Проф. Димитър Иванов: Мъртвите дни на службите за сигурност
Проф. Димитър ИВАНОВ
ВЪВЕДЕНИЕ
Отдавна се канех да напиша този преглед, и не толкоз поради себе си, а поради днешните сътрудници по работа - щатни и нещатни сътрудници на специфичните служби.
Грижата ми е за системата на държавността и сигурността на България, от чието вярно структуриране и действие зависи качеството на живот на всички жители.
От степента на развиване на страната и обществото са в директна взаимозависимост ориста и щастието на сегашните и бъдещите генерации. Те са подложени на груба операция по отношение на предишното на страната, предците и родителите им.
Сборният облик на предишното е като във филм на ужасите - апетит, бедност, лагери, доносници и никаква наслада за елементарния българин.Големият провинен за това съгласно налаганата картина е мрачната мощ " Държавна сигурност ", а съответният изверг са нейните доносници.
Народът се е състоял от 10% почтени хора, потиснати и репресирани поради своята нормалност, от 10% офицери от специфичните служби, неинтелигентни завистници, които, в случай че не попречат на ден най-малко на няколко души, през нощта не могат да спят.
Останалите 80% са били принудени да доносничат, с цел да могат да се издигат в кариерата, да пътуват в служебни командировки зад граница и да получават парични хонорари за доносите си. Благодарение на тези структури на българския народ, той се е изродил морално, душевен и умствено, заради което към този момент не е в положение да проумее прогресивността на демократичната икономическа и политическа идилия, която е получил благодаре¬ние на храбростта и жертвоготовността на първите 10% от тази статистика.
Съвсем справедливо, поради танталовите си страдания, някогашните борци против тоталитарната Държавна сигурност, в чийто авангард са депутатите от поредицата национални събрания и министрите от държавните управления на прехода, потеглиха да си отмъщават на Държавна сигурност. Оказа се, че всички тези " благи демократи " са били обекти на разработка поради прогресивните си възгледи, страдали са от доносите на сътрудници и съседи и не са имали опция за житейска реализация.
За да живеят бъдещите генерации в един по-добър свят, всички, които са работили за Държавна сигурност, би трябвало да си понесат заслуженото.
И тъй като е пропусната опцията да бъдат професионално и морално лустрирани, т. е. да им се забрани да работят и да получават имущество, те би трябвало да бъдат открити и огласени пред цялата нация като подлеци.
Тяхното неприлично занятие (да работят за някаква си там национална сигурност) трябвало да бъде по този начин остро порицано, че никои от идващите генерации българи да не си и помисля, че е допустимо да има нещо общо с тайните служби на България.
Ако някои доста желае - ето му Централно разузнавателно управление на САЩ, МОСАД, турско разузнаване, гръц¬ко, че даже македонското и албанското разузнаване. Тях никой няма да преследва нито посредством закона, нито посредством морала.
Но всичко това може да стане по един-единствен метод: като се отворят досиетата на Държавна сигурност - тази " машина за гибел, мъчения, издевателства и непочтеност ".
Още на Националната кръгла маса, извършена през месеците януари-май 1990 година, бе решено, че ще се обезпечи опцията всеки жител да се запознае със събраната за него документи в службите на Държавна сигурност.
И резултатът е налице!
Първата " Комисия по досиетата " е основана от Седмото велико национално съб¬рание на 23 август 1990 година с ръководител Георги Тамбуев (БСП), зам.-предсе- дател Румен Данов (СДС) и секретар Александър Стамболийски (БЗНС). Но за разлика от решенията на Кръглата маса, че всеки жител може да чете единствено личните си материали в Държавна сигурност (ако има такива), " Комисията Тамбуев " стартира да огласява имената на чиновниците и хората от агентурния уред на Държавна сигурност, срещу волята им.
Това докара до слагане началото на замеряне с досиетата и противозаконни записи посредством СРС-та, което доби формата и размера на " компроматна война ". Тя се водеше не от някогашните чиновници или сътрудници на Държавна сигурност, а от водачите на новата дясна политическа класа, които освен не бяха способени по проблемите на агентурно-оперативната работа, само че и бяха злонамерени към работилите в Държавна сигурност и безотговорни за нездравословните последици, които ще настъпят от тяхното неуместно любознание. Особен акцент в това нездраво държание представляваха агентурните каузи (терминът " досие " е неакуратен и в тази ситуация - безсъдържателен) на бившето Шесто ръководство на Държавна сигурност, което беше оповестено за " политическа полиция ".
Посочването на Държавна сигурност, или на което и да е нейно поделение за " политическа полиция " обаче е неопределено и погрешно, тъй като, за разлика от случаите, в които службите за вътрешна сигурност в България или в други страни са работили като политическа по¬лиция, тук няма дейности отвън закона и надхвърлящи процесуалните рамки на " предварителното произвеждане ".
Службите на Държавна сигурност са конституционно регламентирани, подчинени са на настоящото наказателно и административно законодателство, ръководени са от виновни ръководители, който си е разрешавал да надвиши пълномощията си е бил неотложно глобен. Присъдите и наказванията са подготвяни, постановявани и изпълнявани от други органи: разследване, прокуратура и съд.
За отбелязване е, че години наред се спори дали цялата Държавна сигурност или единствено Шесто ръководство са " политическа полиция ".
През последните две десетилетия на своето битие Държавна сигурност се е състояла от седем ръководства и пет независими отдела, като законовата и вътрешнонормативната база за всички е била еднаква; правилата на кадровия асортимент - идентични, подчинеността, контролът и подсъдността - също.
Възлагането на задания, тяхното осъществяване, контролът и санкционирането на управителния и изпълнителския състав се е осъществявало от едно и също място - от името на висшето партийно и държавно управление на страната, според член 1 от Конституцията на Народна република България, призната през 1971 година А България е била конституционна и интернационално приета страна, член на Организация на обединените нации и други международни организации.
Затова и опитите да бъдат разграничени ръководствата, офицерите и сътрудниците им на положителни и неприятни, на патриоти и доносници са безсмислени.
Всички бяхме сложени в една лодка, която потъна.
Как стана това?
РАЗРУШАВАНЕ НА ТЕХНОЛОГИЯТА
" Елегия за мъртвите дни " е едно заглавие на писателя Богомил Райнов, прочул се с романите си за български разузнавачи, когато, несъмнено, е имало към момента такива. Макар че неговата " елегия " е изобщо горест за пропуснатото време и изгубените очаквания като философска тематика.
Въпросът в днешния ден е: имат ли политическият и държавният ни живот своя философия, подчинени ли са на общи цели, вземат решение ли съответни задания, или единствено удовлетворяват суетата и материалния интерес на 1% от популацията на България, който се е самонастанил комфортно по столовете на властта.
И би трябвало ли останалите 99% българи да се примирят с очевидния факт, че 33- годишният преход в действителност са " мъртвите дни на демокрацията ", че сигурността и обществените придобивки на социалистическата страна наподобяват окончателно изгубени и не могат да бъдат обезщетени единствено от " свободата на словото, на пътуванията и на политическото сдружаване ".
