Николай Неновски: Един млад българин според мен е по-креативен, по-иновативен, по-смел от един французин
Проф д.ик.н. Николай Неновски е член на Управителния съвет на Българската национална банка, учител в Университета на Пикардия „ Жул Верн " в гр. Амиен, Франция, шеф на Научноизследователския център за парични и стопански проучвания на УНСС, един от уредниците на най-значимото годишно събитие на Европейското сдружение за история на икономическата мисъл (ESHET) 24-тата интернационална конференция на тематика „ Развитие и недоразвитие в историята на икономическата мисъл " (Development and Underdevelopment in the History of Economic Thought), която се организира от 8 до 10 октомври 2021 година в УНСС.
Проф. Неновски от 8 до 10 октомври в УНСС се организира 24-та интернационална конференция на Европейското сдружение за история на икономическата мисъл (ESHET). Разкажете ни за ESHET и за българското присъединяване в него?
ESHET е основано преди 20 години от хора от Южна Европа, от Гърция и Португалия, сред които бих отбелязал Михаил Псалидопулос, Кардозо, Пазинети и други икономисти, които са решили, че Европа би трябвало да има такава асоциация, като опция на международните, американска и японска асоциации. Ние от България започнахме интензивно присъединяване в Европейското сдружение за история на икономическата мисъл, първо аз през 2005 година, по-късно се включи и проф. Пенчо Пенчев през 2008 година, след това се асоциираха още българи. Ние българите сме едни от най-силно показаните от Източна Европа в сдружението, с изключение на обичайните съветски икономисти, които са се смятали за членове на тази Европейска асоциация през цялото време.
Ако вземем тематиката на конференцията „ Развитие и недоразвитие в историята на икономическата мисъл ", накъде върви България сега, към развиване или е в застой?
Европа е доста нехомогенна. Трябва да тръгнем от това, че имаме друго равнище на развиване на приходи, цени и така нататък, само че има общи институции, общи налози, обща парична политика, концепцията е да изучим факторите, които са на периферията и ни стопират да бъдем като центъра, само че въпреки това имаме съгласно мен и фактори, които са по-интересни от тези, които са в центъра, т.е. ние в България имаме някакви преимущества. Според мен, това са преимуществата на изостаналите, тъй като богатите нормално губят някаква скорост и съгласно мен това беше концепцията, да се види спецификата на тези позитивни неща на изостаналата страна, която по принцип има дори по-положителни неща, повече лостове от богатите, тъй като богатите към този момент са ги изчерпали и не могат да открият нови. Докато ние в България тръгваме откъм гърба, виждаме те какво са създали и не ги копираме, може да измислим нещо ново. В България също по този начин имаме характерни институции, които другите страни не могат да схванат, ние имаме паричен съвет, имаме ниски налози, имаме невисок дълг, това са неповторими неща, които те не могат да ги схванат, имаме корупция, това е също фактор. Аз не мога да кажа, че другите страни са по-развити от нас, в случай че ги преглеждаме по БВП да, само че по креативност да вземем за пример, ние ги изпреварваме, белким това не е част от благосъстоянието. Един млад българин съгласно мен е по-креативен от един французин, по-иновативен е, по-смел, т.е. ние имаме някакво благосъстояние.
Редно ли е икономистите да се обръщат обратно във времето и там да търсят отговори за справяне с рецесията или ни би трябвало напълно нов стопански модел?
Завършил съм в Москва математическа стопанска система, отричах историята и считах, че би трябвало да се стартира от нулата. С годините от ден на ден се увещавам, че това което претърпяваме е едно и също с предишното в друга форма. Тези политици и икономисти, които знаят какво е ставало в предишното и имат познания за доста минали обстановки и видят аналогични обстановки през днешния ден и тръгвайки по подсъзнателен, а не машинален път, могат да вземат верните решения. Това обаче не може да се концептуализира, това е интелектуален въпрос. Събира се информация от доста исторически хрумвания и тогава може да се вземе вярно решение. Притеснителното е, че през всеки 20 години се появяват хора, които почват от нулата.
В програмата на конференцията имаше сесия за екологичните проблеми в историята на икономическата мисъл. Как стопанската система може да помогне на екологията?
Това е доста огромен въпрос. Екологията е ужасно съвременна тематика. Тя е интегрирана във всички сфери. Има огромен интерес към история на екологическата мисъл и стопанската система от позиция на екологията, което се разви последните 2-3 години. Любопитно е, че доста известни икономисти по екология са родени на Балканите - един от най-големите американски икономисти, считан за базата на екологичния икономикс Джоржеску Роген е роден в Румъния, Славчо Загоров, министър на търговията, който има лична доктрина през 60-те години, по какъв начин да се избави природата посредством спестовност на сила и други
Пандемията сподели, че стопанските системи са доста свързани, в това време сме обединени в съюзи. Тези съюзи са добър вид за нас или рискуваме, в случай че се срине стопанската система на съюза да ни повлече?
