Крахът на Русия в Черно море
Продължаващата война сред Русия и Украйна се води най-вече по въздух и земя, като броят на жертвите непрестанно пораства, а разрушенията стават все по-мащабни. В същото време, спорът обхвана и Черно море, където, изненадващо за мнозина, Москва претърпя серия от тежки провали. Кремъл не просто загуби някои от своите най-важни военни кораби, само че и се сбогува с упоритостите си да бъде преобладаваща мощ в региона на водния басейн. Много анализатори на собствен ред акцентират, че всичко това е рефлектирало върху връзките на Русия с един от основните ѝ сътрудници – Китай.
Ukraine navy chief says Russia is losing Crimean hub in Black Sea
— Euractiv (@Euractiv) Битката за Черно море
Редица учени, занимаващи се с геополитически проучвания, постоянно разделят страните на сухопътни и морски сили. Подобен метод, обаче, е прекомерно банален, а и не дава отговор на актуалната обстановка – изключително като се има поради, че произходът на въпросната доктрина датира от края на XIX век. Експерти като Халфорд Джон Макиндер (британски историк и географ, считан за един от създателите на геополитиката) и Алфред Тайер Махеън (американски морски адмирал и историк, определян за „ най-важния американски пълководец на XIX век “. Според него, колкото по-мощен е флотът на дадена страна, толкоз по-голямо е въздействието ѝ на интернационалната сцена) характеризират морските сили като демократични демокрации, главен приоритет за които е свободната търговия. За разлика от тях, сухопътните сили са представяни като деспотични и милитаристични.
В исторически проект, сходни систематизирания са били употребявани за демонизиране на враговете на Съединени американски щати и Англия, разяснява Колин Флинт, професор по политически науки от университета в Юта. Според него, доста хора не престават да слагат разграничителна линия сред дейностите на военноморските и сухопътните сили, което е неправилно. Нещо сходно се вижда в хода на войната в Украйна. Москва реализира известни триумфи на сушата и във въздуха, само че обстановката е напълно друга в Черно море, където съветските сили освен бяха принудени да се отдръпват от украинската брегова линия, само че и към този момент държат корабите си надалеч от бойните дейности.
Проф. Флинт акцентира, че всяка страна, имаща претенциите да бъде морска мощ, има две съществени задания пред себе си: да разполага с цялостен надзор върху своите така наречен „ близки води “ и да оказва въздействие върху „ далечни води “, т.е. крайбрежни региони на други страни. Черно море е относително малко, само че през вековете е било обект на огромен брой спорове. През 2014 година, след анексирането на Кримския полуостров, Русия завладя пристанищния град Севастопол, трансформирайки до неотдавна украинските крайбрежни води в свои. Това разреши на Кремъл да наруши комерсиалните връзки на Киев, в това число износа на зърно към Африка. Действията на Москва, обаче, в огромна степен бяха обезвредени благодарение на България, Румъния и Турция, които позволиха товарни кораби да минават през териториалните им води по пътя си към Босфора и Средиземно море. Това разреши на Украйна да продължи да изнася по сред 5,2 и 5,8 млн. тона зърно на месец през първото тримесечие на 2024 година За съпоставяне, през лятото на 2023 година, въпросното количество беше едвам 2 млн. тона, а преди съветската инвазия износът беше в размер на към 6 млн. тона месечно. Експертите са единомислещи, че украинската стопанска система се е избавила от цялостен провал точно с помощта на продължаващата търговия.
The cost of insuring vessels that transit Ukraine’s shipping corridor in the Black Sea jumped this week after Russia ramped up attacks on key ports
— Bloomberg (@business)
Удар по упоритостите на Путин
Непосредствено след началото на войната, Русия изгуби своя най-ценен транспортен съд – крайцера „ Москва “, който беше потънал на 150 км. от Одеса благодарение на създадените от Украйна крилати ракети „ Нептун “. Това се оказа единствено началото. По публични данни, Киев е съумял да унищожи близо една трета от военните плавателни съдове на съветския Черноморски флот – факт, който сигурно тормози Кремъл. На 14 февруари тази година пък беше потънал дългият 112 м. десантен транспортен съд „ Цезар Куников “, особено приспособен за интервенции по дебаркиране и транспорт на товари до 500 тона. Неслучайно, събитието притегли огромно внимание. Когато Русия стартира нашествието си в Украйна, тя заложи точно на подобен тип кораби, само че не съумя да реализира планувания десант при Одеса поради украинските морски мини, сложени в региона.