Бедността не е недостатък, само че тя се трансформира в мъчно търпимо време за болшинството хора от поколенията, които в предишното са живели добре и с почитание към себе си!
В основата на престъпността, корупцията и скандалното замогване лежи значително разрушаването на правозащитната и правоохранителната система на българската страна.
За експерта е ясно, че за 7-милионна България, с прочут до болежка незаконен контингент, с повтарящи се субекти на ъндърграунда - от уличната, през проведената до политическата престъп¬ност, едно Министерство на вътрешните работи, една ДАНС и три независими специфични служби - НСР, НСО и СВИ, плюс независимата " шапка " на СРС - ДАТО, са доста и че вместо пет закона и шест единоначалници би трябвало да има единствено по един, най- доста - два.
Да не приказваме, че за някои от службите изобщо няма съответни закони, а пък сменящите се постоянно единоначалници нямат подготовка за заеманата служба.
Време е за консолидация на целия законотворчески, систематичен, административен и софтуерен запас на Вътрешното министерство и специфичните служби, с цел да бъде осъществен действителен поврат в областта на сигурността и публичния ред. За задачата е необходим водач на системата за сигурност от нов вид: способен и честен.
Всички аспекти на сигурността са значими, само че изключително необходим е " софтуерен развой ", който императивно изисква: секретност и конспиративност; агентура и доверителни връзки; предварителна защита и профилактика; отчетност и надзор.
От Десети ноември до момента в Министерство на вътрешните работи и специфичните служби се прави тъкмо об- ратното: секретността е третирана като досадна измислица, а консипративността като нездравословен излишък от тоталитарните времена. Превенция посредством закона не се прави, тъй като правните правила са комплицирани, противоречащи си и безсилни пред ловкостта на юристите, с каквито незаконните босове или групировки са се обзавели.
Профилактични беседи и предизвестия с протокол не са процедура, а когато ги има, те са под формата на " пиянство на кафе " или елементарен " лаф-моабет ". Отчетността и контролът са безредни и непродуктивни, постоянно прикриващи картината на престъпността и служещи за чадър над олигархията.
Що се отнася до агентурата и доверителните връзки, там ситуацията е отчайващо. Бившите оперативни служащи и техните сътрудници са тотално дискре¬дитирани, като неприятни хора, злобари и доносници, съсипвали орисите на честните български жители. Без да се привеждат доказателства.
Бил съм чиновник 20 години, там където съм работил, са правени годишно разкрития за корупция във високите етажи на властта. През профилактика, разследване и съд са минавали министри, генерални шефове, кметове, офицери и сътрудници на разнообразни служби.
Досега малко на брой от тези хора и от техните близки връзки, доста от които също са глобени, са търсили сметка или са се изявявали в медиите като репресирани. И това не е без пояснение. Ръководството на службите и персонално ръководителят ген.-полк. Гр. Шопов изискваше при всеки случай да се съблюдават прецизно законите и процесуалните права. В работата нямаше място за индивидуален обвинителен уклон. Престъпленията са били открити посредством доказателства, приети от съда. Въобще, забелязал съм, че тези, до които не се е докосвала Държавна сигурност, са най-гласовити.
И се чудя по какъв начин пък на нравствените чистофайници не им идва мислено, че офицерите от Държавна сигурност с арсенала, с който са разполагали (лични умения, сътрудници, специфични разследващи средства), на първо време са пазили страна, общество, живот, парцел и чест на милионните жители, а едвам по-късно са потискали персоналните " права и свободи " на единиците дисиденти. И че този грях, който изобщо не подценявам, е на международния ред, на партията-държава, на класовите закони и наредби и чак по-късно - на изпълнителите. Престъпниците и закононарушенията против страната и обществото са били разкривани, глобени и публично осветявани, с цел да има мир, труд и успокоение за болшинството от популацията.
Първоначално " демократичната Комисия по досиетата " огласява единствено сътрудниците на Държавна сигурност във властта, само че тъй като към този момент са на изчерпване, минаха и към разгласяването на сътрудниците в църквата, спорта, туризма, науката и образованието и другите цивилен браншове. Това обаче не е единствено липса на разсъдък и морал, а към този момент е проведена антидържавна активност, ориентирана против носителите на най-високите достижения на България пред света. И с цел да се разбере мащабът на тази проведена измама, ще приведа образци от " страната на неограничените благоприятни условия ", т. е. Съединени американски щати.
Законът за отбрана на секретните сътрудници в Съединени американски щати е признат през 1982 година Той изрично постановява: " Разгласяването на принадлежност към държавната агентурна мрежа е тежко престъпно закононарушение. Това е по този начин, тъй като по този метод се поражда опасност за живота на сътрудниците и на техните сътрудници. Освен това се зачертава опцията за бъдещи оперативни дейности по отношение на разузнаваните територии, обекти и персони... Агентурните фрагменти и оперативните благоприятни условия са създавани с години с цената на големи материални, морални и психически запаси ".
Вторият " американски образец " е не по-маловажен от цитирания закон. Защото негов създател е някогашният шеф на Централно разузнавателно управление на САЩ, а по-късно и президент на Съединени американски щати Джордж Буш-старши, който авторитетно декларира: " Тези, които разкриват самоличността на сътрудници от вътрешните или външните служби, са най-отвратителни предатели ".
Така бе третиран от американския съд даже четиризвездни- ят военачалник от Пентагона и някогашен шеф на Централно разузнавателно управление на САЩ Петреъс, който бе наказан поради нарушение на секретността и консипративността в оперативната работа на спецслужбите.
Дежурното опрощение за тези некомпетентни и аморални изяви на управлението на спецслужбите и на Министерство на вътрешните работи е, че им се оказва напън от сътрудниците в Европейски Съюз и Съединени американски щати. Само че натискът евентуално е по посока за по-добри резултати, а не за непрофесионални дейности и покачване на обвинявания без доказателства. Въобще всеки арест и повдигнато обвиняване, което не е довело до правосъдна присъда, е опустошен престиж и унищожено бъдеще на човек.
С този имидж на Министерство на вътрешните работи и спецслужбите по какъв начин да убеждаваме младите българи и българки да работят в тях или пък да стават техни секретни сътрудници. Как ще ни повярват те, че това е извънредно сантиментална и патриотична специалност, до момента в който началниците им са конюнктурни хора с мисленето на користолюбиви кариеристи.
А се задава и не утихва вълната на тероризма и гнева на унижените и ограбените от неолиберализма милиони хора от Близкия изток и Северна Африка. И ние се оказваме на пътя на тази вълна, като ни управляват хора без експертиза, престиж и морал.
ПАРЦЕЛИРАНАТА ДЪРЖАВНОСТ И СИГУРНОСТ
Скоро прочетох за следващ път обяснението, че когато бившето Първо основно ръководство на Държавна сигурност станало Национална разузнавателна служба, се подобрила неговата работа.
За несведущите ще напомня, че това е външнополитическото разузнаване на България - и тогава, и в този момент.
