Проф. Атанас Щерев: Най-големият ми успех са моите деца, а провалът - вярата в комунизма
Проф. доктор Атанас Димитров Щерев е роден на 3 април 1945 година в Първомай. През 1969 година приключва Медицинския университет в София, а 6 години по-късно придобива компетентност " Акушерство и гинекология ". В последващите години той специализира в голям брой авторитетни интернационалните клиники - Института по пробна ендокринология и химия на хормоните, Москва, в Институт по стерилитет, Виена, Австрия при проф. Файтингер, в Университетска болница, Мюнстер, Германия при проф. Нишлаг, в UCSD, Сан Диего, Съединени американски щати в групата на проф. Самуел С.С. Йен и други
Професорът, прочут като " бащата на ин витрото " в България, се включва в четвъртото издание на специфичния план на Dir.bg . За поредна година Dir.bg предложения шестима забележителни мъже, по чиито стъпки всички бихме тръгнали, тъй като знаем, че ще ни отведат надалеч. Техните триумфи са трансформирали историята и дават образец, който въодушевява дребни и огромни. Те имат неписани правила, а уроците, научени по пътя, са задоволително скъпи, с цел да ги помолим да ги предадат на нас.
Вярна ли е историята, че зад развиването на ин витрото в България се крие шансът и една специфична пациентка, работеща като сервитьорка?
Да, вярна е. През 1984-1985 година аз работех в Института по ендокринология и се интересувах от избрани болести, които са свързани с висока андрогенна продукция при дами и следващ стерилитет. Във връзка с това последователно се разви една технология - с ултразвук да се пунктират яйчници. Аз започнах пунктирането на яйчници в България. Пунктирах, с цел да извадя фоликуларна течност и да дефинира в нея и в кръвта равнището на хормони. Същевременно изваждахме и яйцеклетки, които са в тази фоликуларна течност, наблюдавахме ги под микроскопа и ги изхвърляхме.
И в този миг една моя сътрудник - доктор Евелина Матеева ми предложи да ме запознае с биолога и в този момент към този момент проф. Илия Ватев, който тогава работеше в " Майчин дом ". А там от две години имаше основана комисия посредством учен Атанас Малеев (по това време ръководител на Президиума на Медицинска академия с сан на министър и брат на Мара Малеева-Живкова - брачна половинка на Тодор Живков - бел.ред). Те също правеха опити в тази посока - ин витро оплождане. И по този начин започнахме да работим дружно. Приспособихме едно куфарче с топла вода и аз с моя " Трабант " пренасях извадените при нас яйцеклетки до проф. Ватев. Още в първите два месеца имахме три бременни дами, една от които Таня Тирилова (майката на Илияна - първото " бебе в епруветка в България - бел.ред). Голяма еуфория беше.
В идващите месеци обаче се получи едно неразбирателство, Илия Ватев ми се разсърди, а учен Малеев ме извика и ме реалокира дружно с целия ми екип в Института по акушерство и гинекология, където не ми беше мястото. Същевременно ми забрани да се занимавам с ин витро оплождане. Без пояснения, несъмнено. Аз съм бил гинеколог-ендокринолог, не ми било работа с това да се занимавам. Примирих се.
Снимка: АГ Болница Д-р Щерев
Аз постоянно съм се занимавал с просвета, това никой не може да ми го отнеме. Работех по доста неща, само че стопирах да работя с пациентки с тубарен стерилитет, който е обект на ин витро оплождането. Обаче ми се обади колежка от Пета градска болница, че ще ми изпрати пациентка със запушени маточни тръби. Прегледах я и й споделих, че е за ин витро оплождане, само че на мен ми е неразрешено да се занимавам с това. " Че кой ви е забранил? ", попита ме тя. Академик Малеев, отговорих й. Жената се усмихна и сподели - " А, той ще позволи " и си потегли.
Учуден след няколко дни потърсих колежката си от Пета градска и я попитах каква е тази пациентка, какво работи, а тя ми отговори - А, тя е сервитьорка ". На още по-голямото ми удивление, колежката добави - " На Тодор Живков е сервитьорка " . След два дни ми се обадиха от канцеларията на учен Малеев - " Доцент Щерев, казвате, че ви е неразрешено да вършиме ин витро оплождане? ". Да, отговорям. " Ма няма такова нещо, можете да работите ", споделя ми той.