Вследствие на претърпените загуби, Кремъл беше заставен да изтегли плавателните си съдове надалеч от украинските крайбрежия, защото ракетите „ Нептун “ имат обхват от почти 300 км. Това разреши на Киев да си възвърне контрола над стратегически значимия Змийски остров още през юни 2022 година, което на собствен ред се трансформира в причина за частичното възобновяване на гражданското мореплаване. Само месец по-късно беше отворен и коридорът за транспорт на зърно. Изводът е пределно явен – Русия на процедура към този момент няма преобладаваща роля в Черно море и даже ѝ се наложи да се откаже от Крим като значима база за флота. Повечето специалисти са единомислещи, че това е извънредно тежък удар по имперските упоритости на съветския президент Владимир Путин.
Naval power is back as a central feature of international affairs, from the Black Sea to the Red Sea, South China Sea, and Strait of Taiwan, writes Alessio Patalano
— TIME (@TIME) Ролята на Китай
Изправена пред заплахата да претърпи тежко проваляне в своите „ близки води “, Русия се обърна за помощ към един от най-важните си сътрудници – Китай. През последните години азиатската страна влага обилни средства в модернизирането на своя флот, стремейки се да усили въздействието си в разнообразни точки на планетата. Според проф. Флинт, Пекин и Москва задълбочават съдействието между тях, доказателство за което са взаимните военноморски учения, извършени в Южнокитайско море през юли тази година. По думите му, във въпросното съдействие водеща роля безспорно има Китай, който разчита на Русия за отбраната на своите северни „ близки води “.
В същото време, стратегическите ползи на Кремъл биха били подкрепени от Пекин единствено при положение, че съвпаднат с тези на Поднебесната империя. Проф. Флинт е на мнение, че Китай може да се възползва от помощта на Русия, с цел да отбрани икономическите си ползи в Африка, Европа и Южна Америка, само че сигурно няма да подхваща непотребни опасности, свързани с войната в Украйна. Разбира се, Москва има лични упоритости, изключително във връзка с Сахел и Субсахарска Африка.
„ В тази връзка може да се каже, че задачите на Китай и Русия се припокриват, само че топката е в полето на Пекин. Казано по различен метод, въздействието на Москва в Черно море е мощно лимитирано, вследствие на което Путин поглежда към Африка и Индийския океан. Това е рискова игра, разпоредбите на която диктува Китай. Независимо какви триумфи реализира в хода на сухопътната си атака в Украйна, към сегашния миг Русия няма по какъв начин да бъде считана за действителна военноморска мощ “, обобщава проф. Флинт.
Ukraine navy chief says Russia is losing Crimean hub in Black Sea
— Euractiv (@Euractiv) Битката за Черно море
Редица учени, занимаващи се с геополитически проучвания, постоянно разделят страните на сухопътни и морски сили. Подобен метод, обаче, е прекомерно банален, а и не дава отговор на актуалната обстановка – изключително като се има поради, че произходът на въпросната доктрина датира от края на XIX век. Експерти като Халфорд Джон Макиндер (британски историк и географ, считан за един от създателите на геополитиката) и Алфред Тайер Махеън (американски морски адмирал и историк, определян за „ най-важния американски пълководец на XIX век “. Според него, колкото по-мощен е флотът на дадена страна, толкоз по-голямо е въздействието ѝ на интернационалната сцена) характеризират морските сили като демократични демокрации, главен приоритет за които е свободната търговия. За разлика от тях, сухопътните сили са представяни като деспотични и милитаристични.
В исторически проект, сходни систематизирания са били употребявани за демонизиране на враговете на Съединени американски щати и Англия, разяснява Колин Флинт, професор по политически науки от университета в Юта. Според него, доста хора не престават да слагат разграничителна линия сред дейностите на военноморските и сухопътните сили, което е неправилно. Нещо сходно се вижда в хода на войната в Украйна. Москва реализира известни триумфи на сушата и във въздуха, само че обстановката е напълно друга в Черно море, където съветските сили освен бяха принудени да се отдръпват от украинската брегова линия, само че и към този момент държат корабите си надалеч от бойните дейности.