Ако някой се наема да твърди, че през днешния ден то прави по-добро разузнаване на съперника, бих попитал: къде е този съперник, който разузнаваме? Има ли в нашето разузнаване структури, които работят агентурно против тези, с които, макар привидно положителните връзки, имаме проблеми за решение в необятен диапазон - от националните малцинства до тероризма и контрабандата.
Ами с изключение на битката против тероризма, в Арабския свят и в Африка нямаме ли политически и стопански ползи? А агентура имаме ли? Едва ли нещо е останало по-късно необмислено и безсмислено очерняне на всички, които са работили за българските секретни служби.
Включително за външнополитическото и военното раззузнаване. Кой е вманиачен, че да работи за тях занапред. Нали на следващия ден някой състав на българския парламент ще го разсекрети, " Комисията Костадинов " ще го оплюе и медиите ще го наврат в най-мръсното място.
Да не приказваме, че по линия на Съединени американски щати и Западна Европа даже и не помисляме да вършим каквото и да е разузнаване! Като че ли е незаконно единствено да допуснеш, че българският интерес може да е друг от техния. Или че не би трябвало да отстояваме ползите на българския бизнес в конкуренция с американския и европейския на трети пазари. Както сред прочее вършат тези " велики сили " една по отношение на друга.
Второ основно ръководство на Държавна сигурност бе преименувано в Национална работа за сигурност, а след това в ДАНС.
И " тогава ", и в този момент това е контраразузнаването. Как работи през днешния ден, не зная (то се усеща), само че " тогава ", преди още да му разкрият агентурата, контраразузнаването имаше отдели, които предот¬вратяваха разследваща и подривна активност по: американска, британска, френска, италианска, немска, австрийска, турска, гръцка, югославска, арабска, румънска, че даже и по китайска линия. Линия идва от " линеен принцип на агентурно-оперативно застраховане на националната сигурност ". Което е друго от " обектовия принцип " - в туризма, енергетиката, външнотърговските централи, транспортните компании и прочие, или от " териториалния принцип ", по който работеха Областните ръководства на Министерство на вътрешните работи.
Шесто ръководство пък било станало... НСБОП. Т. е. в случай че приемем, че " шестаците " са били политическа полиция, както безкрайно тръбят глашатаите на неосъществената народна власт, то какви са днешните " бопаджии ". Политически служители на реда ли са, въпреки че без агентура какъв оперативник си? А пък и какво ли работят, щом проведената престъпност нараства след всяка от шумно рекламираните спецоперации.
В Шесто беше ясно " кой кой е " и защо дава отговор.
Ако неговите I, II и VI отдел са имали, с изключение на битката с корупцията и отбраната на културното завещание, и идеологически функционалности (конституцията и законите също бяха идеологически),
то III отдел противодействаше на религиозните секти и тайните общества, пазеше Българската православна черква от разколници и лобисти на Вселенската патриаршия;
IV отдел противодействаше на ислямския фундаментализъм и тогавашните джихадисти;
V отдел поддържаше реда в пандизите, разкриваше създателите на анонимни заплахи;
VII отдел търсеше държавни нарушители и укриващи се лица от закона,
Направление " Терор " беше сложило под цялостен надзор и задушило опитите за вътрешна терористична активност.
В тези звена добродушно и правдиво работеха отлични експерти, които преходът отхвърли, демокрацията разврати и направи някои от тях закононарушители, с цел да се прехранват.
А в този момент? Не знам по какъв начин е, само че явно е по-зле!
Преди време лансирах на високо равнище концепцията за уедряване на Министерство на вътрешните работи и специфичните служби въз основата на нов закон и нова вътрешна нормативна уредба: за агентурната дейност; за обектите на действен отчет; за превантивната и профилактичната работа.
За по-тясното взаимоотношение, допълнение и заменяемост при потребност на службите за разузнаване, контраразузнаване, БОП и полиция. За слагането им под единно професионално управление, което не да събира механично обособените им благоприятни условия и потенциали, а да ги умножава неведнъж посредством общи обмисляне, управление и надзор.
По територия и население страната ни е лимитирана, по мащаб е сравнима с други страни със сходна оперативната конюнктура. Престъпният контингент се е унифицирал от позиция на обектите на незаконно посягане: едни и същи лица и структури употребяват политически, икономически, престъпни и финансови закононарушения - в страната или зад граница.
Редица разработки и реализации демонстрират, че едни и същи нарушители виреят както на ниско, вулгарно ниво, по този начин и на високо политическо равнище (Митници, Национална организация по приходите; банките; застраховането; фондовата борса; прехвърлянето на хора, оръжие, наркотици; обири от европейските фондове и пр.). По доста от тези случаи биха могли да работят в границите на една интервенция ДАНС,
НСБОП, ДНП, Национална разузнавателна служба, военното разузнаване и прочие, в случай че имаха обща шапка. Но не могат, тъй като не поддържат колегиални връзки, съперничат си, пречат си и няма кой да ги управлява въз основа на единна нормативна база. Сега те са подчинени поотделно на премиера, президента, вътрешния и военния министър и имат разнообразни закони, някои даже нямат и естествен настоящ за¬кон.
Съединените американски щати да вземем за пример разполагат с 15 разследващи и контраразузнавателни структури, само че след 11 септември 2001 година, когато тероризмът удари грубо, ги подчиниха на новосъздаденото Министерство на вътрешната сигурност.
И си имат още: Национален съвет по контраразузнава¬не и народен шеф на разузнаването. Няма мърдане, единствено президентът дава оценка на тяхната работа.
И постоянно ги подлага на критика за незадоволително агентура в страната и зад граница.
В Русия двете сфери на деяние - външната и вътрешната, са обособени в два ствола: разузнаване и контраразузнаване. В първия са Службата за външно разузнаване (ФСР) и Главното разследващо ръководство при Генералния щаб на армията (ГРУ).
Във втория е единствено Федералната работа за сигурност (ФСБ), в която влизат аналогични на нашите ДАНС, ДАТО, НСБОП и НСО, както и други контраразузнавания, за които не смеем и да помислим: митническо; по техническия и експертния контрол; по противодействието на непознати механически разузнавания и прочие
Но всички те се управляват от едно място: Съвет по сигурност към президента на Руската федерация.
Дори в Европейския съюз, който за разлика от Съединени американски щати и Русия не е една страна, е основан Европейски център за стратегическо разузнаване и сигурност.
Основан е през 2002 година като проучвателен, изчерпателен и консултиращ център по въпросите на тероризма и сигурността.
Базиран е в Брюксел-Белгия, и има 6 департамента:
1) финансова безопасност;
2) оценка на терористичните заплахи;
3) стратеги¬ческо разузнаване;
4) стратегическо влияние;
5) оценка на заплахите от ор¬ганизираната престъпност;
6) жертви на терористични атентати.
В качеството си на " мозъчен център " изготвя и разгласява:
1) седмични ситуативни анализи;
2) месечни синтетични отчети;
3) годишни (на всяко тримесечие по един) световни стратегически отчети.
Е, къде са те, къде сме ние?
