Антикорупционният закон води риск от произвол и репресия, посочват от ПДИ
Проектът на закон за противопоставяне на корупцията се нуждае от съществени усъвършенствания. В сегашния му тип той повече би способствал за развиването на корупционно държание, в сравнение с да го възпира.
Това се показва в мнение на Фондация " Програма Достъп до информация " (ПДИ), което е изпратено на 30 август до правосъдния министър Цецка Цачева и е подписано от изпълнителния шеф на програмата Гергана Жулева и ръководителя на правния екип на организацията адв. Александър Кашъмов.
Въпреки че се отбелязва прогрес спрямо предходните планове на закона, станали известни като " закона Кунева ", в мнението се показва че остават и съществени проблеми.
Един от тях е конфискацията, която безпричинно е включена в предмета на закона. В същото време висшите чиновници като президент, депутати, министри, съдии и други са положени паралелно с поръчкови убийци, сводници и грабители. Отбелязва се също, че има " рехава " уредба за предварителна защита на корупцията, а на институциите не са предоставени отговорности по предприемането на ограничения по предварителна защита.
Друг проблем са определенията за корупция и спор на ползи, които са неразбираеми и припокриващи се, а още по неразбираемо е понятието " прояви на корупция ", което не съществува в правния мир.
Както и в останалите мнение по закона - тези на Съюза на съдиите в България и Висшия адвокатски съвет, се показва, че въведените ограничения на принуда с даването на пълномощия по „ оперативно-издирвателна активност ” на новия антикорупционен орган, като се изключи че припокрива функционалностите на Министерство на вътрешните работи и ДАНС, само че и ще докара до липса на успеваемост и произвол в потреблението на оперативни начини като следене и подслушване.
От организацията разясняват, че сходни пълномощия биха били противоконституционни, защото не е ясно по какъв начин ще бъдат следени сходни пълномощия и по какъв начин ще се следи за обосноваността на използването им. Ще бъдат наранени съществени човешки права, което опонира на член 32 и член 34 от Конституцията и член 8 от Европейската спогодба за правата на индивида. От ПДИ показват:
Предложението е и крачка обратно спрямо подобренията в Закона за специфичните разследващи средства и Закона за електронните известия, съобразени с решенията на Конституционния съд, Европейския съд по правата на индивида и Съда на Европейския съюз.
Отбелязва се също, че декларациите на над 100 хиляди държавни чиновници остават отвън обществения указател при новата антикорупционна комисия, която законът ще сътвори. Проверките ще се правят на място, вместо от централния орган на власт, както е в този момент. " Това ще докара до феодализация на битката с корупцията и опция за политически напън върху чиновниците. Въвеждането на непрекъснати сътрудници, които да оповестяват корупция е белег на отминала ера и основава риск от непрекъснат произвол ", означават от ПДИ.
По отношение на основаването на напълно нов орган по битка с корупцията, който ще сплоти в себе си настоящи все още структури, се показва че няма финансова оценка, както и липсва уредба за администрацията на комисията. Няма аргументация за какво е нужен един общ закон, който да обгръща всички действия по противодействието на корупцията, показват още от ПДИ, като прибавят, че " в развитите демократични страни подобен всекидневно не съществува ":
Това е разбираемо, защото противодействието на корупцията е резултат от действието на голям брой законови и подзаконови актове, прилагани от разнообразни държавни органи. Едни от тези актове са в областта на предварителната защита, а други – в областта на репресията. Тези сфери са обособени и не трябва да бъдат смесвани при нормотворческата активност и използването ѝ.
От ДПИ показват безпокойство, че неналичието на съответно определение за корупция, ще докара до до приемане на " разнопосочни, многочислени и евентуално неоснователни сигнали ", обработването на които ще лишава потенциал и запас, а резултатите от инспекцията им биха били съмнителни.
Посочва се също, че понятията „ корупция ” и „ спор на ползи ” в плана на закон съвсем съответстват, което води до неизясненост, възможен безпорядък при използването на закона и благоприятни условия за негарантирано използване на репресивните ограничения, планувани в него.
Критикува се и концепцията инспекцията по сигналите за спор на ползи да се децентрализира. Това би довело до " феодализация " и усилване на политическия напън и чадър на локалните политици върху държавната администрация. " Тоест, резултатът би бил по-скоро подкрепяне, а не предварителна защита на корупцията ", прецизират от ПДИ.
