Вили Лилков: Ако разчитаме само на прокуратурата за възпиране на езика на омразата, сме в беда
Проф. доктор Вили Лилков, български политик и академик в изявление за утринния блок " Добро утро, България " на Радио " Фокус "
- Г-н Лилков, ще бъдете измежду лекторите на Международната конференция STOP HATE SPEECH, която прокуратурата и Европейската еврейска асоциация провеждат на 5 и 6 декември в столицата. Темата, по която ще говорите, е обвързвана с ролята на ротарианците в отбраната на българските евреи сред 1940-1944 година. Как членовете на тази общественост са съдействали за отбраната на човешките права в този интервал?
- Избрах тази тематика, защото тя е преди всичко доста забавна и на второ, напълно непопулярна и незнайна за необятната аудитория. Става въпрос за това, че самите ротарианци в тези години са предмет на Закона за отбрана на нацията.
Какво имам поради? Когато се разгласява Закона за отбрана на нацията, в дял Първи ротарианските клубове, българските ПЕН клубове, масоните, също са оповестени отвън закона и техните клубове се разпущат. А в дял Втори е отдаден нагледно казано на евреите, и там са разказани всички репресивни ограничения, които се подхващат против тях. Всъщност, получава се по този начин, че две групи хора – ротарианците и евреите, които са наранени от закона, несъмнено евреите доста по-тежко, първите оказват помощ на евреите в годините на репресиите против българското еврейство.
А апропо, би трябвало да се знае, че ротарианците са обект на нацистите още в Германия, още от края на 30-те години, когато самият Гьобелс декларира, че не би трябвало да се търпят към този момент ротарианските клубове, защото те са приели в своите редици. А Валтер Бух, който дава отговор към Националсоциалистическата партия за тези въпроси, расовите въпроси, декларира, че ротарианецът не е антисемит, и точно по тази причина би трябвало да бъдат разпуснати ротарианските клубове, а всички въпрос на чест е членовете на Националсоциалистическата партия също да изоставен ротарианските кубове. И тогава се получава нещо доста забавно в България.
След 1 януари 1941 година българските ротарианци, които са членували в ротариански клубове дружно с евреи, стартират да оказват помощ доста на евреи, които се намират в неволя. Примерите са най-различни, само че преди всичко бих отбелязал учен Методий Попов, който е ротарианец, и който още 1937 година по отношение на репресиите против евреите в Германия връща всичките награди, които е получил от немската страна до този миг. И дружно с президента на Ротари Любен Бошков изнасят доста лекции против расовите теории.
От друга страна, български ротарианци народни представители в тези години Филип Махмудиев, доктор Николай Николаев подписват писмото на Димитър Пешев, както несъмнено и Георги Кръстев – някогашният кмет на Пловдив, който е депутат, и други ротарианци, Никола Василев, подписва писмото на Димитър Пешев и се афишират против Закона за отбрана на нацията. Председателят на Съюза на българските индустриалци, който също е ротарианец, Иван Балабанов, крупна фигура в тези години, фабрикант, човек в доста области на бизнеса, с начинания, той като притежател на дъскорезната фабрика в Кочериново приема на работа 25 еврейски девойки, които са изпаднали в неволя, нямат работа, мизерстват, и строява цялата фабрика и предизвестява всички служащи, всички хора от администрацията да се отнасят уважително към тези девойки. Между другото, ще отворя една скоба, неговата фабрика в тези години събира служащи – нещо неповторимо – от 14 страни – от Югославия, от Украйна, от Русия, от цяла Европа. Тоест, това е една фабрика, в която работи една пъстра палитра от националности, и отношението му към евреите не е изключение, той се е отнасял по този начин към всички служащи, към всички хора в неволя. Например легационният секретар в Германия Асен Смедовски, който също е ротарианец, издава визи на евреи, европейски евреи, с цел да преминат директно през България, за което е отзован от Германия.
Има една забавна история, обвързвана с един от създателя на ротарианското придвижване в България доктор Цвятко Кадийски, който е представител на една чешка компания за помпи в България, и той се уговаря с фирмата-майка, че тук ще задържа избрани суми от оборота на компанията, с цел да може да обезпечава преноса на чешки евреи, които минават и през България на път за Палестина. И този канал работи до 1942 година, досега, в който уредникът на канала и притежателят на тази чешки компания за помпи е погубен от Гестапо.