И за какво властимащите у нас не престават да парцелират пространството на държавността и сигурността?
Не им ли е ясно, че до момента в който го държат в " насипно положение ", няма да разкрият нито старите, нито новите убийства и терористични актове, нито рекета, нито корупционните практики.
Че всичките същински или нарочени за " проведена незаконна група " няма да бъдат наказани.
Дори и да сменят основния прокурор. Правосъдие не се раздава въз основа на лобистки внушения и презокеански рекомендации, а на доказани оперативни данни, юридически легализирани от следствието и прокуратурата и приети за доказателства от съда.
Обратното е нездравословно за страната и рисково за обществото. Виждаме го ежедневно и продължаваме да си затваряме очите! Самоубиваме се като суве¬ренна страна и демократично общество. Мъртви сме!
ДЕСЕТ ТЕЗИСА ЗА СИГУРНОСТТА
Днес сме на кръстопът - като страна, като общество, като философия на на-ционалната сигурност.
В объркването си какво да предприемем, с цел да предотвратим злополука в бранша, се хващаме за сламката на удавника и се борим с вятърните мелници като Дон Кихот.
Но това са втръснали литературни метафори, а на нас ни трябват ясни и безапелационни тезиси. Като тези:
1) В Министерство на вътрешните работи и специфичните служби през последните три десетилетия не се прави реформиране, а разглобяване на системата до степен да не може да из¬пълнява конституционните, професионалните и моралните си отговорности.
2) Обявените като пример за подражателство служби от Европейския съюз и НАТО нехаят за положението на нашите служби и си разиграват коня на наша територия свободно и необезпокоявани: евентуално вербуват агентура, заплащат на лобисти, подслушват и наблюдават българи.
3) " Евро-атлантическите полезности ", за които приказват политици, дипломати и публицисти са факсимиле, зад което ловко се прикрива проникването на непознати стопански, политически и военностратегически ползи, превръщането на българската национална страна в корпоративна, монополизирането на бизнеса, комерсиализирането на обществените и духовните действия и услуги, в интерес на обогатяването на елита.
4) Обхващането от службите на Съединени американски щати и Европейски Съюз на ръководите фрагменти в областта на сигурността и публичния ред в лобистки кафези ги подтиква да се възпроизвеждат по хоризонтала и вертикала, без значение от партийните им цветове, тъй като са под едно методическо и морално управление.
5) Нарушаването на софтуерния развой на работа в сигурността и публичния ред (разбиване на агентурния уред, корист със СРС, неналичието на предварителна защита и профилактика и пр.), е под прикритието на подправени апели за демократизация и цивилен надзор, което ускорено води до вътрешно разложение на главните оперативни структури, до демотивация на чиновниците, до отвод от професионална чест и морал.
6) Подмяната на обичайните за българския народ полезности и правила на държание, отричането на славянско-православната им същина и налагането на англосаксонски и протестантски полезности, празници и знаци има директно отношение към денационализацията, към повишаването на престъпността и ко¬рупцията, за противопоставяне на която е нужна независима профилирана работа.
7) Търпимостта към негативните прояви, присъщи за чиновничеството на страните в Европейския съюз, безкритичните отчети по правораздаване и вътрешен ред на Европейската комисия, подтикват едновременното повишаване на престъпността и на полицейския произвол.
8) Раздробяването на Министерство на вътрешните работи и службите за вътрешна сигурност на независими организации и дирекции са дейности в неправилна посока. И от справедлива, и от субективна страна оперативната конюнктура в Република България изисква уедряване и слагане под единно научно-методическо и професионално управление на цялата система за сигурност и публичен ред.
В над вековната история на Вътрешното министерство и специфичните служби те постоянно са били в една конструкция и под единно управление. С изключение на последните години, когато разпадът им към този момент става необратим.
9) Учебно-възпитателният развой - професионален, либерален и общокултурен, в бранша " Сигурност " и " Обществен ред " е пленник на политическите ползи за безредие и е жертва на професионалната непросветеност и културните дефицити на министрите и основните секретари, на ръководителите и шефовете на служби и дирекции назначавани след Десети ноември.
10) Единството на нацията, държавният суверенитет, икономическото богатство на популацията, обществените екстри на възрастните и децата, духовността на младите са под опасността на световния нарцисизъм и свръхконсуматор- ството на корумпирания и несръчен партийно-политически хайлайф и неговите настойници от Вашингтон и Брюксел.
Лъч на вярата в тунела за всички естествени хора е, че рецесията, провокирана от глобализма на Запада и разпада на цели страни, ще докара до нова многополюсна архитектура на света. Така както през 1989 година светът зави в нова посока, тъй като двуполюсният модел се беше изчерпал, по този начин тридесет години по-късно ще завие в друга посока, тъй като се изчерпа и еднополюсният модел на световен неолиберализъм и евро-атлантически стандарти. Което изисква освен нови хрумвания, само че и нови водачи на света, Европа и България.
ЕПИЛОГ
В десетилетията след 1989 година си отидоха от живота съвсем всички строители на органите за сигурност на социалистическа България. На тези органи, които бяха едно от приетите в Европа и света постижения на българската държавност.
Преселиха се в отвъдното, с цел да заплащат минали грехове или пък да получат помилван за един живот, изживян по непозната воля, само че за своя сметка.
Дошлите след тях не съумяха да ги заместят пълноценно - дали тъй като бяха млади и неопитни - този поминък се учи с десетилетия, или тъй като нямаха мотивация.
Разрушаването на една ценностна система, без да се предложи по-добра, отваря вакуум в душата и волята на индивида. Но сякаш повода за намалената успеваемост и социална полза на спецслужбите е, че страната ги остави на произвола на ориста, третирайки ги като политически, а не професионални структури. Редуващите се в ръководството партийни олигархии ги използваха, за персонална и групова приложимост, а не с цел да пазят страната и обществото от несгоди и беди. И по тази причина единици измежду ръководещите спецс- лужбите, небрежно създадени генерали, имат вяра в професионалния дълг и пазят достойнството на пагона. Нещо, което беше орис и верую на предшествениците им, обратно на презумпцията за тяхната историческа виновност.
Виталността, верността и твърдостта имаха своята ярка демонстрация в характера и в държанието на отречените " ченгета ".
Последните демократични години те изживяха, говорейки умно: " Времето ни е изтекло, оценката ни зависи от други. Каквато е, ще я приемем, тъй като животът не стопира с нас ".
Затова и не си разрешиха изкушението да изневерят на себе си, да употребяват против обругалите ги нови сътрудници опита си или информацията си на офицери от сигурността, даже против " демократите ".
Защото знаеха, че съществуването на органите за сигурност е нужно на страната и че " достойнството на пагона " не е куха фраза.
Работили десетилетия против шпионажа, тероризма и национализма, против корупцията и против враговете на България. Оспорвани и хвалени, отивайки в небитието, те ни оставят надълбоко замислени да ги помним като част от себе си.
Но ни дават и помощта си да осмислим диалектиката на времето, като отсеем и запазим единствено това, което е неподвластно на лъжата, заблудата и користта. А то е, че служиш на Родината, че си офицер.
