Проф. д. и. н. Иван Ангелов е научен сътрудник в

Проф. д. и. н. Иван Ангелов е теоретичен помощник в Икономическия институт на Българска академия на науките, консултант на редица държавни управления на България след 1989 година и създател на голям брой писания по стопанска система. Като икономист, за мен беше ясно, че стопанската система ни е в доста тежко състояние, че е на дъното. Но при започване на тази година взех решение да направя относителен анализ- проучване на интервалите преди и след десети ноември, което да е основано на най-точните индикатори за една стопанска система, а именно- натуралните. Само да уточня, че натуралните индикатори не подлежат на волна интерпретация, те не могат да бъдат манипулирани.

А данните съм взел от Националния статистически институт. Те са публични и общодостъпни. Така че всеки жител може да отиде и да си направи информация. Казано с други думи, аз съпоставих количеството произвеждане, експорт и консумация в България по индустриални и селскостопански браншове за интервали преди 10 ноември, 89 година и предходната 2014-та година. Трябва да ви кажа, че макар не изключително оптимистичните ми упования, крайния резултат от проучването ми потресе!

Първа група индикатори: Какво е произвеждала България през 88 година Това е последната естествена година, преди да пристигна по този начин наречената псевдодемокрация. Сравнявам 1988 година с предходната 2014-та година И ето какъв е резултата по браншове:
Металообработващи машини: През 1988 година сме произвели 17 440 броя. За съпоставяне, през цялата 2014 година сме произвели едвам 1930 броя.
Електрокари: През 1988 година – 47 400 бр. – През 2014 година – 180 бр.
Мотокари: През 1988 година – 35 100 – През 2014 година – 210 бр.
Домашни хладилници: През 1988 година – 111 000 бр. – През 2014 година – 0 бр.

Цветни тв приемници: През 1988 година – 124 300 бр. – През 2014 година – 0 бр.
Памучни платове: През 1988 година – 362 млн. кв. м. – През 2014 година – 8 млн. кв. м.
Вълнени платове: През 1988 година – 45 млн. кв. м – През 2014 година – 2,4 млн. кв. м.
Месо: През 1988 година – 565 600 тона – През 2014 година – 150 000 тона Тоест- 4 пъти по-малко
Мляко: През 1988 година – 2,5 млн. литра – През 2014 година – 70 хиляди литра. Тук спадът е поразителен – 34 пъти по-малко количество!!!
Зеленчукови консерви: През 1988 година – 344 000 тона – През 2014 година – 67 000 тона.

Ето и цифрите за нашия експорт за същите случайно определени години – 1988 година и 2014 година

ИЗНОС:

Електронни калкулатори: През 1988 година – 46 700 бр. – Сега 2014 година – 0 бр.
Електрокари: През 1988 година – 44 700 бр. – През 2014 година – 0 бр.
Телефонни апарати: През 1988 година – 630 000 бр. – През 2014 година – 0 бр.
Радиотелефони: През 1988 година – 121 000 бр. – През 2014 година – 0 бр.
Пресни плодове: През 1988 година – 139 000 тона – През 2014 година – 7 000 тона.
Домати: През 1988 година – 78 900 тона – През 2014 година – 1 100 тона.

И най-после дано съпоставим двата интервала по индикатор „ Потребление “. То разкрива една ужасяваща, бедствена картина на популацията в модерна България:

Консумация на:

Прясно мляко – литри на човек за 1 година:
През 1988 година сме консумирали 195 литра мляко на година – През 2014 година – 20 литра
Месо: През 1988 година – 75 кг. – През 2014 година – 32 кг.
Яйца: През 1988 година – 263 бр. – През 2014 година – 143 лева
Плодове: През 1988 година – 109 кг. – През 2014 година – 50 кг.
Захар: През 1988 година – 35 кг. – През 2014 година – 7 кг.
Тези данни са жестоки индикатори за това по какъв начин живеят хората и какво използват.

Разрушителната политика на хората, които управляваха страната от 89-та година е единствено една от аргументите през днешния ден България да е страна от Третия свят. Идеалът на „ демократичните “ ни политици след 10-ти ноември беше да се редуцират и унищожават заводите и предприятията, като знак на комунизма. Дори комисиите, особено основани за ликвидацията на ТКЗС-тата бяха наречени публично с безумното име „ Ликвидационни “. Това име е потресаващо.

Рода ми е от село Българин, Харманлийско. Там имаше голяма плантация за елитни биволи, плод на дългогодишна селекция. Ликвидационната комисия най-варварски изкла добитъка. А на бременните животни бяха разпаряни коремите, с цел да извадят плода. С тази история единствено илюстрирам какво се случи с стопанската система ни от 89-та до 96-та година – беше разграбена и унищожена.

Втората причина за разгрома на родната стопанска система е политиката ни след 97-ма година, когато влязохме в Световната комерсиална организация и Европейски Съюз. И в двете организации условието към нас беше чудовищно – да си отворим границите за задгранични артикули! Ние в допълнение си влошихме ситуацията, като се престарахме в това условие – Отворихме се тотално и България се трансформира в разграден двор. Световния стопански конгрес всяка година разгласява данни за конкурентноспособността на страните по света. Най-важният индикатор и знак, по който класират страните е импортната им политика – така наречен импортни мита за импорт. И България е на едно от първите места в света по ниски импортни мита. Което значи, че всеки вносител на задгранични артикули у нас е в пъти по-облагодетелстван откъм такси и мита спрямо който и да е български роден производител. Което е най-сигурният знак, че ние сме една от най-слабо развитите страни не в Европа, а на целия Евразийски континент.

