Проф. А. Маринов: Различия между президент и правителство ще има. Може да има и по-остри критики
Проф. Александър Маринов е политолог, ръководител на Стратегическия съвет при президента. Интервюто е пред радио „ Фокус”
- „ Боянски ливади “ или градивна рецензия взе да насочва президентът към премиера? Къде започнаха от ден на ден да се разминават позициите на президента Радев и премиера Петков, проф. Маринов?
- Това, което до момента е известно, е оповестено. Не бих споделил, че има разминаване в позициите, има установени известни другия – въпрос на колорит в изразяването.
- Как можем да определим рецензиите на президента към премиера? Някои ги нарекоха „ Боянски ливади “, аз бих споделила предвестител на „ Боянски ливади “, за други това е градивна рецензия.
- „ Боянските ливади “ не бяха ли градивна рецензия? Аз считам, че бяха за времето си.
- И доведоха до рухване на държавното управление.
- Доведоха до рухването на държавното управление, тъй като то не се вразуми, и несъмнено, освен поради забележките и рецензиите на починалия доктор Желю Желев (1935-2015), само че и поради други неточности. Между другото, това е предназначението на всяка рецензия – не толкоз да уязви, а да защищити или да докара до промяна на грешките, изключително когато е от доброжелателна страна. Ясно е, че президентът е доброжелателен към държавното управление, той не враждува с държавното управление.
- А по какъв начин президентът прави оценка работата на държавното управление, тъй като взе да се вижда, че той се дистанцира от него и от работата му?
- Първо, дано припомня, че аз не съм представител на президента и не мога да върша заявки от негово име. Смятам, че в случай че става дума за оценка на работата и на резултатите, си коства да се изчака най-малко този общопризнат стандартен период от 100 дни. Това е обикновено. За да се даде известно време на новото държавно управление да приложи своите хрумвания, да приготви своите принадлежности.
Но в тази ситуация става дума по-скоро, съгласно мен, за сериозни бележки към метода на работа, към стила, в случай че желаете. Разбира се, има неща, които са въпрос на преценка на всеки управнически индивид, само че има неща, които съгласно мен, си коства да се имат поради. И дублирам, че тази рецензия е доброжелателна, с цел да не се повтарят към този момент следени недостатъци и неточности.
В политиката, в държавното ръководство има един феномен или някои го назовават синдром на илюзията за надзор – когато си на власт, когато имаш формалните лостове в ръцете си, започваш да придобиваш чувството, че всичко можеш да постигнеш, че държиш кормилото и накъдето го завъртиш, натам отива колата на властта. Само че неслучайно това се назовава заблуда, и точно тук има, съгласно мен, реминисценции към познати неща. Например, мен персонално леко ме безпокои обстановката, в която министър-председателят е казвал: „ До дни ще има обвинявания “. Аз не считам, че министър-председателят е индивидът, който планува или разпорежда обвинявания. Той би трябвало да прави политически заявки въз основата на свършените обстоятелства.Това е мое мнение, несъмнено. Съвсем обикновено е, никой не е безгрешен, още повече в такава сложна обстановка. Така че президентът просто предизвестява за някои вероятни негативни страни на определения метод на деяние.
Що се отнася до Република Северна Македония, той там беше пределно явен, аз няма какво да обяснявам по тази тематика – то се вижда, че е по този начин. Всеки може да сортира някакъв собствен характерен метод, жанр, само че в това отношение най-малко имаме една рамкова позиция, доказана от всички институции, и тя би трябвало да се съблюдава, в това число от новите моменти. Новите похвати, които се ползват, не трябва да слагат под подозрение същността на тази позиция.
- От това, което казахте, породиха няколко въпроса. Ще стартира по ред. Зная, че вие не сте представител на президента, само че въпреки всичко прави усещане, че офанзивите към премиера като че ли зачестиха, а и вие самичък извадихте подобен акцент със промяната на шефа на „ Булгаргаз “ и засилените обвинявания към него. Известно е, че той се брои като човек на президента, като човек, подсилен най-малко от него и е бил министър в един от служебните кабинети. Затова не потегля ли някакво почистване на сметки въз основа на кадрови промени? Питам ви и като политолог: какво е мнението ви?
- Нека да изясним някои неща. Първо, в общественото пространство се носят най-различни догатки, включително кой чий човек е. Няма никакви учредения да се счита, да се приписва, да се смята някогашният началник на „ Булгаргаз “ за човек от обкръжението или от доближените на президента. Това, че е бил министър в служебното държавно управление преди 5 години, не е мотив. Знаете, че много хора бяха министри, пък не всички явно са близки на президента.
Второ, аз желая въпреки всичко да уточня, че моето мнение по отношение на цитираното изявление на премиера не визира отстраняването на управлението на „ Булгаргаз “, а визира този вид обосновка. Повтарям - считам, че политиците не трябва да боравят с речника на магистратите или на чиновниците в органите на сигурността и публичния ред. Това не е политическо говорене.
И не считам, че рецензиите са зачистили. Те са 2-3 неща, които са казани, само че някои привиждат тук някаква канонада или лавина от упреци – нищо сходно. Става дума за съответни неща. Ако има други съответни обстановки или дейности, които пораждат възражения, напълно обикновено е да има рецензии.
Нека да напомня, че и при встъпването в служба на държавното управление, и при полагането на клетвата от президента, той няколко пъти неслучайно повтори, че ще бъде сериозен към всяко държавно управление, освен към това, към всяко, което ще работи по времето на мандата му.
