Стамболов подготвя Видинската крепост за бой с Русия, дори мъртъв той побеждава
Продължилият напън на съветския император обаче довежда в края на август до абдикацията на първия български княз. Престолът остава овакантен. Начело на страната застава регентство в състав Стефан Стамболов, полк. Сава Муткуров и Петко Каравелов. Нужно е според Търновската конституция да се избере нов български монарх, написа историкът Стефан Дечев.
Плановете на Петербург от последните няколко години и изключително месеци са свързани с слагането на послушна „ пионка “, която да извършва всичко идващо от Азиатския департамент в Петербург и съветското дипломатическо агентство в София. Ето за какво от съветската столица упорстват за отсрочване на идните избори за III Велико национално заседание (ВНС) от края на септември 1886 година, а след тяхното осъществяване афишират, че няма да признаят резултатите им.
Въпреки непреклонната съветска позиция, държавното управление в София отпред с доктор Васил Радославов разгласява декрет за свикването на определеното Велико народно събрание. В желанието си да показва мощ, Петербург изпраща по подстрекателство на съветския императорски делегат в Княжество България ген. Николай В. Каулбарс два военни клипера (бързо многомачтов ветроходен кораб) във Варна с публично пояснение да се отбрани съветското консулство в града.
Самите български ръководещи среди, изключително през октомври 1886 година, преглеждат със боязън и отчаяние възможна съветска окупация на страната, като идна възможност. Това ги кара да разискват проекти за действителни ответни дейности и опозиция.
През октомври 1886 година първият регент Стамболов написа в дневника си: " Ние и биле би съгласни да видиме съветска окупация, в сравнение с сами да напишиме и подпишиме своята смъртна присъда. “ И въпреки всичко, някои насърчения получени от непознати, най-много британски дипломати, дават единствено краткотраен кураж на управляващите в София, а и прекомерно постоянно имат много алегоричен смисъл. Затова те не отстраняват ужасяващите им страхове. Крехките очаквания постоянно се сменят с отчаяние и даже със боязън “московеца ” да не “пороби и поруси ” България. Налице са даже и опасения, че при съветска окупация ръководещите могат да бъдат избесени или изпратени в Сибир.
На 17 октомври 1886 година и Министерският съвет организира съвещание с присъединяване на регентите Стамболов и Муткуров, на което се разисква създалата се след идването на съветските клипери на варненския бряг конюнктура и особено вероятността за съветска окупация. Наистина посредством българския дипломатически представител в Цариград Димитър Греков доближават някои сведения, че Русия няма желание да окупира България, само че също и по какъв начин в случай че възникне въоръжен спор, нито една от великите сили не би подкрепила намерено Княжеството. Затова и упоменатите страхове за бъдещите планове на Русия напълно действително обгръщат ръководещите кръгове и дълго време не изчезват.
Още пристигналият във Варна на 13 октомври първи съветски клипер ”Забяг ” провокира разстройване измежду популацията в цялата страна като се ширят и клюки за идна злополука. Първият регент Ст. Стамболов бързо създава собствен проект за българска опозиция при възможна съветска експанзия. Този проект той излага в дневника си към датите 11,12,13,14 октомври 1886 година Споделя го с другия регент Муткуров, както и с премиера Радославов.
Планът планува в случай че руснаците създадат десант във Варна, войската да се отдръпна на запад и да се открие незабавно Велико народно събрание. Със специфичен акт то би трябвало да стачкува против „ вандализма и грабителството на казаците “ и да избере неотложно Валдемар Датски за княз на България.
