Проф. Сотир Сотиров: Тотализаторът ни помогна с реновацията на спортната зала на Бургаския университет
Проф. доктор Сотир Сотиров, ректор на Бургаския държавен университет " Проф. Асен Златаров “, в специално изявление за взаимната графа на Радио " Фокус “ и Български състезателен тотализатор
Преди няколко дни поехте публично поста ректор на образователното заведение. С какви мисли и усеща го направихте?
Благодаря! Честно казано, със смесени, тъй като първо, това е една доста огромна отговорност – въпреки всичко това е най-големият университет в тази част на България, с най-вече студенти, с много специалности. И почтено казано, с много огромна доза възторг, тъй като на процедура това е моят университет. Аз работя в него съвсем 30 години и доста се надявам да съумея да развия още повече това, което е почнало в последните години.
Да ви върна малко обратно, в разгара на лятото. В дните и часовете преди избора имаше някои странни неща. Сега, два месеца по-късно, простихте ли на тези, които по някакъв метод се пробваха да попречат на естественото осъществяване този избор, както е по разпоредбите?
Много от дълго време им простих. Всъщност още при започване на тази акция аз приказвах с всички претенденти, че за мен в действителност положителното име на университета е най-голямото нещо, което би трябвало да се пази, и всички такива дребни и дребни неща би трябвало да се пропущат. И почтено казано, всички неща, които се случиха в предизборната акция, доста от дълго време ги забравих. За мен университетът е едно цяло – може би ще кажа мощна дума – за мен е едно семейство, в което постоянно има малко бъркотия, като сред родственици, само че в последна сметка задачата ни е една – нашите студенти, науката и въобще развиването на тази част от България.
Какво заварвате на този пост като преподавателски състав, студенти и материална база?
Честно казано, аз този университет си го познавам извънредно добре. Има доста какво да се желае откъм материална база, тъй като макар че в последните години бяха построени много неща, в действителност по-голямата част от материалната база е остаряла и тя би трябвало да бъде обновявана. Затова търсим доста интензивно всевъзможен вид фондове, стратегии, по които да аплайваме, с цел да можем да я възстановим и тя да придобие нужния искра. Самият научен състав е извънредно огромен. Няма по какъв начин да се отхвърли, че университетът е един от най-бързо разрастващите се, и това значи в действителност огромно приобщаване и на нови сътрудници. Понастоящем университетският състав към този момент надвишава 500 индивида, което е едно в действителност огромно семейство. И би трябвало да кажа, че ние ще продължим да си го развиваме, вкарвайки от ден на ден младежи в университетския състав и към този момент търсейки тези посоки, които са отворени към пазара на труда, към хора, това, което е належащо на обществото, на бизнеса, с цел да можем да го развиваме и тъкмо там в действителност да назначаваме по-интензивно младежи, които да се развиват.
Аз съм бил студент преди доста години и постоянно съм се чудел по какъв начин преподавателите успявате да откриете измежду големия брой студенти тези, които имат интерес към научна кариера. Как се прави това, проф. Сотиров?
Мога да кажа по какъв начин е при нас, в компютърните науки. Всъщност това, което съм забелязал, е, че тези, които идват всякога на лекции, малко по-шумни са, идват да питат непрекъснато нещо, те не са най-хубавите студенти. Всъщност в нашите науки има едно леко задълбочаване в себе си, защото ние работим с формули и с програмни кодове. Хората, студентите, които са по-тихички, те си личат отдалеко. Може би след четвъртата-петата година човек, като е учител, стартира да ги разграничава. Това е едно самостоятелно умеене, което човек би трябвало да придобие с опита и времето.
Вие имате голям опит, преподавате разнородни дисциплини, като " Цифрова схемотехника “, " Микропроцесорна техника “, " Компютърно зрение “, " Програмируема логичност “, " Невронни мрежи “. На мен те ми звучат като галактически понятия. Как е измежду младите, по какъв начин го одобряват те? Има ли интерес към тези специалности? Вълнуват ли се от тях?
Факт е, че в действителност в компютърните науки ние запълваме целия разполагаем потенциал от студенти, който страната ни дава. Има интерес. Вече не е толкоз огромен, колкото ми се желае – по-голямата част от младежите към този момент се насочват към медицина, здравни грижи, педагогика, т.е. неща, които в действителност им идват от вътрешната страна, тъй като в част от тези посоки в действителност човек би трябвало да има вътрешна нужда, с цел да може в действителност да се усеща задоволен от това, което прави.