Нашите компании, които съществуват от 5-10 години, не могат да се конкурират със западните компании, някои от които са на по 150-200 години. Стоките ни няма по какъв начин да се конкурират с техните. Технологиите ни за произвеждане са по-примитивни. И все пак нашите управници намаляваха митата за импорт на непознати артикули съзнателно – с цел да разсипят българското произвеждане и то в никакъв случай да не успее да отлепи от дъното. Тази антинационална политика продължава и в този момент.

Отделно, с цел да е сигурен, че и в бъдеще няма да сме му конкуренция, Европейски Съюз ни сложи като главно изискване за влизане в съюза – да си унищожим нуклеарната енергетика. Защо ли? Защото токът, създаден от атомни електроцентрали е в пъти по-евтин от другия. Европа не желае България да създава на ниска цена ток, тъй като по този начин създадените индустриални артикули у нас с този на ниска цена ток, ще са по-конкурентноспособни на техните. А кой капиталист би желал да има съперници на свободния пазар?! Никой, естествено!

Западните акули откриха комфортни и послушни сътрудници в лицето на нашенски политици като Меглена Кунева. Съгласявайки се да унищожи 4-те реактора на АЕЦ-Козлодуй, Кунева продаде ползите на България за жълти стотинки и обрече на беднотия най-малко няколко бъдещи генерации. В оня интервал мои сътрудници, интернационалните служители от Европейската комисия, са ми казвали: Най елементарно се договаря с България, тъй като всичко, което предложим – те го одобряват. Йес мени!

Питал съм неведнъж мои сътрудници икономисти – пазарни фундаменталисти: Кажете ми една развита страна, която, когато е била на нашето състояние стопански, по този начин безконтролно да си е отваряла границите за непознати артикули. Няма такава страна. Дори след ВСВ Германия, Франция Англия и други организираха протекционистка политика, ориентирана към подкрепяне на локалните производители и ограничаваща вноса на непознати артикули. Класически образец за това е Япония. Бил съм там като гостуващ професор и имам изявления за следвоенната й стопанска политика. Японците до началото на 90-те години имаха подкрепи на техните артикули. Без защита Япония нямаше да е този индустриален колос в този момент.

Следователно — това са двете основни аргументи за днешния колапс на българската стопанска система — безотговорни решения на безотговорни български управници, съчетани с жесток напън върху тях от страна на Европа, с цел да вземат точно тези пагубни за нас решения!

Българската стопанска система е достигнала до онази точка на застиване, от която връщане обратно съвсем е невероятно. У нас в този момент секторът на услугите, с максимален дял, в които е финансовият бранш, заема над 70 % от брутния ни вътрешен артикул. Селското ни стопанство е под 10 %. А промишлеността заема едвам 14 %.

В обстановката, в която сме, незабавно би трябвало да стартира вложение в производството на на ниска цена ток и градежа на предприятия. Иначе до няколко години може да закриваме страната.

Необходими са революционни ограничения – тотална смяна на политиката ни от последните 26 години. Ние убихме нашата промишленост и заложихме на непродуктивния финансов бранш.

Според десните либералстващи безхаберници и НПО-грантаджиите, влизането в Европейския съюз е най-голямото достижение на България. Аз обаче съм пресметнал какво сме изгубили и какво сме спечелили от случката, наречена Европейски Съюз. Имам публикация по въпроса със заглавие: „ България купи най-скъпия входен билет за присъединение към Европейския съюз. “.

Според моите сметки излиза, че от преждевременното закриване на четирите нуклеарни блока, ние сме изгубили от директно понесени загуби, предстоящи загуби и пропуснати изгоди 14 милиарда $.

Загубихме още и от платения членски импорт на България.

За интервала от влизането през 2007 година до 2014 година това са 3,5 милиарда $.

Масовият български жител надали знае, че единствено през 2014 година членския ни импорт за Европейски Съюз е 970 млн. лева

През идващите години в случай че пораства Брутният вътрешен продукт, ние ще достигнем и 1 милиарда

За сметка на това от предприсъединителните фондове на Европейски Съюз ние сме получили 1.96 милиарда евро. От структурните и кохизионните фондове приблизително сме получавали по 730 млн. $ или общо получени- 7.6 милиарда $. Като направя сметка сред пропуснати изгоди и направени разноски и надлежно доходи, то ние сме на плюс с едни жалки 200 млн. лева Като се има поради, обаче, че в този момент ние приключваме един бюджетен цикъл от 2010 до 2014 година От 2014 година до 2020 година е новият бюджетен цикъл. За него няма още готови планове и ще имаме един мъртъв интервал от най-малко 2-3 години, когато ще бъдем чист донор — т.е. ще даваме повече, в сравнение с ще получаваме.

Тоест, в случай че до момента сме на нула, от тук до 2020 година от участието си в Европейски Съюз ние единствено ще губим.

Изчисленията, които направих са, че ще са ни нужни още най-малко 50 години, с цел да покрием загубите от закритите прибързано реактори.

Това е жалката картина на нашето участие в Европейски Съюз.

Аз не съм сигурен, обаче, че до тогава още ще го има Европейския съюз.

Инфо: bgr.news-front.info