ВЪВЕДЕНИЕ
Отдавна се канех да напиша този преглед, и не толкоз поради себе си, а поради днешните сътрудници по работа - щатни и нещатни сътрудници на специфичните служби.
Грижата ми е за системата на държавността и сигурността на България, от чието вярно структуриране и действие зависи качеството на живот на всички жители.
От степента на развиване на страната и обществото са в директна взаимозависимост ориста и щастието на сегашните и бъдещите генерации. Те са подложени на груба операция по отношение на предишното на страната, предците и родителите им.
Сборният облик на предишното е като във филм на ужасите - апетит, бедност, лагери, доносници и никаква наслада за елементарния българин.Големият провинен за това съгласно налаганата картина е мрачната мощ " Държавна сигурност ", а съответният изверг са нейните доносници.
Народът се е състоял от 10% почтени хора, потиснати и репресирани поради своята нормалност, от 10% офицери от специфичните служби, неинтелигентни завистници, които, в случай че не попречат на ден най-малко на няколко души, през нощта не могат да спят.
Останалите 80% са били принудени да доносничат, с цел да могат да се издигат в кариерата, да пътуват в служебни командировки зад граница и да получават парични хонорари за доносите си. Благодарение на тези структури на българския народ, той се е изродил морално, душевен и умствено, заради което към този момент не е в положение да проумее прогресивността на демократичната икономическа и политическа идилия, която е получил благодаре¬ние на храбростта и жертвоготовността на първите 10% от тази статистика.
Съвсем справедливо, поради танталовите си страдания, някогашните борци против тоталитарната Държавна сигурност, в чийто авангард са депутатите от поредицата национални събрания и министрите от държавните управления на прехода, потеглиха да си отмъщават на Държавна сигурност. Оказа се, че всички тези " благи демократи " са били обекти на разработка поради прогресивните си възгледи, страдали са от доносите на сътрудници и съседи и не са имали опция за житейска реализация.
За да живеят бъдещите генерации в един по-добър свят, всички, които са работили за Държавна сигурност, би трябвало да си понесат заслуженото.
И тъй като е пропусната опцията да бъдат професионално и морално лустрирани, т. е. да им се забрани да работят и да получават имущество, те би трябвало да бъдат открити и огласени пред цялата нация като подлеци.
Тяхното неприлично занятие (да работят за някаква си там национална сигурност) трябвало да бъде по този начин остро порицано, че никои от идващите генерации българи да не си и помисля, че е допустимо да има нещо общо с тайните служби на България.
Ако някои доста желае - ето му Централно разузнавателно управление на САЩ, МОСАД, турско разузнаване, гръц¬ко, че даже македонското и албанското разузнаване. Тях никой няма да преследва нито посредством закона, нито посредством морала.
Но всичко това може да стане по един-единствен метод: като се отворят досиетата на Държавна сигурност - тази " машина за гибел, мъчения, издевателства и непочтеност ".
Още на Националната кръгла маса, извършена през месеците януари-май 1990 година, бе решено, че ще се обезпечи опцията всеки жител да се запознае със събраната за него документи в службите на Държавна сигурност.
И резултатът е налице!
Първата " Комисия по досиетата " е основана от Седмото велико национално съб¬рание на 23 август 1990 година с ръководител Георги Тамбуев (БСП), зам.-предсе- дател Румен Данов (СДС) и секретар Александър Стамболийски (БЗНС). Но за разлика от решенията на Кръглата маса, че всеки жител може да чете единствено личните си материали в Държавна сигурност (ако има такива), " Комисията Тамбуев " стартира да огласява имената на чиновниците и хората от агентурния уред на Държавна сигурност, срещу волята им.
Това докара до слагане началото на замеряне с досиетата и противозаконни записи посредством СРС-та, което доби формата и размера на " компроматна война ". Тя се водеше не от някогашните чиновници или сътрудници на Държавна сигурност, а от водачите на новата дясна политическа класа, които освен не бяха способени по проблемите на агентурно-оперативната работа, само че и бяха злонамерени към работилите в Държавна сигурност и безотговорни за нездравословните последици, които ще настъпят от тяхното неуместно любознание. Особен акцент в това нездраво държание представляваха агентурните каузи (терминът " досие " е неакуратен и в тази ситуация - безсъдържателен) на бившето Шесто ръководство на Държавна сигурност, което беше оповестено за " политическа полиция ".
Посочването на Държавна сигурност, или на което и да е нейно поделение за " политическа полиция " обаче е неопределено и погрешно, тъй като, за разлика от случаите, в които службите за вътрешна сигурност в България или в други страни са работили като политическа по¬лиция, тук няма дейности отвън закона и надхвърлящи процесуалните рамки на " предварителното произвеждане ".
Службите на Държавна сигурност са конституционно регламентирани, подчинени са на настоящото наказателно и административно законодателство, ръководени са от виновни ръководители, който си е разрешавал да надвиши пълномощията си е бил неотложно глобен. Присъдите и наказванията са подготвяни, постановявани и изпълнявани от други органи: разследване, прокуратура и съд.
За отбелязване е, че години наред се спори дали цялата Държавна сигурност или единствено Шесто ръководство са " политическа полиция ".
През последните две десетилетия на своето битие Държавна сигурност се е състояла от седем ръководства и пет независими отдела, като законовата и вътрешнонормативната база за всички е била еднаква; правилата на кадровия асортимент - идентични, подчинеността, контролът и подсъдността - също.
Възлагането на задания, тяхното осъществяване, контролът и санкционирането на управителния и изпълнителския състав се е осъществявало от едно и също място - от името на висшето партийно и държавно управление на страната, според член 1 от Конституцията на Народна република България, призната през 1971 година А България е била конституционна и интернационално приета страна, член на Организация на обединените нации и други международни организации.
Затова и опитите да бъдат разграничени ръководствата, офицерите и сътрудниците им на положителни и неприятни, на патриоти и доносници са безсмислени.
Всички бяхме сложени в една лодка, която потъна.
Как стана това?
РАЗРУШАВАНЕ НА ТЕХНОЛОГИЯТА
" Елегия за мъртвите дни " е едно заглавие на писателя Богомил Райнов, прочул се с романите си за български разузнавачи, когато, несъмнено, е имало към момента такива. Макар че неговата " елегия " е изобщо горест за пропуснатото време и изгубените очаквания като философска тематика.
Въпросът в днешния ден е: имат ли политическият и държавният ни живот своя философия, подчинени ли са на общи цели, вземат решение ли съответни задания, или единствено удовлетворяват суетата и материалния интерес на 1% от популацията на България, който се е самонастанил комфортно по столовете на властта.
И би трябвало ли останалите 99% българи да се примирят с очевидния факт, че 33- годишният преход в действителност са " мъртвите дни на демокрацията ", че сигурността и обществените придобивки на социалистическата страна наподобяват окончателно изгубени и не могат да бъдат обезщетени единствено от " свободата на словото, на пътуванията и на политическото сдружаване ".