Аз незабавно си оборудвах лаборатория, направихме няколко ин витро оплождания на сервитьорката, само че за жалост не съумя да забременее. Така продължих да се занимавам с ин витро. Тогава обаче нещата не бяха както в този момент. За 10-годишен интервал аз имах 13 % успеваемост - от 1986 година до 1996 година От 100 дами - 13 забременели. И доста се вълнувах, тъй като ми е доста невисок процентът. Днес имаме 37 %, само че имаме друга инсталация и технологии.
Кой триумф и кой неуспех няма в никакъв случай да забравите?
Най-големият ми триумф са умните и здрави деца и внуци. Аз имам три свои деца и един доведен наследник. От четиримата имам петима внуци. Всички са образовани. Най-голямото благосъстояние е образованието на децата и внуците ти. Това е безгранично благосъстояние, тъй като могат да вършат това, което изискат.
Снимка: АГ Болница Д-р Щерев
А неуспехът - вярата ми в комунизма . Това е огромен неуспех. Аз съм израснал в едно учебно заведение в края на Стара Загора, в което имаше 1500 деца. Половината от тях бяха ромчета и небогати деца. Аз бях единственото дете, чийто татко е лекар. Това ме научи на обществено мислене и с огромно предпочитание влязох в Комсомола. Изучавах Маркс, Ленин, Енгелс, Троцки...всичко изучавах целеустремено, тъй като мисля, че би трябвало да се познава тази доктрина. Имаше една мисъл от времето на Ленин - " Религията е опиат за народите ". На мен ми трябваха доста години, с цел да схвана, че комунизмът е опиат за народите. И до момента има цели нации, цели народи, които следват комунистическата идеология. Това е парадокс, в никакъв случай не може да се реализира този комунизъм.
Утопия цялостна, с която се заблуждават масите. Затова и когато четох " Моята битка " на Адолф Хитлер откровено се забавлявах. Те са същите истории, които ние сме учили за комунизма. Националсоциализмът е комунизъм. И до известна степен това, което беше основано по времето на комунизма у нас - пътища, промишленост, фабрики, е било създавано преди този момент от нацистите в Германия. Условия за живот има, само че не можеш да бъдеш свободен. Ако си ром, евреин или от различен етнос - те вкарват в концлагер. Ако си инакомислещ - в концлагер. Гестапо те дебне на всички места. Нима не беше същото и у нас?
Когато Горбачов поде перестройката, аз мислех, че нещо ще се промени в България. Започнахме да четем списание " Огонёк ", където се разгласиха невероятни неща. Започнахме да приказваме за неща, за които преди този момент въобще не се говореше. Но когато избраха за 14-ия Конгрес на Българска комунистическа партия, който се организира през януари 1990 година - два месеца след свалянето на Тодор Живков - същите тези професори, които няколко години по-рано се гавриха с мен - на другия ден си скъсах партийната брошура и завърших.
Считате ли, че с работата си се намесвате в божиите каузи?
Не, парадокс. Този проблем е коментиран неведнъж, даже със свещеници. Те ни споделят, че не е хубаво да се намесваме в божиите каузи. Но аз при един подобен спор споделих на свещеника - " Отче, ние при огромна част от дамите имаме триумф. Бог е с нас. Ако не е с нас, няма по какъв начин да успеем ". Всяко нещо, което става на този свят, става с Божия промисъл. Вярата е нещо доста значимо. Когато човек има вяра, без значение каква е религията му, той е по-добър.
Снимка: АГ Болница Д-р Щерев
Аз, за жалост, по този начин съм израсъл, че ми е мъчно да кажа, че съм набожен. Но веднъж питах щерка ми Тони, която живее в чужбина, дали тя е вярваща и тя ми отговори позитивно. Когато я попитах за какво тогава не съм я виждал да върви на черква, тя ми отговори, че не е належащо, тъй като Бог е в нея.
За 70-годишния си празник казахте, че равносметката ви е тъжна поради фамилиите, на които не сте съумял да помогнете. Сега сте на 77 години, промени ли се това чувство?
