Има ли риск минималната заплата да бъде намалена
Продължават разногласията към заплатите. Във вторник от депутатите се чуха оферти да няма минимална работна заплата, а брутна минимална работна заплата.
Какво значи това, какво ще се включва в нея и ще има ли хора, които ще бъдат ощетени - тематиката пред NOVA разясняват Христина Христова, Никола Янков и Кузман Илиев.
Бившият обществен министър Христина Христова даде образец къде е уловката с прибавянето на думата „ брутна ” и влизането на класа „ прослужено време ”.
„ Искаме половината от междинната брутна заплата в страната - 850 лева При човек с 30-годишен стаж, в случай че това е брутна минимална работна заплата, би трябвало да извадим 30% от тези 850 лева, с цел да забележим каква е тази минимална заплата. Махаме и осигуровките - към 17%, махаме и налога 10%. Накрая индивидът с 30-годишен стаж ще вземе към 590 лева ”, обясни тя.
Според икономиста Никола Янков от Центъра за проучване на демокрацията обаче никой нямало да взима по-малко пари.
„ Пазарът на труда е еластичен. Когато един шеф желае да резервира служащ, ще му заплаща толкоз, че той да остане. В момента механизмът за установяване на минималната работна заплата е добър. Вдигането на този параметър се отразява извънредно отрицателно на най-бедните. Част от тях ще останат без работа ”, съобщи специалистът.
istock
Икономистът Кузман Илиев е на мнение, че около заплатите депутатите са сътворили „ юридически тюрлюгювеч ”.
„ Те нямат задоволително време последните няколко Народното събрание да схванат по какъв начин действа системата. Две са хипотезите за минималната работна заплата - тя или няма никакво значение, в София, да вземем за пример, никой не работи за тези пари. Или - действително въздейства на пазара на труда, в Благоевградско, да вземем за пример, смазва бизнеса. На някои ще им се вдигнат парите. Това няма да се отрази на топ специалистите и най-много ще удари най-бедните ”, е мнението му.
Янков разясни, че приходите от дълго време са изпреварили инфлацията.
„ Инфлацията лекичко догонва приходите. Доходите би трябвало да порастват с икономическия растеж на страната и това се базира на частни вложения и увеличение на икономическата интензивност ”, сподели икономистът.
Какво значи това, какво ще се включва в нея и ще има ли хора, които ще бъдат ощетени - тематиката пред NOVA разясняват Христина Христова, Никола Янков и Кузман Илиев.
Бившият обществен министър Христина Христова даде образец къде е уловката с прибавянето на думата „ брутна ” и влизането на класа „ прослужено време ”.
„ Искаме половината от междинната брутна заплата в страната - 850 лева При човек с 30-годишен стаж, в случай че това е брутна минимална работна заплата, би трябвало да извадим 30% от тези 850 лева, с цел да забележим каква е тази минимална заплата. Махаме и осигуровките - към 17%, махаме и налога 10%. Накрая индивидът с 30-годишен стаж ще вземе към 590 лева ”, обясни тя.
Според икономиста Никола Янков от Центъра за проучване на демокрацията обаче никой нямало да взима по-малко пари.
„ Пазарът на труда е еластичен. Когато един шеф желае да резервира служащ, ще му заплаща толкоз, че той да остане. В момента механизмът за установяване на минималната работна заплата е добър. Вдигането на този параметър се отразява извънредно отрицателно на най-бедните. Част от тях ще останат без работа ”, съобщи специалистът.
istock Икономистът Кузман Илиев е на мнение, че около заплатите депутатите са сътворили „ юридически тюрлюгювеч ”.
„ Те нямат задоволително време последните няколко Народното събрание да схванат по какъв начин действа системата. Две са хипотезите за минималната работна заплата - тя или няма никакво значение, в София, да вземем за пример, никой не работи за тези пари. Или - действително въздейства на пазара на труда, в Благоевградско, да вземем за пример, смазва бизнеса. На някои ще им се вдигнат парите. Това няма да се отрази на топ специалистите и най-много ще удари най-бедните ”, е мнението му.
Янков разясни, че приходите от дълго време са изпреварили инфлацията.
„ Инфлацията лекичко догонва приходите. Доходите би трябвало да порастват с икономическия растеж на страната и това се базира на частни вложения и увеличение на икономическата интензивност ”, сподели икономистът.
Източник: pariteni.bg
КОМЕНТАРИ