Енергийната стратегия на Христов - закопаване на сектора по модела на Кремъл
Проектът на Стратегическа визия за развиване на електроенергийния бранш на Република България 2023 - 2053 година, показан и като ще отдалечи България от Европейския съюз дружно с неговите цели и правила.
Тази позиция показаха от Центъра за проучване на демокрацията (ЦИД), чиято задача е " построяването на мостове сред науката и политиката ". Центърът е самостоятелен институт, който създава проучвания, разбори и рекомендации за възстановяване на националните и европейските политики.
Изграденият от десетилетия в страната олигархично-корупционен модел, показан и в Проекта, планува подчиняването на бранша на огромни неосъществими енергийни планове без икономическа аргументация и ще резервира структурата на бранша, основана и поддържана по модел на Кремъл, показват от Центъра.
Със стратегическия документ България се отдалечава от задачите в проекта на Европейски Съюз за Зависимостта на електроенергийния бранш на страната ни от изгарянето на въглища се удължава най-малко до 2035 година, считат от Центъра. Припомнят и предложенията на служебния кабинет, изразяващи се в които са без ясна икономическа аргументация и в прорез с поетите задължения за преход към климатично неутрална енергетика, допълват от ЦИД. Това ще заплаши финансовото здраве на българската енергетика и стопанска система, които по това направление са съвсем напълно свързани с Русия, пишат още в позицията.
Предложението на служебното държавно управление опонира на механизма, контрактуван в Плана за възобновяване и резистентност (ПВУ), в който Комисията за енергиен преход (КЕП) би трябвало да показа отчет, върху който да стъпи Пътната карта за климатична индиферентност на България, разясняват от Центъра. Финансирането на витално значими промени за българската енергетика е под въпрос, защото Стратегическата визия не дава отговор и на условията от Регламента за енергийния съюз на Европейски Съюз, който планува страните членки да работят по общ метод в региона на климата и енергетиката на всички нива, декларират от ЦИД.
Росен Христов не дава ТЕЦ-овете, печелят повече от ПВУ
Няма да затваряме топлоцентралите
В позицията си показват, че с цел да се оправдаят вложенията в големи планове без ясна успеваемост, резултатите на моделираните сюжети са преиначени. Направени са допускания, които са в прорез с уговорките на България, като също по този начин липсват нужните промени и вложения, заложени в ПВУ, с цел да стартира действителна промяна на енергетиката и стопанската система. Договорените от страните членки на Европейски Съюз цели за понижаване на въглеродните излъчвания, в това число ограничението им с 62% в бранш енергетика до 2030 година, въобще не участват, установяват от Центъра.
Проектът за Стратегическа визия вкарва в илюзия, че България ще пострада, в случай че се трансформира в чист вносител на електрическа енергия, което е опит да се запазят дотациите за въглищния бранш и след 2025 година, показват в позицията си. Допълват, че мощно пресилени са рисковете пред сигурността на електроенергийните доставки в интервал, в който България е третият по величина експортьор на електрическа енергия в Европа. Игнорират се и последните данни на Електроенергийния систематичен оператор, които сочат, че България може да реализира сполучлива декарбонизация, без да се рискува енергийната сигурност. Предложената Стратегия ще принуди България да внася зелена сила от прилежащите страни, уверени са от Центъра за проучване на демокрацията. Според тях едва се регистрира въздействието и на енергийната успеваемост за понижаване на електроенергийното ползване, което би обезсмислило предлагането и поддържането на огромни базови мощности след 2030 година отвън ролята на сегашните конфигурирани мощности в АЕЦ " Козлодуй ".
Валентин Николов: Когато властта приготвя енергийна тактика, другите от ревнивост не я поддържат
Ядрената енергетика все още е без конкуренция, по думите му
От Центъра смятат за допустимо България да реализира въглероден неутралитет до 2050 година и да съблюдава задачите за 2030 година За това обаче са нужни политическа воля, смяна в ръководството на българския енергиен бранш, както и нова тактика.
Центърът за проучване на демокрацията показва и върху какво би трябвало да бъде учредена тя:
Поставянето на жителите в центъра на всяка промяна, касаеща енергийния преход като една от основополагащите цели на Европейския зелен пакт. Пълната демократизация, децентрализация и либерализация на българската енергетика. Конкретни оферти за вложения във ВЕИ, основаването на енергийни общности и стимулирането на дребни и междинни предприятия да ползват нововъведения, които да понижат тяхното енергийно ползване и да ги трансфорат в дейни производители. Използването на върхови зелени технологии като вятърните централи в морските пространства, системите за предпазване на сила, умните мрежи и цифровите системи за ръководство на електроенергийните системи. Минимизирането на политическия риск, създаван от непрекъснато изменящата се стратегическа и регулаторна рамка, който възпира сериозните вложители и финансиращи институции от реализирането на огромни ВЕИ планове.
Ако държавното управление продължава да обслужва елементи локални и непознати държавни ползи, обрича България на продължаващо икономическо затъване, считат от Центъра и приканват българската енергийна политика да се ангажира с икономическата промяна. Тя да бъде въз основа на нисковъглеродни нововъведения, декарбонизация на енергетиката и на всички съществени браншове, както и диверсификация на главните мотори на растежа, упорстват от ЦИД.
В умозаключение декларират убеденост, че това е разновидността България да се избави от структурната взаимозависимост от браншове с ниска добавена стойност и страната ни да даде действителна вероятност за обективен преход на най-уязвимите групи в българското общество.
