Проектът Mars One (на български: “Марс Едно) представлява едно от

Проектът Mars One (на български: “Марс Едно ”) съставлява едно от най-известните частни галактически инициативи. Създателят на плана е холандецът Бас Лансдорп. За пръв път писах за Mars One през 2012 година [1], когато самодейността притегли огромно медийно внимание. Първоначалният проект на Лансдорп бе извънредно самоуверен: той предвиждаше първият четиричленен екипаж на Марс да бъде изстрелян още през 2023 година благодарение на ракети “Фолкън Хеви ”.

Сега сме 2018 година. Подобно на доста други галактически начинания, по този начин и Mars One мина през серия от отлагания. Днес пилотираното изстрелване не се чака да е преди 2031 година. Изглежда че земните пречки спъват и екипа на Лансдорп.  

И ето, стигаме до вчерашния 23-ти март 2018 година, когато Бас Лансдорп и Адриана Маре, една от участничките в плана, показаха своите презентации пред българска аудитория. Организатор на събитието у нас бе фондация Elevate и то бе извършено под патронажа на Президента на Република България в Mall Paradise. 

Успях да участвам на лекцията, а след приключването на събитието можах да се срещна персонално с Бас Лансдорп и да взема изявление от него. 

Mars One e много противоречив план – настроенията измежду галактическите и университетски общности са, че той няма да извърши поставените пред него задания. Ще ви призная следното: и аз съм мощно скептично надъхан към него. Но преди да напиша своя разбор, би трябвало да подчертая следното: голямата част от провокациите, с които се сблъсква Mars One, не са свойствени единствено и само за този план. Всеки опит за осъществяване на пилотирана експедиция до Марс ще би трябвало да се оправи с тях. Също по този начин бих желал да кажа, че това не са непреодолими загради, а просто съществуват подозрения дали Mars One притежава потенциала да ги прескочи. И най-важното, което би трябвало да уточнявам: това не е опит да компрометирам или да омаловажа смелостта на Лансдорп и уредниците. Възхищавам се на ентусиазма на участниците в плана. Но точно проектът е този, който би трябвало да бъде оценен подробно. 

Изглежда че Лансдорп вярно прави оценка психическите опасности пред задачата. На вчерашната лекция той изцяло подходящо акцентира, че акцентът не е върху обособения субект, който може да оцелее независимо дълго време. Акцентът е да може да се образува резистентен дребен екип, в който обособените участници ще могат да просъществуват дълго време, без да се стигне до ескалация на напрежението. Разликата е голяма. Груповата изолираност е рисков фактор, дребните неудобства като счупени тоалетни и миризливи чорапи безусловно биха могли да разрушат екипната работа. Според Лансдорп най-трудната част ще е напълно при започване на марсианската колонизация, при първите екипажи. Преодолее ли се този стадий и дойдат ли още хора на Марс, ще стане по-лесно. На мен ми се коства, че организаторите на Mars One се виждат най-много като реализатори на тази роля при планирането на експедициите до Марс – да подберат и да основат верния екип. 

Стигаме обаче до сложната част – техническата. Или по какъв начин тъкмо Mars One счита да извърши огромните си цели. Според обновения график, показан през вчерашния ден от Бас Лансдорп, няма потребност от основаването на нови технологии. Космическите организации знаят по какъв начин да изпращат апарати към Марс, те знаят по какъв начин да пращат и хора в космоса. Единственото, за което не е основана нова технология, е възвращаема ракета, която да може да излети назад от повърхността към Марс. Поради тази причина планът Mars One е еднопосочен. “Нашето решение е хубаво и просто ”, сподели Лансдорпп от сцената. “Забравете за завръщането. По този метод ние сме населили другите континенти ”. 

В интерес на истината Лансдорп не е измислил изказванието “цялата технология да отидем на Марс е налице ”. За пръв път то е изказано обществено от Робърт Зубрин през 90-те години [2]. Зубрин, който през днешния ден оглавява организацията Марсианско общество, тогава предлага концепцията Mars Direct – въз основата на технологии, производни на совалката, могат да бъдат основани тежкотоварни носители “Арес ”, които ще са в положение неотложно да изпратят нужните хранителни запаси и пилотирани експедиции към Марс. Зубрин още при започване на 90-те показва мнение, че до 1999 година човек може да стъпи на Червената планета. Е, съдейки от обстоятелството, че до 2018-та не сме видели реализацията на Mars Direct и към момента никой не е кацнал на Марс, ясно е до каква степен е била докарана концепцията – даже не е напуснала чертожната дъска (нещо, което до момента постоянно се е случвало с всички останали хрумвания за пилотирани полети до Марс). 

Но дано да се върнем на вчерашната лекция и да разгледаме какво Бас Лансдорп сподели по повод хардуера, който има намерение да употребява. Накратко, Лансдорп намерено призна, че Mars One не е в аерокосмическата промишленост и няма да създава нови ракети, а ще купува налични такива. Дългосрочните цели са следните: марсоход би трябвало да бъде пратен през 2026 година, хранителни запаси за астронавтите – през 2029 година и към този момент първото пилотирано странствуване би трябвало да е през 2031-ва. По-краткосрочните цели са по-интересни, тъй като там има повече конкретика. Лансдорп сподели, че е подписан контракт с авиокосмическия колос Локхийд Мартин, с цел да може да бъде употребена наново спускаемата платформа от задача “Феникс ” до Марс, която преди този момент хвърча през 2008 година.

