2. Най-важните процеси в българската икономика през 2017 г.
Продължавам тематиката за значимите процеси и събития през 2017 година в България. Тук ще се концентрирам върху средата за бизнес и динамичността на съществени макроикономически индикатори като БВП (БВП), вложения, експорт и импорт.
През годината външното търсене от Европейския съюз (ЕС) и другите значими сътрудници се усили. Икономически напредък беше регистриран във всички страни от Европейски Съюз, което повлия положително върху икономическата интензивност в България по линия най-много на търговията, защото локалните предприятия към този момент са част от веригата на доставки в индустриалния развой на огромни машиностроителни компании.
Състоянието
на средата
за бизнес
Според класацията на Световната банка (СБ) за изискванията за правене на бизнес в България от микроикономическа вероятност тя се подрежда на 50-то място от общо 190 страни. По този метод тя изостава с 11 места по отношение на класирането си от миналата година. Така тя леко се отдалечава от водещите стопански системи, защото те означават прогрес, до момента в който тук обстановката на процедура не се трансформира.
Според данните в настоящия отчет може да се одобри, че преимуществата на средата за бизнес в България са свързани с минималните спънки пред интернационалната търговия (21-во място), като разликите с най-хубавите практики по света са минимални. Защитата на миноритарните вложители е друга област, в която България е измежду най-високо класираните (24-то място), само че тук тя е надалеч от най-хубавите практики. Според изискванията за пускане на бизнес страната е в средата на класацията (95-то място), само че в действителност е покрай водещите в тази област страни.
Най-лошо е представянето съгласно индикатора достъп до електричество, където България е на 141-во място и е най-далеч от най-хубавите практики. Въпреки позициите измежду първите 50 страни в класацията, проблематични са също области като процедурите при неплатежоспособност и използването на договорите. Получаването на разрешителни за градеж в България също съставлява нескончаем и безценен развой.
Според отчета на СБ, през 2017 година в България е направенареформа, ориентирана към повишение на надеждността на електроснабдяването. Въведена е система за автоматизиран енергиен мениджмънт, която да се употребява за мониторинг на спиранията и по-бързо възобновяване на зареждането. Това обаче не е задоволително страната да усъвършенства представянето си по индикатора, обвързван с електричеството. Все отново през последната година СБ не регистрира промени, които затрудняват в допълнение правенето на бизнес.
Растежът
на Брутният вътрешен продукт
През първите три тримесечия на 2017 година се осъществя съвсем постоянен действителен напредък на Брутният вътрешен продукт на годишна база в интервала сред 3,6% и 3,9%. По този метод темпът се резервира релативно непрекъснат през последните две години. Източниците на растежа обаче са разнообразни както от страна на търсенето, по този начин и от страна на предлагането.
Основният фактор за растежа през 2017 година е вътрешното търсене, като максимален е приносът на крайното ползване, най-много самостоятелното, до момента в който този на вложенията е доста по-малък. От друга страна външният бранш има негативен принос, като темпът на напредък на вноса надвишава този на износа. За съпоставяне, през 2016 година потреблението и външният бранш са със подобен позитивен принос, до момента в който вложенията спадат в действително изражение.
От страна на предлагането също се следят промени в източниците на напредък. През първите 9 месеца на 2017 година брутната добавена стойност (БДС) нараства най-бързо при интервенциите с недвижими парцели (7,9%), строителството (6,9%) и държавното ръководство (6,7%). Спад на добавената стойност се записва при осведомителните и информационните технологии (-4%) и селското стопанство (-0,9%). За съпоставяне, през 2016 година осведомителните и информационните технологии (ИКТ) са водещи по напредък (16,7%), следвани от финансовите и застрахователните действия (7,4%), преработващата индустрия (5,9%) и интервенциите с недвижими парцели (5,7%). Тогава се отбелязва спад в строителството (-5,8%), държавното ръководство (-3,1%) и културата, спорта и развлеченията (-1,7%).
Причините за забавянето на растежа в преработващата индустрия и ИКТ бранша могат да се търсят в несъответствията на пазара на труда. Търсенето на добре готови служащи и чиновници надвишава предлагането, което покачва цената на труда и лимитира капацитета за развиване.Образователната система не обезпечава задоволително фрагменти с инженерен профил, а също така, макар упованията за възнаграждение над междинното, няма мощен интерес измежду младежите към тези специалности заради условията за умения в региона на точните науки. По този метод не може да се обезпечи резистентен напредък на стопанската система.