Васил Велев: Енергийната тактика на кабинета удовлетворява единствено мафията
Работодателите отиват на среща с енергийния министър
Тази позиция показаха от Центъра за проучване на демокрацията (ЦИД), чиято задача е " построяването на мостове сред науката и политиката ". Центърът е самостоятелен институт, който създава проучвания, разбори и рекомендации за възстановяване на националните и европейските политики.
Изграденият от десетилетия в страната олигархично-корупционен модел, показан и в Проекта, планува подчиняването на бранша на огромни неосъществими енергийни планове без икономическа аргументация и ще резервира структурата на бранша, основана и поддържана по модел на Кремъл, показват от Центъра.
Със стратегическия документ България се отдалечава от задачите в проекта на Европейски Съюз за Зависимостта на електроенергийния бранш на страната ни от изгарянето на въглища се удължава най-малко до 2035 година, считат от Центъра. Припомнят и предложенията на служебния кабинет, изразяващи се в които са без ясна икономическа аргументация и в прорез с поетите задължения за преход към климатично неутрална енергетика, допълват от ЦИД. Това ще заплаши финансовото здраве на българската енергетика и стопанска система, които по това направление са съвсем напълно свързани с Русия, пишат още в позицията.
Предложението на служебното държавно управление опонира на механизма, контрактуван в Плана за възобновяване и резистентност (ПВУ), в който Комисията за енергиен преход (КЕП) би трябвало да показа отчет, върху който да стъпи Пътната карта за климатична индиферентност на България, разясняват от Центъра. Финансирането на витално значими промени за българската енергетика е под въпрос, защото Стратегическата визия не дава отговор и на условията от Регламента за енергийния съюз на Европейски Съюз, който планува страните членки да работят по общ метод в региона на климата и енергетиката на всички нива, декларират от ЦИД.
Росен Христов не дава ТЕЦ-овете, печелят повече от ПВУ
Няма да затваряме топлоцентралите
В позицията си показват, че с цел да се оправдаят вложенията в големи планове без ясна успеваемост, резултатите на моделираните сюжети са преиначени. Направени са допускания, които са в прорез с уговорките на България, като също по този начин липсват нужните промени и вложения, заложени в ПВУ, с цел да стартира действителна промяна на енергетиката и стопанската система. Договорените от страните членки на Европейски Съюз цели за понижаване на въглеродните излъчвания, в това число ограничението им с 62% в бранш енергетика до 2030 година, въобще не участват, установяват от Центъра.
Проектът за Стратегическа визия вкарва в илюзия, че България ще пострада, в случай че се трансформира в чист вносител на електрическа енергия, което е опит да се запазят дотациите за въглищния бранш и след 2025 година, показват в позицията си. Допълват, че мощно пресилени са рисковете пред сигурността на електроенергийните доставки в интервал, в който България е третият по величина експортьор на електрическа енергия в Европа. Игнорират се и последните данни на Електроенергийния систематичен оператор, които сочат, че България може да реализира сполучлива декарбонизация, без да се рискува енергийната сигурност. Предложената Стратегия ще принуди България да внася зелена сила от прилежащите страни, уверени са от Центъра за проучване на демокрацията. Според тях едва се регистрира въздействието и на енергийната успеваемост за понижаване на електроенергийното ползване, което би обезсмислило предлагането и поддържането на огромни базови мощности след 2030 година отвън ролята на сегашните конфигурирани мощности в АЕЦ " Козлодуй ".
Валентин Николов: Когато властта приготвя енергийна тактика, другите от ревнивост не я поддържат
Ядрената енергетика все още е без конкуренция, по думите му
От Центъра смятат за допустимо България да реализира въглероден неутралитет до 2050 година и да съблюдава задачите за 2030 година За това обаче са нужни политическа воля, смяна в ръководството на българския енергиен бранш, както и нова тактика.
Центърът за проучване на демокрацията показва и върху какво би трябвало да бъде учредена тя:
Поставянето на жителите в центъра на всяка промяна, касаеща енергийния преход като една от основополагащите цели на Европейския зелен пакт. Пълната демократизация, децентрализация и либерализация на българската енергетика. Конкретни оферти за вложения във ВЕИ, основаването на енергийни общности и стимулирането на дребни и междинни предприятия да ползват нововъведения, които да понижат тяхното енергийно ползване и да ги трансфорат в дейни производители. Използването на върхови зелени технологии като вятърните централи в морските пространства, системите за предпазване на сила, умните мрежи и цифровите системи за ръководство на електроенергийните системи. Минимизирането на политическия риск, създаван от непрекъснато изменящата се стратегическа и регулаторна рамка, който възпира сериозните вложители и финансиращи институции от реализирането на огромни ВЕИ планове.
Ако държавното управление продължава да обслужва елементи локални и непознати държавни ползи, обрича България на продължаващо икономическо затъване, считат от Центъра и приканват българската енергийна политика да се ангажира с икономическата промяна. Тя да бъде въз основа на нисковъглеродни нововъведения, декарбонизация на енергетиката и на всички съществени браншове, както и диверсификация на главните мотори на растежа, упорстват от ЦИД.
В умозаключение декларират убеденост, че това е разновидността България да се избави от структурната взаимозависимост от браншове с ниска добавена стойност и страната ни да даде действителна вероятност за обективен преход на най-уязвимите групи в българското общество.
Васил Велев: Енергийната тактика на кабинета удовлетворява единствено мафията
Работодателите отиват на среща с енергийния министър
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