Мистерията "ковид тромбоза"
Проф. доктор Васил Червенков, дм, е шеф на Клиниката по съдова хирургия в " Аджибадем Сити клиник Болница Токуда ". Завършил е медицина през 1987 година в МУ - София. Веднага по-късно стартира работа по систематизиране за 1 година в хирургично поделение в Силистра. От 1988 година е помощник в УМБАЛ " Св. Екатерина ", в Клиниката по съдова хирургия. През 1992 година покрива условия за клиничен достъп в Съединените щати и е сертифициран от ECFMG. Година по-късно покрива критериите на FLEX. След отсъждане на компетентност " Обща хирургия " в България продължава клинична специализация " Кардиоторакална и съдова хирургия " в Carolinas Medical Center, Charlotte, NC, под управлението на проф. Франсис Робичек от юли 1995 до юни 1998 година През 1999 година му е присъдена компетентност " Съдова хирургия ", след което 2001-2002 година специализира " Ендоваскуларно лекуване на периферни съдови болести " в същия център в Съединени американски щати. След завръщането си в България пази дисертационен труд в региона на хирургичното лекуване на запушванията на подбедрените артерии и му е присъдена научно-образователната степен лекар по медицина. Има редица изявления в българския и задграничния щемпел, както и участия в интернационалните медицински конгреси. Редовен член е на Европейското сдружение по съдова и ендоваскуларна хирургия. Преди постъпването си в МБАЛ " Токуда Болница София " е основен помощник в Клиниката по съдова хирургия в УМБАЛ " Св. Екатерина ". Проф. доктор Васил Червенков е ръководител на Българското национално сдружение по съдова и ендоваскуларна хирургия и ангиология и съпредседател на Българското сдружение по ендоваскуларна терапия. Д-р Емил Белински е доктор - експерт в Клиниката по съдова хирургия в " Аджибадем Сити клиник Болница Токуда ". Д-р Белински приключва магистратура медицина в Медицинския университет - София, през 2015 година През 2016 година стартира своята специализация по съдова хирургия в " Аджибадем Сити клиник МБАЛ Токуда ". Проявява многолюден интерес към комплексното лечение на мъчно зарастващи, атонични рани и формите на диабетно ходило. С интерес към доразвиването на минимално инвазивните и естетични способи при хирургията на разширени вени. Член е на Българското национално сдружение по съдова и ендоваскуларна хирургия и ангиология, като постоянно взе участие на национални конференции и конгреси.
Коронавирус пандемията беше катализатор на доста бързи житейски уроци. С следващия lock-down животът продължаваше при затворени врата и усамотение, а ние се питаме дали в миналото ще се върнем към естественото. Всеки открои от какво се нуждае същински и без какво може да живее. Видяхме за жалост, че можем да сме слаби и безкритични макар знанията и напредъка на човечеството. Последните две години минаха в боязън. Страх от вирус, който не разбираме. Страх да не се заразим и да не заразим околните ни. Страх да не попаднем в болница, тъй като не се знае ще има ли кой и по какъв начин да ни лекува. Страх от болест, за чието развиване не можем да кажем съвсем нищо несъмнено. Страх от нови варианти. След това - боязън от имунизациите и лекуването. Най-новият боязън на пациентите са коронавирус тромбозите.