Доколко актуалният метод на живот на младежите, на учениците и прекомерно лесният достъп до информация от всякакво естество, ги разглезва, в смисъл, че нямат предпочитание, и хъс да се развиват в точните науки?
Трябва да кажа, че това чувство не е напълно правилно, тъй като поглеждайки студентите, които са тук, има една огромна част, които са си същински младежи, които обаче не гледат " меката част на хляба “, а желаят да се преборят и да станат същински експерти. И по тази причина стоят тук, даже без да имат часове. Постоянно някой ни тропа по вратите – " Дайте да свършим още нещо “, " Може ли още малко информация за това? “. Т.е. това, което на процедура дава актуалният свят, като бързия достъп до информация, в действителност разглезва единствено тези, които по принцип по този начин гледат на живота. Останалата част от студентите, които са съществени, те не гледат незадълбочено на нещата, а извънредно съществено и задълбочено. Така че аз се веселя, че има и значителен брой от сериозните, задълбочени студенти.
По време на дългогодишната Ви кариера пред очите Ви са минали доста младежи, доста студенти. Как ги печелите на първата лекция? Какво им казвате? Как подхождате към тях, с цел да ви имат вяра в идващите няколко години?
Може би би трябвало да питате моите студенти, само че първата ми лекция във всяка една от аудиториите, по всяка една от дисциплините е общообразователна. Т.е. аз разказвам отново в границите на един час къде какво се учи в тази дисциплинираност и кое къде в действителност е използвано. Най-лесно е човек да извади химикал или един флумастер на бялата дъска и да напише доста формули, които никой няма да разбере, с цел да покаже какъв брой сериозен академик е. Доста по-трудно е в действителност да обясните на студентите, на хората, които би трябвало да активирате и да вдъхновите, това нещо къде се употребява в действителност, за какво е належащо да се научи. Всъщност това са и може би най-логичните въпроси, които студентите задават – " Това къде ще го приложа в последна сметка? “. Така че първата ми лекция постоянно е в тази тенденция – това защо служи и кое след кое следва. Няма по какъв начин да скочите непосредствено на сложните неща, да ги обясните, без да сте обяснили по-лесните. Всъщност в моята дисциплинираност всичко е направено като една стълбичка – на дребни стъпки по какъв начин се минава първо, второ, трето, четвърто и се надгражда всякога.
Съвременният живот е много динамичен и младежите го усещат на гърба си, без подозрение. Как успявате да балансирате сред наложителното наличие на лекции и извършения и неизбежния блян на младежите да поработват нещо отвън работа, с цел да се устоят? Как балансирате? Има ли непреодолими разлики в това отношение?
Надявам се, че не са непреодолими. Нашият блян постоянно е в действителност да вкараме студентите в аудиторията, тъй като още по време на тази първа лекция, за която приказвах, ние обясняваме, че тези неща ги написа на всички места, човек може да ги прочете, тъй като лекционните курсове не са за Айнщайн – те са просветителни курсове, само че доста по-лесно ще ги схванат, в случай че дойдат в лекции, тъй като там има кой да им ги преразкаже по този начин, че да е разбираемо. Иначе, изпращайки ги да четатq да речемq една огромна " тухла “ по теоретична електротехника – ами тя е към 700 страници. Това е нещо, което човек мъчно прочита и мъчно осмисляq и по тази причина в действителност са и лекциите.
С други думи, студентите би трябвало сами да си " откраднат “ знанието от вас, преподавателите, по този начин ли е?
Не бих споделил " откраднат “. Просто би трябвало да са отворени, с цел да можем ние, преподавателите,които – би трябвало да си призная, че огромната част, може би над 90% от сътрудниците, са същински експерти, които се стараят по всякакъв начин да научат студентите, т.е. да им обяснят кое по какъв начин се получава. Особено там, където се преподава една от дисциплините ни – логичност, аз изяснявам в действителност кое по какъв начин се получава, каква е логиката да се получи нещото. Това е в действителност сложното, което би трябвало студентите да схванат.
Студентите са доста натоварени, само че един от методите те да разхлабен е спортът. В това отношение по какъв начин стигнахте до контакта с Българския състезателен тотализатор по този начин, че държавното тото да поддържа Бургаския държавен университет с реновацията на вашата спортна зала?