- Вие като наблюдавате дейностите на държавното управление, по какъв начин се оправя то? Защото в профил за нас се основава усещане за безпорядък, за липса на съгласуваност, за самоцелни дейности.
- Всякакви рецензии могат да се насочат и несъмнено една част от тях имат съображение. Но в случай че се върнем обратно към предходни държавни управления, ще забележим, че при започване на тяхната работа, изключително когато става дума за такива комплицирани съдружни обединения, те са създавали такива усещания или са давали такива учредения. Това е смисълът да изчакаме, тъй като е ясно, че всяко едно начало в такава обстановка е мъчно. Затова са нужни 100-те дни условно казано, с цел да забележим дали последователно новото ръководство ще преодолее тези бих споделил естествени недостатъци и компликации и ще поеме по-уверено по своя път. Затова не трябва да се бърза с безапелационните систематизирания. А другояче, да, има такива усещания, има такива обстоятелства, които подсказват за сходни недостатъци. Да се надяваме, че държавното управление ще в профил.
- На 1 февруари президентът Радев отдаде респект пред паметта на жертвите на комунизма на мемориала до НДК. За хората, които са от фамилии, потърпевши най-меко казано от комунистическата тирания, това направи извънредно мощно усещане. Но президентът беше подложен на остри рецензии в органа на Българска социалистическа партия вестник „ Дума “.
- Да ви кажа, той беше подложен на рецензии от разнообразни страни. Така, малко като в анекдота за заека, който дали е с шапка или без шапка, все ще го бият. Аз считам, че жертвите на всяка тирания, на всеки недемократичен режим би трябвало да бъдат почитани. В това отношение мога да ви кажа, че за мен е най-лесно, тъй като в моето семейство, в моя жанр има потърпевши от комунистическия и отпреди него режими. Пострадали е меко казано. Така че аз персонално считам, че и президентът поддържа тази линия, че всички почтени жертви би трябвало да бъдат почетени, паметта им би трябвало да бъде почетена.
Разбира се, че има крайни гледни точки, още повече, че някои от тези крайни гледни точки са конюнктурни, тъй като обслужват други политически цели, други настроения и така нататък Аз персонално считам, че би трябвало да се отнасяме с почитание към историята си и да се учим от нея, обаче цялата, не изборно и не на части от нея. Това е, съгласно мен, една от солидните гаранции, че ще вървим напред.
- Защо не може да се реализира толкоз години национално помиряване? Защо и до ден-днешен оставаме разграничени – жертвите на едни против жертвите на други?
- Ние в действителност сме доста разграничени, само че главната причина не е в историята. Липсата на съществено, да кажем даже умно отношение към историята е причина за други проблеми, само че не е главната причина за разделянето или най-малко не е в такава степен, както преди 30 или преди 20 години. Според мен, главният проблем е в това, че аз неслучайно използвах израза „ умно и смирено отношение към историята “, историята не трябва да се употребява за настоящи политически цели. Случи ли се това, това постоянно разделя, няма по какъв начин да не разделя.
Големият проблем, който е проблем и на историята, и на отношението към историята, и на сегашното, това е двойният критерий. Трябва да мерим с един и същи критерий, и тогава евентуално нещата ще се възстановяват.
Нека припомня, че има образци с други общества, които ни бяха давани за образец за помиряване, за сериозен, умен прочит на историята, където нещата отново се разровиха, в случай че мога по този начин да се изразя. Достатъчно е да дадем образец с Испания – какъв брой време е минало след гражданската война, смяташе се, че това, че почиват дружно останките на жертвите от двете страни на спора е израз на помиряване. Знаете, че през последните години тази тематика беше още веднъж повдигната, даже бяха ексхумирани останките на някогашния испански деспот. Така че няма гаранции, че предишното няма да се завърне, изключително когато се трансформира в залог на настоящата политика.
- При нас предишното по какъв начин се завръща?
- При нас предишното се завръща под формата на ненаучени, неосмислени поучения. Това е най-важното и това е за мен ключът за отношението към историята.Не да се каже кой е прав, кой е крив, а по-скоро къде сме сбъркали и по какъв начин да избегнем повтарянето на тази неточност. Независимо от всички, даже и непримирими разлики в позициите в политическо отношение, една нация би трябвало да откри метод да съществува дружно, да работи дружно, да върви напред дружно, да се подкрепят другите среди. А виждате какъв брой е мъчно това нещо от време на време.
Познавам хора, които в действителност са понесли доста огромни жертви в предишното, и които не бият непрестанно тъпана на омразата, в противен случай – доста смирени са. Не са озлобени и не търсят реванш. Това не значи, че се помиряват, не значи, че одобряват безрезервно какво е било, само че не търсят реванш. Това е въпрос и на образование, на обучение.
Трябва да се отнасяме доста деликатно и умно към историята, тъй като всеки опит тя да бъде пренаписана, без значение от подбудите, води до неприятни последствия. И се затваря кръгът, тъй като по-късно пък различен някой взема решение да пренаписва, и това внушава едно съмнение към историята, към всички, които се занимават с нея и най-много към поуките, които тя ни дава.
- Като приказваме за историята, илюстрация за нежеланието и невъзможността тя да бъде прочетена е и последната реакция от Северна Македония – нейният министър председател Ковачевски е отказал на Кирил Петков дружно да поднесат венци на Паметника на Гоце Делчев. Има несъмнено дипломатическо опрощение – в последния миг македонският министър председател с външния му министър Османи са решили да пътуват за Брюксел. И тъй като македонската културна министърка ще води честванията от тяхна страна, българският министър председател е счел за най-разумно и той да не взе участие и да пътува с президента до Благоевград. Ето ви метод на четене на историята. Смислен ли е?
