Най-значимите открития на 2018 година
Продължаваме с втора част на нашата ранглиста на най-важните и значими научни достижения и открития, случили се през миналата 2018 година. Ето ги и тях:
ПРОЧЕТЕТЕ и първа част на Най-значимите открития на 2018 година
Изкуствен мозък прояви човешка интензивност
В лабораторен мини-мозък бяха регистрирани мозъчни талази, които си наподобяват с човешките, освен това напълно непринудено. Проучването е на учените от Калифорнийския университет в Сан Диего. Те към момента не знаят какво е провокирало сходни талази в изкуствения мини-мозък. Органоидите, познати като мини-мозъци са триизмерни структури от ембрионални стволови кафези. С помощта на сходни кафези към този момент са били създавани дребни версии на очи, черен дроб, вътрешности, бъбреци, простата и други органи. Мозъкът обаче е нещо комплицирано – никой не знае по какъв начин поражда човешката мисъл, а за ранните интервали на образуване на мозъка у ембрионите и плода в матката не се знае доста. По тематиката породиха доста въпроси, а екипът от Сан Диего се надява да успее да откри отговор на всеки един от тях.
Първото бебе от еднополова двойка бозайници
Роди се първият здрав бозайник, „ заченат “ от еднополова двойка. Проведеният опит е дело на учени от Китайската академия на науките. Полученото крепко потомство мишки има две майки. За модификацията е употребена към този момент познатата технология CRISPR, редактирала част от ДНК-то на едната майка. Подобен опит бил извършен и при потомство мишки с двама татковци. Там обаче било по-трудно. Засега поколенията на мишките с две майки са здрави и без никакви разновидности и болести. Някои от тях дори си имат лични здрави генерации.
Свързаха три мозъка в мрежа
Мозъците на трима доброволци били свързани от учени от университета „ Вашингтон “ в Сиатъл. Това им разрешило да си разменят мисли и команди. Интерфейсът е прочут като BrainNet, само че към момента не е създаден. Андреа Сток управлява екипът, който изолирал участниците един от различен. Те са си разменяли мисли, по време на игра на Тетрис. Двама от участниците имали екипировка за EEG. Те напълно виждали екрана и просто трябвало да изпращат „ команди “ за завъртане на фигурките към третия доброволец, който виждал единствено горната част на екрана, откъдето идват фигурките. Изследователите са на мнение, че технологията елементарно може да се мащабира – като се усилят дистанцията и броя участници.
Пирамидите в Гиза концентрират електромагнитни талази
Учените от университета ИТМО в Санкт Петербург и Laser Zentrum в Хановер доближиха до извода, че египетските пирамиди излъчват електромагнитна сила в своите кухини. Най-изучавана била Хеопсовата пирамида в Гиза, тъй като в нея частиците разсейват радио вълните резонантно. Пирамидата има способността да концентрира електромагнитна сила във вътрешните си камери, както и в пространствата, които съдържат останките на Фараона Хуфу и неговата брачна половинка. Полина Капитанова от ИТМО споделя: „ Може би основаването на пирамидални наночастици, построени от материал с подобаващите електромагнитни свойства ще докара до появяването на по-ефективни слънчеви панели или даже рутери “.
ПРОЧЕТЕТЕ и първа част на Най-значимите открития на 2018 година
Разпадането на Хигс бозона
През 2018г., учени от ЦЕРН следиха раздробяване на Хигс бозон на дънни кварки за пръв път. Специалистите от екипите „ Атлас “ и „ Си ем ес “ най-накрая съумяха да следят разпадането на обикновените частици на откритата преди шест години парченце. Те са известни под името дънни кварки. Опитите се организираха на Големия адронен колайдер. Хипотезата, че всепроникващото квантово поле, обусловено от Хигс бозона, дава маса и на дънния кварк, се удостовери. ЦЕРН припомниха на пресслужба, че съгласно Стандартния модел на физиката на частиците, разпадането на Хигс бозона на двойка дънни кварки е най-честото събитие (при 60 % от случаите). Предположението трябваше да се ревизира поради потвърждаването на Стандартния модел.
Антиматерия в ураганите
Учени от Калифорнийския университет в Санта Крус сполучливо идентифицираха поток позитрони, зародил в центъра на мощния вихър Патрисия. Въпросната антиматерия, се е образувала в атмосферата с помощта на гама изригванията на Земята. Мексико беше връхлетян от ураганът Патрисия през октомври 2015 година Този вихър остана в историята като най-силният в западното полукълбо. Мълниите навътре в мощните урагани могат да генерират електрически полета, което води до ускоряването на електроните. След това формираният поток позитрони, се насочва към земната повърхнина. Това продължава няколко милисекунди. На височина от 2,5 километра е регистриран поток от гама изригвания на позитрони. Според тях частиците антиматерия могат да стигнат до височина 1,5 километра. Така в случай че в планините се конфигурират детектори, те ще могат да бъдат засечени.
Паметта към този момент може да се трансферира
Учени от Калифорнийския университет в Лос Анджелис (UCLA) съумели да трансферират паметта на един морски охлюв на различен. Това станало посредством инжекция, която съдържала характерни рибонуклеинови киселини (РНК). Според учените спомените се пазят в ядрата на невроните, където се задействат избрани гени и се синтезират нужните рибонуклеинови киселини.
Опитомяването е просто ген
Експериментът обвързван с гените на опитомяването почнал преди 60 години. Генът е прочут като SorCS1 и рефлектира на животните като ги прави по-покорни и податливи на надзор. Началото на опита се поставя в Съветския съюз, само че краят е в Съединени американски щати, когато учените разкрили ген, който намалявал агресивността и увеличавал приемането на команди. Учени от Университета на Илинойс разкриват, че множеството опитомени животни имат SorCS1.
Мозъкът на мишка беше хакнат
Южнокорейски екип съумял да „ хакне “ ръководството на импулсите на основния мозък на мишките и почнал да им подрежда какво да вършат. В избрани елементи на мозъка на мишките били задействани избрани импулси посредством имплант и ръководство с оптични нишки. На гризачите им било подредено да стартират да се интересуват от храна и чифтосване. Също по този начин невробиолозите съумели да „ отключат “ страха на опитните мишки. Така посредством микрочипове в бъдеще ще могат да бъдат основани контролируеми животни-киборги. Дали това е добра концепция обаче не се знае.
Автор: Божидара Иванова
ПРОЧЕТЕТЕ и първа част на Най-значимите открития на 2018 година
