Галерия Арте представя „Вселената на Иван Димов“, живопис 12-26.04.2022
Проф. д. изк. Чавдар Попов
Иван Димов навлезе незабелязано и тихо в действителната зрялост на своето изкуство.
Творбите в изложбата, основани в последно време, сумират в компактен, компресиран тип главните насоки в неговата живопис през годините. Подвеждат избрана равносметка и дружно с това откриват нови, неподозирани страни от пластическия светоглед на създателя.
От онази самобитна „ археология на паметта “, която се явява общ знаменател за поетично обагрения детски свят на спомените (селото, природата, тогавашния бит) в този момент художникът се насочва към космоса, към дълбинните пластове на картината и на света, които изявяват – на пръв взор парадоксално! – сходни структурни характерности. С една дума, от микрокосмоса минава към макрокосмоса с всички произлизащи от това степени на експресия и на влияние върху фена.
Разбираемо е, че при сходен „ космизъм “ на пластическото светоусещане, езикът на нереалната живопис се оказва най-адекватен и подобаващ с цел да изрази някои от безконечните загадки на битието.
Творбите на Иван Димов не са просто „ нарисувани “ върху хартия, те в същинския смисъл на думата са моделирани. – щедро напоени с разнообразни пигменти, поели няколко пласта взаимодействащи си бои (акварел, пастел, акрил), градени посредством пристъргване, и измиване, с в допълнение нанасяне на цветове и тонове до степен хартията да бъде подложена на тестване във връзка с оптимално вероятната си устойчивост.
Ставаме очевидци на нещо изумително – като че ли духът на художника, по едно и също време по детски чист, и дружно с това умъдрен от тежестта на годините, се прехласва и се разтваря в безкрая на всемира.
Иван Димов навлезе незабелязано и тихо в действителната зрялост на своето изкуство.
Творбите в изложбата, основани в последно време, сумират в компактен, компресиран тип главните насоки в неговата живопис през годините. Подвеждат избрана равносметка и дружно с това откриват нови, неподозирани страни от пластическия светоглед на създателя.
От онази самобитна „ археология на паметта “, която се явява общ знаменател за поетично обагрения детски свят на спомените (селото, природата, тогавашния бит) в този момент художникът се насочва към космоса, към дълбинните пластове на картината и на света, които изявяват – на пръв взор парадоксално! – сходни структурни характерности. С една дума, от микрокосмоса минава към макрокосмоса с всички произлизащи от това степени на експресия и на влияние върху фена.
Разбираемо е, че при сходен „ космизъм “ на пластическото светоусещане, езикът на нереалната живопис се оказва най-адекватен и подобаващ с цел да изрази някои от безконечните загадки на битието.
Творбите на Иван Димов не са просто „ нарисувани “ върху хартия, те в същинския смисъл на думата са моделирани. – щедро напоени с разнообразни пигменти, поели няколко пласта взаимодействащи си бои (акварел, пастел, акрил), градени посредством пристъргване, и измиване, с в допълнение нанасяне на цветове и тонове до степен хартията да бъде подложена на тестване във връзка с оптимално вероятната си устойчивост.
Ставаме очевидци на нещо изумително – като че ли духът на художника, по едно и също време по детски чист, и дружно с това умъдрен от тежестта на годините, се прехласва и се разтваря в безкрая на всемира.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