Проф. Андрей Пантев пред novini.bg: Бяхме хора на буквите и книгите, никога не са ни възприемали като индустриалци
Проф. Андрей Пантев е един от най-известните наши историци, интелектуалци и общественици. Той е български историк, член-академик на Световната академия „ Платон “, някогашен учител и депутат за който единомислещо критиците настояват, че е измежду най-блестящите оратори, говорили от трибуната на Народното събрание. В светлината на празника на нашата книжовност и просвета - 24 май, той разяснява аргументите от 1989 година до 2019 година в България да затворят порти близо 2544 учебни заведения.
Затварянето на толкоз доста учебни заведения подухва безизходност,
това е самобитно трудно отричане на предишното ни, когато учебното заведение беше по-значимо и значимо даже от църквата, а сред учителя и свещенника, какъвто беше и моят дядо, имаше знак за тъждество.
Образованието не е и не може да бъде оазис измежду пустинята
Когато едно общество е болно и в крах, няма по какъв начин да има проспериращи учебни заведения. В сходна сериозна обстановка процъфтяват единствено тарикатите. Как да има брилянтно обучение в страна, която води всевъзможни регресивни описи и ранглисти. Учителят няма по какъв начин да е с ореол на светец, в случай, че той също като всички хора би трябвало да пазари в магазина, а живее в бедност. Е, по какъв начин да е аристократ в една толкоз неблагородна среда! Ръководещите политици би трябвало да си дадат ясна сметка, че нашето общество ще се възроди тогава, когато се върне духовността и напредъка тъкмо в учебните заведения.
В страната ни има голямо неравноправие, което се отразява и в разлика сред учебните заведения
Хората у нас не са толкоз гладни, колкото са подтиснати от това, че има ужасяваща бездна в разликата, която се отразява и в образованието. Който се ражда безпаричен, умира малоумен - това е най-тягостното в нашата просветителна система. Не може да пратиш един бастун в Оксфорт с парите на бащата, а след това той да не превъзхожда някое оскъдно дете, живеещо в периферията и едвам е съумяло да се домогне до някаква степен. Така преди да ни вършат небогати, ни вършат елементарни. Тази бездна в нашето обучение няма по какъв начин да бъде преодоляна с стратегии от хора, които одобряват образованието единствено като администрация, като канцелария. А не като топъл разговор сред учителя и ученика.
Спасението го виждам в фамилиите
Винаги съм твърдял, че преди преподавателя, има бабино, бащино и майчино коляно. Семейството е спасението от формалните просветителни процедури.
Това, че учениците в България са измежду най-неграмотните и неуките, съгласно последния докрад на Европейска комисия, е най-мрачната равносметка от нашето дълготрайно, блестящо, само че и позорно минало. Имаме просвета, известна и оттатък Океана, и книжовност, която стигна до Монголия, а през днешния ден би трябвало да преглътнем този ужасяващ залък, че децата ни са необразовани. Преди ние бяхме хора на книгата, никой в никакъв случай не ни е възприемал като индустриалци и изобретатели на коли или пък на тв приемници. Приемаха ни като хора на книгата, на буквата, на четенето. Днес става тъкмо противоположното и за мен това е една от най-тъжните равносметки на нашето настояще.
Затварянето на толкоз доста учебни заведения подухва безизходност,
това е самобитно трудно отричане на предишното ни, когато учебното заведение беше по-значимо и значимо даже от църквата, а сред учителя и свещенника, какъвто беше и моят дядо, имаше знак за тъждество.
Образованието не е и не може да бъде оазис измежду пустинята
Когато едно общество е болно и в крах, няма по какъв начин да има проспериращи учебни заведения. В сходна сериозна обстановка процъфтяват единствено тарикатите. Как да има брилянтно обучение в страна, която води всевъзможни регресивни описи и ранглисти. Учителят няма по какъв начин да е с ореол на светец, в случай, че той също като всички хора би трябвало да пазари в магазина, а живее в бедност. Е, по какъв начин да е аристократ в една толкоз неблагородна среда! Ръководещите политици би трябвало да си дадат ясна сметка, че нашето общество ще се възроди тогава, когато се върне духовността и напредъка тъкмо в учебните заведения.
В страната ни има голямо неравноправие, което се отразява и в разлика сред учебните заведения
Хората у нас не са толкоз гладни, колкото са подтиснати от това, че има ужасяваща бездна в разликата, която се отразява и в образованието. Който се ражда безпаричен, умира малоумен - това е най-тягостното в нашата просветителна система. Не може да пратиш един бастун в Оксфорт с парите на бащата, а след това той да не превъзхожда някое оскъдно дете, живеещо в периферията и едвам е съумяло да се домогне до някаква степен. Така преди да ни вършат небогати, ни вършат елементарни. Тази бездна в нашето обучение няма по какъв начин да бъде преодоляна с стратегии от хора, които одобряват образованието единствено като администрация, като канцелария. А не като топъл разговор сред учителя и ученика.
Спасението го виждам в фамилиите
Винаги съм твърдял, че преди преподавателя, има бабино, бащино и майчино коляно. Семейството е спасението от формалните просветителни процедури.
Това, че учениците в България са измежду най-неграмотните и неуките, съгласно последния докрад на Европейска комисия, е най-мрачната равносметка от нашето дълготрайно, блестящо, само че и позорно минало. Имаме просвета, известна и оттатък Океана, и книжовност, която стигна до Монголия, а през днешния ден би трябвало да преглътнем този ужасяващ залък, че децата ни са необразовани. Преди ние бяхме хора на книгата, никой в никакъв случай не ни е възприемал като индустриалци и изобретатели на коли или пък на тв приемници. Приемаха ни като хора на книгата, на буквата, на четенето. Днес става тъкмо противоположното и за мен това е една от най-тъжните равносметки на нашето настояще.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