Защо богатите са такива гадняри? - Четвърта част
ПРОДЪЛЖЕНИЕ ОТ ТРЕТА ЧАСТ
Има и изключения от тези трендове, несъмнено. Не са малко богатите хора, които демонстрират мъдростта да устояват на рисковите пориви, изпращани им от сполуката им, без да се поддадат на Синдрома на богатия гадняр – само че такива хора са необичайност и нормално са със непретенциозен генезис. Може би съзнаването на деградиращия резултат от благосъстоянието изяснява за какво някои от хората, спечелили огромно благосъстояние, се заричат да не го предават на наследниците си. Много милиардери, в това число Чък Фийни, Бил Гейтс и Уорън Бъфет, са решили да дарят множеството си пари, преди да умрат. Според станалото фамозно изявление на Бъфет той счита да остави на децата си "достатъчно, с цел да могат да вършат нещо,
само че не и с цел да не вършат нищо ".
Същия подтик споделят и други, намиращи се по-ниско на милионерския тотемен дирек. Според информация от Си Ен Би Си Крейг Улф, притежателят на CelebriDucks – най-големия производител на колекционерски гумени патета, счита да подари милионите си за щедрост. Това е удивително, само че надалеч не е толкоз удивително, колкото обстоятелството, че някой може да завоюва милиони долари от продажбата на колекционерски гумени патета.
Познавате ли някого, който страда от Синдрома на богатия гадняр? Може би има метод да му се помогне. Ученият Роб Уилър от Калифорнийския университет Бъркли и екипът му организираха проучване, при което на участниците бяха раздадени пари и те бяха инструктирани да играят игри с друга трудност, които биха донесли "обществена изгода ".
Участниците, проявяващи най-голяма благотворителност, се радвали на по-голямо почитание и подпомагане от останалите и имали по-голямо въздействие измежду другите. "Данните демонстрират, че тези участници, които работят в интерес на тесните си ползи, ще бъдат отбягвани, няма да бъдат уважавани, даже ще бъдат ненавиждани. Но тези, които са великодушни по отношение на другите,
са повече уважавани
от тяхна страна, а статусът им се издига ", оповестява Уилър. Келтнър и Пиф са забелязали същото: "В нашите лични лабораторни изследвания установихме, че дребни психически интервенции, дребни промени в скалата на полезностите, леки побутвания в някаква посока могат да възстановят равнищата на егалитаризъм и емпатия ", споделя Пиф. "Когато да вземем за пример им се припомнят изгодите от съдействието или преимуществата на общността, по-богатите човеци стават тъкмо толкоз егалитарни, колкото бедните. " По време на един опит демонстрират на участниците къс видеофилм, единствено 46 секунди, на тематика беднотия при децата. После ревизират готовността им да оказват помощ на чужд, който им показали в лабораторията, който изглеждал материално усложнен. Един час след гледане на видеото богатите участници били също толкоз склонни да му оказват помощ, колкото и по-бедните. Според Пиф тези резултати демонстрират, че "разликите не са вродени или безапелационни, а се поддават на леки промени в ценностните системи на хората, на побутвания в посока съчувствие и емпатия ".
Откритията на Пиф са в благозвучие с уроците,
предадени ни през хиляди генерации
от нашите събиращи храна предшественици, чието оцеляване е зависело от развиването на обществени мрежи и взаимопомощ. Те разбирали, че егоизмът води единствено до гибел: на първо време обществена, а по-късно биологическа. Докато неохобсианците се мъчат да потвърдят по какъв начин е допустимо да съществува човешкият алтруизъм, други учени оспорват гледната им точка, като задават въпроса дали от егоизма има функционална изгода. "Като имаме поради какви огромни изгоди има от великодушието, обществените учени все по-малко се питат за какво някои хора са великодушни и от ден на ден – за какво са егоисти ", споделя Роб Уилър.
Повтаряното десетилетия обръщение "алчността е добра " има за цел да в профил възприятието ни за позор от това, че сме се облагодетелствани от възмутителни крайности на имуществено неравноправие. И все пак срамът тлее, тъй като посланието е ориентирано против една от
най-дълбоко вкоренените полезности
на нашия тип. Институциите, стремящи се да оправдаят една фундаментално антихуманна икономическа система, непрекъснато препредават посланието, че в случай че спечелиш конкуренцията за пари, това ще ти донесе задоволство и благополучие. Само че ние разполагаме с 300 000 години завещан от предците ни опит, който ни споделя, че просто не е по този начин. Егоизмът може да е значим за цивилизацията ни, само че това единствено повдига въпроса дали една цивилизация, която е дотам в несъгласие с природата ни, има смисъл за хората, живеещи в нея.
