Русия възстановява баланса в Близкия изток
Продължават тектоничните промени в Близкия изток, които до неотдавна беше мъчно даже да си представим. Сега Саудитска Арабия се сдобрява освен с Иран, само че и със Сирия - а саудитците бяха тези, които преди главно предоставяха партеи за свалянето на Асад. Случващото се е директно обвързвано с ползите на Русия.
„ Изглежда, че има необятен развой на безредие на картите в района, резултатът от който може да са нови съюзи - в следствие всичко ще се обърне с главата надолу “, написа районното издание на “Ал Джарида ” за настоящата обстановка в Близкия изток.
И един от главните участници в този развой е Саудитска Арабия. Наскоро Рияд реализира съглашение с посредничеството на Китай за възобновяване на дипломатическите връзки с главния си районен съперник Иран. Сега саудитците възвръщат връзките с различен собствен зложелател - сирийския президент Башар Асад. За съответните договаряния в саудитската столица дойде почитан член на фамилията на Асад (според слуховете, това лице е бил братът на президента Махер). Очаква се саудитското посолство в Дамаск да отвори порти в края на свещения за мюсюлманите месец Рамадан. И връщането на посолствата ще бъде последвано от връщането на Сирия в Лигата на арабските страни.
Саудитците бързат да се помирят
Саудитско-сирийският развой е част от по-глобален развой на нормализиране на връзките сред Дамаск и страните от Близкия изток. След опустошителното февруарско земетресение сирийската столица беше посетена от външните министри на Египет и Йордания за първи път от началото на гражданската война, а саудитците изпратиха аероплан с филантропична помощ в Алепо. На 19 март Башар Асад и брачната половинка му бяха посрещнати с всички почести в ОАЕ.
Въпреки това Саудитска Арабия въпреки всичко е главната арабска страна и от нея зависи степента и темпото на възобновяване на контактите сред Башар Асад и неговите съседи. Съдейки по сегашната позиция на Рияд, изборът е изработен в интерес на ускорението.
Саудитска Арабия има няколко аргументи за това.
На първо място, това е признаването на провалянето. Грешният залог за свалянето на Асад освен не докара до триумф, само че и лиши Рияд от редица позиции в Близкия изток. Саудитска Арабия беше изгонена освен от Сирия, само че и от Ливан - и освен иранците бяха изгонени, само че и турците, които се оказаха доста по-гъвкави от саудитците. И в този момент Рияд желае да направи това, което Анкара (съперник в битката за районно лидерство) стартира да прави преди няколко години, откакто се причисли към мирния развой по съветска покана - т.е. да се върне в Сирия, ситуирана в центъра на района. Както вярно беше посочено от Министерството на външните работи на ОАЕ, налага се „ да се ускори арабската роля в Сирия “.
Но в случай че Турция към момента не е приключила този развой (всички приказват за допустима среща на високо ниво сред Ердоган и Асад, само че възможни договаряния за това в Москва сред сирийската и турската делегация не се състояха), тогава Рияд желае да премине през цялата процедура в границите на няколко месеца. И по този начин да заобиколи Анкара, която направи мощен дебют в ендшпила на дипломатическата игра на сирийското табло.
Саудитска Арабия желае освен да се върне, само че и да придобие. Първоначално главната цел на Рияд в Сирия не беше свалянето на Асад, а изтеглянето на Сирия отдолу под въздействието на Иран. Смяната на режима се преглежда най-ефективният способ за реализиране на тази цел.
Сега този способ е неизпълним - само че съгласно Рияд задачата към момента наподобява отчасти постижима. Няма да е допустимо да изгонят Иран от Сирия, само че е изцяло допустимо да съблазнят Асад да сътвори редом стратегическо съдействие със саудитското управление. Дори единствено тъй като Саудитска Арабия (за разлика от Иран) разполага с десетки милиарди свободни долари, които може да влага във възобновяване на Сирия от следствията от гражданската война и февруарското земетресение. Просто казано, саудитците са подготвени да разменят счупена сопа за много прелъстителен морков.
Дамаск не е срещу, Москва е за
Очевидно Асад не е срещу саудитското предложение. Освен това в процеса на договарянията сирийската страна явно е премахнала редица неподходящи за нея детайлности (според “Уолстрийт Джърнъл ” от Асад се изисквало да откри компромис с опозицията и да одобри войски от арабските страни за отбрана на бежанците, връщащи се в Сирия, само че той отказал).
Сирийският президент има потребност освен от парите на Саудитска Арабия (както и на ОАЕ и на другите), само че и от салдото на един прекомерно мощен Иран. Сирийското управление вижда страната си като другар и сътрудник на Техеран, само че не и като васална страна, която няма право на многовекторна политика. Така че Техеран има всички учредения да се тормози от сирийско-саудитското доближаване.
Друг съдружник на Дамаск обаче – Москва – има всички учредения да бъде удовлетворен. От всички външни страни Русия евентуално ще бъде главният бенефициент от това доближаване. Най-малкото тъй като оказва помощ на Русия в осъществяването на три значими цели: вътрешносирийска, близкоизточна и дипломатическа.
