Атанас Семов: Тези 33 г. след 10 ноември са един от най-трагичните периоди в българската история!
Проф. Атанас Семов, арбитър в Конституционния съд на Република България
10 ноември беше краят на един напълно сбъркан режим и началото на една голяма надежда. Днес, 33 години по-късно, констатацията не може да бъде друга, като се изключи че тези 33 години са един от най-тежките интервали в цялата история на България. Защото си съсипахме страната. Ние сме една самоубиваща се страна.
И освен това: аз си мисля, че в тези 33 години няма нито една значима положителна тенденция в развиването на България. Бих бил благополучен, в случай че някой може да уточни най-малко една наклонност – не обособен факт, а наклонност, и то значима и позитивна.
Вместо това имаме няколко извънредно тревожни констатации.
Едната е, че за 33 години загубихме 33% от популацията си – от 9 член слязохме на 6 млн. На територията на страната не живеят повече от 6 млн. души. При това сме и една от най-застаряващите народи в света, което вещае неотдавнашен разпад на социално- осигурителната система… Няма да приказваме за увеличение на пенсиите, а изобщо за изплащането на пенсиите – и на други обществени заплащания.
Здравният статус на българите през днешния ден е трагично влошен – ние сме на едно от първите места в света и по брой на инсулти и инфаркти на глава от популацията.
Образованието ни през днешния ден е злополука – над 30 % от популацията е функционално необразовано, а близо 10% е изцяло необразовано. Да не приказваме за чудовищното обезродяване на българското учебно заведение, което към този момент създава гастарбайтери без национална еднаквост.
Икономиката – да, известно общо повишение на стандарта на живот има, схваща се има повишение на Брутният вътрешен продукт, само че най-малко 40 % от живеещите в България българи през днешния ден живеят по-зле от връстниците си преди 35 години! Тук влизат голяма част от пенсионерите, огромна част от интелигенцията, музейните и читалищните дейци, които нормално са
забравени, свещениците на Българската православна черква мизерстват с изключително ниски възнаграждения…
И, несъмнено, най-страшната констатация за неуспеха на така наречен „ преход ” – тъй като това не е преход… – е положението на ценностната ни система като общество. В нашето общество в тези години се развиха три феномена, които нямат аналог на никое място друга в цивилизования свят, още по-малко пък трите дружно:
- похищенията над лекари и учители,
- телефонните измами
- и пазаруването на гласове.
И вместо да се опитаме да се оправим с тези недъзи, в този момент връщаме още веднъж чрез хартиената бюлетина някои от механизмите за управление и пазаруване на гласове. Т.е., продължаваме да се движим назад…
Парламентарната ни народна власт е с все по-нисък % доверие. Парламент, който се употребява с по-малко от 10% доверие, не може да бъде представителното институция на нацията.
Към това би трябвало да прибавим и общата визия за положението на политическата ни класа. То е все по-лошо. Дори езикът на днешните политици е ужасяващ – и стенограмите на Народното събрание са „ учебник ” по български език и литература. С тежка некадърност да приказват естествен български език – подобен, дето да не се притесняваш да го слушаш в наличието на децата си, каменоделен български език…
Трябва да се съпоставяме и с 1939 година и с капацитета на нация, която е имала изключителни духовни водачи! А в този момент има сричащи водачи, сричащи и по политическия буквар.
И това е една от диагнозите на „ прехода ” – и една от аргументите за злополуката му…
Не се багра да кажа, че тези 33 години са пагубен интервал в историята на България.
Ние не извлякохме нито една значима изгода от измененията, които трябваше да се случат и в България даже се случиха със забавяне. Ние тогава не бяхме подготвени за тази смяна, тя беше наложена извън, от Москва. Поради което нито бяхме подготвени за демократизацията, нито успяхме да се възползваме от изгодите на демокрацията – за да постигнем това, което други нации с доста по-малки качества и доста по-слаби естествени и стопански дадености съумяха да реализират за същото време.
Това комбиниране на корист с власт и корупция, което има в България, го няма в нито една друга европейска страна в такива мащаби. И това си го направихме сами…
Включително тъй като интелигенцията се смълча. Нашата интелигенция не говори по публични въпроси. Преди 10-ти, когато нямаше независимост на словото, интелигенцията споделяше доста повече, в сравнение с в този момент, когато има разпасаност на словото.
Самият факт, че 33 години след началото на прехода още веднъж се питаме нужна ли е лустрация, значи, че въобще не сме започвали…
Ние сме народ с изключителни качества! И колкото повече понижим предпоставките за корист с власт, за безобразия на властта, колкото повече понижим властовите структури на страната, администрациите, толкоз по-вероятно е българските качества да могат да се проявят…
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в и !
10 ноември беше краят на един напълно сбъркан режим и началото на една голяма надежда. Днес, 33 години по-късно, констатацията не може да бъде друга, като се изключи че тези 33 години са един от най-тежките интервали в цялата история на България. Защото си съсипахме страната. Ние сме една самоубиваща се страна.
И освен това: аз си мисля, че в тези 33 години няма нито една значима положителна тенденция в развиването на България. Бих бил благополучен, в случай че някой може да уточни най-малко една наклонност – не обособен факт, а наклонност, и то значима и позитивна.
Вместо това имаме няколко извънредно тревожни констатации.
Едната е, че за 33 години загубихме 33% от популацията си – от 9 член слязохме на 6 млн. На територията на страната не живеят повече от 6 млн. души. При това сме и една от най-застаряващите народи в света, което вещае неотдавнашен разпад на социално- осигурителната система… Няма да приказваме за увеличение на пенсиите, а изобщо за изплащането на пенсиите – и на други обществени заплащания.
Здравният статус на българите през днешния ден е трагично влошен – ние сме на едно от първите места в света и по брой на инсулти и инфаркти на глава от популацията.
Образованието ни през днешния ден е злополука – над 30 % от популацията е функционално необразовано, а близо 10% е изцяло необразовано. Да не приказваме за чудовищното обезродяване на българското учебно заведение, което към този момент създава гастарбайтери без национална еднаквост.
Икономиката – да, известно общо повишение на стандарта на живот има, схваща се има повишение на Брутният вътрешен продукт, само че най-малко 40 % от живеещите в България българи през днешния ден живеят по-зле от връстниците си преди 35 години! Тук влизат голяма част от пенсионерите, огромна част от интелигенцията, музейните и читалищните дейци, които нормално са
забравени, свещениците на Българската православна черква мизерстват с изключително ниски възнаграждения…
И, несъмнено, най-страшната констатация за неуспеха на така наречен „ преход ” – тъй като това не е преход… – е положението на ценностната ни система като общество. В нашето общество в тези години се развиха три феномена, които нямат аналог на никое място друга в цивилизования свят, още по-малко пък трите дружно:
- похищенията над лекари и учители,
- телефонните измами
- и пазаруването на гласове.
И вместо да се опитаме да се оправим с тези недъзи, в този момент връщаме още веднъж чрез хартиената бюлетина някои от механизмите за управление и пазаруване на гласове. Т.е., продължаваме да се движим назад…
Парламентарната ни народна власт е с все по-нисък % доверие. Парламент, който се употребява с по-малко от 10% доверие, не може да бъде представителното институция на нацията.
Към това би трябвало да прибавим и общата визия за положението на политическата ни класа. То е все по-лошо. Дори езикът на днешните политици е ужасяващ – и стенограмите на Народното събрание са „ учебник ” по български език и литература. С тежка некадърност да приказват естествен български език – подобен, дето да не се притесняваш да го слушаш в наличието на децата си, каменоделен български език…
Трябва да се съпоставяме и с 1939 година и с капацитета на нация, която е имала изключителни духовни водачи! А в този момент има сричащи водачи, сричащи и по политическия буквар.
И това е една от диагнозите на „ прехода ” – и една от аргументите за злополуката му…
Не се багра да кажа, че тези 33 години са пагубен интервал в историята на България.
Ние не извлякохме нито една значима изгода от измененията, които трябваше да се случат и в България даже се случиха със забавяне. Ние тогава не бяхме подготвени за тази смяна, тя беше наложена извън, от Москва. Поради което нито бяхме подготвени за демократизацията, нито успяхме да се възползваме от изгодите на демокрацията – за да постигнем това, което други нации с доста по-малки качества и доста по-слаби естествени и стопански дадености съумяха да реализират за същото време.
Това комбиниране на корист с власт и корупция, което има в България, го няма в нито една друга европейска страна в такива мащаби. И това си го направихме сами…
Включително тъй като интелигенцията се смълча. Нашата интелигенция не говори по публични въпроси. Преди 10-ти, когато нямаше независимост на словото, интелигенцията споделяше доста повече, в сравнение с в този момент, когато има разпасаност на словото.
Самият факт, че 33 години след началото на прехода още веднъж се питаме нужна ли е лустрация, значи, че въобще не сме започвали…
Ние сме народ с изключителни качества! И колкото повече понижим предпоставките за корист с власт, за безобразия на властта, колкото повече понижим властовите структури на страната, администрациите, толкоз по-вероятно е българските качества да могат да се проявят…
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в и !
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