Какво съставляват тромбозите
Кръвоносната система има доста функционалности, само че главната е да доставя О2 и хранителни субстанции до всяка клетка в тялото. Артериите идват от сърцето и са виновни за притока на кръв, а вените - за дренажа и връщането на кръвта назад към сърцето. По средата се намира капилярната мрежа, където се случва целият продан на субстанции. Важно разделяне е дребният и огромният кръг на кръвообращение. Първият дава отговор за насищането с О2 и минава единствено по оста сърце - бял дроб, а вторият дава отговор за останалата част от тялото. Тромбози назоваваме запушванията на съдовете от кръвоносната система, които не разрешават на кръвта да стига до тъканите и клетките на организма. В взаимозависимост от времето, за което се случват, от частта, която е наранена, и от метода, по който поражда запушването, те се разделят на няколко огромни групи. Според времето могат да бъдат остри (внезапни) или хронични (постепенно образувани). Според ангажирания съд тромбозите се разделят на артериална, венозна или капилярна. Запушванията могат да се получат в резултат на тромб, формиран на място (тромбоза) или пристигнал с кръвотока от друга част на тялото (емболия). Тези класификации ни оказват помощ да групираме съдовите запушвания и да систематизираме знанията си за тях, с цел да можем по-пълноценно да ги разберем. Различни фактори влияят на съдовата система и способстват за нейното страдалчество. Начинът на живот, нездравословното хранене и тютюнопушенето не могат да не бъдат упоменати и при тези болести, само че главното внимание сега е концентрирано върху новата звезда в тима на рисковите фактори - инфекциозните болести и в частност COVID-19.
В търсене на причинно-следствена връзка и модел на насърчаване на инфекцията доста неща вършат усещане. Много от въпросите ни остават без отговор. Не излиза наяве по какъв начин в една двойка, живееща дружно, се разболява единият сътрудник, а пък другият остава здрав. От друга стана, има хора, които се заразяват от едно кихане или вървене до магазина. Няма пояснение и по какъв начин младежи без съпътстващи болести и в разцвета на силите си едвам претърпяват инфекцията, а хора на напреднала възраст я прекарват като сезонна простуда. Въпроси има и към успеваемостта на прилаганото лекуване. Едни и същи лекарства не оставят диря от вируса в един пациент за пет дни, а при различен не работят и за 35 дни. Има въпроси към болестта, които повдигат въпроси, към момента без отговор, като единият от тях е
Повишеният риск от тромбози при пациенти с дейна или скорошна коронавирус зараза
Основните съдови тромбози, които следим при коронавирус пациенти, ангажират микроциркулацията (капилярната мрежа) или венозната система. Запушванията на магистрални артерии също се срещат, само че не са толкоз необятно застъпени. Те са с протичане, наподобяващо обостряне на действителен към този момент съдов проблем от предхождаща атеросклеротична плака. Такъв вид пациенти към този момент одобряват медикаментозна противосъсирваща терапия и познават добре признаците на болестта. Могат бързо да се ориентират към вярната здравна помощ. Съдовата хирургия има богат опит в лекуването на запушени магистрални артерии. Тромбозата на микроциркулацията е положение, при което прогнозите не са толкоз положителни, вероятните лекувания не са толкоз многочислени и ефикасни, а разбирането ни за механизмите на пораждане не е цялостно. Много постоянно това ангажиране на малокалибрените съдове (артерийки, капиляри и венички) води и до запушвания в магистралната венозна система.
Здраве Актуалните тематики от сезона, свързани със болести, лекувания и лекарства
Израз на съдовите тромбози могат да бъдат богата палитра от положения според от ангажираните кръвоносни съдове. Запушването на дълбоката венозна система води до значими отоци с болежка и тежест при придвижване, най-вече на един от крайниците. Такива най-често се откриват по краката, изключително при пациенти с предишни венозни премеждия. По-леките разновидности могат да се проявят със зачервяване и болежка по хода на повърхностна вена. Артериалните тромбози се характеризират със доста по-лошо протичане. Чести недоволства са мощна болежка, мравучкане, избледняване и изстиване на част или на целия крак. Своевременната интервенция от страна на доктор експерт е от главно значение за опазване на жизнеността на засегнатите зони. Забавянето, даже единствено с часове, може да докара до обстановка, при която тъканните промени са необратими. Коварни са запушванията на дребните съдове (микроциркулацията). Те могат да бъдат разнородни и неспецифични по клинично показване. Ангажирането на най-финото съдово русло демонстрира от класическите черти както на венозните (отоци), по този начин и на артериалните (болка, избледняване, изстиване) тромбози. Разграничаването му е нелека задача, а лекуването - единствено медикаментозно.
