Продължаваме от предния път. Никога не е имало война

Продължаваме от предния път.

„ „

Никога не е имало война като Първата международна война и в никакъв случай не е имало разказ като „ На Западния фронт нищо ново “.

Широкото използване на окопите в композиция с нови унищожителни оръжия води до най-кървавите и смъртоносни боеве, които Европа в миналото е виждала. Войната лишава живота на минимум 9 милиона бойци и милиони цивилни; милиони други са осакатени от танковете, химическите оръжия и други нови военни технологии.

Десетилетие след края „ На Западния фронт нищо ново “ на Ерих Мария Ремарк се трансформира в мигновена сензация, като в границите на една година се продават 1 милион екземпляра в родната му Германия и още 800 000 във Англия, Франция и Америка общо. Това не е първият оповестен антивоенен разказ, само че е първият, който става интернационален бестселър, предоставяйки на безчет читатели мрачна и ярка картинка за актуалната война, лишен от патриотични или джингоистични** послания.

Но романът – за група наивни младежи, които непринудено се борят за Германия в края на Първата международна война и се сблъскват с ужасите и лишенията на войната – скоро притегля напълно различен тип внимание… Той е оповестен по времето, когато нацистите идват на власт, и те бързо му се нахвърлят като го считат за „ литературно изменничество по отношение на бойците от Световната война “. Когато филмовата акомодация на Universal излиза в Германия през декември 1930 година, група нацисти, водени от Йозеф Гьобелс – бъдещия министър на пропагандата на Хитлер – прекъсват прожекцията в Берлин, като пускат плъхове и миризливи бомби и грубо атакуват феновете, които считат за евреи. Във Виена хиляди нацисти се пробват да щурмуват киносалона, в който се прожектира филмът. По-късно Хитлер афишира притежаването на книгата за закононарушение, като изисква всички копия да бъдат предадени за заличаване.

Самият Ремарк съумява да избяга от Германия, само че по-малката му сестра няма подобен шанс: Елфриде Шолц е задържана и съдена, а през декември 1943 година е обезглавена. Твърди се, че съдията на процеса е настоял тя да „ пострада за брат си “.

Преди шведският ботаник Карл Линей да разгласява през 1753 година своя указател за растенията „ Species Plantarum “, не е съществувала публична система за именуването им, както и на животните. Което е било проблем, като се има поради какъв брой доста типове са били въведени в западната просвета през предходните няколко века. Повечето откриватели са употребявали полиноминална система, при която всеки организъм е получавал дълго описателно име. Освен че са тромави, тези имена нямат типов формат и постоянно са мощно субективни, тъй че един тип може да е бил прочут по няколко разнообразни метода. Хората са давали имена като Solanum caule inermi herbaceo, foliis pinnatis incises („ соланум с безпрепятствено стъбълце, което е тревисто и има назъбени перести листа “, в случай че сте малко обратно с латинския) и са се надявали, че някой ще разбере, че става дума за домат.

Със „ Species Plantarum “ Линей демонстрира на света опция: биномната номенклатура, която дава на всяко от 6000-те растения, изброени в книгата, двусрично име, определящо го по жанр и тип (доматът да вземем за пример е наименуван Solanum lycopersicum). Биномната номенклатура бързо е възприета от цялата научна общественост и повече от 250 години по-късно ние към момента я използваме. Заедно с другия основен труд на Линей, „ Systema Naturae “, „ Species Plantarum “ обезпечава основата на научната подредба, утвърждавайки шведският ботаник като „ татко на таксономията “.

Книгата „ Защита на правата на дамата “ е общопризната като първия необятно публикуван феминистки текст. Идеите на Мери Уолстънкрафт от 1792 година – че дамите имат същите умствени качества и благоприятни условия като мъжете и затова заслужават същите права – са напряко революционни в Англия от края на XVIII век, където омъжената жена постоянно е считана за просто допълнение на брачна половинка си. В своята визионерска (и постоянно изпепеляваща) дискусия авторката твърди, че девойките би трябвало да се образоват дружно с момчетата в национална учебна система, че дамите би трябвало да получават същото възнаграждение като мъжете и да могат да гласоподават като тях.

Когато е оповестена за първи път, книгата не провокира доста неспокойствие. Повечето модерни критици са или податливи на концепциите, или са ги пренебрегвали. Промяна, за която моли, наподобява ще отнеме време. От другата страна на Атлантическия океан обаче „ Защитата “ въодушевява Елизабет Кейди Стантън и Лукреция Мот да провеждат Конвенцията в Сенека Фолс през 1848 година, която постоянно се счита за насочна точка на първата вълна на феминизма в Съединени американски щати. Сюзън Б. Антъни, която държи портрет на Уолстънкрафт, окачен на стена в дома си, се дефинира като „ огромна почитателка на този най-ранен труд за равни права на дамата “ и разгласява „ Защитата “ в своя седмичен феминистки вестник „ The Revolution “.

През 1910 година немския полиглот Алфред Вегенер получава за Коледа атлас от собствен другар. Докато го преглежда – както мнозина преди и след него – той е изумен какъв брой си съответстват крайбрежията на Южна Америка и Африка, изключително когато съпоставя континенталните шелфове. Вегенер оставя тази мисъл настрани до идната година, когато попада на публикация, в която в детайли се разказва палеонтологичната връзка сред двата континента. По това време други учени изясняват това с теорията, че континентите в миналото са били свързани със сухоземни мостове, които по-късно са потънали на океанското дъно. Вегенер обаче не е удовлетворен от тази доктрина и в книгата си „ Произход на континентите и океаните “ от 1915 година изрича нова смела концепция: Континентите, които познаваме през днешния ден, в миналото са били част от един суперконтинент, който по-късно той назовава „ Пангея “.

С течение на хилядолетия, допуска Вегенер, този континент се разпада на все по-малки елементи, до момента в който не са останали седемте континента. Идеите му за какво и по какъв начин се е случило това обаче не са толкоз безапелационни: той допуска, че те или са били разхвърляни (макар и бавно) от въртенето на Земята, или от приливните сили. И в двата случая е съвсем сигурен, че просто са се промушили през кората на планетата, до момента в който стигнат до мястото, където са в този момент. Научната общественост не е уверена и Вегенер е необятно подигран.

С течение на времето обаче нещата се трансформират. През 60-те години на ХХ век спорната му доктрина за континенталния дрейф се трансформира в тектоника на плочите, която Калифорнийският академични музей по палеонтология разказва като „ една от най-важните и широкообхватни геоложки теории на всички времена “. Научната гражданска война, провокирана от книга на Вегенер, трагично трансформира разбирането ни за планетата, като има последствия и за геологията, климатологията, еволюцията, както и други области.

__________

** Джингоизмът е националистически мироглед, който поддържа нападателната външна политика.