Не. Равносметката постоянно е тъжна. В живота на един човек хубавите неща се случват по-често, когато е млад. Колкото повече време минава, толкоз повече разбирате и горчивото в живота, и грешките, които сте позволил, и хората, които сте наранил. И това, което не сте направил. И това е с всеки човек. Съжалявам за неща, които не съм могъл да реализира. Например аз в никакъв случай не съм мислил, че мога да отида в чужбина. Такова беше възпитанието ни - патриотично. Ако не беше този строй може би щях да отида в чужбина и след това да се върна и да бъда по-полезен на доста повече хора. Защото, съгласно мен, най-хубавото нещо е човек да бъде бизнесмен. Да се стреми към новото. И най-хубавото е общественото предприемачество - страхотна концепция. Ти печелиш, само че печелят и всички към теб.
Какво ви стимулира и в този момент да идвате всеки ден на работа?
Вие виждали ли сте един орел по какъв начин умира? Лети и пада. Аз ще работя до тогава, до момента в който съм на крайници. И в един миг ще се случи това нещо. За какво да спирам? Да седнал съм у дома и да си купя броеница? (смее се - бел.ред). Това е парадокс.
Снимка: АГ Болница Д-р Щерев
Сбъднали сте фантазиите за дете на хиляди. Кой сбъдна вашата най-голяма фантазия?
Късметът. Аз имах необикновен шанс в живота. На първо място - аз в никакъв случай не съм желал да бъда доктор. Исках да бъда публицист. През цялото време, до момента в който бях в гимназията и до момента в който следвах медицина за мен литературата и изкуството бяха преди всичко. Но татко ми - доктор Димитър Щерев - ме тикаше непрекъснато в посока медицината. И тогава - по време на стажа си - попаднах на трима невероятни лекари, възпитаници на проф. Александър Станишев (един от най-изтъкнатите хирурзи в България и основател на катедрата по хирургия при Медицинския факултет на СУ, наказан на гибел от Народния съд и екзекутиран на 1 февруари 1945 година - бел.ред). Нямате визия по какъв начин оперираха тези хора, какво майсторство имаше в тях.
Проф. доктор Димитър Радонов, който беше другар на татко ми, ме изгони от извършения и напряко ме съпостави със земята. Така ме засрами, че по-късно нямаше нещо, което да не знам по акушерство и гинекология. Така се бях подготвил. В медицината можеш да излъжеш веднъж. След това към този момент никой няма да ти има вяра.
Най-важното е да следваш фантазиите си и да се трудиш. И третото нещо е постоянството. Капката може да пробие и най-твърдия камък. Това е рецептата за сигурен триумф.
Колаж: Петя Александрова
Ежегодното особено събитие He`s The MAN! може да следите и на
Интервю на Надежда Христова, Dir.bg
*He`s The Man! се реализира с поддръжката на и ®!
Професорът, прочут като " бащата на ин витрото " в България, се включва в четвъртото издание на специфичния план на Dir.bg . За поредна година Dir.bg предложения шестима забележителни мъже, по чиито стъпки всички бихме тръгнали, тъй като знаем, че ще ни отведат надалеч. Техните триумфи са трансформирали историята и дават образец, който въодушевява дребни и огромни. Те имат неписани правила, а уроците, научени по пътя, са задоволително скъпи, с цел да ги помолим да ги предадат на нас.
Вярна ли е историята, че зад развиването на ин витрото в България се крие шансът и една специфична пациентка, работеща като сервитьорка?
Да, вярна е. През 1984-1985 година аз работех в Института по ендокринология и се интересувах от избрани болести, които са свързани с висока андрогенна продукция при дами и следващ стерилитет. Във връзка с това последователно се разви една технология - с ултразвук да се пунктират яйчници. Аз започнах пунктирането на яйчници в България. Пунктирах, с цел да извадя фоликуларна течност и да дефинира в нея и в кръвта равнището на хормони. Същевременно изваждахме и яйцеклетки, които са в тази фоликуларна течност, наблюдавахме ги под микроскопа и ги изхвърляхме.
И в този миг една моя сътрудник - доктор Евелина Матеева ми предложи да ме запознае с биолога и в този момент към този момент проф. Илия Ватев, който тогава работеше в " Майчин дом ". А там от две години имаше основана комисия посредством учен Атанас Малеев (по това време ръководител на Президиума на Медицинска академия с сан на министър и брат на Мара Малеева-Живкова - брачна половинка на Тодор Живков - бел.ред). Те също правеха опити в тази посока - ин витро оплождане. И по този начин започнахме да работим дружно. Приспособихме едно куфарче с топла вода и аз с моя " Трабант " пренасях извадените при нас яйцеклетки до проф. Ватев. Още в първите два месеца имахме три бременни дами, една от които Таня Тирилова (майката на Илияна - първото " бебе в епруветка в България - бел.ред). Голяма еуфория беше.
