След 38 години ще догоним средната продължителност на живот в Западна Европа |
Продължителността на живот у нас се е нараснала, само че българите към момента живеят 7 години по-малко спрямо жителите на 5-те най-развити страни в Европейски Съюз (82 г.). Със сегашните темпове на развиване на опазването на здравето, ще са ни нужни 38 години, с цел да ги догоним.
Това демонстрира отчет, представен от доктор Иван Маджаров, ръководител на Българския лекарски съюз. Докладът показва относителен разбор на индикаторите в опазването на здравето, съпоставени с тези от 5-те най-развити страни в Европейски Съюз. Данните бяха изнесени на пресконференцията на " Заедно за повече здраве ". Инициативата сплотява Български лекарски съюз (БЛС), Български фармацевтичен съюз (БФС) и Асоциацията на научноизследователските производители в България (ARPharM). Членовете ѝ настояват за надпартиен консенсус за ускорено развиване на опазването на здравето през идващите 5 години. Основен акцент в позицията им е увеличението на обществените вложения за здраве от 4.2% на 8% от Брутният вътрешен продукт.
Според изнесените от д-р Маджаров данни от отчета страната ни изостава и във връзка с предотвратима смъртност - в България тя е близо 3 пъти по-висока. Докладът регистрира, че смъртността от сърдечно-съдови болести в страната ни понижава, само че към момента е два до три пъти по-висока по отношение на петте страни. Според документа, със сегашните темпове на развиване на опазването на здравето на България ще й отнеме повече от 50 години, с цел да ги догони по предотвратима смъртност от исхемична болест на сърцето и мозъчно-съдови болести. Според доктор Маджаров би трябвало да се приказва не за промени, а за ускорено развиване, което е над ползите на обособените гилдии и и над партийните ползи.
Обществените настройки: здравеопазването се развива в отрицателна посока
Според изследване на „ Тренд “, обществото чака смяна във действието на здравната система, сподели Димитър Ганев по време на презентацията си за настройките измежду българите. По данни от август м.г. 63% от запитаните считат, че в последните години секторът се развива в отрицателна посока, а 73% декларират, че опазването на здравето има потребност от спомагателни вложения. Според 47% от респондентите проблемите в системата се дължат на неприятния надзор, а съгласно 23% - на незадоволителното финансиране. 86% са на мнение, че страната би трябвало да отделя повече средства за опазване на здравето и да се влагат по-ефективно.
Инвестициите в здраве - два пъти по-ниски като % от Брутният вътрешен продукт
Според ръководителя на ARPharM Деян Денев у нас обществените вложения в опазване на здравето са съвсем два пъти по-ниски като % от Брутният вътрешен продукт. Ако страната ни влага в опазване на здравето същия % от Брутният вътрешен продукт както петте страни, нарастването на човек от популацията ще е 90% или с 570 евро повече от сегашните 632 евро на човек. Публичните разноски за лекарствени артикули в България остават доста по-ниски от тези в множеството страни от Европейски Съюз и повече от 3 пъти по-ниски от тези в 5-те най-големи страни от Европейски Съюз. Ако огромните страни отделят по 355 евро за лекарства след отчитането на Данък добавена стойност и направените отстъпки, то в България тези средства през 2019 година са били едвам 106 евро. Денев означи още, че по-високите равнища на обществени вложения в опазване на здравето водят до по-добри здравни резултати, а високото доплащане от пациентите води до ограничение на достъпа до здравна грижа.
Деян Денев добави, че съгласно разбора, сред 2015 и 2018 година пациентите в 5-те най-големи страни в Европейски Съюз са имали достъп до над два пъти повече новаторски лечения от тези в България. Освен това пациентите у нас чакат по-дълго, с цел да получат достъп до нови медикаменти, които са позволени за приложимост сред 2015 и 2018 година
Българите доплащат най-вече за медикаменти
Председателят на БФС проф. Асена Сербезова цитира разбор, съгласно който доплащането от страна на пациентите у нас е 37% от разноските за медикаменти по лекарско наставление против 5% в 5-те най-големи страни от Европейски Съюз. Освен това високото доплащане утежнява здравните резултати, като подтиква ниско равнище на придържане към лекарствена терапия.
Проф. Сербезова бе безапелационна, че е нужно доста усъвършенстване на успеваемостта на опазването на здравето в България. Според разбора, България съществено изостава и по индикатора " успеваемост на здравната система ". Основните източници на неефективност са загуби в медицинските грижи (пациентите получават несъответствуваща или неефективна грижа с ниска или никаква полза), неефективно ръководство (лошо ръководство на ресурсите и разноски за лекарства) и неефективна държавна политика (използване на запаси, които не способстват директно за грижата за пациентите - административна тежест, злоупотреби и др.).
