Спестихме на държавата 184 000 долара и вече можем да си вървим
Проф. Диана Гергова е експерт в региона на тракийската археология. Работи в Националния археологически институт с музей в София. Чете лекции в български и задгранични университети. Специализирала е в Русия, Англия, Франция, Италия, Япония. Ръководи изследвания на гетския набожен и политически център в Историко-архитектурния резерват "Сборяново ". През 2019 година е наградена от държавното управление на Япония с влиятелния държавен "Орден на изгряващото слънце – златни лъчи с розетка " - за поощряване на университетския продан и взаимното съгласие сред Япония и България в региона на археологията.
Проф. Гергова, правилно ли е, че министърът на културата Боил Банов е дал негативно мнение за вашия план „ Консервация, реституция и експониране на тракийската гробница при с. Свещари “? Нали този план трябваше да спести на бюджета 184 000 $, които Вие и екипът Ви си издействахте от американския Посланическия фонд за запазване на културното завещание, с цел да ги инвестирате в Свещарската гробница като обект от Списъка на международното културно и естествено завещание на ЮНЕСКО?
Да, има мнение на министъра на културата и то е негативно във връзка с целия план. Това е доста изненадващо, тъй като няма бележки по доста от главните елементи на плана. Той се състои от консервация и реституция на детайли от гробницата, възобновяване на електрическата апаратура, основаване на художествено осветяване, а с цел да бъдат експонирани някои елементи - и от разработване на специфична структура. Срещу тази структура, по ел. инсталацията и по художественото осветяване няма възражения.
А против желанието ви да свалите наискоса от стената, където е залепен като кичозна апликация през 2005 година, и да го преместите там, където му е мястото - в гробницата, възражения има ли?
Не бих нарекла съпротивата възражения. Във вашата публикация написахте, че аз желая наискосът да е вътре. Разбирам от кое място идва това подвеждане – евентуално сте се позовали на протокола на Специализирания експертен съвет за запазване на недвижимите културни полезности (СЕСОНКЦ), който единствено отчасти отразява същинското разискване. Интересното е, че по време на съвещанието обясних следното: "Ние считаме, че не може наискосът да се експонира вътре в гробницата, тъй като по този начин ще се закрият три кариатиди, а и истинската гробница е без наискоса ". В протокола обаче е записано, че съм споделила "Само три кариатиди ще бъдат закрити ". Това какво значи? Че споделям "Нека го вкараме вътре, единствено три кариатиди ще бъдат закрити! “ Вие разбирате ли какъв брой подправен е този протокол? Той е подправен и поради дописаното "уточнение " най-после: СЕСОНКЦ е взел решение целият план да не се съгласува! А ние бяхме там! И гласуването беше дали да се поддържа мнението на Националния институт за недвижимо културно завещание, или да не се поддържа! <!--![endif]--> <!--![if--> <!-- --> <!--[if--> <!--[endif]-->
Както към този момент писахме, поради проточилия се мониторинг на Свещарската гробница, осъществен от Националния институт за недвижимо културно завещание (НИНКН) 10 месеца по-късно от плануваното, вашият план е бил занимателен с една година. В последна сметка какво сподели този мониторинг?
<!--![endif]--> <!--![if--> <!-- --> <!--[if--> <!--[endif]--> Националният институт за недвижимото културно завещание би трябвало да прави подобен мониторинг всяка година, а не един път на десетилетие и половина. В този, с който ни забавиха, не е взел участие климатолог! Ние бяхме доста затруднени, тъй като зад гробницата има два големи климатика, които дълго време се чудехме по какъв начин да скрием от очите на бъдещите гости. В добавка се оказа, че тези "чудовища " били бракувани и е трябвало да бъдат демонтирани и изнесени още преди 15 години. От музея в Исперих обаче никой не си е мръднал пръста, с цел да свърши тази работа. Във съдбовния мониторинг това също не е отразено. За сметка на това доста се спори за лепилото, което през 2005 година е употребявано за залепянето на наискоса към едно стъкло. От НИНКН считат, че той не може да бъде отлепен. Но от кое място знаят, откакто никой не си е направил труда да вземе проба от лепилото?
<!--![endif]--> <!--![if--> <!-- --> <!--[if--> <!--[endif]--> Срещу Вас има рецензии, че не сте дали документи за това по какъв начин е осъществено въпросното залепяне през 2005 година.