Трябва да си призная, че сътрудниците от Катедрата " Физическо образование и спорт “, изключително доцент Златка Димитрова, която е началник на Катедрата и нейните сътрудници – няма по какъв начин да не загатна Добрин Перев, който е извънредно деен в тази област – в действителност предлагането пристигна от тях. Те към този момент са контактували доста пъти с Българския състезателен тотализатор. И аз мисля, че една такава симбиоза сред Спортния тотализатор и опцията студентите в действителност да спортуват интензивно е доста, доста добра. Може би единствено преди няколко часа още веднъж се чухме с сътрудниците, с цел да уточним в действителност по кое време ще започва формалното разкриване на залата. Виждам, че освен ние сме дейни, и те са доста дейни и по тази причина някак си обсъждаме към този момент началото на октомври, с цел да можем да открием тази зала, и да бъде в действителност нещо положително, нещо хубаво за нашите студенти, които почтено казано, откакто са учили цяла седмица или целия ден, в действителност човек има потребност да поспортува, да се разсее и да смени едното прелестно нещо – имам поради ученето, с другото, със спорта.
В диалозите с господин Добрин Перев може би е станало дума за тази спортна зона (Sport Toto Beach Arena Burgas), която е реалност с поддръжката на държавното тото. Как мислите, потребна ли е за Бургас една такава локация на плажа с доста спортни интензивности?
Честно казано, аз много постоянно вървя там, първо тъй като местоположението е прелестна, по-късно – не знам по какъв начин е при вас, само че на мен морето ми работи доста зареждащо, и тази панорама, изключително рано заран да отиде човек да се раздвижи, да изпие едно кафе, в действителност е идеална. Аз се веселя, че има такива младежи като Добрин Перев, които в действителност милеят за спорта и гледат по какъв начин да го развият, без значение къде се намира – на морския бряг, тук, в спортната зала в университета, където и да е.
Проф. Сотиров, във връзка своята 80-годишнина Съюзът на учените в нашата страна Ви връчи своята най-висока премия и Ви дефинира като един от най-значимите български будители в актуалната просвета и учител по системи с изкуствен интелект. Какво можем да кажем на всички хора в нашата страна за изкуствения разсъдък към днешна дата? Някои се плашат от него, други го употребяват доста интензивно. Къде е истината?
Този въпрос и тази полемика може да продължи към ден и половина. Но казано напълно в резюме, изкуственият разсъдък за мен продължава да бъде един инструмент, в действителност доста мощен, в действителност доста използван на всички места. Няма за какво хората да се плашат от него, защото той на процедура може да отнеме огромната част от повтарящите се дейности – писането на едно писмо, на отчет, някакви дейности, които са повтарящи се във времето, и човек в общия случай се изгубва в тях. Но изкуственият разсъдък, тогава, когато влезе в частта си генеративен изкуствен интелект, т.е. да измисля нещо, вероятността да измисли нещо свястно по никакъв начин не е огромна. Затова и доста постоянно той халюцинира, което значи, че пък не ни прави работа. Така че аз доста откровено предлагам на всичките си сътрудници и в университета, и на студентите да го употребяват доста интензивно за еднообразните неща, само че всякога, когато получат резултата, доста обширно да го прочетат, тъй като в доста огромна част от текста или в решението той не е правилен. Т.е. човек би трябвало да има същински познания и умения, с цел да употребява изкуствения разсъдък.
Проф. Сотиров, харесва ли ви това, което се случва в България – по какъв начин се развива страната през 2025 година, като конюнктура по пътищата, младото потомство, нашето ежедневие, непосредствените ни проблеми? Какво е вашето мнение, накъде вървим?
Аз съм един много положителен човек и мисля, че макар всичките дребни неволи, всичките неприятности по пътя, за жалост, и така нататък, страната върви в действителност в доста вярна посока. На моменти сякаш ни се желае, на мен, на останалите, нещата да вървят по-бързо. След това пък се оказва, че някак си сме пропуснали някой стадий. Така че за мен България си върви напълно в вярната посока. Не бих могъл да се изкажа за скоростта, с която това се случва. На мен ми се желае да е малко по-бърза, с цел да се случват нещата, реализацията, животът на нас и на младежите в България, само че съм положителен в това отношение. За мен нещата ще вървят единствено към положително.
И най-после – вашето обръщение, зов, обращение, апел към студентите, към бургазли, към всички слушатели на " Фокус “?
Ох, не съм мислил за такива апели. Но за мен Бургас е един от най-хубавите градове, в действителност, с доста положителни хора, с доста положително бъдеще. И когато човек се разхожда из Бургас, вижда в действителност една хубава конюнктура и едни усмихнати хора, което е извънредно положително. Така че сътрудници, другари, студенти, бургазлии, бъдете положителни!