- Да, несъмнено. В случая аз не настоявам, че не е имало неточности от българска страна през годините, само че в тази ситуация би трябвало да бъдем реалисти от позиция на вътрешната обстановка в Република Северна Македония. Да не приказваме за настоящото съответствие на силите. Сегашното държавно управление има прекомерно нежна поддръжка, с цел да наложи една политическа линия, която да следва поредно тази посока. Вие си спомняте, даже по времето на подписването на контракта сред Гърция и Македония, тогава Груевски имаше къде-къде по-силни позиции и все пак, там постоянно нещата се свеждат до някаква употреба по линията управляващи-опозиция. Опозицията е явно мощно деструктивна в това отношение, евентуално тъй като счита, че ще извлече политически дивиденти.
Аз считам, че е въпрос на време, на самообладание и тук би трябвало ние да отстояваме нашата позиция, македонците да схванат, че за тях е добре да вървим по линията на един доброжелателен разговор.
Ние нямаме никакви искания към тях, които биха могли да ги разтревожат, да ги оскърбят. Опитите да се сложи на една повърхност ситуацията на българите в Македония и тази шепа от хора, които влизат в ОМО „ Илинден “ в България са несъстоятелни. Това е груба политическа неточност. Аз се удивлявам, за какво президентът на Македония и някои македонски политици я позволяват. Това са несравними величини и колкото по-бързо те го схванат, толкоз по-добре. За страдание, те не могат да се откажат от илюзията, че могат с някакви свои странични благоприятни условия, лобистки запаси и така нататък да ни принудят да го създадем. Заблудили са се, че толкоз елементарно ще се огъне България и даже някой да изпитва предпочитание в политическия хайлайф, доста мъчно това може да бъде възприето. Така че те би трябвало да си научат урока.
Аз, искрено да ви кажа, без да считам, че ние сме непогрешими, не виждам какво толкоз ние би трябвало още да създадем, с цел да им помогнем да тръгнем дружно по този път. Наистина. Не съм от безкритичните хора, само че в дадения случай считам, че България се държи напълно задоволително, търпеливо даже бих споделил – приказвам за формалните управляващи. Разбира се, постоянно ще намерите избрани крайни гледни точки, само че формалните управляващи на България съгласно мен демонстрират огромно самообладание към тези екстравагантни дейности на нашите западни съседи.
- Скопие изиска прекъсване на работата на Историческата комисия за две години. Това не приказва ли за опит за налагане на някаква нова наклонност? Т.е. историята настрани, решаваме там някакви други въпроси, тръгваме за договаряния за участие, пък по време на договарянията – я камилата, я камиларят. Може би по този начин си мислят в Скопие.
- Може би си мислят, че ще ни надхитрят, ще ни забаламосат. Не мога да ви кажа. Аз не считам, че работата на Историческата комисия изчерпва нашите междудържавни връзки, връзките сред обществата ни, само че няма по какъв начин да се замрази тази работа. Няма по какъв начин, тъй като тя, без да е решаваща, въпреки всичко визира извънредно значими аспекти. Никой няма желание в България, никой сериозен политик или държавник няма желание да прави взаимни отстъпки с отношението към историята. Така че може би е вярно на работата на тази комисия да не се придава такова трагично значение, в смисъл да не се употребява всеки съответен случай като casus belli, като причина да се дрънкат оръжията…
- Но пък да се замрази за две години?
- Е, това е несериозно съгласно мен и това са някакви опити, маневри – мощно казано. Няма по какъв начин да стане по този начин. Просто колкото по-бързо те го схванат, толкоз по-добре.
- И от Македония – да си се върнем отново към България. В последна сметка можем ли да кажем – вие виждате ли опити президентът да се разграничава от държавното управление и изключително от премиера и от финансовия министър?
- Нека да конкретизираме нещата по следния метод. Тук не става въпрос за разграничение от хора. Ако има разграничение, респективно поддръжка, това ще бъде извънредно във връзка с политики, на управнически решения, тъй като връзките не са персонални, както и не бяха персонални по времето на ръководството на ГЕРБ. Какво значи да се разграничава? По принцип те са разнообразни – това е напълно ясно. Не става дума за някакво служебно държавно управление, назначено от президента. Това е съдружно държавно управление, не е определено от президента, то е задоволително независимо и няма по какъв начин да се приказва за някаква равноправност. Еманципацията се е случила сега, когато те са били определени от Народното събрание, преди този момент са спечелили изборите и толкоз. А оттова насетне разликите могат да имат разнообразни степени. Аз се надявам, че няма да се стигне до обстановката, в която преди няколко години президентът публично разгласи, че смъква доверието си от държавното управление тогава на Бойко Борисов.
- Изпреварихте въпроса ми, тъкмо това щях да ви попитам. Дали няма да се стигне и до такава степен?
- Надявам се, че няма да се стига. Поне към този момент не виждам съображение да считаме, че това ново държавно управление ще прави нещата, които принудиха президентът да заеме такава безапелационна позиция. А другояче разлики ще има – това е напълно обикновено. Може да има и по-остри рецензии. От никой не е обезпечено това, зависи какво се случва. Но въпреки всичко е значимо институциите да си приказват, да търсят, когато се постанова, изключително когато го изисква Конституцията, да търсят дружно решение и да стартира да върви напред цялата управническа система.
