Продължаваща подкрепа за протестите, задълбочаваща се ерозия на доверието към

Продължаваща поддръжка за митингите, задълбочаваща се ерозия на доверието към институциите, премиера и държавното управление, неразбираем излаз от политическата рецесия и консолидация на вътрешното ядро на ГЕРБ, демонстрира регулярното тримесечно национално-представително проучване  на Алфа Рисърч. Около две трети от пълнолетните българи (66.2%) не престават да показват кардинална поддръжка за митингите в страната, макар запасите към техния състав и изразни средства. Наблюдава се обаче забавна наклонност по отношение на в началото записаните през юли данни – понижава безапелационната поддръжка за тях в София, а се усилва тази в по-малките обитаеми места. Изследването демонстрира, че обособените обществени групи проецират върху митинга своите лични проблеми и упования, което му дава по-широк прочит и отзив от ангажираността на непосредствените участници в него.

Протестите, конфликтът сред институциите и засиленият медиен фокус върху корупцията усилват ерозията на доверието към ръководещите. Одобрението към държавното управление се открива на сериозните  12.8%, а към Народното събрание спада до 7.6%, при над 60% съмнение. Главният прокурор Иван Гешев, който зае поста с 27% поддръжка в този момент се утвърждава от 12.2%, при 54.6% сериозни оценки. Единствено полицията съумява да усили равнищата си на доверие, като през септември позитивните оценки за активността й, назад на обстановката през юли, стартират леко да преобладават над негативните (30.2%:27.7%).

Ако диагнозата на сегашната обстановка с преобладаващата рискова наклонност към делегитимиране на институциите е ясно забележима, то изходът от нея остава прекомерно неразбираем. При 66% поддръжка за митингите, единствено 44% упорстват за незабавна оставка на кабинета и бързи предварителни избори. Общо 56% са за постоянни избори, като от тях 31% считат, че държавното управление би трябвало да продължи работата си до произвеждането им, а 25% са за експертен кабинет, който да довърши мандата. Неяснота царува и по различен основен проблем – каква е най-хубавата опция на настоящето ръководство? Мненията са извънредно разнопосочни – освен в обществото, само че и измежду симпатизантите на главните политически сили.

17.6% припознават в Р.Радев политическият конкурент на Борисов и считат, че решението е в основаването на негов партиен план. 15%, главно последователи на Сл.Трифонов,  залагат на формулата " всички против ГЕРБ ". 9.4% са за " лява опция ", като симпатизантите на Българска социалистическа партия и М.Манолова се двоумят сред тази алтернатива и обединяване към Радев. 12.2% са за " дясна опция ". Тя се поддържа от към 75% от симпатизантите на " Демократична България ", само че и от към една пета от тези на ГЕРБ и Обединени патриоти. 14.5% от гласоподавателите, главно от средите на подкрепящите ръководството партии,  са на мнение, че няма допустима опция. Двете съществени характерности на публичните настройки към края на септември – сериозен спад на доверието към ръководещите и неизясненост по отношение на изхода от политическата рецесия, оказват директно отражение върху електоралните настройки. Сред твърдо решилите да гласоподават, ГЕРБ и Българска социалистическа партия сближават позиции, като ГЕРБ продължава да води с 0.9% пред левицата (20.5% против 19.6%).

Анализът демонстрира, че парадоксалното на пръв взор удържане на позиции от ГЕРБ се дължи на два съществени фактора – ре-мобилизацията на твърдото ядро и на слабото прекосяване на негови гласоподаватели към конкурентни партии вдясно.

Протестите започнаха със мощна модернизационна поръчка, само че в хода им най-силен подтик получи протестният ляво-популистки избор, отливащ се към следващите " нови " планове. Точно заради този резултат, " ИТН " на Сл.Трифонов продължава да бъде трета политическа мощ (с 14.9% поддръжка от гласуващите), само че с прочут спад в мобилизацията за гласоподаване измежду неговите последователи. " Демократична България " резервира сериозния скок в поддръжката си от началото на митингите, само че за момента без по-високо струпване (9.4% от гласуващите). Така, тя дели 4то-5то място с Движение за права и свободи, което също бележи вътрешна готовност и доближава  9.9% избор.

Бонусът, който новите протестни планове получиха от всеобщите демонстрации, проличава и в растежа на " Изправи се.бг " на М.Манолова (до 4.6% от гласуващите.) Като най-сериозни губещи се обрисуват Обединени патриоти (3.8%) и Воля (0.3%), които към този момент остават под чертата. Ако изборите бяха през днешния ден, с най-голяма възможност бихме имали 6 партиен парламент, който поради позициите и (не)съвместимостите сред съществени политически сили би бил изправен пред съществени компликации да излъчи държавно управление. Трябва да се означи и това, че 10.1% от твърдо решилите да гласоподават към момента избират кого да поддържат, което може да пренареди редица позиции в действителна обстановка на избор. Две са основите провокации в развоя на публичните настройки пред изборите, без значение дали постоянни или предварителни – първо, дали ще израсне мощна дясна модернизационна опция на ГЕРБ и второ, дали новите партийни планове ще запазят притегателността си, когато показват новите си лица и стратегии.