България влиза в надпреварата за „енергията на звездите“ с български патент
Проектът е безвредна опция на АЕЦ, само че мащабирането остава под въпрос
Българската академия на науките (БАН) разгласи началото на упорит план за рандеман на чиста сила посредством термоядрен синтез, финансиран с 10 милиона лв. от Министерството на нововъведенията и растежа. Докато научният екип разказва създаването като евентуален " международен пробив ", икономическите анализатори и физиците в чужбина подлагат на подозрение опцията за енергийна гражданска война с бюджет, който е хиляди пъти по-малък от този на международните съперници.
" Процесът е изцяло безвреден по своята физика и при всяко отклоняване просто стопира, без сюжети за произшествия, " настояват учените от Българска академия на науките, представени в формалното известие.
Според екипа, новият способ употребява атомно обединение на водородни частици – процесът, който зарежда звездите – за разлика от деленето на уран в обичайните атомни централи. Проектът към този момент е с подадена патентна поръчка, а упоритостта е България да се трансформира в предстоящ енергиен водач.
Давид против Голиат в нуклеарната физика
Оптимизмът на българските учени обаче се сблъсква с жестоката действителност на числата. За съпоставяне, интернационалният пробен реактор ITER във Франция, който към момента не е създал комерсиално електричество, гълта над 20 милиарда евро. Американската лаборатория NIF, която неотдавна реализира непълен триумф с лазерен синтез, оперира с милиарди долари годишно.
Отпускането на 10 милиона лв. (около 5 милиона евро) за " международен пробив " повдига въпроси за успеваемостта на разноските.
Патент или работеща централа?
Основната разлика сред лабораторния опит и енергийната промишленост е мащабът. Патентоването на способ за термоядрен синтез е теоретичен триумф, само че не и промишлен. Липсата на радиоактивни боклуци и сигурността са безспорни преимущества на технологията, само че главното предизвикателство остава " енергийният баланс " – да се създаде повече сила, в сравнение с се употребява за поддържане на реакцията.
Към момента няма данни българският план да е преодолял тази преграда, която затруднява най-големите международни стопански системи към този момент половин век. Обещанието България да " остави днешните нуклеарни технологии в предишното " звучи привлекателно, само че без солидна индустриална поддръжка и интернационалните партньорства, рискът планът да остане в графата " скъпи лабораторни извършения " е действителен.
Българската академия на науките (БАН) разгласи началото на упорит план за рандеман на чиста сила посредством термоядрен синтез, финансиран с 10 милиона лв. от Министерството на нововъведенията и растежа. Докато научният екип разказва създаването като евентуален " международен пробив ", икономическите анализатори и физиците в чужбина подлагат на подозрение опцията за енергийна гражданска война с бюджет, който е хиляди пъти по-малък от този на международните съперници.
" Процесът е изцяло безвреден по своята физика и при всяко отклоняване просто стопира, без сюжети за произшествия, " настояват учените от Българска академия на науките, представени в формалното известие.
Според екипа, новият способ употребява атомно обединение на водородни частици – процесът, който зарежда звездите – за разлика от деленето на уран в обичайните атомни централи. Проектът към този момент е с подадена патентна поръчка, а упоритостта е България да се трансформира в предстоящ енергиен водач.
Давид против Голиат в нуклеарната физика
Оптимизмът на българските учени обаче се сблъсква с жестоката действителност на числата. За съпоставяне, интернационалният пробен реактор ITER във Франция, който към момента не е създал комерсиално електричество, гълта над 20 милиарда евро. Американската лаборатория NIF, която неотдавна реализира непълен триумф с лазерен синтез, оперира с милиарди долари годишно.
Отпускането на 10 милиона лв. (около 5 милиона евро) за " международен пробив " повдига въпроси за успеваемостта на разноските.
Патент или работеща централа?
Основната разлика сред лабораторния опит и енергийната промишленост е мащабът. Патентоването на способ за термоядрен синтез е теоретичен триумф, само че не и промишлен. Липсата на радиоактивни боклуци и сигурността са безспорни преимущества на технологията, само че главното предизвикателство остава " енергийният баланс " – да се създаде повече сила, в сравнение с се употребява за поддържане на реакцията.
Към момента няма данни българският план да е преодолял тази преграда, която затруднява най-големите международни стопански системи към този момент половин век. Обещанието България да " остави днешните нуклеарни технологии в предишното " звучи привлекателно, само че без солидна индустриална поддръжка и интернационалните партньорства, рискът планът да остане в графата " скъпи лабораторни извършения " е действителен.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