Сърбаме му попарата
Продължаваме да сме на дъното в Европейския съюз по Брутен вътрешен артикул (БВП). Данните на " Евростат " демонстрират, че Брутният вътрешен продукт, изразен в стандарт на покупателна дарба, у нас е най-нисък в общността за предходната година. Даже сме толкоз зле, че Брутният вътрешен продукт на глава от популацията е 45% под междинното равнище за Европейски Съюз, несъмнено на 100 пункта. Казано с думи елементарни - на половина по-зле сме от междинните за Европейски Съюз стопански резултати и покупателни благоприятни условия. За съпоставяне - Люксембург е на върха с 277% по отношение на междинното равнище в Евросъюза.
Данните, за жалост, не са изненадващи. От десетилетия даже се подреждаме измежду най-скромните по този индикатор. Икономика обаче не се подвига на крайници с магическа пръчка и на настоящето държавно управление няма да му е елементарно с наследството, което получи. Години наред стопанството ни безусловно бе задушавано от " мъдрата " държавна политика на Бойко Борисов, който се хвалеше по какъв начин откривал " цех след цех ". Данните за непознатите вложения обаче опровергаваха неговите бодряшки излияния. За едно десетилетие - от 2007 година до 2017 година, директните задгранични вложения се сринаха тотално - от 17,7 милиарда лева през 2007 година на 1,8 милиарда лева през 2017 година Следващите години също не бяха розови със спадове от по 50, 60 и повече %.
Парите от емигрантите ни, и то единствено тези, които действително можеха да бъдат регистрирани, надхвърляха непознатите инвестиции. Това обаче беше допреди КОВИД-кризата. После и те секнаха.
Родните вложения също бяха скромни поради напъните на властта да гази бизнеса, а значително компании започнаха да се изтеглят от България. Бизнесът години наред се оплакваше от безумната административна тежест и ужасяващата корупция при публичните поръчки. Икономиката ни в действителност се движеше, въпреки и непретенциозно, само от европарите, до които се добираха нормално околните до властта.
Та, казано простичко, сърбаме една попара, дето Борисов ни я надроби. Нищо, че в този момент се самопровъзгласява за най-големия труженик за богатството на хората, бизнеса, че и демокрацията в страната.
източник: в. дума/Мая Йовановска
Данните, за жалост, не са изненадващи. От десетилетия даже се подреждаме измежду най-скромните по този индикатор. Икономика обаче не се подвига на крайници с магическа пръчка и на настоящето държавно управление няма да му е елементарно с наследството, което получи. Години наред стопанството ни безусловно бе задушавано от " мъдрата " държавна политика на Бойко Борисов, който се хвалеше по какъв начин откривал " цех след цех ". Данните за непознатите вложения обаче опровергаваха неговите бодряшки излияния. За едно десетилетие - от 2007 година до 2017 година, директните задгранични вложения се сринаха тотално - от 17,7 милиарда лева през 2007 година на 1,8 милиарда лева през 2017 година Следващите години също не бяха розови със спадове от по 50, 60 и повече %.
Парите от емигрантите ни, и то единствено тези, които действително можеха да бъдат регистрирани, надхвърляха непознатите инвестиции. Това обаче беше допреди КОВИД-кризата. После и те секнаха.
Родните вложения също бяха скромни поради напъните на властта да гази бизнеса, а значително компании започнаха да се изтеглят от България. Бизнесът години наред се оплакваше от безумната административна тежест и ужасяващата корупция при публичните поръчки. Икономиката ни в действителност се движеше, въпреки и непретенциозно, само от европарите, до които се добираха нормално околните до властта.
Та, казано простичко, сърбаме една попара, дето Борисов ни я надроби. Нищо, че в този момент се самопровъзгласява за най-големия труженик за богатството на хората, бизнеса, че и демокрацията в страната.
източник: в. дума/Мая Йовановска
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