Реално видяно спускаемата пласформа от “Феникс ” ще лети наново още тази година, защото през май ще се насочи към Марс в рамките на мисията на НАСА “ИнСайт ”. На мен обаче не ми стана ясно по какъв начин тъкмо ще излети платформата за задачата на Mars One през 2022 година. Лансдорп загатна единствено, че ще се употребяват налични ракети, само че даже още за тази първа задача не е определена съответна ракета. За мен това е задоволително, с цел да се усъмня, че графикът е реален. 2022-ра година не е чак толкоз далечна – дотогава има едвам четири години. Всички останали задачи в историята на човечеството, “Кюриосити ”, “ИнСайт ”, “ЕкзоМарс ”, са имали определени ракети години преди полета. Още през 2011-2012 година знаехме, че задачата на “ЕкзоМарс ” през 2016-та ще лети с ракета “Протон ”. 

Друг акцент, който не ми стана явен, е какъв брой ще коства първото начинание. Действително спускаемата платформа “Феникс ” е много евтина… но в съпоставяне с останалите задачи на НАСА. Тя би коствала към порядъка на $300-400 милиона $ – налична за предпремач от порядъка на Мъск. Но налична ли е за Бас Лансдорп? На уеб страницата на Mars One [3] написа, че от основаването на самодейността през 2011 година до момента са събрани $1 милион $ – посредством частни вложения, спонсорства, партньорства и други. Макар че това е забележителна сума за един любителски план, сумата е извънредно незадоволителна за реализация на роботизирана задача до Марс от вида на “Феникс ”. Това, което може да се направи в границите на тези пари, е да се реализира сравнително амбициозна CubeSat задача, евентуално тя може да е даже междупланетна, а не околоземна. Например планът “Лайтсейл ” на Планетното общество събра $1.24 $ посредством групово финансиране (краудфъндинг), само че за цялостното осъществяване на задачата, кулминирало с изстрелване през 2015 година, бяха вложени общо $6.6 милиона [4] – близо седем пъти повече, в сравнение с разполага Mars One. 

Мисля към този момент да спра с разбора и да ви показва извънредното изявление, което съумях да взема от Бас Лансдорп близо половин час след приключването на събитието в Mall Paradise:

: Така, вие казахте, че имате съглашение с Lockheed Martin или United Launch Alliance? 

: Да, ние имахме съглашение с Lockheed Martin, където те разучаваха потреблението на платформата “Феникс ” за потребление за потребностите на Mars One, вярно. 

: Добре, какъв е актуалният проект? Ще употребявате ли към момента платформата “Феникс ”?

: Да, към момента е подобен проектът. 

: Можете ли да дадете график по кое време това ще се случи?

: Да, това ще е през 2022 година съгласно настоящия график за първата безпилотна задача, производна на “Феникс ”. 

: Добре, бих желал да попитам, тъй като Илон Мъск загатна, че няма желание да стандартизира “Фолкън Хеви ” за пилотирани полети и също така се отхвърля от “Червения Дракон ” в интерес на ракетата “Биг Фолкън ” (BFR). Това ще промени ли вашите проекти?

: Не, ние ще строим галактическата станция в орбита и след това ще изпратим екипажа там, тъй че нямаме проблем да използваме друг вид стандартизирана ракета да изпратим хората до дребната галактическа станция, която ще отиде до Марс.

: Смятате ли, че е нужна тежкотоварна ракета?

: Тежкотоварната ракета е нужна за оборудването, за съставените елементи на галактическата станция, само че не и за хората.

: И като си приказваме за надуваеми хабитати, говорили ли сте с Робърт Бигълоу? Смятате ли да ги обсъдите с него?

: Ние не сме говорили с Бигълоу, само че има други компании, които вършат галактически надуваеми съставни елементи, да вземем за пример Thin Red Line в Канада.

: Така че той не е единственият?

: Не, той не е единственият, вярно. Засега допускаме, че ще е Thin Red Line, само че се надяваме, че ще има и още с надуваеми съставни елементи. 

: Отказахте ли се от проекта за риалити шоу на Марс? 

: Ние в никакъв случай не сме имали проект за риалити шоу на Марс, единствено публицистите имаха тоя проект, само че ние желаеме да има материал, ние желаеме да разкажем историята тъкмо както Нийл Армстронг бе заснет до момента в който той стъпваше надолу по стълбата и по тази причина желаеме да създадем материал, тъй като там е цената. Трябва да разкажем на света за марсианските проучвания, ето за какво го вършим.

: О да, и имам един финален въпрос. Обичам да играя компютърни игри, изключително онлайн игри. Ще мога ли да играя World of Warcraft там?

: Ха, ха, о да, само че несъмнено, не в действително време.

: О, само че това ще е проблем за онлайн играта.

: Не, онлайн ще можете да играете единствено с вашите другари за Марс.

: Да де, само че ще е единствено дребен екипаж на Марс. Ще е скучно.

: Да, ще би трябвало да почакате. С World of Warcraft ще би трябвало да чакате, до момента в който дойдат повече хора.

: Окей, благодаря ви. 

И най-после, още някои забавни моменти от сесията с въпроси и отговори след лекцията:

1. Лансдорп се е виждал с Илон Мъск, само че не е съумял да беседва с него.  

2. Адриана Маре счита, че може да сме замързили Марс с микроорганизми, защото предходните задачи “Вайкинг ” не са били по този начин подробно стерилизирани като актуалните.

3. Лансдорп не счита, че тераформирането на Марс е реалистично към сегашния миг, това ще е хиляда пъти по-голямо начинание.

4. Лансдорп очаква първото кацане да е на северното полукълбо на Марс. 

5. Адриана Маре споделя, че не знаем по какъв начин биха изглеждали извънземните, единственото, което имаме за съпоставяне, е нашата Земя.

6. Лансдорп акцентира, че избира да няма тесни връзки с държавните управления, желае да подбере най-хубавите хора от целия свят.