„Продължаваме промяната“ започна да губи доверие. Първи отчетоха този факт

„ Продължаваме промяната “ стартира да губи доверие. Първи регистрираха този факт от организация „ Тренд “ след проучване, направено от 5 до 12 март. Данните бяха огласени ден преди ареста на Борисов, Горанов и Арнаудова, което след това породи и версията, че акцията е подхваната, с цел да се стабилизират позициите на силата, която завоюва последния избор.

Арестът, правилно, върна внезапно тематиката за корупцията и за върховенството на закона в дневния ред, който бе пренареден от войната на Русия в Украйна. На обществото бе припомнено за какво пожела смяна, а на партиите от ръководещата коалиция – за какво са дружно.

Но в случай че гледаме настоящите априлски данни на „ Маркет линкс “ поддръжката за Политическа партия не потегли нагоре. Точно противоположното. Ако в изследването на „ Тренд “ Политическа партия бяха първа политическа мощ с минимална преднина от 1% пред ГЕРБ, то в сондажа на „ Маркет линкс “ към този момент е втора, като изостава с малко повече от 2 на 100.
При ГЕРБ няма наклонност нагоре, партията от месеци е замръзнала в поддръжката си. Но тя към този момент има психическо преимущество и може да приказва, че е върнала шампионата си на социологическата карта.

Затова „ Продължаваме промяната “ би трябвало да включи имунната си система. Изоставането на този стадий може да не е трагично, само че наклонността за отлив на доверие се очерта видимо.

Възможно ли е да се обърне трендът?

Какво провокира ерозията след няма и четири месеца на власт?

Разбира се, че преди всичко е войната/инвазията с всички произлизащи от това последствия, а те не са малко – нарастване на песимистичните настройки, недостиг на сигурност, плътни упования за стопански трудности/трусове, неразбираеми параметри за бъдещето – публично и персонално. Води се икономическа война, чиито резултати трансформират живота ни.

Инфлацията, която стартира да се демонстрира още преди войната, в този момент се ускори и скоро няма да бъде овладяна.
Най-мрачните прогнози прибавят продоволствена рецесия и бежански талази от стопански най-засегнатите райони.

Поемайки властта в средата на декември предходната година, Политическа партия нямаха шанс – това е ясно. Не се сбъднаха нито техните упования, нито на важен дял от жителите. Техните бяха, че ще им бъде елементарно, на жителите – че ще бъде бързо.

Към обективните аргументи, каквито са нашествието и инфлацията, следва да прибавим и един индивидуален – импровизацията.
Да се качиш, да вземем за пример, на Шипка, когато си бил предизвестен, че се готвят провокации, значи, че се впускаш в роман с непредвиден край. После да се радваш, че си оживял след обстрел със снежни топки, след това да искаш оставката на шефа на НСО, след това да благодариш на същия този началник, след това отново да му искаш оставката?! Изброените дейности илюстрират задоволително добре присъщите за младата мощ неумелост, променчивост, припряност. При това, на фона на други образци Шипка наподобява почтена преживелица, който на 3 март приключи с хепиенд.

По-груби стават нещата, в случай че преминем на тематики като Русия, Украйна, „ Газпром “. През март вицепремиерът (суперминистър по думите на Петков) Асен Василев ненадейно съобщи, че няма да преговаряме за нов контракт с съветската компания. Наложиха се корекции и самият Петков разясни, че „ няма да отрязваме „ Газпром “, само че когато влизаме в тези договаряния е добре да знаем, че имаме повече от една карта. “ Василев са собствен ред реагира, уточнявайки, че споделил персонално мнение. Което пък предизвика някогашният боен министър Стефан Янев да попита в обществената мрежа дали и Василев ще бъде отхвърлен от държавното управление за изложение на персонално мнение...
Въпросът на Янев остана провесен.

Траекторията на ето такива неразбории следи публичното мнение, до момента в който е съществено обезпокоеното от значими въпроси като степента на нашата ангажираност във войната (ще пратим ли оръжие и по какъв начин ще отговори Москва), преговорният развой със Северна Македония, разделянето, вероятната ескалация на обществените проблеми и още, и още... Арестът на Борисов не беше ювелирната акция, която да ги тушира.

Възникват и нови кавги, като анонсът на Асен Василев пред публицисти, че държавното управление разисква изгонването на дипломат Митрофанова от страната, а държавното управление не знаеше, че прави това.

Казано в резюме – с изключение на доверието, ерозира и престижът, с който Петков/Василев и Политическа партия би трябвало да наложат линия и жанр, които четирите разнообразни като идеология, история и цели обединения да следват без разтърсвания.

Трите „ И “-та – инвазия, инфлация и импровизация - изправят „ Продължаваме промяната “ пред три разновидността за бъдещето.

Проект или партия

Първият е шансът да се върне при „ смяната “, планът да стане партия, обединението да изкара цялостния си мандат и Политическа партия умерено да дочака идващите избори. С днешна дата този вид наподобява най-невероятен, защото войната и следствията от нея оптимално форсираха политическата динамичност, а държавното управление е от четири партии, всяка от които може да се почувства толкоз губеща в този ураган от събития, че да напусне обединението. Различията – би трябвало да кажем и това, стават повече и по-остри.

Вторият вид е ситуиран на другия полюс – изненадващи предварителни избори, отключени да вземем за пример от обществен трус или от маневри, които забележителен дял от българските жители ще разчетат като национално изменничество.
При този процес „ Продължаваме промяната “ ще бъде първото политическо знамение, което е спечелило парламентарни избори и е отишло в политическото несъществуване преди даже да е станало партия. Чудо с рекордно къс период на валидност.

Национална движение „Симеон Втори", да напомним, също се опря на непознати партийни регистрации, с цел да се яви на изборите през 2001 година. Избори, които завоюва, стана партия, ръководи цялостен мандат, записва голям спад на идващите избори (2005), отново ръководи като част от тройната коалиция и едвам след отдръпването на Симеон Сакскобургготски се спихна до незначителна мощ. И ГЕРБ потегли като придвижване, само че бързо стане партия през 2006-а и да завоюва изборите през 2009-а.

При Политическа партия няма и намек за партийно строителство, което трансформира обединението в хлабава структура, напълно идентична със основателите си Петков и Василев.

Най-неблагоприятният за Политическа партия вид – бързо изгубване - е и най-лош за българското общество. Отваря се вакуум, където сега има единствено един огромен загадъчен знак.

ГЕРБ може да стане първа политическа мощ, само че без да регистрира растеж и без опция да откри съдружни сътрудници поради продължаващата изолираност и стигматизация. Отливът от Политическа партия ще се трансформира в доверие към ГЕРБ единствено благодарение на вълшебна пръчка, а такава няма.
Нови политически планове биха били заблуда за решение, в случай че им липсва стабилен пиедестал.

Третият вид е държавното управление на Петков да резервира комплицираните съдружни салда до локалните избори, да издържи на опозиционните офанзиви, да преведе страната през рецесиите и да се яви на районния избор, който се обрисува и като небосвод за четворната коалиция.
Подразбира се, че в това време Политическа партия би трябвало да се е трансформирала от план – в партия. Без да има локални структури и одобрени ядра тя ще катастрофира тежко на един районен избор.
Партийното строителство би трябвало да стартира в този момент, редом с ръководството, войната, инфлацията.

Защото няма да е елементарно и няма да е бързо, в случай че преговорим уроците от първите 100 дни на новото ръководство.