В международен проект се правят изследвания за доказване на съответния механизъм, по който вирусното инфектиране започва каскадата на кръвосъсирването. Основна работна доктрина е офанзивата против съдовата стена от страна на вирусната парченце. Това прави всяка част от сърдечно-съдовата система обект на евентуална тромбоза. Изследвания при тежки коронавирус пациенти с летален излаз демонстрират голям брой дребни запушвания навсякъде във вътрешните органи, в това число на белите дробове и в крайниците на болните. Повдига се въпросът за въвеждане на лабораторен тест, който да ни демонстрира пациентите с висок риск от такива затруднения и наложителното изписване на противосъсирваща терапия, която да е задоволително ефикасна и безвредна. Към момента се разискват няколко фактора на кръвосъсирването, които могат да бъдат предвестител на съществени тромбози.
Неудобство основава фактът, че те са с изменени стойности в рисковите популации на към този момент съдово заболели пациенти или такива с интензивно инфектиране. Тяхната интерпретация може да подведе, по тази причина се поясняват в лимитирани случаи като подсказка какъв ще бъде резултатът при лекуване на към този момент развила се тромбоза. Единствената точка, по която са единомислещи експертите, е, че би трябвало да има противосъсирваща профилактика при COVID-19.
Коронавирус пандемията беше катализатор на доста бързи житейски уроци. С следващия lock-down животът продължаваше при затворени врата и усамотение, а ние се питаме дали в миналото ще се върнем към естественото. Всеки открои от какво се нуждае същински и без какво може да живее. Видяхме за жалост, че можем да сме слаби и безкритични макар знанията и напредъка на човечеството. Последните две години минаха в боязън. Страх от вирус, който не разбираме. Страх да не се заразим и да не заразим околните ни. Страх да не попаднем в болница, тъй като не се знае ще има ли кой и по какъв начин да ни лекува. Страх от болест, за чието развиване не можем да кажем съвсем нищо несъмнено. Страх от нови варианти. След това - боязън от имунизациите и лекуването. Най-новият боязън на пациентите са коронавирус тромбозите.
Какво съставляват тромбозите
Кръвоносната система има доста функционалности, само че главната е да доставя О2 и хранителни субстанции до всяка клетка в тялото. Артериите идват от сърцето и са виновни за притока на кръв, а вените - за дренажа и връщането на кръвта назад към сърцето. По средата се намира капилярната мрежа, където се случва целият продан на субстанции. Важно разделяне е дребният и огромният кръг на кръвообращение. Първият дава отговор за насищането с О2 и минава единствено по оста сърце - бял дроб, а вторият дава отговор за останалата част от тялото. Тромбози назоваваме запушванията на съдовете от кръвоносната система, които не разрешават на кръвта да стига до тъканите и клетките на организма. В взаимозависимост от времето, за което се случват, от частта, която е наранена, и от метода, по който поражда запушването, те се разделят на няколко огромни групи. Според времето могат да бъдат остри (внезапни) или хронични (постепенно образувани). Според ангажирания съд тромбозите се разделят на артериална, венозна или капилярна. Запушванията могат да се получат в резултат на тромб, формиран на място (тромбоза) или пристигнал с кръвотока от друга част на тялото (емболия). Тези класификации ни оказват помощ да групираме съдовите запушвания и да систематизираме знанията си за тях, с цел да можем по-пълноценно да ги разберем. Различни фактори влияят на съдовата система и способстват за нейното страдалчество. Начинът на живот, нездравословното хранене и тютюнопушенето не могат да не бъдат упоменати и при тези болести, само че главното внимание сега е концентрирано върху новата звезда в тима на рисковите фактори - инфекциозните болести и в частност COVID-19.
