Проектите за изгаряне на отпадъци в София и в Павликени

Проектите за изгаряне на боклуци в София и в Павликени са плод на неверната система за ръководство на отпадъците у нас, разяснява екологът Данита Заричинова. С Данита Заричинова от екип „ Нулеви боклуци “ на екологично съдружие „ За Земята “ беседваме за завода за каменна вата в с. Върбовка, който провокира публичното неодобрение и сложи на напред във времето въпроса за изгарянето на боклуци в България. Много неверно се четат задачите на Европейски Съюз за 10% депониране и 65% преработване, това не значи 25% горене, разяснява тя. Данита Заричинова разяснява и предлагането на държавното управление да измести завода за горене на боклука от София в Мини Марица Изток. Според нея това е безусловно изместване на една неточност на друго място, което ще значи единствено още разноски. " За Земята " участва на Експертния екологичен съвет към РИОСВ-Велико Търново и даде своето негативно мнение за завода за каменна вата в село Върбовка, Павликени с по-голям потенциал в сравнение с инсинератора, плануван в София? Защо? Накратко - В капиталовото предложение за завода за каменна вата, затулен като енергоизточник, има план за създаване на голяма апаратура за изгаряне на боклуци, която ще навреди на околната среда, на здравето на жителите и на цялостното икономическо развиване на региона. По-конкретно в сегашната процедура за отчета за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) има доста пропуски. Сред тях са липса на задоволително ясна информация за състава и произхода на отпадъците, които ще се изгарят. Също по този начин липса на задоволително информация по отношение на мониторинга на нездравословните излъчвания в атмосферата. Неяснота за последващото неутрализиране на пепелта след изгаряне и какъв брой ще бъде като количество, както и каква част ще е токсична. Няма информация за въздействието върху качеството на въздуха, в това число от увеличение на трафика. Проектът не подхожда на Националния проект за ръководство на отпадъците 2021-2028 година. Има и голям брой процедурни пропуски, като повърхностен достъп до документите по плана. Какво следва оттук насетне като процедури и допустимо ли е планът да бъде спрян? Предстои да има второ съвещание на Експертния екологичен съвет (ЕЕС), откакто се получат мнения от Басейнова Дирекция и от РЗИ - Велико Търново. На първия съвет представителят на Басейнова дирекция „ Дунавски район” не съумя да участва, само че в тяхното мнение от 26.01.2022 година излиза наяве, че не съгласуват отчета, поради пропуски. А представителят на РЗИ - Велико Търново посочи, че те не са били съответно осведомени на някои стадии от процедурата. В България досега има ли сходни фабрики за изгаряне? Какво значи един подобен цех за България? Няма такива фабрики, изгаря се RDF в някои циментови фабрики и Топлоелектрическа централа. Ако се построи подобен цех ще значи, че Павликени ще стане " жертва " на цялата сбъркана система за ръководство на боклуци в страната - неефективно разделно събиране, което тук-там липсва напълно, а на другите е тотално незадоволително. Такъв голям цех няма по какъв начин да работи без да внася боклуци Ще бъде и в контраст с главен принцип в Националния проект за ръководство на отпадъците 2021-2028 година - “близост - отпадъците би трябвало да бъдат обезвреждани допустимо най-близко до мястото на тяхното образуване”. Такъв цех значи и голяма взаимозависимост - с цел да работи, той ще има потребност от непрестанно количество боклуци, над 400 000 тона годишно. Ако подобрим разделното събиране и рециклираме и компостираме повече - затова ще би трябвало да се внася боклук. Каква би трябвало да бъде политиката на страната във връзка с отпадъците за изгаряне? Ние не рециклираме добре отпадъците си, тогава не са ли нужни точно такива съоръжения? Изгарянето на боклуци е последното и най-нежелано ходило в йерархията за ръководство на боклуци на Европейски Съюз и надлежно на България. Няма по какъв начин да подобрим системата, в случай че се хванем за края и влагаме милиони левове там (дали частни вложения или общински - както е в София). Не ги рециклираме добре, тъй като ги смесваме. Ако стартираме да разделяме отпадъците още при източника, премахнем анонимните контейнери