Стамболов има и чисто боен проект, който също ясно излага в дневника си, пишейки следното: „ Във военно отношение аз си имам начертан проект, който може да тури русите в безизходно състояние и да избави достойнството, а може би и свободата на България. Планът е следующия: да оттеглим всичката си действующа армия във Видинската цитадела, гдето да са укрепиме и да не са сдаваме на русите без пердах. Това наше държание ще ги тури в доста мъчно състояние, тъй като ще им бъде прекомерно мъчно да ни атакуван и бомбардират и с цел да вземат крепостта ще им трябват минимум 50-60 хиляди армия. Видин има много топове, към които може да се прибавят още 3-4 батареи. Храна може да внесеме 4-5 милиона оки жито. Държавното казничейство може там да са принесе боеприпаси и муниции за оръдията да внесат във Видин из Руссчук, Шумен и София. Така щото да са приготвиме да издържим една блокада от 10 месяца без да Осетиме потребност от нещо. Ще са реализира ли тоя мой проект в случай че русите дебаркират в България или, това аз още не мога да кажа, само че мисля че към този момент друго средство не ни остава, тъй като твърдоглавия московец от други резони не желае да разбере. Ако ние избереме и укрепиме един крепък и непроходим пункт, ние можиме да спечелиме много време, а до тогава може и да се образува някоя европейска коалиция, която да пребие ръцете на московеца, с цел да му мине ищаха да протяга ръка на непознато нещо. Но нека дадеше Бог да не дебаркират русите, че дано моя проект остане без последици. “, цитира Дечев.
Споделените от Стамболов в дневника му редове показват ясно няколко неща. Те са удостоверение, че съветското нахлуване над страната и нейната военна окупация се преглежда от първия регент като напълно евентуално. Той несъмнено счита на съветското навлизане да се окаже, въпреки и характерна, опозиция.
Заедно с това Стамболов разчита на превръщането на един непринуден от съветската армия град, неслучайно в най-северозападната точка от страната, в знак на българския държавен суверенитет. Ето за какво в него се събират, според проекта, цялото регентство, цялото държавно управление и цялата армия.
Заедно с това, българският общественик залага доста на дългата и продължителна блокада и на невъзможността съветската армия да превземе българската цитадела. Това извоювано близо година време му е належащо с оглед повишаването на благосклонностите на публичното мнение в Европа в интерес на българската идея и образуване на европейска коалиция, която да е в положение в последна сметка да пречупи съветската войска. Има и една, коства ми се, друга цел, която не е изложена в дневника, само че е също част от проекта.
Отстъпването на цялата територия на страната на съветската армия, без капитулацията на регентството, държавно управление и българската войска, несъмнено цели в хода на времето да нараства отрицателното въодушевление измежду българското население към газещата земята му непозната войска. Неслучайно самичък Стамболов написва категорично по какъв начин този негов проект „ може да тури русите в безизходно състояние и да избави достойнството, а може би и свободата на България. “
В последна сметка рецесията в страната от 1886-87 година се позволи по различен метод. Нямаше съветска окупация, а българо-руските дипломатически връзки бяха прекратени за интервал от близо 10 години. Но когато през 1896 година съветският външен министър княз Лобанов-Ростовски изпращаше новия съветски дипломатически сътрудник в София той категорично го инструктираше да не се намесва във вътрешните работи на България. Точно това правеха напълно непосредствено съветските дипломати в София от 1879 до 1886 година И въпреки всичко, даже и към този момент мъртъв, Стамболов беше победил, обобщава историкът.
