавата опция. Но за жалост, дали от позиция на политическата ни и социална логика на психиката сме готови за огромни решения, не съм доста сигурен. Времето ще покаже това, само че времето има своята към този момент прекомерно скъпа цена, която България продължава да заплаща десетилетия.

Лондон, 4 юли 2022 година