Проф. Флинт акцентира, че всяка страна, имаща претенциите да бъде морска мощ, има две съществени задания пред себе си: да разполага с цялостен надзор върху своите така наречен „ близки води “ и да оказва въздействие върху „ далечни води “, т.е. крайбрежни региони на други страни. Черно море е относително малко, само че през вековете е било обект на огромен брой спорове. През 2014 година, след анексирането на Кримския полуостров, Русия завладя пристанищния град Севастопол, трансформирайки до неотдавна украинските крайбрежни води в свои. Това разреши на Кремъл да наруши комерсиалните връзки на Киев, в това число износа на зърно към Африка. Действията на Москва, обаче, в огромна степен бяха обезвредени благодарение на България, Румъния и Турция, които позволиха товарни кораби да минават през териториалните им води по пътя си към Босфора и Средиземно море. Това разреши на Украйна да продължи да изнася по сред 5,2 и 5,8 млн. тона зърно на месец през първото тримесечие на 2024 година За съпоставяне, през лятото на 2023 година, въпросното количество беше едвам 2 млн. тона, а преди съветската инвазия износът беше в размер на към 6 млн. тона месечно. Експертите са единомислещи, че украинската стопанска система се е избавила от цялостен провал точно с помощта на продължаващата търговия.
The cost of insuring vessels that transit Ukraine’s shipping corridor in the Black Sea jumped this week after Russia ramped up attacks on key ports
— Bloomberg (@business)
Удар по упоритостите на Путин
Непосредствено след началото на войната, Русия изгуби своя най-ценен транспортен съд – крайцера „ Москва “, който беше потънал на 150 км. от Одеса благодарение на създадените от Украйна крилати ракети „ Нептун “. Това се оказа единствено началото. По публични данни, Киев е съумял да унищожи близо една трета от военните плавателни съдове на съветския Черноморски флот – факт, който сигурно тормози Кремъл. На 14 февруари тази година пък беше потънал дългият 112 м. десантен транспортен съд „ Цезар Куников “, особено приспособен за интервенции по дебаркиране и транспорт на товари до 500 тона. Неслучайно, събитието притегли огромно внимание. Когато Русия стартира нашествието си в Украйна, тя заложи точно на подобен тип кораби, само че не съумя да реализира планувания десант при Одеса поради украинските морски мини, сложени в региона.
Вследствие на претърпените загуби, Кремъл беше заставен да изтегли плавателните си съдове надалеч от украинските крайбрежия, защото ракетите „ Нептун “ имат обхват от почти 300 км. Това разреши на Киев да си възвърне контрола над стратегически значимия Змийски остров още през юни 2022 година, което на собствен ред се трансформира в причина за частичното възобновяване на гражданското мореплаване. Само месец по-късно беше отворен и коридорът за транспорт на зърно. Изводът е пределно явен – Русия на процедура към този момент няма преобладаваща роля в Черно море и даже ѝ се наложи да се откаже от Крим като значима база за флота. Повечето специалисти са единомислещи, че това е извънредно тежък удар по имперските упоритости на съветския президент Владимир Путин.
Naval power is back as a central feature of international affairs, from the Black Sea to the Red Sea, South China Sea, and Strait of Taiwan, writes Alessio Patalano
— TIME (@TIME) Ролята на Китай
Изправена пред заплахата да претърпи тежко проваляне в своите „ близки води “, Русия се обърна за помощ към един от най-важните си сътрудници – Китай. През последните години азиатската страна влага обилни средства в модернизирането на своя флот, стремейки се да усили въздействието си в разнообразни точки на планетата. Според проф. Флинт, Пекин и Москва задълбочават съдействието между тях, доказателство за което са взаимните военноморски учения, извършени в Южнокитайско море през юли тази година. По думите му, във въпросното съдействие водеща роля безспорно има Китай, който разчита на Русия за отбраната на своите северни „ близки води “.
В същото време, стратегическите ползи на Кремъл биха били подкрепени от Пекин единствено при положение, че съвпаднат с тези на Поднебесната империя. Проф. Флинт е на мнение, че Китай може да се възползва от помощта на Русия, с цел да отбрани икономическите си ползи в Африка, Европа и Южна Америка, само че сигурно няма да подхваща непотребни опасности, свързани с войната в Украйна. Разбира се, Москва има лични упоритости, изключително във връзка с Сахел и Субсахарска Африка.
„ В тази връзка може да се каже, че задачите на Китай и Русия се припокриват, само че топката е в полето на Пекин. Казано по различен метод, въздействието на Москва в Черно море е мощно лимитирано, вследствие на което Путин поглежда към Африка и Индийския океан. Това е рискова игра, разпоредбите на която диктува Китай. Независимо какви триумфи реализира в хода на сухопътната си атака в Украйна, към сегашния миг Русия няма по какъв начин да бъде считана за действителна военноморска мощ “, обобщава проф. Флинт.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