На 3 юли 1895 година Стамболов се среща със свои другари в обичания му „ Юнион клуб “ – намиращ се на не повече от половин километър от вкъщи му (на ул. „ Раковска “ и ул. „ Иван Вазов). Там той вечеря с небезизвестните Димитър Греков, Димитър Петков и Иван Салабашев, с които е в положителни връзки. Разбира се, до него неразделно е и бодигардът му Гунчо. Около 19:45 Стамболов си потегля от заведението. Има сведения, че файтонът, на който се качва, не е инцидентен, а е нает от атентаторите.че е ангажиран. На файтона, с изключение на експремиера и бодигарда му, се качва и Димитър Петков. Тези от вас, които познават центъра на София, ще си показват какъв брой малко е било пътуването им, защото транспортното средство стопира внезапно на пресечката на ул. Раковски и ул. Стефан Караджа, т.е. на не повече от 100 метра. Тогава от улицата изскачат двама въоръжени мъже, единият от които стреля против файтона. Водачът стопира внезапно. По-късно Петков написа, че в този миг Стамболов споделил „ Изгубени сме! “ и скочил от файтона. Мирчо Ацев подкарва бързо файтона, с цел да отдели жертвата от бодигарда. Стамболов потегля да бяга обратно по ул. „ Раковски “ самичък, защото едноръкият Димитър Петков пада на пода на файтона при внезапното тръгване. Атентаторите подгонват задачата си и я настигат. Твърди се, че това са македонският комита Михаил Ставрев от Ресен, с прякор Халю, и Боне Георгиев. Към тях се причислява Атанас Цветков, именуван Талю. За секунди Стамболов е посечен в опит да насочи револвера си към нападателите. Телохранителят му Гунчо ги настига, само че е прекомерно късно. След него тича Димитър Петков, а убийците бягат.
Спътниците на жертвата виждат ужасяваща и жестока панорама. Двете му ръце, с които се е мъчил да резервира главата си, са съвсем отрязани и висят на кожата. Показалецът на лявата ръка и два пръста на дясната остават отсечени на улицата, а по главата му има 12 рани, като дясното му око е съсечено.Това е краят на Стамболов.
Ужасът към гибелта на Стамболов не е обвързван единствено с убийството му. По време на погребението му се случват меко казано отвратителни и недостойни подиуми. Гробът му е взривен, а има сведения, че мразещи го танцували хоро над мястото, над което щял да спи безконечния си сън. Говори се, че мъчно бил и открит духовник, който да е склонен да води траурния акт. Цар Фердинанд I забранил с депеша на всички високопоставени офицери да участват на опелото, което било казус за времето си.
Кой спри зад атентата? Този въпрос се задава и до през днешния ден, а отговорът е сложен. Може да бъде казано, че пръст в това имат както опозицията му, по този начин и Русия, която съгласно Стамболов нямала място в българския политически живот.
Плановете на Петербург от последните няколко години и изключително месеци са свързани с слагането на послушна „ пионка “, която да извършва всичко идващо от Азиатския департамент в Петербург и съветското дипломатическо агентство в София. Ето за какво от съветската столица упорстват за отсрочване на идните избори за III Велико национално заседание (ВНС) от края на септември 1886 година, а след тяхното осъществяване афишират, че няма да признаят резултатите им.
Въпреки непреклонната съветска позиция, държавното управление в София отпред с доктор Васил Радославов разгласява декрет за свикването на определеното Велико народно събрание. В желанието си да показва мощ, Петербург изпраща по подстрекателство на съветския императорски делегат в Княжество България ген. Николай В. Каулбарс два военни клипера (бързо многомачтов ветроходен кораб) във Варна с публично пояснение да се отбрани съветското консулство в града.
Самите български ръководещи среди, изключително през октомври 1886 година, преглеждат със боязън и отчаяние възможна съветска окупация на страната, като идна възможност. Това ги кара да разискват проекти за действителни ответни дейности и опозиция.
През октомври 1886 година първият регент Стамболов написа в дневника си: " Ние и биле би съгласни да видиме съветска окупация, в сравнение с сами да напишиме и подпишиме своята смъртна присъда. “ И въпреки всичко, някои насърчения получени от непознати, най-много британски дипломати, дават единствено краткотраен кураж на управляващите в София, а и прекомерно постоянно имат много алегоричен смисъл. Затова те не отстраняват ужасяващите им страхове. Крехките очаквания постоянно се сменят с отчаяние и даже със боязън “московеца ” да не “пороби и поруси ” България. Налице са даже и опасения, че при съветска окупация ръководещите могат да бъдат избесени или изпратени в Сибир.
