Пътуване до Непал: Българи се срещат с личния шерп на Христо Проданов
Продължаваме с една впечатляваща история. Български пътешественици, които катерят Хималаите се срещат с персоналния шерп на Христо Проданов. Чованг Ринджи за първи път споделя пред тях за случилото се във съдбовния ден с българския планинар.
Вероятно едни знаят повече, други по-малко за оня незабравим 20 април 1984 година Христо Проданов покорява Еверест самичък - без кислороден уред и умира, спускайки се към базовия лагер. 37 години по-късно – спомените оживяват. Едно привидно нормално пътешестване до Хималаите за група българи, им подарява роман от първо лице с индивида видял за последно Проданов жив – шерпа Чованг Ринджи.
„ Настаняваме се в хижата, по този начин ги назоваваме в Хималаите. И по този начин домакинът ни разпитва от кое място сте – и ние с ясната съвест, само че той ни изненада доста. Между другото – неговият татко е също известен – Канча Шерпа, който е взел участие в експедицията, представете си – 1953 година, първата експедиция, когато Хилъри се качва на Еверест. Тоест ние не попадаме на инцидентно място и на инцидентен човек. Синът на този Канча Шерпа споделя – да, аз си припомням, че имаше такава българска експедиция и споделя персоналният му шерп Ринджи е на три къщи от нас. И татко ми споделя – дай да се срещнем с него, тъй като това е доста прочувствена среща “, спомнят си Силвия и Евлоги.
„ Той помнеше какво е готвел на Христо Проданов, че сутринта му е правил чай, пък вечерта е желал единствено чай, а на обяд нещо шоколадово. Разказваше по-скоро за самата офанзива на върха “, допълват те.
„ Тръгнахме дружно с Христо. Той нападна Еверест самичък, без партньор-алпинист. На към 8500 метра, падаща с О2 бутилка от горната страна, ме удари в гърдите и започнах да храча кръв. Виждах го напред, само че имах проблем да продължа. Христо ми сподели да се върна на долната база, да се церя и там и да го изчакам, до момента в който се върне “, спомня си Чованг Ринджи.
Непал е страна на контрасти – небогати градове, само че извънредно богата природа. Хималаите, с които най-често свързваме Непал, са мечтана дестинация за доста планинари, които желаят да се насладят на голям брой осемхилядници.
„ Тензинг-Хилари “, по-известно като летище Лукла е кацнало на над 2800 метра надморска висичина. Счита се за едно от най-опасните в света. Наклонът на 500-метровата писта е 12 %. Летището не е за инцидентни водачи – би трябвало да имат минимум 100 полета за малко политане и кацане, една година опит в Непал, както и 10 задачи в Лукла със сертифициран пилот-инструктор.
„ Като вървиш по такива места оценяваш. Гледаш планината и си казваш – това е моментът, моментът е в този момент “, споделят българите.
Обичат и морето, и планината. Когато са на високо - мечтаят по-смело. За тях пътешествията са освен специалност, само че и опция да се допрян до разнообразни култури и хора, тъкмо като Чованг Ринджи.
Вероятно едни знаят повече, други по-малко за оня незабравим 20 април 1984 година Христо Проданов покорява Еверест самичък - без кислороден уред и умира, спускайки се към базовия лагер. 37 години по-късно – спомените оживяват. Едно привидно нормално пътешестване до Хималаите за група българи, им подарява роман от първо лице с индивида видял за последно Проданов жив – шерпа Чованг Ринджи.
„ Настаняваме се в хижата, по този начин ги назоваваме в Хималаите. И по този начин домакинът ни разпитва от кое място сте – и ние с ясната съвест, само че той ни изненада доста. Между другото – неговият татко е също известен – Канча Шерпа, който е взел участие в експедицията, представете си – 1953 година, първата експедиция, когато Хилъри се качва на Еверест. Тоест ние не попадаме на инцидентно място и на инцидентен човек. Синът на този Канча Шерпа споделя – да, аз си припомням, че имаше такава българска експедиция и споделя персоналният му шерп Ринджи е на три къщи от нас. И татко ми споделя – дай да се срещнем с него, тъй като това е доста прочувствена среща “, спомнят си Силвия и Евлоги.
„ Той помнеше какво е готвел на Христо Проданов, че сутринта му е правил чай, пък вечерта е желал единствено чай, а на обяд нещо шоколадово. Разказваше по-скоро за самата офанзива на върха “, допълват те.
„ Тръгнахме дружно с Христо. Той нападна Еверест самичък, без партньор-алпинист. На към 8500 метра, падаща с О2 бутилка от горната страна, ме удари в гърдите и започнах да храча кръв. Виждах го напред, само че имах проблем да продължа. Христо ми сподели да се върна на долната база, да се церя и там и да го изчакам, до момента в който се върне “, спомня си Чованг Ринджи.
Непал е страна на контрасти – небогати градове, само че извънредно богата природа. Хималаите, с които най-често свързваме Непал, са мечтана дестинация за доста планинари, които желаят да се насладят на голям брой осемхилядници.
„ Тензинг-Хилари “, по-известно като летище Лукла е кацнало на над 2800 метра надморска висичина. Счита се за едно от най-опасните в света. Наклонът на 500-метровата писта е 12 %. Летището не е за инцидентни водачи – би трябвало да имат минимум 100 полета за малко политане и кацане, една година опит в Непал, както и 10 задачи в Лукла със сертифициран пилот-инструктор.
„ Като вървиш по такива места оценяваш. Гледаш планината и си казваш – това е моментът, моментът е в този момент “, споделят българите.
Обичат и морето, и планината. Когато са на високо - мечтаят по-смело. За тях пътешествията са освен специалност, само че и опция да се допрян до разнообразни култури и хора, тъкмо като Чованг Ринджи.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