Наш икономист с критики към кабинета: Бюджетът е проинфлационен. Не беше сега времето за реализиране на всички социални обещания
Проф. Димитър Иванов, който е икономист в Лондон, разяснява инфлацията у нас и уточни доста неточности на актуалното държавно управление.
" Инфлацията несъмнено, че потегли преди войната, още от 2021 година само че две служебни държавни управления и едно постоянно по-късно настойчиво не желаеха да виждат идващата инфлация. На няколко пъти сигнализирах по всички медии с разбори, че 2022-ра би трябвало да бъде година на фокус върху инфлация, дори не на икономическия напредък. На 21 януари Асен Василев вкарва отчет до Министерския съвет, с който предлага новия бюджет за 2022 година 11 страници отчет на вицепремиера, нито една думичка " инфлация " не участва в този отчет. В средносрочната макроикономическа прогноза на Министерството на финансите, върху която стъпва " Бюджет 2022 ", е казано, че до края на 2022 година инфлацията ще намалее до към 2,2-2,3 %. Второто гласоподаване на бюджета се случи в първия ден на войната. Няма съществени икономисти, които да не включиха в своите разбори невероятната геополитическа рецесия, която към този момент беше в нашия район. Няма по какъв начин да не виждате инфлацията. Няма по какъв начин да строите една икономическа политика, която не вижда, че целият свят е влезнал в инфлация поради блокирани доставки на първични материали на материали, поради предходни търговски наказания сред Китай и Съединени американски щати, поради напрежение сред Иран и Съединени американски щати, сред Русия и Украйна, сред Китай и Тайван. Нашите управници настойчиво не съумяха да видят тези неща и това е огромната им макроикономическа неточност ", сподели той в предаването " Лице в лице " по БТВ.
" Бюджетът ни е цялостен с проинфлационни политики. Той съставлява общ брой от обществени реверанси. Целият бюджет съставлява една политика ориентирана не към борба в идващия антиинфлационен цикъл, а е ориентиран към електорален цикъл - да се усмихнем на гласоподавателите, да покажем какъв брой сме положителни, да осъществяваме някои от обществените си обещания. ОК, доста добре за хората, само че инфлацията им изяжда тези придобивки, които им бяха дадени. И ще ги изяде неведнъж. Трябва да се съсредоточим върху политики, които са антиифлационни. Да отпуснем педала на газта - не да наливаме пари, не да усилваме ликвидности сега, а противоположното - сега ще се върви към повишение на лихвени проценти, което ще се стовари доста неприятно върху семейства, върху компании и върху хора, които имат заеми. Но дружно с това би трябвало да се стегнат и коланите. Тази инфлация няма да бъде за няколко месеца, както предвиждаха нашите ръководещи. Тя ще продължи две, три, четири години. Навлизаме в един инфлационен потрес, който приблизително годишно ще имаме към 6,5-7,5 % инфлация. Правителството тича след пазарите. Пазарите бягат напред, и му демонстрират какво е настроението, само че ние не го усещаме ", счита професорът.
" Ударът от повишаването е международен. Ние не можем да го олекотим като някакъв оазис в България. Трябва да се лимитират непотребните ликвидности в хората. Защото в случай че вие имате повече пари, вие пазарувате. С вашето по-голямо извършване на покупки, вие поддържате високите цени. Вие не ги спирате. Повечето пари основават инфлация. Ако тази инфлация е за 1-2 месеца - ОК, само че тя ще е по-дълга. Тоест, не давайте прекомерно. Защо взехме решение в този момент в границите на 2-3 месеца ние да осъществяваме всички обществени обещания. Вдигнахме всички заплати - междинната работна, минималната. Трябваше някои неща да бъдат направени малко по малко. Каква е изгодата в този момент да ги дадете, а след две-три години те да не костват нищо, защото ще са " изядени ". Цени могат да се върнат обратно, само че заплати - не. това е разликата ", изясни Димитър Иванов.
" Почти половината от средствата, планувани по Националния проект за възобновяване и резистентност, на стойност 4,549 милиарда, тази част, която не се приказва, са планувани за свръх нисколихвени заеми за бизнеса. Това е отлично, само че тъй като нашия народен проект закъснява, и българския бизнес не получава нещо, което Европа през днешния ден е подготвена да му даде. Не от българския бюджет, Европа е подготвена да му го даде. А тези заеми са със период на погашение до 2030 година Това е невероятна мярка и не знам за какво работодатели, държавно управление, обществени сътрудници не изясняват това нещо, за какво не се борят, за какво се закъснява с този народен проект. А ние към този момент влизаме в остро несъгласие и с разпоредбите на Европейска комисия във връзка с консумиране на средствата по този народен проект. Защото според проекта на Европейска комисия до края на 2022 година 70 % от грантовете трябваше да бъдат договорирани, а ние нямаме дори проект. До 2026 година всички средства трява да бъдат усвоени, а ние нямаме проект ", сподели още икономистът.