На 17 октомври 1886 година и Министерският съвет организира съвещание с присъединяване на регентите Стамболов и Муткуров, на което се разисква създалата се след идването на съветските клипери на варненския бряг конюнктура и особено вероятността за съветска окупация. Наистина посредством българския дипломатически представител в Цариград Димитър Греков доближават някои сведения, че Русия няма желание да окупира България, само че също и по какъв начин в случай че възникне въоръжен спор, нито една от великите сили не би подкрепила намерено Княжеството. Затова и упоменатите страхове за бъдещите планове на Русия напълно действително обгръщат ръководещите кръгове и дълго време не изчезват.
Още пристигналият във Варна на 13 октомври първи съветски клипер ”Забяг ” провокира разстройване измежду популацията в цялата страна като се ширят и клюки за идна злополука. Първият регент Ст. Стамболов бързо създава собствен проект за българска опозиция при възможна съветска експанзия. Този проект той излага в дневника си към датите 11,12,13,14 октомври 1886 година Споделя го с другия регент Муткуров, както и с премиера Радославов.
Планът планува в случай че руснаците създадат десант във Варна, войската да се отдръпна на запад и да се открие незабавно Велико народно събрание. Със специфичен акт то би трябвало да стачкува против „ вандализма и грабителството на казаците “ и да избере неотложно Валдемар Датски за княз на България.
Стамболов има и чисто боен проект, който също ясно излага в дневника си, пишейки следното: „ Във военно отношение аз си имам начертан проект, който може да тури русите в безизходно състояние и да избави достойнството, а може би и свободата на България. Планът е следующия: да оттеглим всичката си действующа армия във Видинската цитадела, гдето да са укрепиме и да не са сдаваме на русите без пердах. Това наше държание ще ги тури в доста мъчно състояние, тъй като ще им бъде прекомерно мъчно да ни атакуван и бомбардират и с цел да вземат крепостта ще им трябват минимум 50-60 хиляди армия. Видин има много топове, към които може да се прибавят още 3-4 батареи. Храна може да внесеме 4-5 милиона оки жито. Държавното казничейство може там да са принесе боеприпаси и муниции за оръдията да внесат във Видин из Руссчук, Шумен и София. Така щото да са приготвиме да издържим една блокада от 10 месяца без да Осетиме потребност от нещо. Ще са реализира ли тоя мой проект в случай че русите дебаркират в България или, това аз още не мога да кажа, само че мисля че към този момент друго средство не ни остава, тъй като твърдоглавия московец от други резони не желае да разбере. Ако ние избереме и укрепиме един крепък и непроходим пункт, ние можиме да спечелиме много време, а до тогава може и да се образува някоя европейска коалиция, която да пребие ръцете на московеца, с цел да му мине ищаха да протяга ръка на непознато нещо. Но нека дадеше Бог да не дебаркират русите, че дано моя проект остане без последици. “, цитира Дечев.
Споделените от Стамболов в дневника му редове показват ясно няколко неща. Те са удостоверение, че съветското нахлуване над страната и нейната военна окупация се преглежда от първия регент като напълно евентуално. Той несъмнено счита на съветското навлизане да се окаже, въпреки и характерна, опозиция.
Заедно с това Стамболов разчита на превръщането на един непринуден от съветската армия град, неслучайно в най-северозападната точка от страната, в знак на българския държавен суверенитет. Ето за какво в него се събират, според проекта, цялото регентство, цялото държавно управление и цялата армия.
Заедно с това, българският общественик залага доста на дългата и продължителна блокада и на невъзможността съветската армия да превземе българската цитадела. Това извоювано близо година време му е належащо с оглед повишаването на благосклонностите на публичното мнение в Европа в интерес на българската идея и образуване на европейска коалиция, която да е в положение в последна сметка да пречупи съветската войска. Има и една, коства ми се, друга цел, която не е изложена в дневника, само че е също част от проекта.
