Kнигите, които промениха историята Част 3
Продължаваме с част 3.
През януари 1776 година е оповестен „ Здравият разсъдък “ на Томас Пейн – пасквил от 47 страници, който подтиква американските колонисти да се отделят от Англия, като систематично излага всички аргументи, заради които би трябвало да го създадат. Пейн изяснява, че Англия освен не обслужва добре своите северноамерикански владения, само че и че монархията е изначално неправилна система на ръководство и че колонистите разполагат със златна опция да изградят изцяло нова система, ръководена от и за народа.
Аргументите му дръпват толкоз мощно патриотичната струна на необятната общност, че бащите създатели на Съединени американски щати осъзнават, че единственият път напред е да побързат и да разгласят самостоятелност. През март 1776 година Джон Адамс споделя за творбата: „ всички са съгласни, че в него има доста разсъдък, поднесен в явен, елементарен, къс и буен жанр “. (Макар че не всичко е позитивно – Адамс е мощно сериозен към проекта на Пейн за новото държавно управление и отбелязва, че създателят „ умее по-добре да събаря, в сравнение с да гради “).
Влиянието на редовете не се лимитира единствено до Съединените щати: От 1792 година до 1802 година Пейн живее във Франция, където прави всичко допустимо, с цел да помогне на страната да вкара и укрепи републиканско ръководство (макар че този развой е доста по-бурен).
Трактатът на Николо Макиавели от началото на XVI в. за това по какъв начин да се сдобием с власт и да я задържим постоянно се свежда до няколко основни изречения: задачата оправдава средствата и по-добре е да се опасяват от теб, в сравнение с да те обичат, само че нито една от тях не се акцентира в толкоз строга форма в самата книга.
Макиавели споделя по отношение на първото, че защото хората „ постоянно възприемат нещата по това по какъв начин наподобява и какво произлиза от тях “, водачът може да работи, знаейки, че каквито и средства да употребява, с цел да „ завладее и задържи страната си, те постоянно ще бъдат счетени за почтени “. По отношение на любовта и страха Макиавели показва мнение, че защото за един държател е мъчно да бъде заплашителен и обичан по едно и също време, „ доста по-безопасно е да се опасяват от него, в сравнение с да бъде обичан, в случай че би трябвало едното от двете да липсва “.
И двата случая разкриват прагматизъм, присъстващ в цялата книга, който внезапно контрастира с идеализма на доста други политически теоретици от епохата. По този метод Макиавели всъщност вкарва напълно нова позиция към политиката.
„ Макиавели е прочут с това, че измества смисъла на „ добродетелта “ от моралното към ефикасното. Добродетелните фигури във „ Владетелят “ са тези, които вършат всичко належащо, с цел да завладеят и запазят непозната територия, даже това да е обвързвано с най-груби морални нарушавания. Това е един нов морал на целите„, споделя професорът по история от Бостънския университет Джеймс Джонсън в изявление от 2013 година
Робърт П. Харисън, професор по италианска литература в Станфордския университет, през 2009 година се показва още по-просто: „ Макиавели е първият теоретик, който уверено разграничава политиката от етиката “.
„ Беше необичайно безшумно “, написа Рейчъл Карсън. „ Беше пролет без гласове. В сутрините, които в миналото пулсираха от утринния хор на котките, гълъбите, сойките, свраките и десетки други птичи гласове, в този момент нямаше никакъв спомен; единствено тишина се носеше над полетата, горите и блатата. “
В „ Смълчана пролет “ Карсън разказва вредите за околната среда, породени от пестицидите, основани от индивида, с лирични думи и дълбоки истини. Тя разкрива разрушителната мощ на селскостопанските химикали, които убиват опрашващите инсекти, замърсяват реките и почвата и предизвикват рак при хората. Читателите, в това число президентът Джон Кенеди, упорстват за по-строги закони за околната среда. „ През 60-те години на предишния век едвам започвахме да осъзнаваме какъв брой доста в действителност можем да навредим на природата “, споделя Джонатан Порит, някогашен шеф на „ Приятели на Земята “, през 2012 година „ Рейчъл Карсън беше първата, която изрази тази угриженост по метод, който доближи до обществото ясно и мощно. “ Пряко или непряко, въздействието на „ Смълчаната пролет “ може да се види в основаването на Агенцията за запазване на околната среда, приемането на Закона за чистите води и Закона за застрашените типове, както и в актуалното интернационално екологично придвижване.
Може ли една книга за тактическото водене на война от към V в. прочие н. е. да бъде настояща и през днешния ден? Без подозрение. Трактатът от 13 глави за бойната тактика на създателя Сун Дзъ намира приложение във всичко – от корпоративните борби през спорта и политиката до същинската война. (Книгата макар характера си, необичайно, не подстрекава към война; Дзъ се застъпва за дипломацията постоянно, когато тя е допустима.)
По-скоро философска, в сравнение с образователна, „ Изкуството на войната “ е повлияла на милиони със своята къса мъдрост. „ Ще победи оня, чиято войска е одухотворена от еднакъв дух във всички редици “ може да се отнася както за боен военачалник, по този начин и за управител на търговски екип. Но самият Дзъ може би не е бил единственият създател или даже действителна персона. Не че това в миналото е имало значение за читателите. В края на краищата военното дело е „ изкуството на измамата “.
Публикуваната през 1963 година книга „ Женската мистичност “ на Бети Фридан оспорва известното разбиране, че да бъдеш стопанка и майка е единственият път на дамата към задоволство от живота. Радикалното обръщение на книгата намира отклик измежду читателите и през първите 3 години от издаването ѝ се продава в близо 3 милиона екземпляра.
Много учени отдават заслуженото на Фридан за началото на втората вълна на феминизма през 60-те години на ХХ век (което не значи, че книгата няма проблеми: Тя е отдадена на бялата жена от междинната класа и подценява проблемите на цветнокожите и ЛГБТК+ жените). Според Националния музей за история на дамите „ Женската мистичност “ „ дава публичност на разочарованието на милиони дами от лимитираните им функции и оказва помощ да се провокира необятна социална интензивност за тъждество сред половете “.
