Проектобюджетът за 2026 г. е можел да бъде значително по-реформаторски

Проектобюджетът за 2026 година е можел да бъде доста по-реформаторски и да сложи основите на по-бърза фискална консолидация. Това съобщи депутатът от ГЕРБ-СДС и някогашен министър на финансите Владислав Горанов в студиото на " Денят стартира с Георги Любенов ", представен от novini.bg. Той насочи рецензии към философията на финансовата рамка и предизвести, че отлагането на нужните ограничения ще направи промените още по-трудни.
По думите му оправданието, че настоящето ръководство само продължава политиките на предшествениците си, има своите граници:

" Ако единствено се продължава направеното от предходните, то престоят в кабинетите на изпълнителната власт декларативно значи: ние нищо не вършим. Когато към този момент си в кабинета на премиера, можеш да направиш всичко, което по Конституция ти се следва. Оправданието " ние наследихме " е законно ненапълно, само че не до безспир. Очаквахме по-амбициозни промени, които да възстановяват фискалната рамка. "

Според Горанов през последните години държавните финанси са били ръководени прекомерно волунтаристично, въпреки политическата рецесия отчасти да е обяснявала сходен метод. Той напомни, че ръководещите са изпълнили едно от авансово поетите обещания – да не трансформират данъчната система, само че съгласно него позитивните оценки завършват до такава степен:

" Поне едно от нещата, които заявява ръководещото болшинство – че няма да пипа структурата на данъчната система – се състоя. За страдание, дотук свършват положителните вести. Можеше и се очакваше много по-амбициозна смяна в параметрите на бюджета, тъй че да се върви към по-бърза консолидация. "

Бившият финансов министър разяснява и поръчката на премиера, че няма да бъдат намалявани приходи и никой няма да загуби средства. Според него сходно обръщение може да е политически преференциално, само че не взема решение насъбраните проблеми:

" Заявката, че никой няма да загуби и на никого няма да бъдат намалявани приходите, евентуално е политически преференциална за едно болшинство, което се тормози да не стартира да се смалява. Но от нашия политически опит знаем, че когато правиш верните неща, хората демонстрират схващане. Колкото повече се отсрочват сходен вид ограничения, толкоз по-трудни стават. "

Като образец той уточни интервала 2009–2013 година, когато по думите му са били предприемани непопулярни решения за стабилизиране на обществените финанси. Според Горанов сегашната бюджетна рамка демонстрира, че дефицитът ще остане над 3% през целия управнически мандат:

" Това значи, че в действителност ще стоим над 3% през целия интервал на мандата на настоящето ръководещо болшинство. Няма да можем за четири години да се върнем към някаква нормалност на фиска. Това е недопустимо, тъй като се потегля от доста висока база. "

Горанов разяснява и предлагането държавните чиновници да стартират сами да заплащат осигурителните си вноски при по едно и също време нарастване на възнагражденията. По думите му това няма да има безпристрастен резултат върху бюджета:

" Ако някой си мисли, че резултатът е нулев или фискално безпристрастен – не е. Когато увеличиш възнагражденията на една огромна група хора в бюджетната сфера, усилваш междинния застрахователен приход в страната. Това е база за установяване на пенсиите и за пресмятане на компенсациите. Крайният резултат ще бъде фискално негативен, а не позитивен. "

Той добави, че даже чистите хонорари да останат непроменени, статистическият резултат върху осигурителния приход ще се отрази върху бъдещите разноски на страната. По думите на Горанов през последните години е настъпила фундаментална смяна във фискалната политика:

" Според мен се смени парадигмата и могат да минат десетилетия, преди в миналото бюджетът да стане на остатък. За първи път от много години има толкоз безапелационна парламентарна мощност и явен център на властта. Именно по тази причина упованията за по-сериозни промени са още по-големи. "

Той изрази паника и от плануваното ново задлъжняване:

" Как ще разбираем, че през 2026 година задлъжняваме с 10 милиарда евро? Да, ще се каже, че са насъбрани решения от предишното. Но всяко едно от тези решения може да бъде пререшено. Ако декларацията е, че никой нищо няма да загуби, това значи единствено едно – ще трупаме сметка за идващите генерации. "

На въпрос дали партията би провела митинги против бюджета, Горанов отговори негативно:

" Аз в никакъв случай не съм харесвал тъкмо тази форма на взимане на решения. Няма да събираме деятели на ГЕРБ на митинг. Само преди няколко месеца имаше избори и хората демонстрираха отношението си към политическите партии. Разбира се, всеки митинг е законно право на изложение на позиция. "

Горанов съобщи, че ГЕРБ е подготвена да поддържа предложенията за избор на нов състав на Висшия правосъден съвет, в случай че процедурите бъдат спазени:

" Механизмът за номинации е ясно разказан в Закона за правосъдната власт. Може да имаме мнения, само че в случай че номинациите са в границите на разпоредбите, няма причина да сме срещу тях. Готови сме да подкрепим решенията, които ръководещите предложат, с цел да няма обвинявания, че саботираме процеса. "

Бившият финансов министър отхвърли изказванията, че ГЕРБ абсолютно поддържа болшинството:

" Ние ясно сме декларирали позициите си по обособените гласувания. Понякога сме подкрепяли, от време на време – не. Но в случай че има някой, който сигурно гласоподава всичко на ръководещите, това е Движение за права и свободи, не е ГЕРБ. "

По тематиката за идния президентски избор Горанов съобщи, че партията към момента проучва вероятните сюжети, само че съгласно него без общ десен претендент възможностите за триумф понижават:

" Президентските избори в никакъв случай не са били най-важните за нас. Правим анализите си, само че сме сигурни в едно – в случай че няма единна кандидатура вдясно, вероятността тя да бъде печеливша понижава. Затова за нас беше изненадващо от кое място се появи концепцията тъкмо Гюров да бъде претендент. Нашите партийни членове не са въодушевени от сходна кандидатура. "