Отстъпването на цялата територия на страната на съветската армия, без капитулацията на регентството, държавно управление и българската войска, несъмнено цели в хода на времето да нараства отрицателното въодушевление измежду българското население към газещата земята му непозната войска. Неслучайно самичък Стамболов написва категорично по какъв начин този негов проект „ може да тури русите в безизходно състояние и да избави достойнството, а може би и свободата на България. “
В последна сметка рецесията в страната от 1886-87 година се позволи по различен метод. Нямаше съветска окупация, а българо-руските дипломатически връзки бяха прекратени за интервал от близо 10 години. Но когато през 1896 година съветският външен министър княз Лобанов-Ростовски изпращаше новия съветски дипломатически сътрудник в София той категорично го инструктираше да не се намесва във вътрешните работи на България. Точно това правеха напълно непосредствено съветските дипломати в София от 1879 до 1886 година И въпреки всичко, даже и към този момент мъртъв, Стамболов беше победил, обобщава историкът.
На 3 юли 1895 година Стамболов се среща със свои другари в обичания му „ Юнион клуб “ – намиращ се на не повече от половин километър от вкъщи му (на ул. „ Раковска “ и ул. „ Иван Вазов). Там той вечеря с небезизвестните Димитър Греков, Димитър Петков и Иван Салабашев, с които е в положителни връзки. Разбира се, до него неразделно е и бодигардът му Гунчо. Около 19:45 Стамболов си потегля от заведението. Има сведения, че файтонът, на който се качва, не е инцидентен, а е нает от атентаторите.че е ангажиран. На файтона, с изключение на експремиера и бодигарда му, се качва и Димитър Петков. Тези от вас, които познават центъра на София, ще си показват какъв брой малко е било пътуването им, защото транспортното средство стопира внезапно на пресечката на ул. Раковски и ул. Стефан Караджа, т.е. на не повече от 100 метра. Тогава от улицата изскачат двама въоръжени мъже, единият от които стреля против файтона. Водачът стопира внезапно. По-късно Петков написа, че в този миг Стамболов споделил „ Изгубени сме! “ и скочил от файтона. Мирчо Ацев подкарва бързо файтона, с цел да отдели жертвата от бодигарда. Стамболов потегля да бяга обратно по ул. „ Раковски “ самичък, защото едноръкият Димитър Петков пада на пода на файтона при внезапното тръгване. Атентаторите подгонват задачата си и я настигат. Твърди се, че това са македонският комита Михаил Ставрев от Ресен, с прякор Халю, и Боне Георгиев. Към тях се причислява Атанас Цветков, именуван Талю. За секунди Стамболов е посечен в опит да насочи револвера си към нападателите. Телохранителят му Гунчо ги настига, само че е прекомерно късно. След него тича Димитър Петков, а убийците бягат.
Спътниците на жертвата виждат ужасяваща и жестока панорама. Двете му ръце, с които се е мъчил да резервира главата си, са съвсем отрязани и висят на кожата. Показалецът на лявата ръка и два пръста на дясната остават отсечени на улицата, а по главата му има 12 рани, като дясното му око е съсечено.Това е краят на Стамболов.
Ужасът към гибелта на Стамболов не е обвързван единствено с убийството му. По време на погребението му се случват меко казано отвратителни и недостойни подиуми. Гробът му е взривен, а има сведения, че мразещи го танцували хоро над мястото, над което щял да спи безконечния си сън. Говори се, че мъчно бил и открит духовник, който да е склонен да води траурния акт. Цар Фердинанд I забранил с депеша на всички високопоставени офицери да участват на опелото, което било казус за времето си.
Кой спри зад атентата? Този въпрос се задава и до през днешния ден, а отговорът е сложен. Може да бъде казано, че пръст в това имат както опозицията му, по този начин и Русия, която съгласно Стамболов нямала място в българския политически живот.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