Бойко СЕРАФИМОВ
Всичко положително. Благодаря ви. Хубав ден!
Преди няколко дни поехте публично поста ректор на образователното заведение. С какви мисли и усеща го направихте?
Благодаря! Честно казано, със смесени, тъй като първо, това е една доста огромна отговорност – въпреки всичко това е най-големият университет в тази част на България, с най-вече студенти, с много специалности. И почтено казано, с много огромна доза възторг, тъй като на процедура това е моят университет. Аз работя в него съвсем 30 години и доста се надявам да съумея да развия още повече това, което е почнало в последните години.
Да ви върна малко обратно, в разгара на лятото. В дните и часовете преди избора имаше някои странни неща. Сега, два месеца по-късно, простихте ли на тези, които по някакъв метод се пробваха да попречат на естественото осъществяване този избор, както е по разпоредбите?
Много от дълго време им простих. Всъщност още при започване на тази акция аз приказвах с всички претенденти, че за мен в действителност положителното име на университета е най-голямото нещо, което би трябвало да се пази, и всички такива дребни и дребни неща би трябвало да се пропущат. И почтено казано, всички неща, които се случиха в предизборната акция, доста от дълго време ги забравих. За мен университетът е едно цяло – може би ще кажа мощна дума – за мен е едно семейство, в което постоянно има малко бъркотия, като сред родственици, само че в последна сметка задачата ни е една – нашите студенти, науката и въобще развиването на тази част от България.
Какво заварвате на този пост като преподавателски състав, студенти и материална база?
Честно казано, аз този университет си го познавам извънредно добре. Има доста какво да се желае откъм материална база, тъй като макар че в последните години бяха построени много неща, в действителност по-голямата част от материалната база е остаряла и тя би трябвало да бъде обновявана. Затова търсим доста интензивно всевъзможен вид фондове, стратегии, по които да аплайваме, с цел да можем да я възстановим и тя да придобие нужния искра. Самият научен състав е извънредно огромен. Няма по какъв начин да се отхвърли, че университетът е един от най-бързо разрастващите се, и това значи в действителност огромно приобщаване и на нови сътрудници. Понастоящем университетският състав към този момент надвишава 500 индивида, което е едно в действителност огромно семейство. И би трябвало да кажа, че ние ще продължим да си го развиваме, вкарвайки от ден на ден младежи в университетския състав и към този момент търсейки тези посоки, които са отворени към пазара на труда, към хора, това, което е належащо на обществото, на бизнеса, с цел да можем да го развиваме и тъкмо там в действителност да назначаваме по-интензивно младежи, които да се развиват.
Аз съм бил студент преди доста години и постоянно съм се чудел по какъв начин преподавателите успявате да откриете измежду големия брой студенти тези, които имат интерес към научна кариера. Как се прави това, проф. Сотиров?
Мога да кажа по какъв начин е при нас, в компютърните науки. Всъщност това, което съм забелязал, е, че тези, които идват всякога на лекции, малко по-шумни са, идват да питат непрекъснато нещо, те не са най-хубавите студенти. Всъщност в нашите науки има едно леко задълбочаване в себе си, защото ние работим с формули и с програмни кодове. Хората, студентите, които са по-тихички, те си личат отдалеко. Може би след четвъртата-петата година човек, като е учител, стартира да ги разграничава. Това е едно самостоятелно умеене, което човек би трябвало да придобие с опита и времето.
Вие имате голям опит, преподавате разнородни дисциплини, като " Цифрова схемотехника “, " Микропроцесорна техника “, " Компютърно зрение “, " Програмируема логичност “, " Невронни мрежи “. На мен те ми звучат като галактически понятия. Как е измежду младите, по какъв начин го одобряват те? Има ли интерес към тези специалности? Вълнуват ли се от тях?
Факт е, че в действителност в компютърните науки ние запълваме целия разполагаем потенциал от студенти, който страната ни дава. Има интерес. Вече не е толкоз огромен, колкото ми се желае – по-голямата част от младежите към този момент се насочват към медицина, здравни грижи, педагогика, т.е. неща, които в действителност им идват от вътрешната страна, тъй като в част от тези посоки в действителност човек би трябвало да има вътрешна нужда, с цел да може в действителност да се усеща задоволен от това, което прави.
Доколко актуалният метод на живот на младежите, на учениците и прекомерно лесният достъп до информация от всякакво естество, ги разглезва, в смисъл, че нямат предпочитание, и хъс да се развиват в точните науки?