Липсва уредба по отношение на подаръците, която е неотложно да съществува във всяка страна, която си е сложила за цел предотвратяването на корупцията. Известно е, че доказването на закононарушението рушвет е тежка задача във всяка наказателноправна система. Съществуването на правилник по отношение на допустимите дарове и облаги основава учредения за поддържане на система за честност и за управлението на приемането на дарове, се показва още в мнението.
На рецензия е подложена концепцията за основаването на " непрекъснати доносници ", което е несъмнено от ПДИ като " безспорен анахронизъм " и в тежко в тежко несъгласие с Конституцията и Конвенцията за правата на индивида.
Създаването на механизъм за подаване на сигнали е едно. Друго нещо е основаването на тайфа от платени доносници, които да служат непрестанно за „ пощенска кутия ”, която да оправдава репресивни акции против висши чиновници, които вземат значими за обществото решения. Подобна система, при съществуващата просвета в някои институции, останала от предишното, може да трансформира битката с корупцията в битка против честността, за сметка на публичния интерес, се показва в мнението.
В този смисъл се отбелязва, че традицията на демократичната страна повелява репресията против корупцията да се реализира посредством съществуващите към този момент полиция и съд и всевъзможен опит за основаването на паралелни структури могат да компрометират основите на демократичното общество.
В мнението са отправени и няколко рекомендации. На първо място това е осъществяването на цялостна аргументация на нуждата да съществува подобен закон, в това число посредством разглеждане на опция – промени и допълнения в съществуващите закони и включването ѝ в оценката на въздействието.
Предлага се да се плануват детайлно превантивните ограничения, като бъдат написани отговорности на всички държавни органи, а репресивните ограничения да бъдат оставени на полицията, съда и прокуратурата, чието реформиране е предмет на промени в други закони.
Също по този начин се предлага да отпадне уредбата на конфискацията и да се създадат ясни избрания за понятия като корупция да вземем за пример, както и да отпадне следенето от страната на „ корупционни прояви ” с неразбираемо наличие.
От ПДИ оферират и създаването на национален указател, който да обгръща всички заявления за имущество и ползи, като при държавните чиновници обществена да бъде единствено частта за ползите.
Предлага се да се направи аргументация за основаването на напълно нов антикорупционен орган на мястото на съществуващите комисия за конфискация и Сметната палата, като се проучват слабостите в работата на тези органи. Също по този начин се предлага да отпадне всякаква оперативно-издирвателна активност, потребление на специфични разследващи средства и основаване на непрекъсната агентура.
Това се показва в мнение на Фондация " Програма Достъп до информация " (ПДИ), което е изпратено на 30 август до правосъдния министър Цецка Цачева и е подписано от изпълнителния шеф на програмата Гергана Жулева и ръководителя на правния екип на организацията адв. Александър Кашъмов.
Въпреки че се отбелязва прогрес спрямо предходните планове на закона, станали известни като " закона Кунева ", в мнението се показва че остават и съществени проблеми.
Един от тях е конфискацията, която безпричинно е включена в предмета на закона. В същото време висшите чиновници като президент, депутати, министри, съдии и други са положени паралелно с поръчкови убийци, сводници и грабители. Отбелязва се също, че има " рехава " уредба за предварителна защита на корупцията, а на институциите не са предоставени отговорности по предприемането на ограничения по предварителна защита.
Друг проблем са определенията за корупция и спор на ползи, които са неразбираеми и припокриващи се, а още по неразбираемо е понятието " прояви на корупция ", което не съществува в правния мир.
Както и в останалите мнение по закона - тези на Съюза на съдиите в България и Висшия адвокатски съвет, се показва, че въведените ограничения на принуда с даването на пълномощия по „ оперативно-издирвателна активност ” на новия антикорупционен орган, като се изключи че припокрива функционалностите на Министерство на вътрешните работи и ДАНС, само че и ще докара до липса на успеваемост и произвол в потреблението на оперативни начини като следене и подслушване.
От организацията разясняват, че сходни пълномощия биха били противоконституционни, защото не е ясно по какъв начин ще бъдат следени сходни пълномощия и по какъв начин ще се следи за обосноваността на използването им. Ще бъдат наранени съществени човешки права, което опонира на член 32 и член 34 от Конституцията и член 8 от Европейската спогодба за правата на индивида. От ПДИ показват:
Предложението е и крачка обратно спрямо подобренията в Закона за специфичните разследващи средства и Закона за електронните известия, съобразени с решенията на Конституционния съд, Европейския съд по правата на индивида и Съда на Европейския съюз.