В идващите месеци обаче се получи едно неразбирателство, Илия Ватев ми се разсърди, а учен Малеев ме извика и ме реалокира дружно с целия ми екип в Института по акушерство и гинекология, където не ми беше мястото. Същевременно ми забрани да се занимавам с ин витро оплождане. Без пояснения, несъмнено. Аз съм бил гинеколог-ендокринолог, не ми било работа с това да се занимавам. Примирих се.
Снимка: АГ Болница Д-р Щерев Аз постоянно съм се занимавал с просвета, това никой не може да ми го отнеме. Работех по доста неща, само че стопирах да работя с пациентки с тубарен стерилитет, който е обект на ин витро оплождането. Обаче ми се обади колежка от Пета градска болница, че ще ми изпрати пациентка със запушени маточни тръби. Прегледах я и й споделих, че е за ин витро оплождане, само че на мен ми е неразрешено да се занимавам с това. " Че кой ви е забранил? ", попита ме тя. Академик Малеев, отговорих й. Жената се усмихна и сподели - " А, той ще позволи " и си потегли.
Учуден след няколко дни потърсих колежката си от Пета градска и я попитах каква е тази пациентка, какво работи, а тя ми отговори - А, тя е сервитьорка ". На още по-голямото ми удивление, колежката добави - " На Тодор Живков е сервитьорка " . След два дни ми се обадиха от канцеларията на учен Малеев - " Доцент Щерев, казвате, че ви е неразрешено да вършиме ин витро оплождане? ". Да, отговорям. " Ма няма такова нещо, можете да работите ", споделя ми той.
Аз незабавно си оборудвах лаборатория, направихме няколко ин витро оплождания на сервитьорката, само че за жалост не съумя да забременее. Така продължих да се занимавам с ин витро. Тогава обаче нещата не бяха както в този момент. За 10-годишен интервал аз имах 13 % успеваемост - от 1986 година до 1996 година От 100 дами - 13 забременели. И доста се вълнувах, тъй като ми е доста невисок процентът. Днес имаме 37 %, само че имаме друга инсталация и технологии.
Кой триумф и кой неуспех няма в никакъв случай да забравите?
Най-големият ми триумф са умните и здрави деца и внуци. Аз имам три свои деца и един доведен наследник. От четиримата имам петима внуци. Всички са образовани. Най-голямото благосъстояние е образованието на децата и внуците ти. Това е безгранично благосъстояние, тъй като могат да вършат това, което изискат.
Снимка: АГ Болница Д-р Щерев А неуспехът - вярата ми в комунизма . Това е огромен неуспех. Аз съм израснал в едно учебно заведение в края на Стара Загора, в което имаше 1500 деца. Половината от тях бяха ромчета и небогати деца. Аз бях единственото дете, чийто татко е лекар. Това ме научи на обществено мислене и с огромно предпочитание влязох в Комсомола. Изучавах Маркс, Ленин, Енгелс, Троцки...всичко изучавах целеустремено, тъй като мисля, че би трябвало да се познава тази доктрина. Имаше една мисъл от времето на Ленин - " Религията е опиат за народите ". На мен ми трябваха доста години, с цел да схвана, че комунизмът е опиат за народите. И до момента има цели нации, цели народи, които следват комунистическата идеология. Това е парадокс, в никакъв случай не може да се реализира този комунизъм.
Утопия цялостна, с която се заблуждават масите. Затова и когато четох " Моята битка " на Адолф Хитлер откровено се забавлявах. Те са същите истории, които ние сме учили за комунизма. Националсоциализмът е комунизъм. И до известна степен това, което беше основано по времето на комунизма у нас - пътища, промишленост, фабрики, е било създавано преди този момент от нацистите в Германия. Условия за живот има, само че не можеш да бъдеш свободен. Ако си ром, евреин или от различен етнос - те вкарват в концлагер. Ако си инакомислещ - в концлагер. Гестапо те дебне на всички места. Нима не беше същото и у нас?