Бедността не е недостатък, само че тя се трансформира в мъчно търпимо време за болшинството хора от поколенията, които в предишното са живели добре и с почитание към себе си!
В основата на престъпността, корупцията и скандалното замогване лежи значително разрушаването на правозащитната и правоохранителната система на българската страна.
За експерта е ясно, че за 7-милионна България, с прочут до болежка незаконен контингент, с повтарящи се субекти на ъндърграунда - от уличната, през проведената до политическата престъп¬ност, едно Министерство на вътрешните работи, една ДАНС и три независими специфични служби - НСР, НСО и СВИ, плюс независимата " шапка " на СРС - ДАТО, са доста и че вместо пет закона и шест единоначалници би трябвало да има единствено по един, най- доста - два.
Да не приказваме, че за някои от службите изобщо няма съответни закони, а пък сменящите се постоянно единоначалници нямат подготовка за заеманата служба.
Време е за консолидация на целия законотворчески, систематичен, административен и софтуерен запас на Вътрешното министерство и специфичните служби, с цел да бъде осъществен действителен поврат в областта на сигурността и публичния ред. За задачата е необходим водач на системата за сигурност от нов вид: способен и честен.
Всички аспекти на сигурността са значими, само че изключително необходим е " софтуерен развой ", който императивно изисква: секретност и конспиративност; агентура и доверителни връзки; предварителна защита и профилактика; отчетност и надзор.
От Десети ноември до момента в Министерство на вътрешните работи и специфичните служби се прави тъкмо об- ратното: секретността е третирана като досадна измислица, а консипративността като нездравословен излишък от тоталитарните времена. Превенция посредством закона не се прави, тъй като правните правила са комплицирани, противоречащи си и безсилни пред ловкостта на юристите, с каквито незаконните босове или групировки са се обзавели.
Профилактични беседи и предизвестия с протокол не са процедура, а когато ги има, те са под формата на " пиянство на кафе " или елементарен " лаф-моабет ". Отчетността и контролът са безредни и непродуктивни, постоянно прикриващи картината на престъпността и служещи за чадър над олигархията.
Що се отнася до агентурата и доверителните връзки, там ситуацията е отчайващо. Бившите оперативни служащи и техните сътрудници са тотално дискре¬дитирани, като неприятни хора, злобари и доносници, съсипвали орисите на честните български жители. Без да се привеждат доказателства.
Бил съм чиновник 20 години, там където съм работил, са правени годишно разкрития за корупция във високите етажи на властта. През профилактика, разследване и съд са минавали министри, генерални шефове, кметове, офицери и сътрудници на разнообразни служби.
Досега малко на брой от тези хора и от техните близки връзки, доста от които също са глобени, са търсили сметка или са се изявявали в медиите като репресирани. И това не е без пояснение. Ръководството на службите и персонално ръководителят ген.-полк. Гр. Шопов изискваше при всеки случай да се съблюдават прецизно законите и процесуалните права. В работата нямаше място за индивидуален обвинителен уклон. Престъпленията са били открити посредством доказателства, приети от съда. Въобще, забелязал съм, че тези, до които не се е докосвала Държавна сигурност, са най-гласовити.
И се чудя по какъв начин пък на нравствените чистофайници не им идва мислено, че офицерите от Държавна сигурност с арсенала, с който са разполагали (лични умения, сътрудници, специфични разследващи средства), на първо време са пазили страна, общество, живот, парцел и чест на милионните жители, а едвам по-късно са потискали персоналните " права и свободи " на единиците дисиденти. И че този грях, който изобщо не подценявам, е на международния ред, на партията-държава, на класовите закони и наредби и чак по-късно - на изпълнителите. Престъпниците и закононарушенията против страната и обществото са били разкривани, глобени и публично осветявани, с цел да има мир, труд и успокоение за болшинството от популацията.
Първоначално " демократичната Комисия по досиетата " огласява единствено сътрудниците на Държавна сигурност във властта, само че тъй като към този момент са на изчерпване, минаха и към разгласяването на сътрудниците в църквата, спорта, туризма, науката и образованието и другите цивилен браншове. Това обаче не е единствено липса на разсъдък и морал, а към този момент е проведена антидържавна активност, ориентирана против носителите на най-високите достижения на България пред света. И с цел да се разбере мащабът на тази проведена измама, ще приведа образци от " страната на неограничените благоприятни условия ", т. е. Съединени американски щати.
Законът за отбрана на секретните сътрудници в Съединени американски щати е признат през 1982 година Той изрично постановява: " Разгласяването на принадлежност към държавната агентурна мрежа е тежко престъпно закононарушение. Това е по този начин, тъй като по този метод се поражда опасност за живота на сътрудниците и на техните сътрудници. Освен това се зачертава опцията за бъдещи оперативни дейности по отношение на разузнаваните територии, обекти и персони... Агентурните фрагменти и оперативните благоприятни условия са създавани с години с цената на големи материални, морални и психически запаси ".
Вторият " американски образец " е не по-маловажен от цитирания закон. Защото негов създател е някогашният шеф на Централно разузнавателно управление на САЩ, а по-късно и президент на Съединени американски щати Джордж Буш-старши, който авторитетно декларира: " Тези, които разкриват самоличността на сътрудници от вътрешните или външните служби, са най-отвратителни предатели ".
Така бе третиран от американския съд даже четиризвездни- ят военачалник от Пентагона и някогашен шеф на Централно разузнавателно управление на САЩ Петреъс, който бе наказан поради нарушение на секретността и консипративността в оперативната работа на спецслужбите.
Дежурното опрощение за тези некомпетентни и аморални изяви на управлението на спецслужбите и на Министерство на вътрешните работи е, че им се оказва напън от сътрудниците в Европейски Съюз и Съединени американски щати. Само че натискът евентуално е по посока за по-добри резултати, а не за непрофесионални дейности и покачване на обвинявания без доказателства. Въобще всеки арест и повдигнато обвиняване, което не е довело до правосъдна присъда, е опустошен престиж и унищожено бъдеще на човек.
С този имидж на Министерство на вътрешните работи и спецслужбите по какъв начин да убеждаваме младите българи и българки да работят в тях или пък да стават техни секретни сътрудници. Как ще ни повярват те, че това е извънредно сантиментална и патриотична специалност, до момента в който началниците им са конюнктурни хора с мисленето на користолюбиви кариеристи.
А се задава и не утихва вълната на тероризма и гнева на унижените и ограбените от неолиберализма милиони хора от Близкия изток и Северна Африка. И ние се оказваме на пътя на тази вълна, като ни управляват хора без експертиза, престиж и морал.
ПАРЦЕЛИРАНАТА ДЪРЖАВНОСТ И СИГУРНОСТ
Скоро прочетох за следващ път обяснението, че когато бившето Първо основно ръководство на Държавна сигурност станало Национална разузнавателна служба, се подобрила неговата работа.
За несведущите ще напомня, че това е външнополитическото разузнаване на България - и тогава, и в този момент.