- Какво е вашето усещане – работи ли градивно Народното събрание, въобще работи ли? Защото в профил видяно, като че ли не са се засилили изключително към дейна парламентарна и най-много законотворческа активност.
- Моето мнение е, че, с цел да се укрепи, да реализира резултати държавното управление, то би трябвало да разчита на солидна парламентарна поддръжка, на доста сериозна работа, свършена в Народното събрание. И от тази позиция, аз съм смутен освен от бавното завъртане на законодателната машина, освен от това, че болшинството от време на време се огъва под натиска и да не кажа саботажа на опозицията.
Констатирам, да вземем за пример, че има известно неравномерно систематизиране на напъните в обособените детайли на парламентарното болшинство. Общо взето, по-голямата тежест пада върху най-голямата партия – това може би ненапълно е обяснимо, само че въпреки всичко, в случай че съпоставим с държавното управление, там всеки един министър от всяка една квота се старае да се изяви и да покаже какво реализира. Респективно неговата партия, която го е излъчила. А в Народното събрание ми прави усещане, че в някои групи депутати, които са много по-опитни, имат зад тила си два, три, че и повече Народното събрание, нещо се спотайват.
Ще ви дам единствено един образец. Спомнете си, когато Българска социалистическа партия беше в съпротива, да не кажем какъв брой деен беше днешният началник на парламентарната група на Българска социалистическа партия. Не ги чуваме в този момент. В групата на Българска социалистическа партия, въпреки че е малобройна към този момент, има опитни парламентаристи. Но тук може би единственото изключение е Кристиан Вигенин, само че той е заместник-председател на Народното събрание и на него му се постанова да прави работа, да работи, да заема позиция.
Парламентарното болшинство би трябвало да бъде тази солидна, здрава основа, върху която държавното управление може да стъпи, с цел да е устойчиво. Но това към този момент се случва мъчно. Да не приказваме, че следим неща, които би трябвало към този момент да са преодолени. Само си спомнете и президентът, и други критици на предходната власт какъв брой пъти посочваха за този циничен метод – посредством промени в един закон, освен това не доста обвързван с материята, да се създадат промени в други закони.
Трябва да се работи по-енергично, в случай че би трябвало, да се поучават с по-опитни парламентаристи, специалисти и да не повтарят тези неточности. Това не е самоцелно, това не е изсмукана от пръстите рецензия, просто по този начин не трябва да се прави, или най-малко единствено при доста редки изключения. Аз се надявам, че това парламентарно болшинство ще се укрепи, ще се стабилизира, ще проработи по-активно. Няма време, чак толкоз доста време да се учат. За страдание е по този начин.
- И на финала не мога да не ви попитам, проф. Маринов, би било непростимо – изкушен ли е президентът от президентска или полупрезидентска република?
- Ами, ние всякога обсъждаме с вас този въпрос.
- И аз всякога ви запитвам, тъй като във времето от едно до друго изявление излизат непрекъснато изявления в една или друга такава посока.
- Да ви кажа, тук има рецесия в жанра, както би споделил класикът. Няма, несъмнено, и няма нито едно доказателство за сходни планове от позиция на изказванията, на материалите, които се приготвят от президентството, планът за промени в Конституцията. Няма потребност президентът от разширение на пълномощията, а камо ли да приказваме за президентска или полупрезидентска република. Освен всичко останало президентът Радев е реалист. Той доста добре вижда, какво е допустимо и даже от тази позиция единствено ние доста добре разбираме, че няма условия в България в този момент за такава генерална смяна на формата на държавно ръководство. Не си коства да се приказва за това нещо, тъй като няма нито заинтригувани страни, няма искащи, няма и условия. Защо тогава би трябвало непрестанно да се измислят някакви такива сюжети? Сигурно могат да се измислят и други истински, да не употребявам по-силна дума, сюжети, само че това не е въпросът. Според мен президентът има различен запас. Той няма потребност от разширение на пълномощията. Той има доста огромен престиж и благоприятни условия за въздействие, които бяха построени през последните години. Това е огромен, скъп капитал. Той би трябвало да се отстоява и да се уголемява, само че не както се уголемяват пълномощията, а с достижения. И апропо, би трябвало да схващат и другите институции, че партньорството с президента им носи плюсове. Разбирателството, поддръжката на президента е един спомагателен актив, в случай че мога по този начин да се изразя, в тези доста сложни времена, тъй като времената са сложни за хората, които ръководят. Даже в случай че би трябвало още малко да си разреша да ги подлагам на критика, да си призная, имам чувството, че някои от лицата в новото ръководство сякаш още не си дават сметка за цялата съвестност на ситуацията и на дилемите, които стоят пред тях.
- И ние имаме това чувство.
Не споделям, че би трябвало да са препарирани от боязън, че би трябвало да треперят.
- Не, би трябвало да работят умело.
- Но мисля, че би трябвало да стане ясно, че доста сложни задания ги чакат и тези сложни задания могат да бъдат решени сполучливо при избрани предпоставки. Самочувствието е доста хубаво нещо. За благополучие, в това ръководство има много хора, които имат съображение за самочувствие въз основата на това, което са постигнали досега в живота си, само че политиката, ръководството на страната е нещо малко по-различно.
Никой не ги укорява за това, че нямат задоволително опит, само че би трябвало да се ориентират в обстановката, тъй като в действителност тя е комплицирана. Понякога решенията, които наподобяват лесни, не са целесъобразни – по този начин да се изразя, по-меко.