<!--![endif]--> <!--![if--> <!-- --> <!--[if--> <!--[endif]--> Да. Според Института за паметниците на културата това е наш доста огромен грях. А ние тези документи сме ги търсили - във всички вероятни общини и музеи. Търсили сме ги и в НИНКН, тъй като те са длъжни да съхраняват такава документи. Нищо не открихме. А измежду документите от 2005 година, до които успяхме да се доберем, нямаше и дума по този въпрос. Намерихме протокол от 2005 година, в който се споделя, че залепеният наискос е признат от комисия, в която има представител от тогавашния Национален институт за паметниците на културата (НИПК). Днешната позиция на НИНКН, правоприемникът на НИПК, обаче е тъкмо противоположната: залепянето е отвън разпоредбите и опонира на всички техни решения! Както виждате НИНКН е доста благоразположен, когато някакви пари би трябвало да бъдат разграничени сред неособено високи експерти.
<!--![endif]--> <!--![if--> <!-- --> <!--[if--> <!--[endif]--> Да се върнем на мониторинга на Свещарската гробница. Какъв е главният извод в него?
Че този обект от Списъка на ЮНЕСКО няма ръководство, че не се знае кой публично се грижи за Свещарската гробница, че този въпрос би трябвало да бъде решен.
<!--![endif]--> <!--![if--> <!-- --> <!--[if--> <!--[endif]--> Това не е ли Община Исперих?
<!--![endif]--> <!--![if--> <!-- --> <!--[if--> <!--[endif]--> Не. Тук е огромната закачка. Историко-археологическият резерват "Сборяново ", част от който е Свещарската гробница, се ръководи от министъра на културата. Той не може да делегира никакви пълномощия на общината, тъй като това се прави с решение на Министерския съвет. Така че никой не знае на какво съображение локалният музей, който от 30 година не е направил даже своя експозиция, продължава да прибира приходите от Свещарската гробница. А най-странното е, че точно управлението на музея първо се разгласи против плана ни.
<!--![endif]--> <!--![if--> <!-- --> <!--[if--> <!--[endif]--> Защо?
<!--![endif]--> <!--![if--> <!-- --> <!--[if--> <!--[endif]--> Защото, като се направи освен това за гробницата, като се разшуми към нея, ще има повече гости и някой ще се позаинтересува какъв е правилникът на музея, на какво съображение той прибира приходите, какви са действително тези доходи и каква част от тях се влагат в поддържането на гробницата. Всичко това продължава да е тъмна Индия.<!--![endif]--> <!--![if--> <!-- --> <!--[if--> <!--[endif]-->
Но се знае, че собственик на резервата и на гробницата е Министерството на културата...
<!--![endif]--> <!--![if--> <!-- --> <!--[if--> <!--[endif]--> Да! Ще ви опиша още един чудноват случай. От Министерството ни пишат, че с цел да мине планът, би трябвало да потвърдим редовността на пожарната апаратура на гробницата. Обаждам се аз в пожарната в Исперих и разбирам, че такова искане може да направи единствено притежателят, т.е. Министерството на културата. И още - че документът ще бъде публикуван от лицензирана компания, само че против възнаграждение.
Уведомявам документално Министерството на културата какво съм научила и каква е процедурата, само че оттова ми дават отговор малко и ясно: „ Не сме удовлетворени от вашия отговор. Изправността е доста значима ".
Перфидни бюрократични хватки. Изпращат ти писма с несъстоятелни претенции, а след това пишат, че са недоволни от отговорите. Така вървяха нещата, до момента в който не изтече времето, за което трябваше да осъществим плана, и американците не ни натиснаха.
<!--![endif]--> <!--![if--> <!-- --> <!--[if--> <!--[endif]--> И в този момент какво следва? <!--![endif]--> <!--![if--> <!-- --> <!--[if--> <!--[endif]-->
След като осигурихме близо 200 000 $, умерено могат и без нас. А най-голямата сума за наискоса - към 80% от цената на плана, ще отиде за нещо друго.<!--![endif]--> <!--![if--> <!-- --> <!--[if--> <!--[endif]--> <!--![endif]--> <!--![if--> <!--![endif]--> <!--![if--> <!--![endif]--> <!--![if--> <!--![endif]--> <!--![if--> <!--![endif]--> <!--![if--> <!--![endif]--> <!--![if--> <!--![endif]--> <!--![if--> <!--![endif]--> <!--![if--> <!--![endif]--> <!--![if--> <!--![endif]--> <!--![if--> <!--![endif]--> <!--![if--> <!--![endif]--> <!--![if--> <!--![endif]--> <!--![if--> <!--![endif]--> <!--![if--> <!--![endif]--> <!--![if--> <!--![endif]--> <!--![if--> <!--![endif]--> <!--![if--> <!--![endif]--> <!--![if--> <!--![endif]--> <!--![if--> <!--![endif]--> <!--![if--> <!--![endif]--> <!--![if--> <!--![endif]--> <!--![if--> <!--![endif]--> <!--![if--> <!--![endif]--> <!--![if-->
Проф. Гергова, правилно ли е, че министърът на културата Боил Банов е дал негативно мнение за вашия план „ Консервация, реституция и експониране на тракийската гробница при с. Свещари “? Нали този план трябваше да спести на бюджета 184 000 $, които Вие и екипът Ви си издействахте от американския Посланическия фонд за запазване на културното завещание, с цел да ги инвестирате в Свещарската гробница като обект от Списъка на международното културно и естествено завещание на ЮНЕСКО?