Основната задача на Русия във вътрешносирийското пространство е цялостното победоносно довеждане докрай на гражданската война – и тази задача към момента не е изпълнена.Москва унищожи терористите и оказа помощ на Дамаск да си възвърне контрола над големи територии, само че политическият развой към момента не е приключен. Противниците на Асад към момента разполагат с огромни запаси – и на първо място посредством финансиране от външни играчи. На Саудитска Арабия да вземем за пример. И в случай че Рияд се включи интензивно в политическото споразумяване на сирийската рецесия (тоест, с други думи, принуди своите доближени или да договарят с Асад, или да живеят без саудитски пари), тогава за Москва ще бъде доста по-лесно да реализира помиряване сред разнообразни сирийски групи.
От позиция на Близкия изток сирийско-саудитската нормализация играе роля за деескалацията на споровете в района. Тя унищожава още една опора, към която се построяват районните спорове. Това значи, че нанася следващия удар върху аргументите за опазване на американското военно наличие в Близкия изток. На процедура американците (и техните европейски съдружници, които към момента споделят, че „ Асад би трябвало да си върви “) са изолирани.
От световна позиция възобновяване на връзките сред Дамаск и Рияд укрепва съветската дипломация. Ако Вашингтон в Близкия изток играеше на правилото „ или сте с нас, или сте срещу нас “, то Русия действаше въз основата на тезата „ ние сме другари с всеки, който не е другар против нас “.
През 2010-те години, когато Русия влезе в района с тази теза, това изглеждаше съвсем невероятно. Турците бяха в спор със сирийците, иранците със саудитците, израелците като цяло с всички араби (както и иранците, които също бяха в спор с израелците). И всяка страна се опитваше да вземе Русия за собствен съдружник против другата.
В резултат Москва освен съумя да остане на тънката граница на неутралитета, само че и интензивно способства за процеса на деескалация на тези спорове (саудитско-ирански, сирийско-турски, а в този момент и саудитско-сирийски). Това освен способства за стабилизирането на обстановката в района, само че и отговаряше на съветските ползи.
Русия на процедура разбърка всички карти в Близкия изток, което докара до нови съюзи и обърна всичко с главата надолу. По-точно с главата нагоре - т.е. до тази форма на взаимоотношение и съдействие сред страните, която се смята за естествена, цивилизована и вярна. А това значи – преференциална на Русия.
Превод: В. Сергеев
Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и съответно за 11 МИР Ловеч с лидер на листата Румен Вълов Петков - лекар по философия, основен редактор на `Поглед.Инфо` и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите другари в Ловеч и София кого да поддържат!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
„ Изглежда, че има необятен развой на безредие на картите в района, резултатът от който може да са нови съюзи - в следствие всичко ще се обърне с главата надолу “, написа районното издание на “Ал Джарида ” за настоящата обстановка в Близкия изток.
И един от главните участници в този развой е Саудитска Арабия. Наскоро Рияд реализира съглашение с посредничеството на Китай за възобновяване на дипломатическите връзки с главния си районен съперник Иран. Сега саудитците възвръщат връзките с различен собствен зложелател - сирийския президент Башар Асад. За съответните договаряния в саудитската столица дойде почитан член на фамилията на Асад (според слуховете, това лице е бил братът на президента Махер). Очаква се саудитското посолство в Дамаск да отвори порти в края на свещения за мюсюлманите месец Рамадан. И връщането на посолствата ще бъде последвано от връщането на Сирия в Лигата на арабските страни.
Саудитците бързат да се помирят
Саудитско-сирийският развой е част от по-глобален развой на нормализиране на връзките сред Дамаск и страните от Близкия изток. След опустошителното февруарско земетресение сирийската столица беше посетена от външните министри на Египет и Йордания за първи път от началото на гражданската война, а саудитците изпратиха аероплан с филантропична помощ в Алепо. На 19 март Башар Асад и брачната половинка му бяха посрещнати с всички почести в ОАЕ.
Въпреки това Саудитска Арабия въпреки всичко е главната арабска страна и от нея зависи степента и темпото на възобновяване на контактите сред Башар Асад и неговите съседи. Съдейки по сегашната позиция на Рияд, изборът е изработен в интерес на ускорението.
Саудитска Арабия има няколко аргументи за това.
На първо място, това е признаването на провалянето. Грешният залог за свалянето на Асад освен не докара до триумф, само че и лиши Рияд от редица позиции в Близкия изток. Саудитска Арабия беше изгонена освен от Сирия, само че и от Ливан - и освен иранците бяха изгонени, само че и турците, които се оказаха доста по-гъвкави от саудитците. И в този момент Рияд желае да направи това, което Анкара (съперник в битката за районно лидерство) стартира да прави преди няколко години, откакто се причисли към мирния развой по съветска покана - т.е. да се върне в Сирия, ситуирана в центъра на района. Както вярно беше посочено от Министерството на външните работи на ОАЕ, налага се „ да се ускори арабската роля в Сирия “.
