Продължаваме с пълна пара поредицата ни за тези, увековечени по

Продължаваме с цялостна пара поредицата ни за тези, увековечени по българските улици. С тези редове ще ви срещнем с писателя Николай Островски. На него са кръстени улици в София, Перник, Устина и Велинград.

Роден е през 1904 година в село Вилия, Волинска губерния (днес в Украйна), в семейство на отставен унтерофицер, Николай демонстрира изключителни интелектуални качества още от дребен. Само на шест години е признат в учебно заведение, а на девет към този момент го приключва с отличие.

Животът му обаче не потегля по лека линия. След експлоадирането на Първата международна война фамилията му се мести в Шепетовка. Там, още като дете, стартира да работи, а в тийнейджърските си години се свързва с локалните болшевики. На 14 години влиза в комсомола, а малко по-късно непринудено се записва в Червената войска, където взе участие интензивно в Гражданската война, в това число и в частите на именития пълководец Григорий Котовски.

След серия от тежки болести и пострадвания, в това число тиф и полиартрит, Островски остава неработоспособен. Въпреки ужасяващото физическо положение – неподвижен и с съвсем изцяло изгубено зрение – той намира мощ да стартира да написа.

С помощта на особено изобретен трафарет и правилни другари, които му оказват помощ като секретари, той основава романа „ Как се каляваше стоманата “ – книга, която ще се трансформира в манифест на руската юноша и пример на социалистическия натурализъм. Главният воин, Павел Корчагин, е в доста връзки автопортрет на самия Островски – герой, който не се прекланя нито пред физическа болежка, нито пред духовна рецесия.

Публикуването на романа в списание „ Молодая армия “ през 1932 година му носи голяма известност, а скоро по-късно романът е публикуван в милионен тираж, преведен на десетки езици и изучаван в учебните заведения в цялото Съюз на съветските социалистически републики. Самият Островски се трансформира в легенда приживе – олицетворение на идеала за „ желязна воля “ и всеотдайност в името на социалистическата концепция.

През 1935 година получава медал „ Ленин “, а също и държавна квартира в Москва и вила в Сочи. Въпреки това, заболяването продължава непреклонно да го разяжда. До последния си ден той не стопира да работи – стартира нов разказ „ Родени в стихия “, който остава недовършен.

На 22 декември 1936 година, единствено на 32 години, Николай Островски умира в Москва. Погребан е в Новодевическото гробище, до други бележити фигури на руската история.

Неговото име и през днешния ден продължава да живее – в учебни заведения, улици, музеи и литературни награди. Мнозина може да възприемат през днешния ден облика му като идеологически, само че животът и болката, през които минава, както и силата на духа му, са неоспоримо действителни.
--> Напишете коментарИме:* --> Текст:* -->

--> Изпрати iframe,.fb-comments,.fb-comments span { width: 100%!important; }
Виж още 12:00 13.07.2025 5244 Известната съветска астроложка Василиса Володина предизвести в новата си прогноза, 23:15 12.07.2025 1261 Първата група съветски туристи дойде тази седмица в новооткрития плажен Науката споделя друго 22:00 12.07.2025 2174 Представете си следната обстановка: питат кой е най-високият връх в света. 19:00 12.07.2025 1793 Какво би се случило, в случай че хвърлим книжен аероплан от Международната галактическа 18:00 12.07.2025 1826 Учени предложиха необикновена кулинарна смяна, която би могла да е ключът към 354 000 000 000 $ 17:29 12.07.2025 596 Колко частни острова, спътника или самолета Boeing 747 бихте могли да си 14:15 13.07.2025 0 110 14:00 13.07.2025 0 301 13:45 13.07.2025 0 316 13:30 13.07.2025 0 841 13:15 13.07.2025 0 353 АнкетаВ БългарияВ чужбинаНе възнамерявам
--> Най-четениНай-коментирани 23:00 08.07.2025 0 226249 23:30 10.07.2025 0 69090 20:09 09.07.2025 0 62406 20:54 09.07.2025 0 Източник: glasnews.bg