Откъс от книгатаCivilized to Death: The Price of Progress от Кристофър Райън, изд. Simon & Schuster, 2019.
Има и изключения от тези трендове, несъмнено. Не са малко богатите хора, които демонстрират мъдростта да устояват на рисковите пориви, изпращани им от сполуката им, без да се поддадат на Синдрома на богатия гадняр – само че такива хора са необичайност и нормално са със непретенциозен генезис. Може би съзнаването на деградиращия резултат от благосъстоянието изяснява за какво някои от хората, спечелили огромно благосъстояние, се заричат да не го предават на наследниците си. Много милиардери, в това число Чък Фийни, Бил Гейтс и Уорън Бъфет, са решили да дарят множеството си пари, преди да умрат. Според станалото фамозно изявление на Бъфет той счита да остави на децата си "достатъчно, с цел да могат да вършат нещо,
само че не и с цел да не вършат нищо ".
Същия подтик споделят и други, намиращи се по-ниско на милионерския тотемен дирек. Според информация от Си Ен Би Си Крейг Улф, притежателят на CelebriDucks – най-големия производител на колекционерски гумени патета, счита да подари милионите си за щедрост. Това е удивително, само че надалеч не е толкоз удивително, колкото обстоятелството, че някой може да завоюва милиони долари от продажбата на колекционерски гумени патета.
Познавате ли някого, който страда от Синдрома на богатия гадняр? Може би има метод да му се помогне. Ученият Роб Уилър от Калифорнийския университет Бъркли и екипът му организираха проучване, при което на участниците бяха раздадени пари и те бяха инструктирани да играят игри с друга трудност, които биха донесли "обществена изгода ".
Участниците, проявяващи най-голяма благотворителност, се радвали на по-голямо почитание и подпомагане от останалите и имали по-голямо въздействие измежду другите. "Данните демонстрират, че тези участници, които работят в интерес на тесните си ползи, ще бъдат отбягвани, няма да бъдат уважавани, даже ще бъдат ненавиждани. Но тези, които са великодушни по отношение на другите,
са повече уважавани
от тяхна страна, а статусът им се издига ", оповестява Уилър. Келтнър и Пиф са забелязали същото: "В нашите лични лабораторни изследвания установихме, че дребни психически интервенции, дребни промени в скалата на полезностите, леки побутвания в някаква посока могат да възстановят равнищата на егалитаризъм и емпатия ", споделя Пиф. "Когато да вземем за пример им се припомнят изгодите от съдействието или преимуществата на общността, по-богатите човеци стават тъкмо толкоз егалитарни, колкото бедните. " По време на един опит демонстрират на участниците къс видеофилм, единствено 46 секунди, на тематика беднотия при децата. После ревизират готовността им да оказват помощ на чужд, който им показали в лабораторията, който изглеждал материално усложнен. Един час след гледане на видеото богатите участници били също толкоз склонни да му оказват помощ, колкото и по-бедните. Според Пиф тези резултати демонстрират, че "разликите не са вродени или безапелационни, а се поддават на леки промени в ценностните системи на хората, на побутвания в посока съчувствие и емпатия ".
Откритията на Пиф са в благозвучие с уроците,
предадени ни през хиляди генерации
от нашите събиращи храна предшественици, чието оцеляване е зависело от развиването на обществени мрежи и взаимопомощ. Те разбирали, че егоизмът води единствено до гибел: на първо време обществена, а по-късно биологическа. Докато неохобсианците се мъчат да потвърдят по какъв начин е допустимо да съществува човешкият алтруизъм, други учени оспорват гледната им точка, като задават въпроса дали от егоизма има функционална изгода. "Като имаме поради какви огромни изгоди има от великодушието, обществените учени все по-малко се питат за какво някои хора са великодушни и от ден на ден – за какво са егоисти ", споделя Роб Уилър.
Повтаряното десетилетия обръщение "алчността е добра " има за цел да в профил възприятието ни за позор от това, че сме се облагодетелствани от възмутителни крайности на имуществено неравноправие. И все пак срамът тлее, тъй като посланието е ориентирано против една от
най-дълбоко вкоренените полезности
на нашия тип. Институциите, стремящи се да оправдаят една фундаментално антихуманна икономическа система, непрекъснато препредават посланието, че в случай че спечелиш конкуренцията за пари, това ще ти донесе задоволство и благополучие. Само че ние разполагаме с 300 000 години завещан от предците ни опит, който ни споделя, че просто не е по този начин. Егоизмът може да е значим за цивилизацията ни, само че това единствено повдига въпроса дали една цивилизация, която е дотам в несъгласие с природата ни, има смисъл за хората, живеещи в нея.
Откъс от книгатаCivilized to Death: The Price of Progress от Кристофър Райън, изд. Simon & Schuster, 2019.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