Но в случай че Турция към момента не е приключила този развой (всички приказват за допустима среща на високо ниво сред Ердоган и Асад, само че възможни договаряния за това в Москва сред сирийската и турската делегация не се състояха), тогава Рияд желае да премине през цялата процедура в границите на няколко месеца. И по този начин да заобиколи Анкара, която направи мощен дебют в ендшпила на дипломатическата игра на сирийското табло.
Саудитска Арабия желае освен да се върне, само че и да придобие. Първоначално главната цел на Рияд в Сирия не беше свалянето на Асад, а изтеглянето на Сирия отдолу под въздействието на Иран. Смяната на режима се преглежда най-ефективният способ за реализиране на тази цел.
Сега този способ е неизпълним - само че съгласно Рияд задачата към момента наподобява отчасти постижима. Няма да е допустимо да изгонят Иран от Сирия, само че е изцяло допустимо да съблазнят Асад да сътвори редом стратегическо съдействие със саудитското управление. Дори единствено тъй като Саудитска Арабия (за разлика от Иран) разполага с десетки милиарди свободни долари, които може да влага във възобновяване на Сирия от следствията от гражданската война и февруарското земетресение. Просто казано, саудитците са подготвени да разменят счупена сопа за много прелъстителен морков.
Дамаск не е срещу, Москва е за
Очевидно Асад не е срещу саудитското предложение. Освен това в процеса на договарянията сирийската страна явно е премахнала редица неподходящи за нея детайлности (според “Уолстрийт Джърнъл ” от Асад се изисквало да откри компромис с опозицията и да одобри войски от арабските страни за отбрана на бежанците, връщащи се в Сирия, само че той отказал).
Сирийският президент има потребност освен от парите на Саудитска Арабия (както и на ОАЕ и на другите), само че и от салдото на един прекомерно мощен Иран. Сирийското управление вижда страната си като другар и сътрудник на Техеран, само че не и като васална страна, която няма право на многовекторна политика. Така че Техеран има всички учредения да се тормози от сирийско-саудитското доближаване.
Друг съдружник на Дамаск обаче – Москва – има всички учредения да бъде удовлетворен. От всички външни страни Русия евентуално ще бъде главният бенефициент от това доближаване. Най-малкото тъй като оказва помощ на Русия в осъществяването на три значими цели: вътрешносирийска, близкоизточна и дипломатическа.
Основната задача на Русия във вътрешносирийското пространство е цялостното победоносно довеждане докрай на гражданската война – и тази задача към момента не е изпълнена.Москва унищожи терористите и оказа помощ на Дамаск да си възвърне контрола над големи територии, само че политическият развой към момента не е приключен. Противниците на Асад към момента разполагат с огромни запаси – и на първо място посредством финансиране от външни играчи. На Саудитска Арабия да вземем за пример. И в случай че Рияд се включи интензивно в политическото споразумяване на сирийската рецесия (тоест, с други думи, принуди своите доближени или да договарят с Асад, или да живеят без саудитски пари), тогава за Москва ще бъде доста по-лесно да реализира помиряване сред разнообразни сирийски групи.
От позиция на Близкия изток сирийско-саудитската нормализация играе роля за деескалацията на споровете в района. Тя унищожава още една опора, към която се построяват районните спорове. Това значи, че нанася следващия удар върху аргументите за опазване на американското военно наличие в Близкия изток. На процедура американците (и техните европейски съдружници, които към момента споделят, че „ Асад би трябвало да си върви “) са изолирани.
От световна позиция възобновяване на връзките сред Дамаск и Рияд укрепва съветската дипломация. Ако Вашингтон в Близкия изток играеше на правилото „ или сте с нас, или сте срещу нас “, то Русия действаше въз основата на тезата „ ние сме другари с всеки, който не е другар против нас “.
През 2010-те години, когато Русия влезе в района с тази теза, това изглеждаше съвсем невероятно. Турците бяха в спор със сирийците, иранците със саудитците, израелците като цяло с всички араби (както и иранците, които също бяха в спор с израелците). И всяка страна се опитваше да вземе Русия за собствен съдружник против другата.
В резултат Москва освен съумя да остане на тънката граница на неутралитета, само че и интензивно способства за процеса на деескалация на тези спорове (саудитско-ирански, сирийско-турски, а в този момент и саудитско-сирийски). Това освен способства за стабилизирането на обстановката в района, само че и отговаряше на съветските ползи.
Русия на процедура разбърка всички карти в Близкия изток, което докара до нови съюзи и обърна всичко с главата надолу. По-точно с главата нагоре - т.е. до тази форма на взаимоотношение и съдействие сред страните, която се смята за естествена, цивилизована и вярна. А това значи – преференциална на Русия.
Превод: В. Сергеев
Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и съответно за 11 МИР Ловеч с лидер на листата Румен Вълов Петков - лекар по философия, основен редактор на `Поглед.Инфо` и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите другари в Ловеч и София кого да поддържат!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