Възстановяването на вложенията
От началото на 2017 година стартира процесът на възобновяване размера на вложенията в действително изражение след спада им от 6,6% през миналата година. Той беше резултат най-много от намаленото асимилиране на европейските средства. То докара до спад на финансовите разноски в държавния бюджет с над 3 милиарда лева през 2016 година по отношение на 2015 година Освен това е регистриран мощен спад на потока от директни задгранични инвестиции(ПЧИ), чийто размер е едвам 660 млн. евро при 2,48 милиарда евро през 2015 година По този метод източникът на финансиране на вложенията бяха локалните спестявания.
През 2017 година главно въздействие има резултатът на ниската база. Предварителните данни за първите 10 месеца на годината демонстрират, че потокът от ПЧИ доближава 855,5 млн. евро, т.е. при оставащи 2 месеца те към този момент са надвишили резултата от 2015 година Капиталовите разноски в държавния бюджет към ноември 2017 година са в размер 2 милиарда лева, като леко изостават от тези за съответния интервал на 2016 година (2,06 милиарда лева.). Вероятно цената им към края на годината е близка до тази от 2016 година Следователно предстоящият позитивен действителен напредък на вложенията, измерени посредством брутообразуването на главен капитал, още веднъж е генериран от частния бранш.
Според данните на Национален статистически институт през 2017 година през първите 9 месеца на 2017 година по отношение на съответния интервал на 2016 година най-бързо порастват разноските за придобиване на дълготрайни материални активи в икономическите действия недвижими парцели (42,2%) и селско стопанство (26,1%), до момента в който отрицателна смяна е записана при ИКТ (-23,7%), държавно ръководство (-20,7%) и финансови и застрахователни действия (-19,5%).
Растежът на вложенията през 2017 година обаче няма да бъде задоволителен, тъй че размерът им да доближи този от 2015 година Очакванията са това да се случи през 2018 г.Важно значение в тази ситуация има средата за бизнес. Докато на макрониво обстановката наподобява допустима, то от микроикономическа вероятност липсват промени, които да улесняват правенето на бизнес. Въпреки честите промени в нормативната уредба тя като цяло не става по-благоприятна и това е очевидно в данните за капиталовата интензивност в страната.
Развитието на външния бранш
През 2017 година продължава наклонността за разширение на външния бранш на стопанската система. През първите 11 месеца на годината износът на артикули и услуги възлиза на 31 милиарда евро, до момента в който през съответния интервал на миналата година е 28,2 милиарда евро. Следователно темпът на напредък е 10,1% в номинално изражение. Износът на артикули е 23,8 милиарда евро и се покачва с 12,9%, до момента в който износът на услуги е 7.2 милиарда евро и бележи напредък от 1,7%.
През интервала януари-ноември 2017 година вносът на артикули и услуги доближава 29,6 милиарда евро, като регистриратемп на повишаване от 14,1% в номинално изражение. Вносът на артикули е 25,4 милиарда евро и се покачва с 15,8%, до момента в който вносът на услуги е 4,3 милиарда евро и нараства с 4,7%. По този метод общото салдо по външната търговия със артикули и услуги доближава 1,4 милиарда евро като се свива с 36,7%. Това значи, че приносът на външния бранш за растежа на Брутният вътрешен продукт през 2017 година е негативен.
Като цяло темпът на напредък на вноса изпреварва този на износа, защото вътрешното търсене се уголемява по-бързо в релативно изражение по отношение на външното. Очакваната по-висока инфлация през идващите месеци заради увеличените индустриални разноски в следствие от нарасналите цени на електрическата енергия и водоснабдяването, както и на работните заплати обаче би могла да утежни конкурентоспособността и представянето на експортно насочените браншове.