В търсене на причинно-следствена връзка и модел на насърчаване на инфекцията доста неща вършат усещане. Много от въпросите ни остават без отговор. Не излиза наяве по какъв начин в една двойка, живееща дружно, се разболява единият сътрудник, а пък другият остава здрав. От друга стана, има хора, които се заразяват от едно кихане или вървене до магазина. Няма пояснение и по какъв начин младежи без съпътстващи болести и в разцвета на силите си едвам претърпяват инфекцията, а хора на напреднала възраст я прекарват като сезонна простуда. Въпроси има и към успеваемостта на прилаганото лекуване. Едни и същи лекарства не оставят диря от вируса в един пациент за пет дни, а при различен не работят и за 35 дни. Има въпроси към болестта, които повдигат въпроси, към момента без отговор, като единият от тях е
Повишеният риск от тромбози при пациенти с дейна или скорошна коронавирус зараза
Основните съдови тромбози, които следим при коронавирус пациенти, ангажират микроциркулацията (капилярната мрежа) или венозната система. Запушванията на магистрални артерии също се срещат, само че не са толкоз необятно застъпени. Те са с протичане, наподобяващо обостряне на действителен към този момент съдов проблем от предхождаща атеросклеротична плака. Такъв вид пациенти към този момент одобряват медикаментозна противосъсирваща терапия и познават добре признаците на болестта. Могат бързо да се ориентират към вярната здравна помощ. Съдовата хирургия има богат опит в лекуването на запушени магистрални артерии. Тромбозата на микроциркулацията е положение, при което прогнозите не са толкоз положителни, вероятните лекувания не са толкоз многочислени и ефикасни, а разбирането ни за механизмите на пораждане не е цялостно. Много постоянно това ангажиране на малокалибрените съдове (артерийки, капиляри и венички) води и до запушвания в магистралната венозна система.
Здраве Актуалните тематики от сезона, свързани със болести, лекувания и лекарства
Израз на съдовите тромбози могат да бъдат богата палитра от положения според от ангажираните кръвоносни съдове. Запушването на дълбоката венозна система води до значими отоци с болежка и тежест при придвижване, най-вече на един от крайниците. Такива най-често се откриват по краката, изключително при пациенти с предишни венозни премеждия. По-леките разновидности могат да се проявят със зачервяване и болежка по хода на повърхностна вена. Артериалните тромбози се характеризират със доста по-лошо протичане. Чести недоволства са мощна болежка, мравучкане, избледняване и изстиване на част или на целия крак. Своевременната интервенция от страна на доктор експерт е от главно значение за опазване на жизнеността на засегнатите зони. Забавянето, даже единствено с часове, може да докара до обстановка, при която тъканните промени са необратими. Коварни са запушванията на дребните съдове (микроциркулацията). Те могат да бъдат разнородни и неспецифични по клинично показване. Ангажирането на най-финото съдово русло демонстрира от класическите черти както на венозните (отоци), по този начин и на артериалните (болка, избледняване, изстиване) тромбози. Разграничаването му е нелека задача, а лекуването - единствено медикаментозно.
В международен проект се правят изследвания за доказване на съответния механизъм, по който вирусното инфектиране започва каскадата на кръвосъсирването. Основна работна доктрина е офанзивата против съдовата стена от страна на вирусната парченце. Това прави всяка част от сърдечно-съдовата система обект на евентуална тромбоза. Изследвания при тежки коронавирус пациенти с летален излаз демонстрират голям брой дребни запушвания навсякъде във вътрешните органи, в това число на белите дробове и в крайниците на болните. Повдига се въпросът за въвеждане на лабораторен тест, който да ни демонстрира пациентите с висок риск от такива затруднения и наложителното изписване на противосъсирваща терапия, която да е задоволително ефикасна и безвредна. Към момента се разискват няколко фактора на кръвосъсирването, които могат да бъдат предвестител на съществени тромбози.
Неудобство основава фактът, че те са с изменени стойности в рисковите популации на към този момент съдово заболели пациенти или такива с интензивно инфектиране. Тяхната интерпретация може да подведе, по тази причина се поясняват в лимитирани случаи като подсказка какъв ще бъде резултатът при лекуване на към този момент развила се тромбоза. Единствената точка, по която са единомислещи експертите, е, че би трябвало да има противосъсирваща профилактика при COVID-19.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