Автор Цоня Събчева
- „ Боянски ливади “ или градивна рецензия взе да насочва президентът към премиера? Къде започнаха от ден на ден да се разминават позициите на президента Радев и премиера Петков, проф. Маринов?
- Това, което до момента е известно, е оповестено. Не бих споделил, че има разминаване в позициите, има установени известни другия – въпрос на колорит в изразяването.
- Как можем да определим рецензиите на президента към премиера? Някои ги нарекоха „ Боянски ливади “, аз бих споделила предвестител на „ Боянски ливади “, за други това е градивна рецензия.
- „ Боянските ливади “ не бяха ли градивна рецензия? Аз считам, че бяха за времето си.
- И доведоха до рухване на държавното управление.
- Доведоха до рухването на държавното управление, тъй като то не се вразуми, и несъмнено, освен поради забележките и рецензиите на починалия доктор Желю Желев (1935-2015), само че и поради други неточности. Между другото, това е предназначението на всяка рецензия – не толкоз да уязви, а да защищити или да докара до промяна на грешките, изключително когато е от доброжелателна страна. Ясно е, че президентът е доброжелателен към държавното управление, той не враждува с държавното управление.
- А по какъв начин президентът прави оценка работата на държавното управление, тъй като взе да се вижда, че той се дистанцира от него и от работата му?
- Първо, дано припомня, че аз не съм представител на президента и не мога да върша заявки от негово име. Смятам, че в случай че става дума за оценка на работата и на резултатите, си коства да се изчака най-малко този общопризнат стандартен период от 100 дни. Това е обикновено. За да се даде известно време на новото държавно управление да приложи своите хрумвания, да приготви своите принадлежности.
Но в тази ситуация става дума по-скоро, съгласно мен, за сериозни бележки към метода на работа, към стила, в случай че желаете. Разбира се, има неща, които са въпрос на преценка на всеки управнически индивид, само че има неща, които съгласно мен, си коства да се имат поради. И дублирам, че тази рецензия е доброжелателна, с цел да не се повтарят към този момент следени недостатъци и неточности.
В политиката, в държавното ръководство има един феномен или някои го назовават синдром на илюзията за надзор – когато си на власт, когато имаш формалните лостове в ръцете си, започваш да придобиваш чувството, че всичко можеш да постигнеш, че държиш кормилото и накъдето го завъртиш, натам отива колата на властта. Само че неслучайно това се назовава заблуда, и точно тук има, съгласно мен, реминисценции към познати неща. Например, мен персонално леко ме безпокои обстановката, в която министър-председателят е казвал: „ До дни ще има обвинявания “. Аз не считам, че министър-председателят е индивидът, който планува или разпорежда обвинявания. Той би трябвало да прави политически заявки въз основата на свършените обстоятелства.Това е мое мнение, несъмнено. Съвсем обикновено е, никой не е безгрешен, още повече в такава сложна обстановка. Така че президентът просто предизвестява за някои вероятни негативни страни на определения метод на деяние.
Що се отнася до Република Северна Македония, той там беше пределно явен, аз няма какво да обяснявам по тази тематика – то се вижда, че е по този начин. Всеки може да сортира някакъв собствен характерен метод, жанр, само че в това отношение най-малко имаме една рамкова позиция, доказана от всички институции, и тя би трябвало да се съблюдава, в това число от новите моменти. Новите похвати, които се ползват, не трябва да слагат под подозрение същността на тази позиция.
- От това, което казахте, породиха няколко въпроса. Ще стартира по ред. Зная, че вие не сте представител на президента, само че въпреки всичко прави усещане, че офанзивите към премиера като че ли зачестиха, а и вие самичък извадихте подобен акцент със промяната на шефа на „ Булгаргаз “ и засилените обвинявания към него. Известно е, че той се брои като човек на президента, като човек, подсилен най-малко от него и е бил министър в един от служебните кабинети. Затова не потегля ли някакво почистване на сметки въз основа на кадрови промени? Питам ви и като политолог: какво е мнението ви?
- Нека да изясним някои неща. Първо, в общественото пространство се носят най-различни догатки, включително кой чий човек е. Няма никакви учредения да се счита, да се приписва, да се смята някогашният началник на „ Булгаргаз “ за човек от обкръжението или от доближените на президента. Това, че е бил министър в служебното държавно управление преди 5 години, не е мотив. Знаете, че много хора бяха министри, пък не всички явно са близки на президента.
Второ, аз желая въпреки всичко да уточня, че моето мнение по отношение на цитираното изявление на премиера не визира отстраняването на управлението на „ Булгаргаз “, а визира този вид обосновка. Повтарям - считам, че политиците не трябва да боравят с речника на магистратите или на чиновниците в органите на сигурността и публичния ред. Това не е политическо говорене.
И не считам, че рецензиите са зачистили. Те са 2-3 неща, които са казани, само че някои привиждат тук някаква канонада или лавина от упреци – нищо сходно. Става дума за съответни неща. Ако има други съответни обстановки или дейности, които пораждат възражения, напълно обикновено е да има рецензии.
Нека да напомня, че и при встъпването в служба на държавното управление, и при полагането на клетвата от президента, той няколко пъти неслучайно повтори, че ще бъде сериозен към всяко държавно управление, освен към това, към всяко, което ще работи по времето на мандата му.
- Вие като наблюдавате дейностите на държавното управление, по какъв начин се оправя то? Защото в профил за нас се основава усещане за безпорядък, за липса на съгласуваност, за самоцелни дейности.