и вкараме възнаграждение на база количество изхвърлен разбъркан боклук, то тогава няма да има потребност от вложения в съоръжения за горене на боклуци. Много неверно се четат задачите на Европейски Съюз за 10% депониране и 65% преработване - това не значи 25% горене Много неверно се четат задачите на Европейски Съюз за 10% депониране и 65% преработване - това не значи 25% горене, а значи, че би трябвало да се стремим да отделяме над 65% и да имаме тактика като страна за понижаване на отпадъците - насърчаване на повторна приложимост по всевъзможен метод. Kачеството на нашето RDF гориво не е положително, смятате ли, че е по-добре да се внася в сравнение с да се преработват, в това число и изгарят всички боклуци тук в една-две съоръжения в страната? Не, никога не би трябвало да се внася, това е порочна процедура, водеща още проблеми след себе си - стопански и екологични. RDF горивото е некачествено, тъй като цялата система не е ефикасна. Не може да смесваме в сивия резервоар рециклируеми, хранителни, рискови, електрически и строителни боклуци, а да желаеме след това вълшебен да бъдат разграничени в сепариращи съоръжения. Липсва връзка с хората, липсват тласъци, липсва надзор и най-много - липсват контейнери за разделно събиране на изброените типове боклуци. Ако се усъвършенства системата освен че RDF отпадъкът ще е по-добър, а в действителност дори няма да го има като подобен. Какво ще завоюва и какво ще изгуби София в случай че инсинераторът за боклуци не бъде издигнат? Какво ще се случи с отпадъците, които не могат да се преработят? Според мен, като човек, занимавал се с този план към този момент повече от 7 години, София единствено ще завоюва. Ако не се построи, Столична община ще е принудена да усъвършенства сметосъбирането, да стимулира жителите и да сътвори изискванията, които чакаме толкоз доста години за разделно събиране, в това число на хранителни боклуци. Столична община да усъвършенства сметосъбирането, до тогава краткотрайно може да депонира боклуци Знаете ли какъв брой доста хора в София желаят да понижават отпадъците си и се обръщат към нас с въпроси, а не към общината, тъй като там няма чуваемост и воля за смяна? Отпадъците, които не могат да се преработят, ще понижават, в случай че стартира делене при източника, и за момента към момента могат краткотрайно да се депонират, само че не да се натрупат над домовете на хората в Долни Богров и Враждебна, несъмнено. Общината изгуби 15 години, мъчно ще ги навакса, само че не е невероятно. Какво Ви е мнението по концепцията да се търсят разновидности за по-чиста SRF апаратура за изгаряне в региона на Мини Марица-Изток? Абсурдно е предлагането за преместване на инсталацията в Мини Марица-Изток, това е безусловно изместване на една неточност на друго място, което ще значи единствено още разноски. Със сигурност SRF е по-добре от RDF, само че отново е мислене по какъв начин да заметем казуса, а не на решение в зародиша му. Как работят другите страни по тематиката за изгарянето на боклуци? Има доста положителни образци за работа в горните елементи на упоменатата подчиненост за ръководство на боклуци - политики за попречване, повторна приложимост, преработване и компостиране - разделно събиране при източника без анонимни контейнери, със тласъци и надзор. Много осведомителни акции, непрестанни и към цялото население, а не както тук единствено в учебните заведения да вземем за пример. Да, към момента има съоръжения за изгаряне на боклуци, само че наклонността е това да понижава, а ние в България желаеме да хванем последния трен и отново да сме най-неамбициозните в Европейски Съюз. За страдание в последните месеци излизат от ден на ден резултати от разбори за трайно замърсяване с устойчиви органични замърсители към съоръжения за изгаряне на боклуци в Швейцария, Чехия, Испания, Латвия, Франция. Каква част от отпадъка, в частност в България отива сега за изгаряне? Как следва да се трансформират европейските регламенти? Не мога да дава точни данни за България, чакаме и ние настояща информация. Финансиращите институции на Европейски Съюз към този момент стопират да одобряват планове за съоръжения за изгаряне на боклуци, отпадат като цяло от капиталовата политика на съюза. През 2024 г всички страни ще са