Да, има мнение на министъра на културата и то е негативно във връзка с целия план. Това е доста изненадващо, тъй като няма бележки по доста от главните елементи на плана. Той се състои от консервация и реституция на детайли от гробницата, възобновяване на електрическата апаратура, основаване на художествено осветяване, а с цел да бъдат експонирани някои елементи - и от разработване на специфична структура. Срещу тази структура, по ел. инсталацията и по художественото осветяване няма възражения.
А против желанието ви да свалите наискоса от стената, където е залепен като кичозна апликация през 2005 година, и да го преместите там, където му е мястото - в гробницата, възражения има ли?
Не бих нарекла съпротивата възражения. Във вашата публикация написахте, че аз желая наискосът да е вътре. Разбирам от кое място идва това подвеждане – евентуално сте се позовали на протокола на Специализирания експертен съвет за запазване на недвижимите културни полезности (СЕСОНКЦ), който единствено отчасти отразява същинското разискване. Интересното е, че по време на съвещанието обясних следното: "Ние считаме, че не може наискосът да се експонира вътре в гробницата, тъй като по този начин ще се закрият три кариатиди, а и истинската гробница е без наискоса ". В протокола обаче е записано, че съм споделила "Само три кариатиди ще бъдат закрити ". Това какво значи? Че споделям "Нека го вкараме вътре, единствено три кариатиди ще бъдат закрити! “ Вие разбирате ли какъв брой подправен е този протокол? Той е подправен и поради дописаното "уточнение " най-после: СЕСОНКЦ е взел решение целият план да не се съгласува! А ние бяхме там! И гласуването беше дали да се поддържа мнението на Националния институт за недвижимо културно завещание, или да не се поддържа! <!--![endif]--> <!--![if--> <!-- --> <!--[if--> <!--[endif]-->
Както към този момент писахме, поради проточилия се мониторинг на Свещарската гробница, осъществен от Националния институт за недвижимо културно завещание (НИНКН) 10 месеца по-късно от плануваното, вашият план е бил занимателен с една година. В последна сметка какво сподели този мониторинг?
<!--![endif]--> <!--![if--> <!-- --> <!--[if--> <!--[endif]--> Националният институт за недвижимото културно завещание би трябвало да прави подобен мониторинг всяка година, а не един път на десетилетие и половина. В този, с който ни забавиха, не е взел участие климатолог! Ние бяхме доста затруднени, тъй като зад гробницата има два големи климатика, които дълго време се чудехме по какъв начин да скрием от очите на бъдещите гости. В добавка се оказа, че тези "чудовища " били бракувани и е трябвало да бъдат демонтирани и изнесени още преди 15 години. От музея в Исперих обаче никой не си е мръднал пръста, с цел да свърши тази работа. Във съдбовния мониторинг това също не е отразено. За сметка на това доста се спори за лепилото, което през 2005 година е употребявано за залепянето на наискоса към едно стъкло. От НИНКН считат, че той не може да бъде отлепен. Но от кое място знаят, откакто никой не си е направил труда да вземе проба от лепилото?
<!--![endif]--> <!--![if--> <!-- --> <!--[if--> <!--[endif]--> Срещу Вас има рецензии, че не сте дали документи за това по какъв начин е осъществено въпросното залепяне през 2005 година.
<!--![endif]--> <!--![if--> <!-- --> <!--[if--> <!--[endif]--> Да. Според Института за паметниците на културата това е наш доста огромен грях. А ние тези документи сме ги търсили - във всички вероятни общини и музеи. Търсили сме ги и в НИНКН, тъй като те са длъжни да съхраняват такава документи. Нищо не открихме. А измежду документите от 2005 година, до които успяхме да се доберем, нямаше и дума по този въпрос. Намерихме протокол от 2005 година, в който се споделя, че залепеният наискос е признат от комисия, в която има представител от тогавашния Национален институт за паметниците на културата (НИПК). Днешната позиция на НИНКН, правоприемникът на НИПК, обаче е тъкмо противоположната: залепянето е отвън разпоредбите и опонира на всички техни решения! Както виждате НИНКН е доста благоразположен, когато някакви пари би трябвало да бъдат разграничени сред неособено високи експерти.
<!--![endif]--> <!--![if--> <!-- --> <!--[if--> <!--[endif]--> Да се върнем на мониторинга на Свещарската гробница. Какъв е главният извод в него?
Че този обект от Списъка на ЮНЕСКО няма ръководство, че не се знае кой публично се грижи за Свещарската гробница, че този въпрос би трябвало да бъде решен.
<!--![endif]--> <!--![if--> <!-- --> <!--[if--> <!--[endif]--> Това не е ли Община Исперих?
<!--![endif]--> <!--![if--> <!-- --> <!--[if--> <!--[endif]--> Не. Тук е огромната закачка. Историко-археологическият резерват "Сборяново ", част от който е Свещарската гробница, се ръководи от министъра на културата. Той не може да делегира никакви пълномощия на общината, тъй като това се прави с решение на Министерския съвет. Така че никой не знае на какво съображение локалният музей, който от 30 година не е направил даже своя експозиция, продължава да прибира приходите от Свещарската гробница. А най-странното е, че точно управлението на музея първо се разгласи против плана ни.
<!--![endif]--> <!--![if--> <!-- --> <!--[if--> <!--[endif]--> Защо?
<!--![endif]--> <!--![if--> <!-- --> <!--[if--> <!--[endif]--> Защото, като се направи освен това за гробницата, като се разшуми към нея, ще има повече гости и някой ще се позаинтересува какъв е правилникът на музея, на какво съображение той прибира приходите, какви са действително тези доходи и каква част от тях се влагат в поддържането на гробницата. Всичко това продължава да е тъмна Индия.<!--![endif]--> <!--![if--> <!-- --> <!--[if--> <!--[endif]-->
Но се знае, че собственик на резервата и на гробницата е Министерството на културата...
<!--![endif]--> <!--![if--> <!-- --> <!--[if--> <!--[endif]--> Да! Ще ви опиша още един чудноват случай. От Министерството ни пишат, че с цел да мине планът, би трябвало да потвърдим редовността на пожарната апаратура на гробницата. Обаждам се аз в пожарната в Исперих и разбирам, че такова искане може да направи единствено притежателят, т.е. Министерството на културата. И още - че документът ще бъде публикуван от лицензирана компания, само че против възнаграждение.
Уведомявам документално Министерството на културата какво съм научила и каква е процедурата, само че оттова ми дават отговор малко и ясно: „ Не сме удовлетворени от вашия отговор. Изправността е доста значима ".
Перфидни бюрократични хватки. Изпращат ти писма с несъстоятелни претенции, а след това пишат, че са недоволни от отговорите. Така вървяха нещата, до момента в който не изтече времето, за което трябваше да осъществим плана, и американците не ни натиснаха.
<!--![endif]--> <!--![if--> <!-- --> <!--[if--> <!--[endif]--> И в този момент какво следва? <!--![endif]--> <!--![if--> <!-- --> <!--[if--> <!--[endif]-->
След като осигурихме близо 200 000 $, умерено могат и без нас. А най-голямата сума за наискоса - към 80% от цената на плана, ще отиде за нещо друго.<!--![endif]--> <!--![if--> <!-- --> <!--[if--> <!--[endif]--> <!--![endif]--> <!--![if--> <!--![endif]--> <!--![if--> <!--![endif]--> <!--![if--> <!--![endif]--> <!--![if--> <!--![endif]--> <!--![if--> <!--![endif]--> <!--![if--> <!--![endif]--> <!--![if--> <!--![endif]--> <!--![if--> <!--![endif]--> <!--![if--> <!--![endif]--> <!--![if--> <!--![endif]--> <!--![if--> <!--![endif]--> <!--![if--> <!--![endif]--> <!--![if--> <!--![endif]--> <!--![if--> <!--![endif]--> <!--![if--> <!--![endif]--> <!--![if--> <!--![endif]--> <!--![if--> <!--![endif]--> <!--![if--> <!--![endif]--> <!--![if--> <!--![endif]--> <!--![if--> <!--![endif]--> <!--![if--> <!--![endif]--> <!--![if--> <!--![endif]--> <!--![if--> <!--![endif]--> <!--