- Всякакви рецензии могат да се насочат и несъмнено една част от тях имат съображение. Но в случай че се върнем обратно към предходни държавни управления, ще забележим, че при започване на тяхната работа, изключително когато става дума за такива комплицирани съдружни обединения, те са създавали такива усещания или са давали такива учредения. Това е смисълът да изчакаме, тъй като е ясно, че всяко едно начало в такава обстановка е мъчно. Затова са нужни 100-те дни условно казано, с цел да забележим дали последователно новото ръководство ще преодолее тези бих споделил естествени недостатъци и компликации и ще поеме по-уверено по своя път. Затова не трябва да се бърза с безапелационните систематизирания. А другояче, да, има такива усещания, има такива обстоятелства, които подсказват за сходни недостатъци. Да се надяваме, че държавното управление ще в профил.
- На 1 февруари президентът Радев отдаде респект пред паметта на жертвите на комунизма на мемориала до НДК. За хората, които са от фамилии, потърпевши най-меко казано от комунистическата тирания, това направи извънредно мощно усещане. Но президентът беше подложен на остри рецензии в органа на Българска социалистическа партия вестник „ Дума “.
- Да ви кажа, той беше подложен на рецензии от разнообразни страни. Така, малко като в анекдота за заека, който дали е с шапка или без шапка, все ще го бият. Аз считам, че жертвите на всяка тирания, на всеки недемократичен режим би трябвало да бъдат почитани. В това отношение мога да ви кажа, че за мен е най-лесно, тъй като в моето семейство, в моя жанр има потърпевши от комунистическия и отпреди него режими. Пострадали е меко казано. Така че аз персонално считам, че и президентът поддържа тази линия, че всички почтени жертви би трябвало да бъдат почетени, паметта им би трябвало да бъде почетена.
Разбира се, че има крайни гледни точки, още повече, че някои от тези крайни гледни точки са конюнктурни, тъй като обслужват други политически цели, други настроения и така нататък Аз персонално считам, че би трябвало да се отнасяме с почитание към историята си и да се учим от нея, обаче цялата, не изборно и не на части от нея. Това е, съгласно мен, една от солидните гаранции, че ще вървим напред.
- Защо не може да се реализира толкоз години национално помиряване? Защо и до ден-днешен оставаме разграничени – жертвите на едни против жертвите на други?
- Ние в действителност сме доста разграничени, само че главната причина не е в историята. Липсата на съществено, да кажем даже умно отношение към историята е причина за други проблеми, само че не е главната причина за разделянето или най-малко не е в такава степен, както преди 30 или преди 20 години. Според мен, главният проблем е в това, че аз неслучайно използвах израза „ умно и смирено отношение към историята “, историята не трябва да се употребява за настоящи политически цели. Случи ли се това, това постоянно разделя, няма по какъв начин да не разделя.
Големият проблем, който е проблем и на историята, и на отношението към историята, и на сегашното, това е двойният критерий. Трябва да мерим с един и същи критерий, и тогава евентуално нещата ще се възстановяват.
Нека припомня, че има образци с други общества, които ни бяха давани за образец за помиряване, за сериозен, умен прочит на историята, където нещата отново се разровиха, в случай че мога по този начин да се изразя. Достатъчно е да дадем образец с Испания – какъв брой време е минало след гражданската война, смяташе се, че това, че почиват дружно останките на жертвите от двете страни на спора е израз на помиряване. Знаете, че през последните години тази тематика беше още веднъж повдигната, даже бяха ексхумирани останките на някогашния испански деспот. Така че няма гаранции, че предишното няма да се завърне, изключително когато се трансформира в залог на настоящата политика.
- При нас предишното по какъв начин се завръща?
- При нас предишното се завръща под формата на ненаучени, неосмислени поучения. Това е най-важното и това е за мен ключът за отношението към историята.Не да се каже кой е прав, кой е крив, а по-скоро къде сме сбъркали и по какъв начин да избегнем повтарянето на тази неточност. Независимо от всички, даже и непримирими разлики в позициите в политическо отношение, една нация би трябвало да откри метод да съществува дружно, да работи дружно, да върви напред дружно, да се подкрепят другите среди. А виждате какъв брой е мъчно това нещо от време на време.
Познавам хора, които в действителност са понесли доста огромни жертви в предишното, и които не бият непрестанно тъпана на омразата, в противен случай – доста смирени са. Не са озлобени и не търсят реванш. Това не значи, че се помиряват, не значи, че одобряват безрезервно какво е било, само че не търсят реванш. Това е въпрос и на образование, на обучение.
Трябва да се отнасяме доста деликатно и умно към историята, тъй като всеки опит тя да бъде пренаписана, без значение от подбудите, води до неприятни последствия. И се затваря кръгът, тъй като по-късно пък различен някой взема решение да пренаписва, и това внушава едно съмнение към историята, към всички, които се занимават с нея и най-много към поуките, които тя ни дава.
- Като приказваме за историята, илюстрация за нежеланието и невъзможността тя да бъде прочетена е и последната реакция от Северна Македония – нейният министър председател Ковачевски е отказал на Кирил Петков дружно да поднесат венци на Паметника на Гоце Делчев. Има несъмнено дипломатическо опрощение – в последния миг македонският министър председател с външния му министър Османи са решили да пътуват за Брюксел. И тъй като македонската културна министърка ще води честванията от тяхна страна, българският министър председател е счел за най-разумно и той да не взе участие и да пътува с президента до Благоевград. Ето ви метод на четене на историята. Смислен ли е?