Председателят на БФС се спря и върху новите технологии в опазването на здравето. Чрез вложения в цифровизация могат да се подобрят ефикасността на здравната система и да се усили достъпа на пациентите до здравни грижи. По думите й е належащо страната ни да понижи „ хартиеното опазване на здравето “ и неговите недостатъци. Ефективността на лекуването може да бъде усъвършенствана и посредством понижаване на доплащането от пациентите и повишение степента на придържане към лечението.
Прозрачност на доплащанията за лекуване
Анализаторът от Експертен клуб за стопанска система и политика (ЕКИП) Аркади Шарков акцентира, че с цел да се обезпечи устойчивостта на опазването на здравето в години на рецесия, е належащо да се обезпечи финансиране на системата посредством бюджетно неутрални принадлежности. Според него, всеки „ мъдро “ вложен спомагателен лев в българското опазване на здравето може да донесе възвръщаемост от 3,4 лева посредством по-голяма и по-здрава работна мощ. Прозрачността при доплащанията може да докара до понижаване на персоналните разноски и да усъвършенства достъпа до здравни грижи. А въвеждането на в допълнение непринудено здравно осигуряване/застраховане може да докара до изсветляване на доплащанията и възстановяване здравето и благосъстоянието на българските пациенти, както и на медицинските експерти.
Председателят на БЛС доктор Маджаров заключи данните от показания разбор като сподели, че усъвършенстваните здравни грижи могат да понижат тежестта върху лечебните заведения и да генерират икономии на разноски за системата на опазването на здравето. Това изисква ориентиране на запаси в първична здравна помощ. Председателят на БЛС цитира данни, съгласно които над 50 на 100 от лекарите на България работят в София, Пловдив и Варна, както и че 30 на 100 от медиците у над надвишават 60 години.
Д-р Маджаров показа и политиките, към които следва да се обединят партиите в идващия парламент, съгласно сътрудниците в самодейността „ Заедно за повече здраве “:
- ускорено развиване на здравната система за догонване на европейските здравни индикатори в границите на идващите 10 години;
- увеличение на публичните вложения за здраве от 4.2% на 8% от Брутният вътрешен продукт, или от 6 милиарда до 10 милиарда лева.;
- дейно потребление на вложенията и ускорена дигитализация;
- опазване, надграждане и оптимизация на здравноосигурителния модел с доброволни здравни фондове, които да дофинансират системата;
- държавна политика в региона на финансиране на фрагментите по райони.
В умозаключение изпълнителният шеф на ARPharM Деян Денев акцентира, че организациите упорстват за реализиране на надпартиен консенсус за ускорено развиване на опазването на здравето в идващите 5 години. Позицията им ще бъде изпратена до всички политически сили, за които социологическите организации предвиждат, че биха могли да влязат в идващото Народно заседание.
Това демонстрира отчет, представен от доктор Иван Маджаров, ръководител на Българския лекарски съюз. Докладът показва относителен разбор на индикаторите в опазването на здравето, съпоставени с тези от 5-те най-развити страни в Европейски Съюз. Данните бяха изнесени на пресконференцията на " Заедно за повече здраве ". Инициативата сплотява Български лекарски съюз (БЛС), Български фармацевтичен съюз (БФС) и Асоциацията на научноизследователските производители в България (ARPharM). Членовете ѝ настояват за надпартиен консенсус за ускорено развиване на опазването на здравето през идващите 5 години. Основен акцент в позицията им е увеличението на обществените вложения за здраве от 4.2% на 8% от Брутният вътрешен продукт.
Според изнесените от д-р Маджаров данни от отчета страната ни изостава и във връзка с предотвратима смъртност - в България тя е близо 3 пъти по-висока. Докладът регистрира, че смъртността от сърдечно-съдови болести в страната ни понижава, само че към момента е два до три пъти по-висока по отношение на петте страни. Според документа, със сегашните темпове на развиване на опазването на здравето на България ще й отнеме повече от 50 години, с цел да ги догони по предотвратима смъртност от исхемична болест на сърцето и мозъчно-съдови болести. Според доктор Маджаров би трябвало да се приказва не за промени, а за ускорено развиване, което е над ползите на обособените гилдии и и над партийните ползи.
Обществените настройки: здравеопазването се развива в отрицателна посока
Според изследване на „ Тренд “, обществото чака смяна във действието на здравната система, сподели Димитър Ганев по време на презентацията си за настройките измежду българите. По данни от август м.г. 63% от запитаните считат, че в последните години секторът се развива в отрицателна посока, а 73% декларират, че опазването на здравето има потребност от спомагателни вложения. Според 47% от респондентите проблемите в системата се дължат на неприятния надзор, а съгласно 23% - на незадоволителното финансиране. 86% са на мнение, че страната би трябвало да отделя повече средства за опазване на здравето и да се влагат по-ефективно.
