Проф. Александър Кьосев: Българският политически живот се разпадна, а ние дори не забелязваме
Проф. Александър Кьосев
Преди към 15-20 години в мненията на българския политически живот се появи един израз и той беше „ дълбаем дъното “. Може би е трябвало да изчакаме с този израз, тъй като явно тогава ни е била бедна фантазията да си представим какво може да стане и до какви неуместни екстремуми може да стигне по този начин нареченият български политически живот.
В момента той няма никаква политика, няма битка за правила, няма битка за стратегии, няма битка за електорат, даже няма битка за същинско медийно наличие. Има надцакване с процедурни врътки и това се назовава политика. В случая това надцакване е за един знак. Никой не можеше да подозира, че този знак ще се окаже толкоз значим, по-голям от всички материални активи.
Българският политически живот се разпадна. Той се трансформира в някакъв колосален и неприличен цирк. Ние сме толкоз обръгнали, че към този момент даже не виждаме това. От време на време, аз като книжовник се сещам, че ми наподобява на нещо и се сещам за „ Бесове “ на Достоевски и за цитатите от „ Бесове “ в „ Сняг “ на Орхан Памук, т.е. по някакъв присъстваме на нещо извънредно срамно, съвсем необикновено по своята безочливост и неизвестно до каква степен водещо.
Дефиниция за политическата партия е, че това е партия, която съставлява част от обществото. В случая за никакво показване не може да става дума.
Представителната народна власт е в тежка рецесия и така наречен партии са срамни организации от полуклиентелистки вид, които играят особени игри и имат съответните лостове да влияят и на институциите, и на общественото мнение, не ги намирам към този момент за партии в същинския смисъл на думата. Това са политически играчи от най-голям комарджийски порядък.
Лидерите не са никакви водачи, а са играчи, които пред очите ни вършат този колосален цирк. Ако Корнелия Нинова искаше да резервира левицата, трябваше да я напусне преди 10 години.
Тези неща не важат за обединението ППДБ. Това са партии, макар че имат доста недостатъци и макар че електоратът им е неудовлетворен - там казусът е различен. Там обаче има доста огромна еснафщина и неявяване на обща картина и също така неведение какво би трябвало да се прави. Ако се получи раздробяване, което е евентуално може би, резултатът ще бъде пагубен. Това не е несравнимо с разпадането в Българска социалистическа партия и изключително в Движение за права и свободи.
Не виждам краткосрочно решение. Нито един талантлив водач не може да изведе обстановката от блатото, в което тя се намира. Единственото, което остава, е да заложим на културни и просветителни стратегии, които изискват политическа воля, сила, пари и най-много изискват резистентност и продължителност във времето. Дългосрочните старания имат късмет, краткосрочните – не.
ГЕРБ си вкара тежък автогол с гласуването на учебния закон. В момента от партията несъмнено надълбоко съжаляват. Силно допускам, че второ сходно гласоподаване от страна на ГЕРБ няма да има.
Българският политически живот е толкоз непредвиден, неуместен и толкоз гротескен, че нищо чудно да се получи обстановка, в която да има нов краткотраен съюз сред ГЕРБ - „ Възраждане “.
Но късмет за същинска коалиция - няма и не може да има. Ако обстановката се движи по предвидими претекстове, такава коалиция не би трябвало да има.
Най-страшното нещо е отсъствието на гражданската сила, привикването с парадокса и чувството за безизходност, което е превзело всички нас.
В изявление пред БНР