Казвам тези имена, тъй като това са имена на почтени хора, които са работили във всичките тези години в ротарианските клубове дружно с евреите, и са се чувствали длъжни да оказват помощ на тези, които са в по-голяма неволя от тях, защото самите ротарианци също са били под окото тогава на полицията, така като ротарианските клубове са неразрешени. И въпреки и неразрешени и разпуснати, те не престават да работят. Между другото, малко се знае, че в Бургас е имало доста мощно ротарианство, и там българи и евреи дружно са управлявали компании, дружно са работили в клубовете и са осъществявали най-различни начинания. И тогава доста от съдружниците българи поемат уговорката към своите колеги-партньори ротарианци евреи, и одобряват тяхното имущество в годините на гоненията, което връщат до стотинка назад на тези хора откакто Законът за отбрана на нацията анулиран.
Например един фабрикант от Русе Димитър Буров, който също е от огромната фамилия Бурови, в своята фабрика взема на работа еврейски девойки, провежда дружно с внучката на баба Тонка в Русе филантропичната помощ за бедстващия транспортен съд с евреи, наименуван със странното име " Пенчо “, само че това е една доста дълга и друга история, когато един транспортен съд с 500 души евреи, натоварени на път за Палестина, е арестуван сред Русе и Гюргево, и когато там 500 души умират от апетит, внучката на баба Тонка, Димитър Буров и митрополит Михаил Русенски провеждат филантропична акция и оказват помощ с доста храни, лекарства, цигари, вода, оказват помощ на тези бедстващи евреи на кораба " Пенчо “. Има и една друга история, обвързвана с един различен ротарианец Любомир Зурков, който е магистър фармацевт и има лична аптека в Бургас. Той наема на работа евреи, които са изгонени от всякъде, даже им споделя: " По време на работа вие няма да носите жълтите звезди. Вие сте хора като всички останали “. Организира снабдяването с лекарства на трудовите лагери, в които работят бургаските евреи в Атия и на други места към Бургас.
- Наистина, цялостна роля на ротарианците в грижата за малцинствата у нас е имало и по света.
- Точно по този начин.
- Пред какви провокации, господин Лилков, са изправени филантропичните и правозащитни дела в България?
- Аз се веселя, че от ден на ден и повече хора се занимават в свободното си време, чисто хуманно с такива действия, и несъмнено, ротарианските клубове са едни от първите в това отношение. Но в последните години се вижда, че доста неправителствени организации, доста хора се занимават с доброволческа активност, реализират филантропични акции. И съгласно мен се вижда един напредък на това движене в България, изключително откакто избухна войната, откакто стартира войната на Русия против Украйна.
- Проф. Лилков, чуваме постоянно да се приказва за антисемитизъм, за дискриминация. Има ли съгласно вас схващане в обществото за тези процеси и по какъв начин бихме могли да ги ограничим?
- В това отношение ние стъпваме на една традиция, в случай че мога по този начин да кажа, която е доста позитивна и доста добра. В България в никакъв случай антисемитизмът не е вземал такива размери, както в други страни в Европа, да не приказвам за Германия, Франция и така нататък Неслучайно България избавя своите евреи. А антисемитизмът в тези години е бил изключение и вземане предвид с политиката на Германия, в сравнение с възприятие, което е вложено в манталитета на българина. Дори самият Бекерле, който е немски пълномощен дипломат в тези години, годините на войната в България, отбелязва в един собствен отчет, че българинът няма разбирането за антисемитизма, каквото има в Германия, защото българинът е живял дълги години дружно с гърци, с турци, с роми, с евреи, и той не вижда никакви учредения да изпитва антисемитски усеща към своите сънародници евреи.
Освен това, българските интелектуалци, което е доста, доста значимо, сред тях аз не мога да откроя нито един антисемит, изключително пък за българските писатели. Няма огромен български публицист, който в своето творчество да е бил антисемит. Тоест, споделям това, тъй като това е една традиция в България на приемливост, на положително отношение към малцинствата. И по тази причина това, което следя, е, че тези връзки: антисемитизъм, настроения против ромите, против другите малцинства са по-скоро изключения. Но това не значи, че да не се интересуваме и да не се противопоставяме на всяка, даже и самостоятелна, даже случая демонстрация на антисемитизъм и по-лошо отношение към другите въобще.
- Проф. Лилов, по какъв начин виждате вие ролята на прокуратурата и въобще държавните органи във възпирането на езика на омразата, закононарушенията от ненавист, антисемитизма, ксенофобията?
