Най-великият лидер в историята на света – Част 3
Продължение от Част 2…
Император на Мали c1312 – c1337
Използва благосъстоянието си, с цел да просвети хората
Манса (император) Муса I (c1280–1337) ръководи империята на Мали в продължение на 25 години от към 1312 година и има подозрения, че е най-богатият човек, живял в миналото. Той наследява престол, който е необикновено постоянен, и империя, която е извънредно, невиждано богата. Но вместо да посвети живота си на лежерност и мързел, той взема решение да се опита да просветли себе си и хората си.
За задачата се заема да сътвори страховит набор от писмени материали и да събере някои от най-великите мислители. За мястото на този нов център на знание той избра Тимбукту – град в далечния източен завършек на империята.
Когато идва в Мека, там го посрещат велики интелектуалци от университета в Саламанка и от още по-далечни места – от Венеция до Южна Азия. Някои от тези хора, в това число великият проектант Ал-Сахили, се съгласяват да пътуват назад в Тимбукту с Муса. В резултат на това градът се трансформира в превъзходен център за образование и преобразява метода, по който хората ледат на Мали. То прераства в място, движено не от пари, а от обмена на познания, с десетки и десетки архиви и джамия в сърцето си.
Невероятното в тази история е, че Муса ръководи с безспорна власт – все пак, като се концентрира върху ученето и върху архивирането на събития, той предава част от тази мощ. Докато в необразованите общества от предишното владетелите са могли да основават истории по способи, които са подобаващи за тях, фактът, че в този момент има документи, значи, че този вид агитация към този момент е блестящо стеснен. Става допустимо и да се сътвори правна система, която включва неща като механика на собствеността – и вследствие на това обособяване от властта. Това е началото на един тип демократизация на образованието, което в последна сметка е най-щедрото нещо, което той прави по време на ръководството си.
Министър-председател на Обединеното кралство 1940 – 45 и 1951 – 55
Отказва да капитулира пред Хитлер
В събота, 25 май 1940 година, когато английските експедиционни сили (BEF) се връщат към Дюнкерк, преди да бъдат изгонени от континента от Вермахта, английският външен министър лорд Халифакс предлага на военния кабинет от пет души в Лондон да стартират договаряния за мир с Адолф Хитлер посредством (тогава неутрален) италианския деспот Бенито Мусолини.
През идващите три дни, до момента в който BEF се изтегля от плажовете на Дюнкерк, кабинетът разисква плюсовете и минусите от прекратяването на война, която Англия наподобява губи напълно. Темата е повдигната на не по-малко от осем поредни срещи като няколко пъти господства в дневния ред. Дори е извършена първична среща сред Халифакс и Джузепе Бастианини, италианският дипломат в Лондон.
И наподобява напълно разумно: французите са изхвърлени от войната (те капитулираха в средата на юни); руснаците са дейно съдружници с Хитлер с нацистко-съветския пакт от август 1939 г.; поляците са унищожени от двойните немски и съветски офанзиви през септември 1939 г.; и изолационистките настроения в Америка значат, че Съединените щати няма скоро да влязат във войната. Позицията на Халифакс наподобява рационална.
Освен това е евентуално, че в желанието си да избегне война на два фронта, Хитлер иска да предложи на Англия обилно спокойно съглашение, което да й разреши да резервира суверенитета си, Кралския флот и империята. Основната му упоритост е да нападна руснаците и той най-вероятно ще се поддаде на съглашение на запад, което значи, че няма потребност да разполага войски там. Листовките за мир, които Луфтвафе пуска над Южна Англия и Южен Уелс през август 1940 година, са удостоверение за неговото предпочитание по този въпрос.
Голям брой британци, изключително от Комунистическата партия, Британския съюз на фашистите и пацифисткото придвижване, гласоподават в интерес на мира. Въпреки това Уинстън Чърчил (1874–1965), по това време министър-председател единствено от 15 дни, е изрично срещу. На осем съвещания на кабинета той излага мотив след мотив против договорката – някои от които са много нежни, като се има поради какъв брой тежко е ситуацията с силите, които стартират да се изнасят от Дюнкерк на 26 май, като евакуацията завършва едвам 4 юни 1940 година Той даже допуска в един миг, че не е идеологически срещу концепцията за мирни договаряния и може да намерения за отвод от Гибралтар или Малта, с цел да измъкне Англия от идното злополучие.
Папа 1198 – 1216
Преначертава картата на Европа
Роден под името Джовани Лотарио ди Сегни покрай Рим, той е определен за папа едвам на 37 или 38 години. Реформира църковния закон и духовния живот, стяга законите за брака, предписва годишна изповед и оказва помощ за стартирането на францисканския медал. Същевременно не разрешава присъединяване на църковни лица в съдебни дела „ ордалии “ (при които обвиненият би трябвало да направи нещо мъчително и в случай че не се нарани или раната му заздравее бързо, това се счита за знак от Бог за неговата невинност) на съображение, че те са суеверни и несправедливи – защото не е обвързване на обвинените да доказват своята непорочност. Това е решение с големи последици за развиването на европейските правни системи.
Той преначертава политическата карта на Европа, трансформирайки Англия и Арагон във васални страни на папството и започва експедиция против ереста в Южна Франция, която в последна сметка ще сведе района под властта на френските крале.
Изгубил надзор над Четвъртия кръстоносен поход (по време на който участниците разрушават византийския град Константинопол), той прави гражданска война в планирането и набирането на кръстоносни експедиции и оказва помощ да спре напредъка на ислямските завоевания, обединявайки кралете на Испания против халифата Алмохад. Получената голяма войска печели решителна победа в борбата при Лас Навас де Толоса през 1212 година – основна дата в испанската история.