Това е международен въпрос. Ако се насочим към България, до каква степен тя може да се оправи сама, при изискване, че не е самозадоволяваща се стопанска система, то ние не можем да отпаднем от тези съюзи. Може да се намерения за автономия в някой сфери като опазване на здравето, защита.
Проф. Неновски от 8 до 10 октомври в УНСС се организира 24-та интернационална конференция на Европейското сдружение за история на икономическата мисъл (ESHET). Разкажете ни за ESHET и за българското присъединяване в него?
ESHET е основано преди 20 години от хора от Южна Европа, от Гърция и Португалия, сред които бих отбелязал Михаил Псалидопулос, Кардозо, Пазинети и други икономисти, които са решили, че Европа би трябвало да има такава асоциация, като опция на международните, американска и японска асоциации. Ние от България започнахме интензивно присъединяване в Европейското сдружение за история на икономическата мисъл, първо аз през 2005 година, по-късно се включи и проф. Пенчо Пенчев през 2008 година, след това се асоциираха още българи. Ние българите сме едни от най-силно показаните от Източна Европа в сдружението, с изключение на обичайните съветски икономисти, които са се смятали за членове на тази Европейска асоциация през цялото време.
Ако вземем тематиката на конференцията „ Развитие и недоразвитие в историята на икономическата мисъл ", накъде върви България сега, към развиване или е в застой?
Европа е доста нехомогенна. Трябва да тръгнем от това, че имаме друго равнище на развиване на приходи, цени и така нататък, само че има общи институции, общи налози, обща парична политика, концепцията е да изучим факторите, които са на периферията и ни стопират да бъдем като центъра, само че въпреки това имаме съгласно мен и фактори, които са по-интересни от тези, които са в центъра, т.е. ние в България имаме някакви преимущества. Според мен, това са преимуществата на изостаналите, тъй като богатите нормално губят някаква скорост и съгласно мен това беше концепцията, да се види спецификата на тези позитивни неща на изостаналата страна, която по принцип има дори по-положителни неща, повече лостове от богатите, тъй като богатите към този момент са ги изчерпали и не могат да открият нови. Докато ние в България тръгваме откъм гърба, виждаме те какво са създали и не ги копираме, може да измислим нещо ново. В България също по този начин имаме характерни институции, които другите страни не могат да схванат, ние имаме паричен съвет, имаме ниски налози, имаме невисок дълг, това са неповторими неща, които те не могат да ги схванат, имаме корупция, това е също фактор. Аз не мога да кажа, че другите страни са по-развити от нас, в случай че ги преглеждаме по БВП да, само че по креативност да вземем за пример, ние ги изпреварваме, белким това не е част от благосъстоянието. Един млад българин съгласно мен е по-креативен от един французин, по-иновативен е, по-смел, т.е. ние имаме някакво благосъстояние.
Редно ли е икономистите да се обръщат обратно във времето и там да търсят отговори за справяне с рецесията или ни би трябвало напълно нов стопански модел?
Завършил съм в Москва математическа стопанска система, отричах историята и считах, че би трябвало да се стартира от нулата. С годините от ден на ден се увещавам, че това което претърпяваме е едно и също с предишното в друга форма. Тези политици и икономисти, които знаят какво е ставало в предишното и имат познания за доста минали обстановки и видят аналогични обстановки през днешния ден и тръгвайки по подсъзнателен, а не машинален път, могат да вземат верните решения. Това обаче не може да се концептуализира, това е интелектуален въпрос. Събира се информация от доста исторически хрумвания и тогава може да се вземе вярно решение. Притеснителното е, че през всеки 20 години се появяват хора, които почват от нулата.
В програмата на конференцията имаше сесия за екологичните проблеми в историята на икономическата мисъл. Как стопанската система може да помогне на екологията?
Това е доста огромен въпрос. Екологията е ужасно съвременна тематика. Тя е интегрирана във всички сфери. Има огромен интерес към история на екологическата мисъл и стопанската система от позиция на екологията, което се разви последните 2-3 години. Любопитно е, че доста известни икономисти по екология са родени на Балканите - един от най-големите американски икономисти, считан за базата на екологичния икономикс Джоржеску Роген е роден в Румъния, Славчо Загоров, министър на търговията, който има лична доктрина през 60-те години, по какъв начин да се избави природата посредством спестовност на сила и други
Пандемията сподели, че стопанските системи са доста свързани, в това време сме обединени в съюзи. Тези съюзи са добър вид за нас или рискуваме, в случай че се срине стопанската система на съюза да ни повлече?
Това е международен въпрос. Ако се насочим към България, до каква степен тя може да се оправи сама, при изискване, че не е самозадоволяваща се стопанска система, то ние не можем да отпаднем от тези съюзи. Може да се намерения за автономия в някой сфери като опазване на здравето, защита.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