Инвестициите в здраве - два пъти по-ниски като % от Брутният вътрешен продукт
Според ръководителя на ARPharM Деян Денев у нас обществените вложения в опазване на здравето са съвсем два пъти по-ниски като % от Брутният вътрешен продукт. Ако страната ни влага в опазване на здравето същия % от Брутният вътрешен продукт както петте страни, нарастването на човек от популацията ще е 90% или с 570 евро повече от сегашните 632 евро на човек. Публичните разноски за лекарствени артикули в България остават доста по-ниски от тези в множеството страни от Европейски Съюз и повече от 3 пъти по-ниски от тези в 5-те най-големи страни от Европейски Съюз. Ако огромните страни отделят по 355 евро за лекарства след отчитането на Данък добавена стойност и направените отстъпки, то в България тези средства през 2019 година са били едвам 106 евро. Денев означи още, че по-високите равнища на обществени вложения в опазване на здравето водят до по-добри здравни резултати, а високото доплащане от пациентите води до ограничение на достъпа до здравна грижа.
Деян Денев добави, че съгласно разбора, сред 2015 и 2018 година пациентите в 5-те най-големи страни в Европейски Съюз са имали достъп до над два пъти повече новаторски лечения от тези в България. Освен това пациентите у нас чакат по-дълго, с цел да получат достъп до нови медикаменти, които са позволени за приложимост сред 2015 и 2018 година
Българите доплащат най-вече за медикаменти
Председателят на БФС проф. Асена Сербезова цитира разбор, съгласно който доплащането от страна на пациентите у нас е 37% от разноските за медикаменти по лекарско наставление против 5% в 5-те най-големи страни от Европейски Съюз. Освен това високото доплащане утежнява здравните резултати, като подтиква ниско равнище на придържане към лекарствена терапия.
Проф. Сербезова бе безапелационна, че е нужно доста усъвършенстване на успеваемостта на опазването на здравето в България. Според разбора, България съществено изостава и по индикатора " успеваемост на здравната система ". Основните източници на неефективност са загуби в медицинските грижи (пациентите получават несъответствуваща или неефективна грижа с ниска или никаква полза), неефективно ръководство (лошо ръководство на ресурсите и разноски за лекарства) и неефективна държавна политика (използване на запаси, които не способстват директно за грижата за пациентите - административна тежест, злоупотреби и др.).
Председателят на БФС се спря и върху новите технологии в опазването на здравето. Чрез вложения в цифровизация могат да се подобрят ефикасността на здравната система и да се усили достъпа на пациентите до здравни грижи. По думите й е належащо страната ни да понижи „ хартиеното опазване на здравето “ и неговите недостатъци. Ефективността на лекуването може да бъде усъвършенствана и посредством понижаване на доплащането от пациентите и повишение степента на придържане към лечението.
Прозрачност на доплащанията за лекуване
Анализаторът от Експертен клуб за стопанска система и политика (ЕКИП) Аркади Шарков акцентира, че с цел да се обезпечи устойчивостта на опазването на здравето в години на рецесия, е належащо да се обезпечи финансиране на системата посредством бюджетно неутрални принадлежности. Според него, всеки „ мъдро “ вложен спомагателен лев в българското опазване на здравето може да донесе възвръщаемост от 3,4 лева посредством по-голяма и по-здрава работна мощ. Прозрачността при доплащанията може да докара до понижаване на персоналните разноски и да усъвършенства достъпа до здравни грижи. А въвеждането на в допълнение непринудено здравно осигуряване/застраховане може да докара до изсветляване на доплащанията и възстановяване здравето и благосъстоянието на българските пациенти, както и на медицинските експерти.
Председателят на БЛС доктор Маджаров заключи данните от показания разбор като сподели, че усъвършенстваните здравни грижи могат да понижат тежестта върху лечебните заведения и да генерират икономии на разноски за системата на опазването на здравето. Това изисква ориентиране на запаси в първична здравна помощ. Председателят на БЛС цитира данни, съгласно които над 50 на 100 от лекарите на България работят в София, Пловдив и Варна, както и че 30 на 100 от медиците у над надвишават 60 години.
Д-р Маджаров показа и политиките, към които следва да се обединят партиите в идващия парламент, съгласно сътрудниците в самодейността „ Заедно за повече здраве “:
- ускорено развиване на здравната система за догонване на европейските здравни индикатори в границите на идващите 10 години;
- увеличение на публичните вложения за здраве от 4.2% на 8% от Брутният вътрешен продукт, или от 6 милиарда до 10 милиарда лева.;
- дейно потребление на вложенията и ускорена дигитализация;
- опазване, надграждане и оптимизация на здравноосигурителния модел с доброволни здравни фондове, които да дофинансират системата;
- държавна политика в региона на финансиране на фрагментите по райони.
В умозаключение изпълнителният шеф на ARPharM Деян Денев акцентира, че организациите упорстват за реализиране на надпартиен консенсус за ускорено развиване на опазването на здравето в идващите 5 години. Позицията им ще бъде изпратена до всички политически сили, за които социологическите организации предвиждат, че биха могли да влязат в идващото Народно заседание.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