Ако някой се наема да твърди, че през днешния ден то прави по-добро разузнаване на съперника, бих попитал: къде е този съперник, който разузнаваме? Има ли в нашето разузнаване структури, които работят агентурно против тези, с които, макар привидно положителните връзки, имаме проблеми за решение в необятен диапазон - от националните малцинства до тероризма и контрабандата.
Ами с изключение на битката против тероризма, в Арабския свят и в Африка нямаме ли политически и стопански ползи? А агентура имаме ли? Едва ли нещо е останало по-късно необмислено и безсмислено очерняне на всички, които са работили за българските секретни служби.
Включително за външнополитическото и военното раззузнаване. Кой е вманиачен, че да работи за тях занапред. Нали на следващия ден някой състав на българския парламент ще го разсекрети, " Комисията Костадинов " ще го оплюе и медиите ще го наврат в най-мръсното място.
Да не приказваме, че по линия на Съединени американски щати и Западна Европа даже и не помисляме да вършим каквото и да е разузнаване! Като че ли е незаконно единствено да допуснеш, че българският интерес може да е друг от техния. Или че не би трябвало да отстояваме ползите на българския бизнес в конкуренция с американския и европейския на трети пазари. Както сред прочее вършат тези " велики сили " една по отношение на друга.
Второ основно ръководство на Държавна сигурност бе преименувано в Национална работа за сигурност, а след това в ДАНС.
И " тогава ", и в този момент това е контраразузнаването. Как работи през днешния ден, не зная (то се усеща), само че " тогава ", преди още да му разкрият агентурата, контраразузнаването имаше отдели, които предот¬вратяваха разследваща и подривна активност по: американска, британска, френска, италианска, немска, австрийска, турска, гръцка, югославска, арабска, румънска, че даже и по китайска линия. Линия идва от " линеен принцип на агентурно-оперативно застраховане на националната сигурност ". Което е друго от " обектовия принцип " - в туризма, енергетиката, външнотърговските централи, транспортните компании и прочие, или от " териториалния принцип ", по който работеха Областните ръководства на Министерство на вътрешните работи.
Шесто ръководство пък било станало... НСБОП. Т. е. в случай че приемем, че " шестаците " са били политическа полиция, както безкрайно тръбят глашатаите на неосъществената народна власт, то какви са днешните " бопаджии ". Политически служители на реда ли са, въпреки че без агентура какъв оперативник си? А пък и какво ли работят, щом проведената престъпност нараства след всяка от шумно рекламираните спецоперации.
В Шесто беше ясно " кой кой е " и защо дава отговор.
Ако неговите I, II и VI отдел са имали, с изключение на битката с корупцията и отбраната на културното завещание, и идеологически функционалности (конституцията и законите също бяха идеологически),
то III отдел противодействаше на религиозните секти и тайните общества, пазеше Българската православна черква от разколници и лобисти на Вселенската патриаршия;
IV отдел противодействаше на ислямския фундаментализъм и тогавашните джихадисти;
V отдел поддържаше реда в пандизите, разкриваше създателите на анонимни заплахи;
VII отдел търсеше държавни нарушители и укриващи се лица от закона,
Направление " Терор " беше сложило под цялостен надзор и задушило опитите за вътрешна терористична активност.
В тези звена добродушно и правдиво работеха отлични експерти, които преходът отхвърли, демокрацията разврати и направи някои от тях закононарушители, с цел да се прехранват.
А в този момент? Не знам по какъв начин е, само че явно е по-зле!
Преди време лансирах на високо равнище концепцията за уедряване на Министерство на вътрешните работи и специфичните служби въз основата на нов закон и нова вътрешна нормативна уредба: за агентурната дейност; за обектите на действен отчет; за превантивната и профилактичната работа.
За по-тясното взаимоотношение, допълнение и заменяемост при потребност на службите за разузнаване, контраразузнаване, БОП и полиция. За слагането им под единно професионално управление, което не да събира механично обособените им благоприятни условия и потенциали, а да ги умножава неведнъж посредством общи обмисляне, управление и надзор.
По територия и население страната ни е лимитирана, по мащаб е сравнима с други страни със сходна оперативната конюнктура. Престъпният контингент се е унифицирал от позиция на обектите на незаконно посягане: едни и същи лица и структури употребяват политически, икономически, престъпни и финансови закононарушения - в страната или зад граница.
Редица разработки и реализации демонстрират, че едни и същи нарушители виреят както на ниско, вулгарно ниво, по този начин и на високо политическо равнище (Митници, Национална организация по приходите; банките; застраховането; фондовата борса; прехвърлянето на хора, оръжие, наркотици; обири от европейските фондове и пр.). По доста от тези случаи биха могли да работят в границите на една интервенция ДАНС,
НСБОП, ДНП, Национална разузнавателна служба, военното разузнаване и прочие, в случай че имаха обща шапка. Но не могат, тъй като не поддържат колегиални връзки, съперничат си, пречат си и няма кой да ги управлява въз основа на единна нормативна база. Сега те са подчинени поотделно на премиера, президента, вътрешния и военния министър и имат разнообразни закони, някои даже нямат и естествен настоящ за¬кон.
Съединените американски щати да вземем за пример разполагат с 15 разследващи и контраразузнавателни структури, само че след 11 септември 2001 година, когато тероризмът удари грубо, ги подчиниха на новосъздаденото Министерство на вътрешната сигурност.
И си имат още: Национален съвет по контраразузнава¬не и народен шеф на разузнаването. Няма мърдане, единствено президентът дава оценка на тяхната работа.
И постоянно ги подлага на критика за незадоволително агентура в страната и зад граница.
В Русия двете сфери на деяние - външната и вътрешната, са обособени в два ствола: разузнаване и контраразузнаване. В първия са Службата за външно разузнаване (ФСР) и Главното разследващо ръководство при Генералния щаб на армията (ГРУ).
Във втория е единствено Федералната работа за сигурност (ФСБ), в която влизат аналогични на нашите ДАНС, ДАТО, НСБОП и НСО, както и други контраразузнавания, за които не смеем и да помислим: митническо; по техническия и експертния контрол; по противодействието на непознати механически разузнавания и прочие
Но всички те се управляват от едно място: Съвет по сигурност към президента на Руската федерация.
Дори в Европейския съюз, който за разлика от Съединени американски щати и Русия не е една страна, е основан Европейски център за стратегическо разузнаване и сигурност.
Основан е през 2002 година като проучвателен, изчерпателен и консултиращ център по въпросите на тероризма и сигурността.
Базиран е в Брюксел-Белгия, и има 6 департамента:
1) финансова безопасност;
2) оценка на терористичните заплахи;
3) стратеги¬ческо разузнаване;
4) стратегическо влияние;
5) оценка на заплахите от ор¬ганизираната престъпност;
6) жертви на терористични атентати.
В качеството си на " мозъчен център " изготвя и разгласява:
1) седмични ситуативни анализи;
2) месечни синтетични отчети;
3) годишни (на всяко тримесечие по един) световни стратегически отчети.
Е, къде са те, къде сме ние?
И за какво властимащите у нас не престават да парцелират пространството на държавността и сигурността?