Отбелязва се също, че декларациите на над 100 хиляди държавни чиновници остават отвън обществения указател при новата антикорупционна комисия, която законът ще сътвори. Проверките ще се правят на място, вместо от централния орган на власт, както е в този момент. " Това ще докара до феодализация на битката с корупцията и опция за политически напън върху чиновниците. Въвеждането на непрекъснати сътрудници, които да оповестяват корупция е белег на отминала ера и основава риск от непрекъснат произвол ", означават от ПДИ.
По отношение на основаването на напълно нов орган по битка с корупцията, който ще сплоти в себе си настоящи все още структури, се показва че няма финансова оценка, както и липсва уредба за администрацията на комисията. Няма аргументация за какво е нужен един общ закон, който да обгръща всички действия по противодействието на корупцията, показват още от ПДИ, като прибавят, че " в развитите демократични страни подобен всекидневно не съществува ":
Това е разбираемо, защото противодействието на корупцията е резултат от действието на голям брой законови и подзаконови актове, прилагани от разнообразни държавни органи. Едни от тези актове са в областта на предварителната защита, а други – в областта на репресията. Тези сфери са обособени и не трябва да бъдат смесвани при нормотворческата активност и използването ѝ.
От ДПИ показват безпокойство, че неналичието на съответно определение за корупция, ще докара до до приемане на " разнопосочни, многочислени и евентуално неоснователни сигнали ", обработването на които ще лишава потенциал и запас, а резултатите от инспекцията им биха били съмнителни.
Посочва се също, че понятията „ корупция ” и „ спор на ползи ” в плана на закон съвсем съответстват, което води до неизясненост, възможен безпорядък при използването на закона и благоприятни условия за негарантирано използване на репресивните ограничения, планувани в него.
Критикува се и концепцията инспекцията по сигналите за спор на ползи да се децентрализира. Това би довело до " феодализация " и усилване на политическия напън и чадър на локалните политици върху държавната администрация. " Тоест, резултатът би бил по-скоро подкрепяне, а не предварителна защита на корупцията ", прецизират от ПДИ.
Липсва уредба по отношение на подаръците, която е неотложно да съществува във всяка страна, която си е сложила за цел предотвратяването на корупцията. Известно е, че доказването на закононарушението рушвет е тежка задача във всяка наказателноправна система. Съществуването на правилник по отношение на допустимите дарове и облаги основава учредения за поддържане на система за честност и за управлението на приемането на дарове, се показва още в мнението.
На рецензия е подложена концепцията за основаването на " непрекъснати доносници ", което е несъмнено от ПДИ като " безспорен анахронизъм " и в тежко в тежко несъгласие с Конституцията и Конвенцията за правата на индивида.
Създаването на механизъм за подаване на сигнали е едно. Друго нещо е основаването на тайфа от платени доносници, които да служат непрестанно за „ пощенска кутия ”, която да оправдава репресивни акции против висши чиновници, които вземат значими за обществото решения. Подобна система, при съществуващата просвета в някои институции, останала от предишното, може да трансформира битката с корупцията в битка против честността, за сметка на публичния интерес, се показва в мнението.
В този смисъл се отбелязва, че традицията на демократичната страна повелява репресията против корупцията да се реализира посредством съществуващите към този момент полиция и съд и всевъзможен опит за основаването на паралелни структури могат да компрометират основите на демократичното общество.
В мнението са отправени и няколко рекомендации. На първо място това е осъществяването на цялостна аргументация на нуждата да съществува подобен закон, в това число посредством разглеждане на опция – промени и допълнения в съществуващите закони и включването ѝ в оценката на въздействието.
Предлага се да се плануват детайлно превантивните ограничения, като бъдат написани отговорности на всички държавни органи, а репресивните ограничения да бъдат оставени на полицията, съда и прокуратурата, чието реформиране е предмет на промени в други закони.
Също по този начин се предлага да отпадне уредбата на конфискацията и да се създадат ясни избрания за понятия като корупция да вземем за пример, както и да отпадне следенето от страната на „ корупционни прояви ” с неразбираемо наличие.
От ПДИ оферират и създаването на национален указател, който да обгръща всички заявления за имущество и ползи, като при държавните чиновници обществена да бъде единствено частта за ползите.
Предлага се да се направи аргументация за основаването на напълно нов антикорупционен орган на мястото на съществуващите комисия за конфискация и Сметната палата, като се проучват слабостите в работата на тези органи. Също по този начин се предлага да отпадне всякаква оперативно-издирвателна активност, потребление на специфични разследващи средства и основаване на непрекъсната агентура.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