Проф. Андрей Пантев: Не одобрявам идеята на министър Игнатов 20 април да е национален празник
Акценти в изявлението:
*Не утвърждавам концепцията на министър Игнатов 20 април да е нашият народен празник. Утре може да пристигна някой, който да реши, че влизането ни в тройния пакт може да ни е народен празник и т.н.
*Историческата памет е непоклатима.
* Има морална деградация и изтриване на безконечните полезности за човешкия жанр и българското морално здраве.
* Невъзможно е през днешния ден да променим песента и да кажем " пустите клисурци станали натовци, а панагюрци атлантици ".
- Проф. Пантев, календарът ни припомня, че скоро означаваме 150 години от Априлското въстание. Останаха ли послания от това време, които са правилни и годни до през днешния ден за нас, българите, и по какъв начин се отнасяте към концепцията на служебния министър на образованието Сергей Игнатов, че 20 април може да е нашият народен празник?
- Календарните граници в историческото време са условни, тъй като няма точни съвпадения, нито пък цялостна прилика със събития от съвремието. За нас Априлското въстание е началото на дългия път до Съединението, от който насетне престанаха да ни мислят за единствено елементарни орачи, копачи и покорни християни, а както написа Григор Начович до Константин Иречек, " светът към този момент ни гледа по напълно различен метод ". В това отношение България става индивид в международната история. Самото събитие, въпреки и локално и не огромно, стартира да ни извежда от оня път, през който се занимавахме единствено с писане на прошения, на записки, дипломатически молби и впрочем. Въстанието е част от историята на огромната Балканска рецесия от 1875 година до Руско-Труската война. Може да се дефинира и като въстание на нетърпеливите, на обречените, тъй като революционерите от това време са знаели, не са били невежи хора, че не могат да гътнат с черешово топче Османската империя, стояща на три континента по това време. Но са желали да изкрещят, с цел да се чуе за България. По това време за духовното величие на страната ни са знаели единствено тънките познавачи на Източните Балкани. Но с това изпитание, посредством и на пресата, и на мъченичеството, даваме поръчка за една плътна акция на държавно отделяне.
Колкото до предлагането на сегашния министър на образованието 20 април да стане нашият народен празник, ще се огранича да кажа, че не това е методът да бъде подложен акцент върху неговата персона. Историческата памет е непоклатима. Много французи не утвърждават кръвопролитията по време на Френската гражданска война, само че не споделят да си трансформират празниците и даже химна им, който не е изключително миролюбив. Трябва да пазим историческа устойчивост на знаците, жертвите и това, което сме научили в ранна възраст. Накратко, не утвърждавам тази концепция на министъра 20 април да е нашият народен празник. Утре може да пристигна някой, който да реши, че влизането ни в тройния пакт може да ни е народен празник и т.н.
- Преди 150 години част от българите се подвигат на протест, тъй като са се чувствали угнетени, че си нямаме страна макар предишното. Днес усещате ли такова огорчение измежду сънародниците ни, което да даде заряд за позитивна смяна напред?
- Угнетението не е групово възприятие. Желанието за Освобождението ни също не е било всеобщо - знайно е, че част от наши сънародници по това време с ненаситност са приемали постове и пари от владетелите. Така че зад сполучливия завършек на едно угнетително възприятие и изпитание неведнъж стоят разнообразни ориси. Важно е да се помни, че зад огромните идеали не стоят желания към пари, блян към материални придобивки, ястие и пиянство. Просветените българи не са били малко по това време и тъкмо те са в основата на въстанието тогава. Такива персони движат обществата навсякъде по света напред, към напредък и благоденствие. Аз съм оптимист, че и в този момент в нашето общество ги има. Не желая да наподобявам на тези възрастни хора, които все приказват " ех, едно време какво беше "! Но и не мога да не призная, че има морална деградация и изтриване на безконечните полезности за човешкия жанр и българското морално здраве.Слава Богу, България не е бедна страна. Пред вас и преди съм споделял, че моята огромна паника е за обществената бездна, за неравенствата в обществото ни и за това, че революциите са избухвали не в небогати страни, а в тези с големи неравенства сред обособените прослойки.
- Предвид богатият Ви преподавателски опит, по какъв начин бихте привлекли интереса на днешните студенти или възпитаници към събитията от Априлската епопея, поради това, че те не се отлепят от своите телефони, таблети, интернет?
- Трудно е, само че считам, че не би трябвало да има разделяне във възпитанието сред това, което вършат родителите, бабите и дядовците за подрастващите и в учебно заведение. За страдание към този момент има бездна в това отношение. Ще дам един образец с цел да илюстрирам тезата си - имах един съученик, който споделяше: " Като получа двойка, първо ме биеше учителят ми, а след това у дома ме биеше и татко ми ". Не бива да се позволява децата да изпадат в спорни обстановки, които възрастните им основават - да се възхищават от исторически героизъм или персона, само че и да виждат, че родителите или учителите им вършат тъкмо противоположното. Драмата е в това, че в случай че в този момент възпитаваш детето си в пристойност, то ти го обричаш на купища проблеми в болното ни общество, които ще му се стоварят след това.
Мисля, че прекомерно доста теоретизираме образованието. То е сложна активност, която включва познания, знание, само че и морал. Да те учат да знаеш, само че и да разбираш. Това става и със личната осведоменост, която носиш в клас, а не безусловно единствено с наставление. Аз дълго време съм даскалувал и съм чувал какви ли не избрания за преподавателите. Например, че когато лекторът е със сериозна физиономия, това демонстрира, че е добър, а в случай че се майтапи, че е лекомислен. Сега е тъкмо противоположното - с маймунджелъци считат, че могат да градят това, което Симеон Радев цитира като арабска сентенция: " От люлката до гроба пазете познанието, науката ".
- Каква е историческата стойност на саможертвата на апостолите от Априлското въстание, което във военно отношение не е сполучливо, както е известно?
- То не е било военно сполучливо, назовавам го успех на един неуспех /военен/. Защото с помощта на идеалистите от Априлската епопея, както към този момент означих, светът заговаря за нас и стартира пътят към Освобождението ни.
- След събитията по това време и потушаването на въстанието,
Западът ни съчувства за нещастието и мъченичеството, изключително в някои среди на англичаните, само че единствено Русия ни оказва помощ да реализираме Освобождението си, за какво?
- Има непоклатими и непроменими показа за националната ни еднаквост и съзнание. Невъзможно е през днешния ден да променим песента и да кажем " пустите клисурци станали натовци, а панагюрци атлантици ". Онези априлски мъченици там, горе, няма да заспят, в случай че узнаят за капризните завои в мисленето на част от съвременниците ни.
Русия не просто ни оказва помощ, тя ни освобождава. Едно е да пролееш сълза, друго е да пролееш кръв. Внуците на тези, които оставиха костите си по балканските хребети не са не запомнили това. Смешно е, че има и наши съграждани, които се срамят от това, че Русия ни е освободила. Благодарност не значи раболепство, смирение и послушание. Всички останали нации на Балканите са получавали съветска помощ за свободата си, само че при нас това е в по-големи мащаби.
- Коя е най-фрапантната нечиста сделка, неистина за Априлското въстание, която сте чували да се интерпретира по способа " Дяволът чете евангелието " в обществото ни и която откровено Ви възмущава?
- Всякакви парвенюшки старания да бъдеш друг поради самото разграничение се следят в последните години и раждат всевъзможни тълкования по историческите обстоятелства. Като да вземем за пример, че най-голямата несгода била, че Русия е прогонила османците от нашите земи. Казват, че братската обич е мощна, само че братската ненавист е по-силна.
- Наскоро се разгоря противен скандал в една тв за ролята на граф Игнатиев в нашата история и по съответно за това, че една журналистка уверено твърдеше, че Игнатиев е " работил за обесването на Васил Левски ". Каква е историческата истина по този въпрос и за какво сходни спекулации намират плодородна почва у нас измежду избрани среди?
- Модерно е в този момент да се ругае Русия, само че да припомня, че едноименната улица, която един софийски кмет желае да преименува, не е била кръстена на Графа по разпореждане на Коминтерна, а е станало в израз на признателност.Граф Игнатиев има действителен и огромен принос към нашето Освобождение, без значение от аристократичната му и имперска принадлежност. Не е правилно, че Игнатиев е имал пръст и е работел за обесването на Апостола, това са тълкования и изкривяване на историческите обстоятелства. Впрочем да вметна, не е истина и това, което се твърди, че Чърчил бил мразел българите. Даже е упорствал първоначално българите да имат достъп до пристанището на Кавала.
- Следите ли предизборно какво се случва у нас и по какъв начин бихте коментирал това, че към този момент вървим на избори всяка година, а от време на време и по два пъти годишно?
- Смешно ми е, когато в редките случаи реша да ги чувам и установя, че папагалски повтарят едни и същи заучени изречения и кухи понятия, чийто смисъл нито знаят, нито схващат. Никой български воин не е отивал в пердах с високопарни изречения като " за българския народен интерес " и така нататък Самата дума " интерес " е много вулгарна.Хората не проливат кръвта си за това, а за незримото, ирационално положение, което се назовава България, колкото нереално и художествено да звучи. Днес всеки се кълне, че го прави за Отечеството, само че в действителност го прави за себе си. Не подобен е бил манталитетът на тези, които честваме като наши герои.
- Коя е деструктивната мощ, която разрушава и унищожава нашето общество, нашата страна, съгласно Вас?
- Завистта. Приказката, че " в случай че в България се роди талант, то ще бъде геният на завистта ", не е без съображение. Силните партийни пристрастености се основават на това деструктивно и деградивно възприятие. В последна сметка това е един метод да облечеш в партийна или идеологическа тога своите замисли и упоритости.
- Вие гласувате ли?
- Вече не, чисто физически ми е мъчно, а духовно ми е даже унизително. Политиците ни не идват от Венера, нито от Сатурн - идват от самите нас. Това ми носи огромно самоогорчение.
- Какво се счупи, професоре, по този начин щото да се ръководят страните по остарелия метод, наподобява, към този момент е невероятно, изключително страните на Стария континент като че ли става все по-трудно - на всички места има проблеми освен у нас?
- Страхувам се от констатацията на мнозина у нас " ами, толкоз си можем ". Всяко потомство има податливост да идеализира своето минало. Не споделям, че преди не е имало шмекери, тарикати, само че пък и не е било по този начин страховито надделяването им над останалите в обществото ни. Мисля, че Некрасов беше споделил " Било е и по-лошо време, само че не по-подло ", преразказвам. Като се замисля, кой ли не се опитва да трансформира нашата орис - реформатори, демократи, роялисти. Но в огромна степен и най-малко декларативно единствено Българска социалистическа партия говореше за обществена правдивост - за този вечен инстинкт в човешката природа.
Светът е изживявал и ще изживява и напред интервали на крах като настоящия. Но вие можете ли да ми посочите най-малко един художник, публицист, мъдрец, които да имат тежестта и престижа на тези от преди Втората международна война! Има такива предвоенни морални упадъци като настоящия - страшни са. Във кино лентата " Кабаре ", в романа " Черният обелиск " на Ремарк най-добре с художествени средства е показана картината, в която от беззащитност хората поддържат най-жестоки и кръвожадни диктатори.
- Има ли излаз от този обаян кръг съответно у нас и какъв е той, съгласно Вас, тъй като хората мислят, че политиците се ненавиждат между тях, взаимно се подозират и упрекват няма по какъв начин да се обединят в коалиция, даже поради заветния ни народен блян от април 1876 година?
- Тогава е имало съответен блян - наша страна, наш парламент, наше знаме и химн и други и това се е споделяло даже и пасивно.
Нашето бъдеще ще се дефинира от нашите деца и внуци, само че малко от тях са на висотата на тази отговорност. Загрижен съм за това. Не мога да отговоря съответно на въпроса ви, не знам дали въобще някой би могъл, само че да речем, че ни чака едно естествено развиване. Имаме си страна и когато се завръщаме от път тук, тръпнем от трогване и наслада, че принадлежим на България. Това е скъпо и безсмъртно чувство - да си българин не е етична категория, а етническа, само че има неоспорим честен детайл в нашия генезис. Все отново нещо тук е останало, нещо ще се развива и не гасне вярата на всяко потомство, че децата и внуците ни ще бъдат по-щастливи...