- На първо място приветствие за българската прокуратура, че провежда тази конференция. Ако видите съставът на хората, които ще участват и въобще тематиките, тя е фактически значима и забавно. Но би трябвало да отбележа нещо друго, че в случай че ние разчитаме единствено на прокуратурата за въздържане на езика на омразата, тогава в действителност сме в неволя, защото преди да се намеси прокуратурата, има доста, доста други способи да се възпира езика на омразата, да се възпитават децата в приемливост, да се намесваме когато пресата си разрешава такова отношение, когато средствата за всеобща информация, в фамилията би трябвало да се възпитава това отношение, литературата го възпитава. А прокуратурата е най-после, тя би трябвало единствено да санкционира както се споделя, да предлага за санкции. Но нейната роля е основна в доста връзки. Така че цялото ни общество би трябвало да бъде доста деликатно в това отношение. И аз считам, че възпитанието, изключително на дребните деца в учебно заведение, в спортните клубове – тук разтварям една скоба: спортът е едно необикновено средство за образование на приемливост, за интеграция, за доближаване на хората, за образование на умеенето да загубиш от другия и да приемеш загубата, да станеш с него другар. Така че тук също има доста огромно поле за деяние. Така че всичко стартира от учебното заведение и от фамилията.
- Така е, прав сте. Как виждате бъдещето на правозащитните и филантропични организации в последните десетилетия? Демокрацията се слави като една от най-плодотворните форми на държавно устройство за извоюване на правата и свободите.
- Така е, няма нищо по-добро от демокрацията, само че тя би трябвало да се пази. Въпреки че в този момент се сещам за тези думи на Чърчил, който споделя: " 5-минутният диалог на входа на магазина с елементарния гласоподавател те кара да се откажеш и да не вярваш в демокрацията, само че за жалост няма нищо друго измислено, което да е по-добро “. Демокрацията би трябвало да се пази.
Ние излязохме в последните десетилетия от изискванията на тоталитарното общество, имаме пред себе си образците на други тоталитарни общества и други форми на ръководство, да сме оценили демокрацията и би трябвало да я пазим, тъй като богатствата, които ни дава, не са даденост. Те единствено с едно тракване на пръсти от време на време от историята могат да бъдат отнети. Така че би трябвало доста да внимаваме и да бъдем както се споделя с главата си когато приказваме за тези неща.
- Г-н Лилков, ще бъдете измежду лекторите на Международната конференция STOP HATE SPEECH, която прокуратурата и Европейската еврейска асоциация провеждат на 5 и 6 декември в столицата. Темата, по която ще говорите, е обвързвана с ролята на ротарианците в отбраната на българските евреи сред 1940-1944 година. Как членовете на тази общественост са съдействали за отбраната на човешките права в този интервал?
- Избрах тази тематика, защото тя е преди всичко доста забавна и на второ, напълно непопулярна и незнайна за необятната аудитория. Става въпрос за това, че самите ротарианци в тези години са предмет на Закона за отбрана на нацията.
Какво имам поради? Когато се разгласява Закона за отбрана на нацията, в дял Първи ротарианските клубове, българските ПЕН клубове, масоните, също са оповестени отвън закона и техните клубове се разпущат. А в дял Втори е отдаден нагледно казано на евреите, и там са разказани всички репресивни ограничения, които се подхващат против тях. Всъщност, получава се по този начин, че две групи хора – ротарианците и евреите, които са наранени от закона, несъмнено евреите доста по-тежко, първите оказват помощ на евреите в годините на репресиите против българското еврейство.
А апропо, би трябвало да се знае, че ротарианците са обект на нацистите още в Германия, още от края на 30-те години, когато самият Гьобелс декларира, че не би трябвало да се търпят към този момент ротарианските клубове, защото те са приели в своите редици. А Валтер Бух, който дава отговор към Националсоциалистическата партия за тези въпроси, расовите въпроси, декларира, че ротарианецът не е антисемит, и точно по тази причина би трябвало да бъдат разпуснати ротарианските клубове, а всички въпрос на чест е членовете на Националсоциалистическата партия също да изоставен ротарианските кубове. И тогава се получава нещо доста забавно в България.
След 1 януари 1941 година българските ротарианци, които са членували в ротариански клубове дружно с евреи, стартират да оказват помощ доста на евреи, които се намират в неволя. Примерите са най-различни, само че преди всичко бих отбелязал учен Методий Попов, който е ротарианец, и който още 1937 година по отношение на репресиите против евреите в Германия връща всичките награди, които е получил от немската страна до този миг. И дружно с президента на Ротари Любен Бошков изнасят доста лекции против расовите теории.