" Инфлацията несъмнено, че потегли преди войната, още от 2021 година само че две служебни държавни управления и едно постоянно по-късно настойчиво не желаеха да виждат идващата инфлация. На няколко пъти сигнализирах по всички медии с разбори, че 2022-ра би трябвало да бъде година на фокус върху инфлация, дори не на икономическия напредък. На 21 януари Асен Василев вкарва отчет до Министерския съвет, с който предлага новия бюджет за 2022 година 11 страници отчет на вицепремиера, нито една думичка " инфлация " не участва в този отчет. В средносрочната макроикономическа прогноза на Министерството на финансите, върху която стъпва " Бюджет 2022 ", е казано, че до края на 2022 година инфлацията ще намалее до към 2,2-2,3 %. Второто гласоподаване на бюджета се случи в първия ден на войната. Няма съществени икономисти, които да не включиха в своите разбори невероятната геополитическа рецесия, която към този момент беше в нашия район. Няма по какъв начин да не виждате инфлацията. Няма по какъв начин да строите една икономическа политика, която не вижда, че целият свят е влезнал в инфлация поради блокирани доставки на първични материали на материали, поради предходни търговски наказания сред Китай и Съединени американски щати, поради напрежение сред Иран и Съединени американски щати, сред Русия и Украйна, сред Китай и Тайван. Нашите управници настойчиво не съумяха да видят тези неща и това е огромната им макроикономическа неточност ", сподели той в предаването " Лице в лице " по БТВ.
" Бюджетът ни е цялостен с проинфлационни политики. Той съставлява общ брой от обществени реверанси. Целият бюджет съставлява една политика ориентирана не към борба в идващия антиинфлационен цикъл, а е ориентиран към електорален цикъл - да се усмихнем на гласоподавателите, да покажем какъв брой сме положителни, да осъществяваме някои от обществените си обещания. ОК, доста добре за хората, само че инфлацията им изяжда тези придобивки, които им бяха дадени. И ще ги изяде неведнъж. Трябва да се съсредоточим върху политики, които са антиифлационни. Да отпуснем педала на газта - не да наливаме пари, не да усилваме ликвидности сега, а противоположното - сега ще се върви към повишение на лихвени проценти, което ще се стовари доста неприятно върху семейства, върху компании и върху хора, които имат заеми. Но дружно с това би трябвало да се стегнат и коланите. Тази инфлация няма да бъде за няколко месеца, както предвиждаха нашите ръководещи. Тя ще продължи две, три, четири години. Навлизаме в един инфлационен потрес, който приблизително годишно ще имаме към 6,5-7,5 % инфлация. Правителството тича след пазарите. Пазарите бягат напред, и му демонстрират какво е настроението, само че ние не го усещаме ", счита професорът.
" Ударът от повишаването е международен. Ние не можем да го олекотим като някакъв оазис в България. Трябва да се лимитират непотребните ликвидности в хората. Защото в случай че вие имате повече пари, вие пазарувате. С вашето по-голямо извършване на покупки, вие поддържате високите цени. Вие не ги спирате. Повечето пари основават инфлация. Ако тази инфлация е за 1-2 месеца - ОК, само че тя ще е по-дълга. Тоест, не давайте прекомерно. Защо взехме решение в този момент в границите на 2-3 месеца ние да осъществяваме всички обществени обещания. Вдигнахме всички заплати - междинната работна, минималната. Трябваше някои неща да бъдат направени малко по малко. Каква е изгодата в този момент да ги дадете, а след две-три години те да не костват нищо, защото ще са " изядени ". Цени могат да се върнат обратно, само че заплати - не. това е разликата ", изясни Димитър Иванов.
" Почти половината от средствата, планувани по Националния проект за възобновяване и резистентност, на стойност 4,549 милиарда, тази част, която не се приказва, са планувани за свръх нисколихвени заеми за бизнеса. Това е отлично, само че тъй като нашия народен проект закъснява, и българския бизнес не получава нещо, което Европа през днешния ден е подготвена да му даде. Не от българския бюджет, Европа е подготвена да му го даде. А тези заеми са със период на погашение до 2030 година Това е невероятна мярка и не знам за какво работодатели, държавно управление, обществени сътрудници не изясняват това нещо, за какво не се борят, за какво се закъснява с този народен проект. А ние към този момент влизаме в остро несъгласие и с разпоредбите на Европейска комисия във връзка с консумиране на средствата по този народен проект. Защото според проекта на Европейска комисия до края на 2022 година 70 % от грантовете трябваше да бъдат договорирани, а ние нямаме дори проект. До 2026 година всички средства трява да бъдат усвоени, а ние нямаме проект ", сподели още икономистът.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