Когато Горбачов поде перестройката, аз мислех, че нещо ще се промени в България. Започнахме да четем списание " Огонёк ", където се разгласиха невероятни неща. Започнахме да приказваме за неща, за които преди този момент въобще не се говореше. Но когато избраха за 14-ия Конгрес на Българска комунистическа партия, който се организира през януари 1990 година - два месеца след свалянето на Тодор Живков - същите тези професори, които няколко години по-рано се гавриха с мен - на другия ден си скъсах партийната брошура и завърших.
Считате ли, че с работата си се намесвате в божиите каузи?
Не, парадокс. Този проблем е коментиран неведнъж, даже със свещеници. Те ни споделят, че не е хубаво да се намесваме в божиите каузи. Но аз при един подобен спор споделих на свещеника - " Отче, ние при огромна част от дамите имаме триумф. Бог е с нас. Ако не е с нас, няма по какъв начин да успеем ". Всяко нещо, което става на този свят, става с Божия промисъл. Вярата е нещо доста значимо. Когато човек има вяра, без значение каква е религията му, той е по-добър.
Снимка: АГ Болница Д-р Щерев Аз, за жалост, по този начин съм израсъл, че ми е мъчно да кажа, че съм набожен. Но веднъж питах щерка ми Тони, която живее в чужбина, дали тя е вярваща и тя ми отговори позитивно. Когато я попитах за какво тогава не съм я виждал да върви на черква, тя ми отговори, че не е належащо, тъй като Бог е в нея.
За 70-годишния си празник казахте, че равносметката ви е тъжна поради фамилиите, на които не сте съумял да помогнете. Сега сте на 77 години, промени ли се това чувство?
Не. Равносметката постоянно е тъжна. В живота на един човек хубавите неща се случват по-често, когато е млад. Колкото повече време минава, толкоз повече разбирате и горчивото в живота, и грешките, които сте позволил, и хората, които сте наранил. И това, което не сте направил. И това е с всеки човек. Съжалявам за неща, които не съм могъл да реализира. Например аз в никакъв случай не съм мислил, че мога да отида в чужбина. Такова беше възпитанието ни - патриотично. Ако не беше този строй може би щях да отида в чужбина и след това да се върна и да бъда по-полезен на доста повече хора. Защото, съгласно мен, най-хубавото нещо е човек да бъде бизнесмен. Да се стреми към новото. И най-хубавото е общественото предприемачество - страхотна концепция. Ти печелиш, само че печелят и всички към теб.
Какво ви стимулира и в този момент да идвате всеки ден на работа?
Вие виждали ли сте един орел по какъв начин умира? Лети и пада. Аз ще работя до тогава, до момента в който съм на крайници. И в един миг ще се случи това нещо. За какво да спирам? Да седнал съм у дома и да си купя броеница? (смее се - бел.ред). Това е парадокс.
Снимка: АГ Болница Д-р Щерев Сбъднали сте фантазиите за дете на хиляди. Кой сбъдна вашата най-голяма фантазия?
Късметът. Аз имах необикновен шанс в живота. На първо място - аз в никакъв случай не съм желал да бъда доктор. Исках да бъда публицист. През цялото време, до момента в който бях в гимназията и до момента в който следвах медицина за мен литературата и изкуството бяха преди всичко. Но татко ми - доктор Димитър Щерев - ме тикаше непрекъснато в посока медицината. И тогава - по време на стажа си - попаднах на трима невероятни лекари, възпитаници на проф. Александър Станишев (един от най-изтъкнатите хирурзи в България и основател на катедрата по хирургия при Медицинския факултет на СУ, наказан на гибел от Народния съд и екзекутиран на 1 февруари 1945 година - бел.ред). Нямате визия по какъв начин оперираха тези хора, какво майсторство имаше в тях.
Проф. доктор Димитър Радонов, който беше другар на татко ми, ме изгони от извършения и напряко ме съпостави със земята. Така ме засрами, че по-късно нямаше нещо, което да не знам по акушерство и гинекология. Така се бях подготвил. В медицината можеш да излъжеш веднъж. След това към този момент никой няма да ти има вяра.
Най-важното е да следваш фантазиите си и да се трудиш. И третото нещо е постоянството. Капката може да пробие и най-твърдия камък. Това е рецептата за сигурен триумф.
Колаж: Петя Александрова Ежегодното особено събитие He`s The MAN! може да следите и на
Интервю на Надежда Христова, Dir.bg
*He`s The Man! се реализира с поддръжката на и ®!
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