задължени да разделят биотпадъците В същото време се работи по нови цели за повторна приложимост, в това число за опаковки на хранителни артикули. От 2021 влезе в действие новата Директива за пластмасата, през 2024 г всички страни ще са задължени да разделят биотпадъците. Всичко това са политики за изцяло понижаване на отпадъците, с цел да не би трябвало да се стига до изгаряне. В България имаме едно преимущество - към момента не произвеждаме толкоз доста боклук на глава на популацията по отношение на други страни. Трябва да се възползваме от това. Как да се промени българското законодателство? Българското законодателство се трансформира по отношение на новите европейски условия. Важното е по какъв начин се управлява, където са огромните пропуски. Замърсителите най-сетне в действителност би трябвало да стартират да заплащат, в това число и промишлеността, която създава всички тези опаковки, които ни заливат на пазара. Много хора желаят да изхвърлят по-малко боклуци, само че са принудени да купуват опаковани артикули, тъй като това единствено им се предлага. Промяна би трябвало да има и в такса битови боклуци - толкоз време към този момент се отсрочва, а е извънредно неотложно да се случи и да се вкара нова база по отношение на количество. Има воля от новото държавно управление да се вкара депозитна система за пластмасови бутилки - също ще има потребност и от законодателни промени. Трябва да се изисква доста повече от организациите, които слагат цветните контейнери и несъмнено не си правят работата както би трябвало сега. С нормативни промени би трябвало да се предизвиква и локалния бизнес, с цел да е по-устойчив - да вземем за пример да се развие мрежа от магазини за насипни и наливни артикули би трябвало да се вкарат ремонти в доста остарели наредби, които имат потребност от актуализация. Необходим ли е по-голям публичен спор по принцип по тематиката и по какъв начин да се случи той? Със сигурност е нужно да се приказва повече, да има мощна информационна акция. Отпадъците са обща отговорност и всички би трябвало да действаме - жители, институции и бизнес. Необходимо ли е за капиталови оферти, които засягат околната среда на обитаемоте места хората да научават допустимо най-рано какво тъкмо планува съответния план и какво ще е неговото въздействие? Какво е нужно да се промени? Абсолютно. Трябва да се вършат доста по-дълги и всеобхватни публични разисквания, да се изясняват плановете на понятен език. Какво ще разбере един средностатистически жител от село Върбовка (където желаят да строят инсталацията), като му се каже RDF гориво? Нима е задължен да знае какво е това? Да се изясняват плановете на понятен език. Проектът в Павликени е доста добър образец по какъв начин се заобикаля публичното мнение. През 2013 година в селата Върбовка и Димча се организира референдум с въпрос „ Съгласни ли сте с построяването и употребата на една или повече кариери за рандеман на базалт и варовици в землището на с. Върбовка и с. Димча, общ. Павликени “, а локалното население ясно показва своето противоречие. Сегашното капиталово предложение за завода за каменна вата е директно обвързано с “изграждането и експлоатацията” на кариера за рандеман на базалт, доколкото планува “складиране, логистика и преправка на базалтните материали”, добити във визираната в референдума територия. А в процедурата за обсега на Оценка на въздействието върху околната среда не са извършени съвещания с локалното население. Такива са проведени единствено с Регионална инспекция за опазване на околната среда, РЗИ и Басейнова дирекция. Провеждането на локален референдум през 2013 година е ясна индикация, че локалната общественост има отношение по въпроса и би трябвало да взе участие в процеса на съвещания. Нужно е да се промени и достъпа до информация - в този момент цялата документи беше налична единствено в община Павликени, а срокът за разглеждане съвпадаше с коледните и новогодишни празници, когато явно общината не работи. Така се оказва, че от едномесечен период, той е станал действително 18 дни. Трябва тези периоди да се усилят, както и да се отстрани поправката в Закон за опазване на околната среда от преди няколко години за едноинстанционно обжалване на Оценка на въздействието върху околната среда.