Трябва да кажа, че това чувство не е напълно правилно, тъй като поглеждайки студентите, които са тук, има една огромна част, които са си същински младежи, които обаче не гледат " меката част на хляба “, а желаят да се преборят и да станат същински експерти. И по тази причина стоят тук, даже без да имат часове. Постоянно някой ни тропа по вратите – " Дайте да свършим още нещо “, " Може ли още малко информация за това? “. Т.е. това, което на процедура дава актуалният свят, като бързия достъп до информация, в действителност разглезва единствено тези, които по принцип по този начин гледат на живота. Останалата част от студентите, които са съществени, те не гледат незадълбочено на нещата, а извънредно съществено и задълбочено. Така че аз се веселя, че има и значителен брой от сериозните, задълбочени студенти.
По време на дългогодишната Ви кариера пред очите Ви са минали доста младежи, доста студенти. Как ги печелите на първата лекция? Какво им казвате? Как подхождате към тях, с цел да ви имат вяра в идващите няколко години?
Може би би трябвало да питате моите студенти, само че първата ми лекция във всяка една от аудиториите, по всяка една от дисциплините е общообразователна. Т.е. аз разказвам отново в границите на един час къде какво се учи в тази дисциплинираност и кое къде в действителност е използвано. Най-лесно е човек да извади химикал или един флумастер на бялата дъска и да напише доста формули, които никой няма да разбере, с цел да покаже какъв брой сериозен академик е. Доста по-трудно е в действителност да обясните на студентите, на хората, които би трябвало да активирате и да вдъхновите, това нещо къде се употребява в действителност, за какво е належащо да се научи. Всъщност това са и може би най-логичните въпроси, които студентите задават – " Това къде ще го приложа в последна сметка? “. Така че първата ми лекция постоянно е в тази тенденция – това защо служи и кое след кое следва. Няма по какъв начин да скочите непосредствено на сложните неща, да ги обясните, без да сте обяснили по-лесните. Всъщност в моята дисциплинираност всичко е направено като една стълбичка – на дребни стъпки по какъв начин се минава първо, второ, трето, четвърто и се надгражда всякога.
Съвременният живот е много динамичен и младежите го усещат на гърба си, без подозрение. Как успявате да балансирате сред наложителното наличие на лекции и извършения и неизбежния блян на младежите да поработват нещо отвън работа, с цел да се устоят? Как балансирате? Има ли непреодолими разлики в това отношение?
Надявам се, че не са непреодолими. Нашият блян постоянно е в действителност да вкараме студентите в аудиторията, тъй като още по време на тази първа лекция, за която приказвах, ние обясняваме, че тези неща ги написа на всички места, човек може да ги прочете, тъй като лекционните курсове не са за Айнщайн – те са просветителни курсове, само че доста по-лесно ще ги схванат, в случай че дойдат в лекции, тъй като там има кой да им ги преразкаже по този начин, че да е разбираемо. Иначе, изпращайки ги да четатq да речемq една огромна " тухла “ по теоретична електротехника – ами тя е към 700 страници. Това е нещо, което човек мъчно прочита и мъчно осмисляq и по тази причина в действителност са и лекциите.
С други думи, студентите би трябвало сами да си " откраднат “ знанието от вас, преподавателите, по този начин ли е?
Не бих споделил " откраднат “. Просто би трябвало да са отворени, с цел да можем ние, преподавателите,които – би трябвало да си призная, че огромната част, може би над 90% от сътрудниците, са същински експерти, които се стараят по всякакъв начин да научат студентите, т.е. да им обяснят кое по какъв начин се получава. Особено там, където се преподава една от дисциплините ни – логичност, аз изяснявам в действителност кое по какъв начин се получава, каква е логиката да се получи нещото. Това е в действителност сложното, което би трябвало студентите да схванат.
Студентите са доста натоварени, само че един от методите те да разхлабен е спортът. В това отношение по какъв начин стигнахте до контакта с Българския състезателен тотализатор по този начин, че държавното тото да поддържа Бургаския държавен университет с реновацията на вашата спортна зала?