Не им ли е ясно, че до момента в който го държат в " насипно положение ", няма да разкрият нито старите, нито новите убийства и терористични актове, нито рекета, нито корупционните практики.
Че всичките същински или нарочени за " проведена незаконна група " няма да бъдат наказани.
Дори и да сменят основния прокурор. Правосъдие не се раздава въз основа на лобистки внушения и презокеански рекомендации, а на доказани оперативни данни, юридически легализирани от следствието и прокуратурата и приети за доказателства от съда.
Обратното е нездравословно за страната и рисково за обществото. Виждаме го ежедневно и продължаваме да си затваряме очите! Самоубиваме се като суве¬ренна страна и демократично общество. Мъртви сме!
ДЕСЕТ ТЕЗИСА ЗА СИГУРНОСТТА
Днес сме на кръстопът - като страна, като общество, като философия на на-ционалната сигурност.
В объркването си какво да предприемем, с цел да предотвратим злополука в бранша, се хващаме за сламката на удавника и се борим с вятърните мелници като Дон Кихот.
Но това са втръснали литературни метафори, а на нас ни трябват ясни и безапелационни тезиси. Като тези:
1) В Министерство на вътрешните работи и специфичните служби през последните три десетилетия не се прави реформиране, а разглобяване на системата до степен да не може да из¬пълнява конституционните, професионалните и моралните си отговорности.
2) Обявените като пример за подражателство служби от Европейския съюз и НАТО нехаят за положението на нашите служби и си разиграват коня на наша територия свободно и необезпокоявани: евентуално вербуват агентура, заплащат на лобисти, подслушват и наблюдават българи.
3) " Евро-атлантическите полезности ", за които приказват политици, дипломати и публицисти са факсимиле, зад което ловко се прикрива проникването на непознати стопански, политически и военностратегически ползи, превръщането на българската национална страна в корпоративна, монополизирането на бизнеса, комерсиализирането на обществените и духовните действия и услуги, в интерес на обогатяването на елита.
4) Обхващането от службите на Съединени американски щати и Европейски Съюз на ръководите фрагменти в областта на сигурността и публичния ред в лобистки кафези ги подтиква да се възпроизвеждат по хоризонтала и вертикала, без значение от партийните им цветове, тъй като са под едно методическо и морално управление.
5) Нарушаването на софтуерния развой на работа в сигурността и публичния ред (разбиване на агентурния уред, корист със СРС, неналичието на предварителна защита и профилактика и пр.), е под прикритието на подправени апели за демократизация и цивилен надзор, което ускорено води до вътрешно разложение на главните оперативни структури, до демотивация на чиновниците, до отвод от професионална чест и морал.
6) Подмяната на обичайните за българския народ полезности и правила на държание, отричането на славянско-православната им същина и налагането на англосаксонски и протестантски полезности, празници и знаци има директно отношение към денационализацията, към повишаването на престъпността и ко¬рупцията, за противопоставяне на която е нужна независима профилирана работа.
7) Търпимостта към негативните прояви, присъщи за чиновничеството на страните в Европейския съюз, безкритичните отчети по правораздаване и вътрешен ред на Европейската комисия, подтикват едновременното повишаване на престъпността и на полицейския произвол.
8) Раздробяването на Министерство на вътрешните работи и службите за вътрешна сигурност на независими организации и дирекции са дейности в неправилна посока. И от справедлива, и от субективна страна оперативната конюнктура в Република България изисква уедряване и слагане под единно научно-методическо и професионално управление на цялата система за сигурност и публичен ред.
В над вековната история на Вътрешното министерство и специфичните служби те постоянно са били в една конструкция и под единно управление. С изключение на последните години, когато разпадът им към този момент става необратим.
9) Учебно-възпитателният развой - професионален, либерален и общокултурен, в бранша " Сигурност " и " Обществен ред " е пленник на политическите ползи за безредие и е жертва на професионалната непросветеност и културните дефицити на министрите и основните секретари, на ръководителите и шефовете на служби и дирекции назначавани след Десети ноември.
10) Единството на нацията, държавният суверенитет, икономическото богатство на популацията, обществените екстри на възрастните и децата, духовността на младите са под опасността на световния нарцисизъм и свръхконсуматор- ството на корумпирания и несръчен партийно-политически хайлайф и неговите настойници от Вашингтон и Брюксел.
Лъч на вярата в тунела за всички естествени хора е, че рецесията, провокирана от глобализма на Запада и разпада на цели страни, ще докара до нова многополюсна архитектура на света. Така както през 1989 година светът зави в нова посока, тъй като двуполюсният модел се беше изчерпал, по този начин тридесет години по-късно ще завие в друга посока, тъй като се изчерпа и еднополюсният модел на световен неолиберализъм и евро-атлантически стандарти. Което изисква освен нови хрумвания, само че и нови водачи на света, Европа и България.
ЕПИЛОГ
В десетилетията след 1989 година си отидоха от живота съвсем всички строители на органите за сигурност на социалистическа България. На тези органи, които бяха едно от приетите в Европа и света постижения на българската държавност.
Преселиха се в отвъдното, с цел да заплащат минали грехове или пък да получат помилван за един живот, изживян по непозната воля, само че за своя сметка.
Дошлите след тях не съумяха да ги заместят пълноценно - дали тъй като бяха млади и неопитни - този поминък се учи с десетилетия, или тъй като нямаха мотивация.
Разрушаването на една ценностна система, без да се предложи по-добра, отваря вакуум в душата и волята на индивида. Но сякаш повода за намалената успеваемост и социална полза на спецслужбите е, че страната ги остави на произвола на ориста, третирайки ги като политически, а не професионални структури. Редуващите се в ръководството партийни олигархии ги използваха, за персонална и групова приложимост, а не с цел да пазят страната и обществото от несгоди и беди. И по тази причина единици измежду ръководещите спецс- лужбите, небрежно създадени генерали, имат вяра в професионалния дълг и пазят достойнството на пагона. Нещо, което беше орис и верую на предшествениците им, обратно на презумпцията за тяхната историческа виновност.
Виталността, верността и твърдостта имаха своята ярка демонстрация в характера и в държанието на отречените " ченгета ".
Последните демократични години те изживяха, говорейки умно: " Времето ни е изтекло, оценката ни зависи от други. Каквато е, ще я приемем, тъй като животът не стопира с нас ".
Затова и не си разрешиха изкушението да изневерят на себе си, да употребяват против обругалите ги нови сътрудници опита си или информацията си на офицери от сигурността, даже против " демократите ".
Защото знаеха, че съществуването на органите за сигурност е нужно на страната и че " достойнството на пагона " не е куха фраза.
Работили десетилетия против шпионажа, тероризма и национализма, против корупцията и против враговете на България. Оспорвани и хвалени, отивайки в небитието, те ни оставят надълбоко замислени да ги помним като част от себе си.
Но ни дават и помощта си да осмислим диалектиката на времето, като отсеем и запазим единствено това, което е неподвластно на лъжата, заблудата и користта. А то е, че служиш на Родината, че си офицер.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