Продукцията ни е свежа, ежедневно я прибираме и успяваме да

„ Продукцията ни е свежа, всекидневно я прибираме и съумяваме да я осъществяваме добре. В момента има апетит на пазара за качествена продукция, а пазарите и борсите са залети с некачествена стока на доста по-ниска цена “, разяснява пред Нова телевизия производителят Иван Кабуров, който отглежда краставици в фамилна оранжерия от 8 декара. Той изяснява, че продукцията му излиза от стопанството на цена сред 1,60 и 1,80 евро, само че до крайния консуматор нараства доста. Това, по думите му, се случва в условия на мощно килнат пазар.

 

Кабуров акцентира, че макар инвестиции труд и време, облагата за производителя остава минимална:

 

„ Ние сме работили близо 60 дни, с цел да произведем този артикул, а получаваме не повече от 10% облага, до момента в който търговците осъществят 50–60% “, пресмята той. Според него главният проблем е неналичието на надзор по цялата верига и неналичието на действителна проследяемост.

 

„ На първо място би трябвало да има проследяемост на хранителната верига “, прибавя той и подчертава, че поддържа първите ограничения на кабинета.

 

Председателят на Българската асоциация на производителите на оранжерийна продукция Марин Генуров също е на това мнение: „ Това сигурно е стъпка към по-добър надзор върху цялата агрохранителна верига “.

 

Според него задачата не е „ цялостен надзор “, а повече бистрота и заслужено систематизиране на добавената стойност: „ Производителите получават доста дребна част от нея спрямо търговците, а в последна сметка пострадали са жителите “.

 

Икономистите остават скептични

 

Този възторг обаче не се споделя изцяло от специалистите. В ефира на Нова телевизия икономистите Адриан Николов и Аркади Шарков предизвестиха, че не е ясно до каква степен новите регулации могат действително да повлияят на пазара и какви биха били последствията за потребителите и бизнеса.

 

Още при започване на полемиката двамата специалисти сложиха под въпрос самата цел на ограниченията – дали те са ориентирани към понижаване на цените или просто към ограничение на тяхното повишаване. Според Адриан Николов спомагателните административни тежести неизбежно ще се трансферират върху крайните цени.

 

„ Това значи спомагателна административна тежест върху бизнеса, която в последна сметка ще бъде включена в цената на продуктите. Няма кой различен да я заплати “, подчертава той и обърна внимание на обсега на ограниченията, като уточни, че забележителна част от пазара остава отвън тях: „ Над 50% от пазара на храни – дребни магазини и открити пазари – въобще не се визира от тези оферти “.

 

Николов сложи под подозрение и концепцията за изключителна обстановка с цените, като акцентира, че настоящата инфлация не оправдава сходен вид интервенция:

 

„ Имаме към 6–7% годишна инфлация – това не е спешно равнище “, изясни позицията си икономистът.

 

Аркади Шарков пък насочи диалога към по-широкия стопански подтекст, в това число интернационалните фактори и процеса по въвеждане на еврото. Според него част от ценовия напън е обвързван точно с тези процеси.

 

„ Еврото е една от аргументите – не тъй като е проблем единствено по себе си, а тъй като основава условия за закръгляне на цените. Кризата в Близкия изток и световните стопански процеси също оказват въздействие “, уточни той и даде образец с други страни, като Хърватия, където след въвеждането на еврото са били прилагани краткотрайни ценови ограничавания.

 

Според него в България по-вероятен сюжет е въвеждане на „ референтни цени “, а не директни тавани: „ По-скоро ще има диапазон, в който цените се смятат за оправдани, а не закрепени стойности “.

 

Икономистите са единомислещи, че по-съществен фактор за инфлацията остава фискалната политика.

 

Николов предизвести, че „ в случай че поддържаме висок бюджетен недостиг и наливаме средства в стопанската система посредством дълг, това е мощно проинфлационно държание “.

 

Шарков добави, че увеличените обществени разноски и демографските процеси ще оказват спомагателен напън върху цените: „ Допълнителният приток на пари води до по-високо ползване и надлежно до инфлация “.

 

По думите му при започване на идната година е вероятен нов ценови напън при храните, подбуден от насъбрани световни фактори.

 

В умозаключение специалистите подчертаха, че въпреки ограниченията за бистрота да могат да имат стеснен резултат, те не адресират главните аргументи за инфлацията. Според тях стабилно решение може да пристигна само посредством по-дисциплинирана фискална политика, по-силна конкуренция и действителен разбор на пазарните процеси, а не посредством административен надзор върху цените.