Трябва да си призная, че сътрудниците от Катедрата " Физическо образование и спорт “, изключително доцент Златка Димитрова, която е началник на Катедрата и нейните сътрудници – няма по какъв начин да не загатна Добрин Перев, който е извънредно деен в тази област – в действителност предлагането пристигна от тях. Те към този момент са контактували доста пъти с Българския състезателен тотализатор. И аз мисля, че една такава симбиоза сред Спортния тотализатор и опцията студентите в действителност да спортуват интензивно е доста, доста добра. Може би единствено преди няколко часа още веднъж се чухме с сътрудниците, с цел да уточним в действителност по кое време ще започва формалното разкриване на залата. Виждам, че освен ние сме дейни, и те са доста дейни и по тази причина някак си обсъждаме към този момент началото на октомври, с цел да можем да открием тази зала, и да бъде в действителност нещо положително, нещо хубаво за нашите студенти, които почтено казано, откакто са учили цяла седмица или целия ден, в действителност човек има потребност да поспортува, да се разсее и да смени едното прелестно нещо – имам поради ученето, с другото, със спорта.
В диалозите с господин Добрин Перев може би е станало дума за тази спортна зона (Sport Toto Beach Arena Burgas), която е реалност с поддръжката на държавното тото. Как мислите, потребна ли е за Бургас една такава локация на плажа с доста спортни интензивности?
Честно казано, аз много постоянно вървя там, първо тъй като местоположението е прелестна, по-късно – не знам по какъв начин е при вас, само че на мен морето ми работи доста зареждащо, и тази панорама, изключително рано заран да отиде човек да се раздвижи, да изпие едно кафе, в действителност е идеална. Аз се веселя, че има такива младежи като Добрин Перев, които в действителност милеят за спорта и гледат по какъв начин да го развият, без значение къде се намира – на морския бряг, тук, в спортната зала в университета, където и да е.
Проф. Сотиров, във връзка своята 80-годишнина Съюзът на учените в нашата страна Ви връчи своята най-висока премия и Ви дефинира като един от най-значимите български будители в актуалната просвета и учител по системи с изкуствен интелект. Какво можем да кажем на всички хора в нашата страна за изкуствения разсъдък към днешна дата? Някои се плашат от него, други го употребяват доста интензивно. Къде е истината?
Този въпрос и тази полемика може да продължи към ден и половина. Но казано напълно в резюме, изкуственият разсъдък за мен продължава да бъде един инструмент, в действителност доста мощен, в действителност доста използван на всички места. Няма за какво хората да се плашат от него, защото той на процедура може да отнеме огромната част от повтарящите се дейности – писането на едно писмо, на отчет, някакви дейности, които са повтарящи се във времето, и човек в общия случай се изгубва в тях. Но изкуственият разсъдък, тогава, когато влезе в частта си генеративен изкуствен интелект, т.е. да измисля нещо, вероятността да измисли нещо свястно по никакъв начин не е огромна. Затова и доста постоянно той халюцинира, което значи, че пък не ни прави работа. Така че аз доста откровено предлагам на всичките си сътрудници и в университета, и на студентите да го употребяват доста интензивно за еднообразните неща, само че всякога, когато получат резултата, доста обширно да го прочетат, тъй като в доста огромна част от текста или в решението той не е правилен. Т.е. човек би трябвало да има същински познания и умения, с цел да употребява изкуствения разсъдък.
Проф. Сотиров, харесва ли ви това, което се случва в България – по какъв начин се развива страната през 2025 година, като конюнктура по пътищата, младото потомство, нашето ежедневие, непосредствените ни проблеми? Какво е вашето мнение, накъде вървим?
Аз съм един много положителен човек и мисля, че макар всичките дребни неволи, всичките неприятности по пътя, за жалост, и така нататък, страната върви в действителност в доста вярна посока. На моменти сякаш ни се желае, на мен, на останалите, нещата да вървят по-бързо. След това пък се оказва, че някак си сме пропуснали някой стадий. Така че за мен България си върви напълно в вярната посока. Не бих могъл да се изкажа за скоростта, с която това се случва. На мен ми се желае да е малко по-бърза, с цел да се случват нещата, реализацията, животът на нас и на младежите в България, само че съм положителен в това отношение. За мен нещата ще вървят единствено към положително.
И най-после – вашето обръщение, зов, обращение, апел към студентите, към бургазли, към всички слушатели на " Фокус “?
Ох, не съм мислил за такива апели. Но за мен Бургас е един от най-хубавите градове, в действителност, с доста положителни хора, с доста положително бъдеще. И когато човек се разхожда из Бургас, вижда в действителност една хубава конюнктура и едни усмихнати хора, което е извънредно положително. Така че сътрудници, другари, студенти, бургазлии, бъдете положителни!
Бойко СЕРАФИМОВ
Всичко положително. Благодаря ви. Хубав ден!
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