- Да, несъмнено. В случая аз не настоявам, че не е имало неточности от българска страна през годините, само че в тази ситуация би трябвало да бъдем реалисти от позиция на вътрешната обстановка в Република Северна Македония. Да не приказваме за настоящото съответствие на силите. Сегашното държавно управление има прекомерно нежна поддръжка, с цел да наложи една политическа линия, която да следва поредно тази посока. Вие си спомняте, даже по времето на подписването на контракта сред Гърция и Македония, тогава Груевски имаше къде-къде по-силни позиции и все пак, там постоянно нещата се свеждат до някаква употреба по линията управляващи-опозиция. Опозицията е явно мощно деструктивна в това отношение, евентуално тъй като счита, че ще извлече политически дивиденти.
Аз считам, че е въпрос на време, на самообладание и тук би трябвало ние да отстояваме нашата позиция, македонците да схванат, че за тях е добре да вървим по линията на един доброжелателен разговор.
Ние нямаме никакви искания към тях, които биха могли да ги разтревожат, да ги оскърбят. Опитите да се сложи на една повърхност ситуацията на българите в Македония и тази шепа от хора, които влизат в ОМО „ Илинден “ в България са несъстоятелни. Това е груба политическа неточност. Аз се удивлявам, за какво президентът на Македония и някои македонски политици я позволяват. Това са несравними величини и колкото по-бързо те го схванат, толкоз по-добре. За страдание, те не могат да се откажат от илюзията, че могат с някакви свои странични благоприятни условия, лобистки запаси и така нататък да ни принудят да го създадем. Заблудили са се, че толкоз елементарно ще се огъне България и даже някой да изпитва предпочитание в политическия хайлайф, доста мъчно това може да бъде възприето. Така че те би трябвало да си научат урока.
Аз, искрено да ви кажа, без да считам, че ние сме непогрешими, не виждам какво толкоз ние би трябвало още да създадем, с цел да им помогнем да тръгнем дружно по този път. Наистина. Не съм от безкритичните хора, само че в дадения случай считам, че България се държи напълно задоволително, търпеливо даже бих споделил – приказвам за формалните управляващи. Разбира се, постоянно ще намерите избрани крайни гледни точки, само че формалните управляващи на България съгласно мен демонстрират огромно самообладание към тези екстравагантни дейности на нашите западни съседи.
- Скопие изиска прекъсване на работата на Историческата комисия за две години. Това не приказва ли за опит за налагане на някаква нова наклонност? Т.е. историята настрани, решаваме там някакви други въпроси, тръгваме за договаряния за участие, пък по време на договарянията – я камилата, я камиларят. Може би по този начин си мислят в Скопие.
- Може би си мислят, че ще ни надхитрят, ще ни забаламосат. Не мога да ви кажа. Аз не считам, че работата на Историческата комисия изчерпва нашите междудържавни връзки, връзките сред обществата ни, само че няма по какъв начин да се замрази тази работа. Няма по какъв начин, тъй като тя, без да е решаваща, въпреки всичко визира извънредно значими аспекти. Никой няма желание в България, никой сериозен политик или държавник няма желание да прави взаимни отстъпки с отношението към историята. Така че може би е вярно на работата на тази комисия да не се придава такова трагично значение, в смисъл да не се употребява всеки съответен случай като casus belli, като причина да се дрънкат оръжията…
- Но пък да се замрази за две години?
- Е, това е несериозно съгласно мен и това са някакви опити, маневри – мощно казано. Няма по какъв начин да стане по този начин. Просто колкото по-бързо те го схванат, толкоз по-добре.
- И от Македония – да си се върнем отново към България. В последна сметка можем ли да кажем – вие виждате ли опити президентът да се разграничава от държавното управление и изключително от премиера и от финансовия министър?
- Нека да конкретизираме нещата по следния метод. Тук не става въпрос за разграничение от хора. Ако има разграничение, респективно поддръжка, това ще бъде извънредно във връзка с политики, на управнически решения, тъй като връзките не са персонални, както и не бяха персонални по времето на ръководството на ГЕРБ. Какво значи да се разграничава? По принцип те са разнообразни – това е напълно ясно. Не става дума за някакво служебно държавно управление, назначено от президента. Това е съдружно държавно управление, не е определено от президента, то е задоволително независимо и няма по какъв начин да се приказва за някаква равноправност. Еманципацията се е случила сега, когато те са били определени от Народното събрание, преди този момент са спечелили изборите и толкоз. А оттова насетне разликите могат да имат разнообразни степени. Аз се надявам, че няма да се стигне до обстановката, в която преди няколко години президентът публично разгласи, че смъква доверието си от държавното управление тогава на Бойко Борисов.
- Изпреварихте въпроса ми, тъкмо това щях да ви попитам. Дали няма да се стигне и до такава степен?
- Надявам се, че няма да се стига. Поне към този момент не виждам съображение да считаме, че това ново държавно управление ще прави нещата, които принудиха президентът да заеме такава безапелационна позиция. А другояче разлики ще има – това е напълно обикновено. Може да има и по-остри рецензии. От никой не е обезпечено това, зависи какво се случва. Но въпреки всичко е значимо институциите да си приказват, да търсят, когато се постанова, изключително когато го изисква Конституцията, да търсят дружно решение и да стартира да върви напред цялата управническа система.