От друга страна, български ротарианци народни представители в тези години Филип Махмудиев, доктор Николай Николаев подписват писмото на Димитър Пешев, както несъмнено и Георги Кръстев – някогашният кмет на Пловдив, който е депутат, и други ротарианци, Никола Василев, подписва писмото на Димитър Пешев и се афишират против Закона за отбрана на нацията. Председателят на Съюза на българските индустриалци, който също е ротарианец, Иван Балабанов, крупна фигура в тези години, фабрикант, човек в доста области на бизнеса, с начинания, той като притежател на дъскорезната фабрика в Кочериново приема на работа 25 еврейски девойки, които са изпаднали в неволя, нямат работа, мизерстват, и строява цялата фабрика и предизвестява всички служащи, всички хора от администрацията да се отнасят уважително към тези девойки. Между другото, ще отворя една скоба, неговата фабрика в тези години събира служащи – нещо неповторимо – от 14 страни – от Югославия, от Украйна, от Русия, от цяла Европа. Тоест, това е една фабрика, в която работи една пъстра палитра от националности, и отношението му към евреите не е изключение, той се е отнасял по този начин към всички служащи, към всички хора в неволя. Например легационният секретар в Германия Асен Смедовски, който също е ротарианец, издава визи на евреи, европейски евреи, с цел да преминат директно през България, за което е отзован от Германия.
Има една забавна история, обвързвана с един от създателя на ротарианското придвижване в България доктор Цвятко Кадийски, който е представител на една чешка компания за помпи в България, и той се уговаря с фирмата-майка, че тук ще задържа избрани суми от оборота на компанията, с цел да може да обезпечава преноса на чешки евреи, които минават и през България на път за Палестина. И този канал работи до 1942 година, досега, в който уредникът на канала и притежателят на тази чешки компания за помпи е погубен от Гестапо.
Казвам тези имена, тъй като това са имена на почтени хора, които са работили във всичките тези години в ротарианските клубове дружно с евреите, и са се чувствали длъжни да оказват помощ на тези, които са в по-голяма неволя от тях, защото самите ротарианци също са били под окото тогава на полицията, така като ротарианските клубове са неразрешени. И въпреки и неразрешени и разпуснати, те не престават да работят. Между другото, малко се знае, че в Бургас е имало доста мощно ротарианство, и там българи и евреи дружно са управлявали компании, дружно са работили в клубовете и са осъществявали най-различни начинания. И тогава доста от съдружниците българи поемат уговорката към своите колеги-партньори ротарианци евреи, и одобряват тяхното имущество в годините на гоненията, което връщат до стотинка назад на тези хора откакто Законът за отбрана на нацията анулиран.
Например един фабрикант от Русе Димитър Буров, който също е от огромната фамилия Бурови, в своята фабрика взема на работа еврейски девойки, провежда дружно с внучката на баба Тонка в Русе филантропичната помощ за бедстващия транспортен съд с евреи, наименуван със странното име " Пенчо “, само че това е една доста дълга и друга история, когато един транспортен съд с 500 души евреи, натоварени на път за Палестина, е арестуван сред Русе и Гюргево, и когато там 500 души умират от апетит, внучката на баба Тонка, Димитър Буров и митрополит Михаил Русенски провеждат филантропична акция и оказват помощ с доста храни, лекарства, цигари, вода, оказват помощ на тези бедстващи евреи на кораба " Пенчо “. Има и една друга история, обвързвана с един различен ротарианец Любомир Зурков, който е магистър фармацевт и има лична аптека в Бургас. Той наема на работа евреи, които са изгонени от всякъде, даже им споделя: " По време на работа вие няма да носите жълтите звезди. Вие сте хора като всички останали “. Организира снабдяването с лекарства на трудовите лагери, в които работят бургаските евреи в Атия и на други места към Бургас.
- Наистина, цялостна роля на ротарианците в грижата за малцинствата у нас е имало и по света.
- Точно по този начин.
- Пред какви провокации, господин Лилков, са изправени филантропичните и правозащитни дела в България?
- Аз се веселя, че от ден на ден и повече хора се занимават в свободното си време, чисто хуманно с такива действия, и несъмнено, ротарианските клубове са едни от първите в това отношение. Но в последните години се вижда, че доста неправителствени организации, доста хора се занимават с доброволческа активност, реализират филантропични акции. И съгласно мен се вижда един напредък на това движене в България, изключително откакто избухна войната, откакто стартира войната на Русия против Украйна.
- Проф. Лилков, чуваме постоянно да се приказва за антисемитизъм, за дискриминация. Има ли съгласно вас схващане в обществото за тези процеси и по какъв начин бихме могли да ги ограничим?
- В това отношение ние стъпваме на една традиция, в случай че мога по този начин да кажа, която е доста позитивна и доста добра. В България в никакъв случай антисемитизмът не е вземал такива размери, както в други страни в Европа, да не приказвам за Германия, Франция и така нататък Неслучайно България избавя своите евреи. А антисемитизмът в тези години е бил изключение и вземане предвид с политиката на Германия, в сравнение с възприятие, което е вложено в манталитета на българина. Дори самият Бекерле, който е немски пълномощен дипломат в тези години, годините на войната в България, отбелязва в един собствен отчет, че българинът няма разбирането за антисемитизма, каквото има в Германия, защото българинът е живял дълги години дружно с гърци, с турци, с роми, с евреи, и той не вижда никакви учредения да изпитва антисемитски усеща към своите сънародници евреи.
Освен това, българските интелектуалци, което е доста, доста значимо, сред тях аз не мога да откроя нито един антисемит, изключително пък за българските писатели. Няма огромен български публицист, който в своето творчество да е бил антисемит. Тоест, споделям това, тъй като това е една традиция в България на приемливост, на положително отношение към малцинствата. И по тази причина това, което следя, е, че тези връзки: антисемитизъм, настроения против ромите, против другите малцинства са по-скоро изключения. Но това не значи, че да не се интересуваме и да не се противопоставяме на всяка, даже и самостоятелна, даже случая демонстрация на антисемитизъм и по-лошо отношение към другите въобще.
- Проф. Лилов, по какъв начин виждате вие ролята на прокуратурата и въобще държавните органи във възпирането на езика на омразата, закононарушенията от ненавист, антисемитизма, ксенофобията?
- На първо място приветствие за българската прокуратура, че провежда тази конференция. Ако видите съставът на хората, които ще участват и въобще тематиките, тя е фактически значима и забавно. Но би трябвало да отбележа нещо друго, че в случай че ние разчитаме единствено на прокуратурата за въздържане на езика на омразата, тогава в действителност сме в неволя, защото преди да се намеси прокуратурата, има доста, доста други способи да се възпира езика на омразата, да се възпитават децата в приемливост, да се намесваме когато пресата си разрешава такова отношение, когато средствата за всеобща информация, в фамилията би трябвало да се възпитава това отношение, литературата го възпитава. А прокуратурата е най-после, тя би трябвало единствено да санкционира както се споделя, да предлага за санкции. Но нейната роля е основна в доста връзки. Така че цялото ни общество би трябвало да бъде доста деликатно в това отношение. И аз считам, че възпитанието, изключително на дребните деца в учебно заведение, в спортните клубове – тук разтварям една скоба: спортът е едно необикновено средство за образование на приемливост, за интеграция, за доближаване на хората, за образование на умеенето да загубиш от другия и да приемеш загубата, да станеш с него другар. Така че тук също има доста огромно поле за деяние. Така че всичко стартира от учебното заведение и от фамилията.
- Така е, прав сте. Как виждате бъдещето на правозащитните и филантропични организации в последните десетилетия? Демокрацията се слави като една от най-плодотворните форми на държавно устройство за извоюване на правата и свободите.
- Така е, няма нищо по-добро от демокрацията, само че тя би трябвало да се пази. Въпреки че в този момент се сещам за тези думи на Чърчил, който споделя: " 5-минутният диалог на входа на магазина с елементарния гласоподавател те кара да се откажеш и да не вярваш в демокрацията, само че за жалост няма нищо друго измислено, което да е по-добро “. Демокрацията би трябвало да се пази.
Ние излязохме в последните десетилетия от изискванията на тоталитарното общество, имаме пред себе си образците на други тоталитарни общества и други форми на ръководство, да сме оценили демокрацията и би трябвало да я пазим, тъй като богатствата, които ни дава, не са даденост. Те единствено с едно тракване на пръсти от време на време от историята могат да бъдат отнети. Така че би трябвало доста да внимаваме и да бъдем както се споделя с главата си когато приказваме за тези неща.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