Владислав Горанов: Разумен дебат за бюджета ще има след излизането на Радев от Президентството
Проектобюджет на ГЕРБ за последно е бил за 2021 година. В момента сегашният се прави в съдружен формат, добави той
" Разумен спор за бюджета може да има след излизането на Румен Радев от Президентството ".
Това сподели в предаването " На фокус " по Нова тв някогашният финансов министър Владислав Горанов.
Той направи този непредвиден коментар за проектосметките на страната, които ще бъдат дебатирани идната седмица, имайки поради евентуално, че политическата рецесия в България е почнала с вдигнатия пестник на Радев през 2020 година
Горанов счита, че по-щадящо за стопанската система е щяло да бъде в бюджета да се планува повишение на косвените данъци краткотрайно, а не повдигане на осигуровки. Той самият бил сериозен към проектобюджета, само че съгласно него той е единствено вероятният в годините на политически рецесии и " левичарски " уклони.
Така в действителност Горанов разяснява бюджетите, направени по времето на някогашния финансов министър Асен Василев.
Проектобюджет на ГЕРБ за последно е бил за 2021 година. В момента сегашният се прави в съдружен формат, допълни той.
Докато не свърши политическата рецесия, ще водим подобен вид диспути за бюджета, акцентира Горанов и изясни, че когато се съберат гласовете на ГЕРБ, Българска социалистическа партия и Има Такъв Народ и да се търси поддръжката на Движение за права и свободи, тъй като не излизат гласовете, това означава, че трябва да се съобразяваш и да търсиш най-малкото общо кратно сред всички вероятни политики.
Той изясни още, че се постановат някои непопулярни ограничения, които персонално той като финансов министър, не би допускал.
Според него минимум щадящо за хората би било повдигането на Данък добавена стойност с 2 процентни пункта, като напомни, че такова е имало преди доста години.
Горанов беше безапелационен, че първият бюджет на България в евро „ регистрира претенциите на всички страни в обединението ”. „ Има известна доза оптимизъм в приходната част, само че по тази причина пък се постановат някои непопулярни ограничения, които аз като финансов министър не бих позволил и не бих приел – да вземем за пример нарастването на осигурителната вноска с два процентни пункта. Ако зависеше от мен – а в тази ситуация не зависи, бих предложил смяна в косвеното облагане ”, заяви той.
И напомни, че се е случвало в края на 90-те години, когато започва държавното управление на Иван Костов, за една или две години да се увеличи Данък добавена стойност. Това съгласно него поражда избрана инфлационна тежест, само че е най-щадящ от позиция на стопанската система. „ След това данъкът се върна на предходните си равнища –имаше миг с 22%, по-късно се върна на 20%, а по-рано даже беше 18%. Концептуално обмислям по този начин – по-малко тежко за икономическите субекти е смяната в косвеното облагане, когато това се постанова ”, акцентира той.
И беше безапелационен, че е споделил това с сътрудниците си от ГЕРБ, Но „ не е срещнал поддръжка ”. „ Това единственият вероятен през днешния ден бюджет с всичките опасности в него. Ние се движим в една спешна инерция. Безспорно упоритостите за по-голяма събираемост би трябвало да продължат ”, акцентира той.
Според него страната към момента има буфери, макар политическата рецесия. " Като да вземем за пример по-малък от 3-процента недостиг от Брутният вътрешен продукт. Това е вероятният бюджет. Щеше да е хубаво да не се стига до смяна на данъчно-осигурителната тежест, само че с всички неразумни ходове през годините - стигнахме до това, че в този момент би трябвало да се прави нещо ".
Горанов съобщи още, че е изпратил в Съединени американски щати всички документи след включването му в глобите по закона " Магнитски " и се надява тази неправда да отпадне като бъде изваден от листата. Той удостовери, че и водачът на ГЕРБ Бойко Борисов, с който работи още от 2008 година, е приказвал с американския представители по тази тематика.
" Разумен спор за бюджета може да има след излизането на Румен Радев от Президентството ".
Това сподели в предаването " На фокус " по Нова тв някогашният финансов министър Владислав Горанов.
Той направи този непредвиден коментар за проектосметките на страната, които ще бъдат дебатирани идната седмица, имайки поради евентуално, че политическата рецесия в България е почнала с вдигнатия пестник на Радев през 2020 година
Горанов счита, че по-щадящо за стопанската система е щяло да бъде в бюджета да се планува повишение на косвените данъци краткотрайно, а не повдигане на осигуровки. Той самият бил сериозен към проектобюджета, само че съгласно него той е единствено вероятният в годините на политически рецесии и " левичарски " уклони.
Така в действителност Горанов разяснява бюджетите, направени по времето на някогашния финансов министър Асен Василев.
Проектобюджет на ГЕРБ за последно е бил за 2021 година. В момента сегашният се прави в съдружен формат, допълни той.
Докато не свърши политическата рецесия, ще водим подобен вид диспути за бюджета, акцентира Горанов и изясни, че когато се съберат гласовете на ГЕРБ, Българска социалистическа партия и Има Такъв Народ и да се търси поддръжката на Движение за права и свободи, тъй като не излизат гласовете, това означава, че трябва да се съобразяваш и да търсиш най-малкото общо кратно сред всички вероятни политики.
Той изясни още, че се постановат някои непопулярни ограничения, които персонално той като финансов министър, не би допускал.
Според него минимум щадящо за хората би било повдигането на Данък добавена стойност с 2 процентни пункта, като напомни, че такова е имало преди доста години.
Горанов беше безапелационен, че първият бюджет на България в евро „ регистрира претенциите на всички страни в обединението ”. „ Има известна доза оптимизъм в приходната част, само че по тази причина пък се постановат някои непопулярни ограничения, които аз като финансов министър не бих позволил и не бих приел – да вземем за пример нарастването на осигурителната вноска с два процентни пункта. Ако зависеше от мен – а в тази ситуация не зависи, бих предложил смяна в косвеното облагане ”, заяви той.
И напомни, че се е случвало в края на 90-те години, когато започва държавното управление на Иван Костов, за една или две години да се увеличи Данък добавена стойност. Това съгласно него поражда избрана инфлационна тежест, само че е най-щадящ от позиция на стопанската система. „ След това данъкът се върна на предходните си равнища –имаше миг с 22%, по-късно се върна на 20%, а по-рано даже беше 18%. Концептуално обмислям по този начин – по-малко тежко за икономическите субекти е смяната в косвеното облагане, когато това се постанова ”, акцентира той.
И беше безапелационен, че е споделил това с сътрудниците си от ГЕРБ, Но „ не е срещнал поддръжка ”. „ Това единственият вероятен през днешния ден бюджет с всичките опасности в него. Ние се движим в една спешна инерция. Безспорно упоритостите за по-голяма събираемост би трябвало да продължат ”, акцентира той.
Според него страната към момента има буфери, макар политическата рецесия. " Като да вземем за пример по-малък от 3-процента недостиг от Брутният вътрешен продукт. Това е вероятният бюджет. Щеше да е хубаво да не се стига до смяна на данъчно-осигурителната тежест, само че с всички неразумни ходове през годините - стигнахме до това, че в този момент би трябвало да се прави нещо ".
Горанов съобщи още, че е изпратил в Съединени американски щати всички документи след включването му в глобите по закона " Магнитски " и се надява тази неправда да отпадне като бъде изваден от листата. Той удостовери, че и водачът на ГЕРБ Бойко Борисов, с който работи още от 2008 година, е приказвал с американския представители по тази тематика.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