- Какво е вашето усещане – работи ли градивно Народното събрание, въобще работи ли? Защото в профил видяно, като че ли не са се засилили изключително към дейна парламентарна и най-много законотворческа активност.
- Моето мнение е, че, с цел да се укрепи, да реализира резултати държавното управление, то би трябвало да разчита на солидна парламентарна поддръжка, на доста сериозна работа, свършена в Народното събрание. И от тази позиция, аз съм смутен освен от бавното завъртане на законодателната машина, освен от това, че болшинството от време на време се огъва под натиска и да не кажа саботажа на опозицията.
Констатирам, да вземем за пример, че има известно неравномерно систематизиране на напъните в обособените детайли на парламентарното болшинство. Общо взето, по-голямата тежест пада върху най-голямата партия – това може би ненапълно е обяснимо, само че въпреки всичко, в случай че съпоставим с държавното управление, там всеки един министър от всяка една квота се старае да се изяви и да покаже какво реализира. Респективно неговата партия, която го е излъчила. А в Народното събрание ми прави усещане, че в някои групи депутати, които са много по-опитни, имат зад тила си два, три, че и повече Народното събрание, нещо се спотайват.
Ще ви дам единствено един образец. Спомнете си, когато Българска социалистическа партия беше в съпротива, да не кажем какъв брой деен беше днешният началник на парламентарната група на Българска социалистическа партия. Не ги чуваме в този момент. В групата на Българска социалистическа партия, въпреки че е малобройна към този момент, има опитни парламентаристи. Но тук може би единственото изключение е Кристиан Вигенин, само че той е заместник-председател на Народното събрание и на него му се постанова да прави работа, да работи, да заема позиция.
Парламентарното болшинство би трябвало да бъде тази солидна, здрава основа, върху която държавното управление може да стъпи, с цел да е устойчиво. Но това към този момент се случва мъчно. Да не приказваме, че следим неща, които би трябвало към този момент да са преодолени. Само си спомнете и президентът, и други критици на предходната власт какъв брой пъти посочваха за този циничен метод – посредством промени в един закон, освен това не доста обвързван с материята, да се създадат промени в други закони.
Трябва да се работи по-енергично, в случай че би трябвало, да се поучават с по-опитни парламентаристи, специалисти и да не повтарят тези неточности. Това не е самоцелно, това не е изсмукана от пръстите рецензия, просто по този начин не трябва да се прави, или най-малко единствено при доста редки изключения. Аз се надявам, че това парламентарно болшинство ще се укрепи, ще се стабилизира, ще проработи по-активно. Няма време, чак толкоз доста време да се учат. За страдание е по този начин.
- И на финала не мога да не ви попитам, проф. Маринов, би било непростимо – изкушен ли е президентът от президентска или полупрезидентска република?
- Ами, ние всякога обсъждаме с вас този въпрос.
- И аз всякога ви запитвам, тъй като във времето от едно до друго изявление излизат непрекъснато изявления в една или друга такава посока.
- Да ви кажа, тук има рецесия в жанра, както би споделил класикът. Няма, несъмнено, и няма нито едно доказателство за сходни планове от позиция на изказванията, на материалите, които се приготвят от президентството, планът за промени в Конституцията. Няма потребност президентът от разширение на пълномощията, а камо ли да приказваме за президентска или полупрезидентска република. Освен всичко останало президентът Радев е реалист. Той доста добре вижда, какво е допустимо и даже от тази позиция единствено ние доста добре разбираме, че няма условия в България в този момент за такава генерална смяна на формата на държавно ръководство. Не си коства да се приказва за това нещо, тъй като няма нито заинтригувани страни, няма искащи, няма и условия. Защо тогава би трябвало непрестанно да се измислят някакви такива сюжети? Сигурно могат да се измислят и други истински, да не употребявам по-силна дума, сюжети, само че това не е въпросът. Според мен президентът има различен запас. Той няма потребност от разширение на пълномощията. Той има доста огромен престиж и благоприятни условия за въздействие, които бяха построени през последните години. Това е огромен, скъп капитал. Той би трябвало да се отстоява и да се уголемява, само че не както се уголемяват пълномощията, а с достижения. И апропо, би трябвало да схващат и другите институции, че партньорството с президента им носи плюсове. Разбирателството, поддръжката на президента е един спомагателен актив, в случай че мога по този начин да се изразя, в тези доста сложни времена, тъй като времената са сложни за хората, които ръководят. Даже в случай че би трябвало още малко да си разреша да ги подлагам на критика, да си призная, имам чувството, че някои от лицата в новото ръководство сякаш още не си дават сметка за цялата съвестност на ситуацията и на дилемите, които стоят пред тях.
- И ние имаме това чувство.
Не споделям, че би трябвало да са препарирани от боязън, че би трябвало да треперят.
- Не, би трябвало да работят умело.
- Но мисля, че би трябвало да стане ясно, че доста сложни задания ги чакат и тези сложни задания могат да бъдат решени сполучливо при избрани предпоставки. Самочувствието е доста хубаво нещо. За благополучие, в това ръководство има много хора, които имат съображение за самочувствие въз основата на това, което са постигнали досега в живота си, само че политиката, ръководството на страната е нещо малко по-различно.
Никой не ги укорява за това, че нямат задоволително опит, само че би трябвало да се ориентират в обстановката, тъй като в действителност тя е комплицирана. Понякога решенията, които наподобяват лесни, не са целесъобразни – по този начин да се изразя, по-меко.
Автор Цоня Събчева
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ




