Проф. д-р Иван Гаврилов: Без национален регистър на онкологичноболните как ние лекарите да координираме дейността си?
Проф. доктор Иван Гаврилов: Без народен указател на онкологичноболните по какъв начин ние лекарите да координираме активността си?
„ Налагат се няколко тактики в лекуването на рака на гърдата – първо, ранна диагностика, второ – нови методики на лекуване, непосредствено свързани с ранната диагностика и, трето, редовно следене и надзор на болестта “, съобщи проф. доктор Иван Гаврилов, шеф на Клиника по гръдна хирургия в Университетска профилирана болница за интензивно лекуване по онкология „ Проф. Иван Черноземски “ по
време на провеждащата се Национална конференция по хирургия на гърдата.
Целта на конференцията е специалистите да обсъдят въвеждането на стандарти за диагностично
държание и хирургично лекуване при пациенти с карцином на гърда.
„ През 1952 година е основан Националният раков указател, който забележете е 4-ти в Европа.
Ноември предходната година той бе закрит, всичките ни опити да не се случи нямаха чуваемост. В момента към националната осведомителна система има архивирани 1 милион 18 хиляди 484 случаи на рак – диагностицирани, лекувани и проследени. Но тази информация остава необработена. Никой не се ангажира да я обработи. Как ние, лекарите, бихме могли да координираме активността си? Как бихме могли да се измъкнем от обстоятелството, че в
Европа 5-годишната преживяемост от рак е 86%, а в България е 78% “, съобщи проф. доктор Иван Гаврилов.
В центровете за лекуване на рак би трябвало да се лекуват най-малко 150 случая на новодиагностицирани пациенти и 50 на метастазирал рак, с цел да може да се поддържа експертен опит за всеки член на екипа. Данните демонстрират, че преживяемостта от рак е обвързвана с броя на лекуваните случаи годишно, това е част от последните условия на Европейското сдружение на експертите на рака на гърдата. То е стартирало непринуден развой
на узаконяване на профилираните европейски звена за лекуване на рака на гърдата.
Сред новите условия са интервенциите да се правят от специализирали хирурзи с мамологична устременост, да има профилирани радиотерапевти, мед. онколози, патолози, експерти образна диагностика, мед. сестри с онкологичен профил,
да има също експерти по генетика, психическа и обществена поддръжка.
По данни от онкологията „ Иван Черноземски “ българските пациенти, страдащи от рак на гърдата, живеят по-кратко спрямо пациентите в Европейски Съюз.
„ Налагат се няколко тактики в лекуването на рака на гърдата – първо, ранна диагностика, второ – нови методики на лекуване, непосредствено свързани с ранната диагностика и, трето, редовно следене и надзор на болестта “, съобщи проф. доктор Иван Гаврилов, шеф на Клиника по гръдна хирургия в Университетска профилирана болница за интензивно лекуване по онкология „ Проф. Иван Черноземски “ по
време на провеждащата се Национална конференция по хирургия на гърдата.
Целта на конференцията е специалистите да обсъдят въвеждането на стандарти за диагностично
държание и хирургично лекуване при пациенти с карцином на гърда.
„ През 1952 година е основан Националният раков указател, който забележете е 4-ти в Европа.
Ноември предходната година той бе закрит, всичките ни опити да не се случи нямаха чуваемост. В момента към националната осведомителна система има архивирани 1 милион 18 хиляди 484 случаи на рак – диагностицирани, лекувани и проследени. Но тази информация остава необработена. Никой не се ангажира да я обработи. Как ние, лекарите, бихме могли да координираме активността си? Как бихме могли да се измъкнем от обстоятелството, че в
Европа 5-годишната преживяемост от рак е 86%, а в България е 78% “, съобщи проф. доктор Иван Гаврилов.
В центровете за лекуване на рак би трябвало да се лекуват най-малко 150 случая на новодиагностицирани пациенти и 50 на метастазирал рак, с цел да може да се поддържа експертен опит за всеки член на екипа. Данните демонстрират, че преживяемостта от рак е обвързвана с броя на лекуваните случаи годишно, това е част от последните условия на Европейското сдружение на експертите на рака на гърдата. То е стартирало непринуден развой
на узаконяване на профилираните европейски звена за лекуване на рака на гърдата.
Сред новите условия са интервенциите да се правят от специализирали хирурзи с мамологична устременост, да има профилирани радиотерапевти, мед. онколози, патолози, експерти образна диагностика, мед. сестри с онкологичен профил,
да има също експерти по генетика, психическа и обществена поддръжка.
По данни от онкологията „ Иван Черноземски “ българските пациенти, страдащи от рак на гърдата, живеят по-кратко спрямо пациентите в Европейски Съюз.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