Бавната
конвергенция
Посочените процеси, настоящи през 2017 година, въздействат върху скоростта на доближаване на българската стопанска система към тази на Европейски Съюз. Така през 2017 година нивото на цените и покупателната дарба в страната са към 50% от междинните за Европейски Съюз. Целта на държавното управление за влизане в еврозоната е обвързвана с осъществяването както на критериите за номинална конвергенция (за непоклатимост на валутния курс, на цените, на лихвените проценти и за резистентност на обществените финанси), по този начин и на неофициалното условие за покупателна дарба от към 70% от междинната за Европейски Съюз. При актуалните темпове на догонване осъществяването на този аршин наподобява към момента мъчно постижимо в обозримо бъдеще. Липсата на подготвеност във връзка с действителната конвергенция може да сложи под подозрение устойчивостта при осъществяването на критериите за номинална конвергенция.
През годината външното търсене от Европейския съюз (ЕС) и другите значими сътрудници се усили. Икономически напредък беше регистриран във всички страни от Европейски Съюз, което повлия положително върху икономическата интензивност в България по линия най-много на търговията, защото локалните предприятия към този момент са част от веригата на доставки в индустриалния развой на огромни машиностроителни компании.
Състоянието
на средата
за бизнес
Според класацията на Световната банка (СБ) за изискванията за правене на бизнес в България от микроикономическа вероятност тя се подрежда на 50-то място от общо 190 страни. По този метод тя изостава с 11 места по отношение на класирането си от миналата година. Така тя леко се отдалечава от водещите стопански системи, защото те означават прогрес, до момента в който тук обстановката на процедура не се трансформира.
Според данните в настоящия отчет може да се одобри, че преимуществата на средата за бизнес в България са свързани с минималните спънки пред интернационалната търговия (21-во място), като разликите с най-хубавите практики по света са минимални. Защитата на миноритарните вложители е друга област, в която България е измежду най-високо класираните (24-то място), само че тук тя е надалеч от най-хубавите практики. Според изискванията за пускане на бизнес страната е в средата на класацията (95-то място), само че в действителност е покрай водещите в тази област страни.
Най-лошо е представянето съгласно индикатора достъп до електричество, където България е на 141-во място и е най-далеч от най-хубавите практики. Въпреки позициите измежду първите 50 страни в класацията, проблематични са също области като процедурите при неплатежоспособност и използването на договорите. Получаването на разрешителни за градеж в България също съставлява нескончаем и безценен развой.
Според отчета на СБ, през 2017 година в България е направенареформа, ориентирана към повишение на надеждността на електроснабдяването. Въведена е система за автоматизиран енергиен мениджмънт, която да се употребява за мониторинг на спиранията и по-бързо възобновяване на зареждането. Това обаче не е задоволително страната да усъвършенства представянето си по индикатора, обвързван с електричеството. Все отново през последната година СБ не регистрира промени, които затрудняват в допълнение правенето на бизнес.
Растежът
на Брутният вътрешен продукт
През първите три тримесечия на 2017 година се осъществя съвсем постоянен действителен напредък на Брутният вътрешен продукт на годишна база в интервала сред 3,6% и 3,9%. По този метод темпът се резервира релативно непрекъснат през последните две години. Източниците на растежа обаче са разнообразни както от страна на търсенето, по този начин и от страна на предлагането.
Основният фактор за растежа през 2017 година е вътрешното търсене, като максимален е приносът на крайното ползване, най-много самостоятелното, до момента в който този на вложенията е доста по-малък. От друга страна външният бранш има негативен принос, като темпът на напредък на вноса надвишава този на износа. За съпоставяне, през 2016 година потреблението и външният бранш са със подобен позитивен принос, до момента в който вложенията спадат в действително изражение.
От страна на предлагането също се следят промени в източниците на напредък. През първите 9 месеца на 2017 година брутната добавена стойност (БДС) нараства най-бързо при интервенциите с недвижими парцели (7,9%), строителството (6,9%) и държавното ръководство (6,7%). Спад на добавената стойност се записва при осведомителните и информационните технологии (-4%) и селското стопанство (-0,9%). За съпоставяне, през 2016 година осведомителните и информационните технологии (ИКТ) са водещи по напредък (16,7%), следвани от финансовите и застрахователните действия (7,4%), преработващата индустрия (5,9%) и интервенциите с недвижими парцели (5,7%). Тогава се отбелязва спад в строителството (-5,8%), държавното ръководство (-3,1%) и културата, спорта и развлеченията (-1,7%).
Причините за забавянето на растежа в преработващата индустрия и ИКТ бранша могат да се търсят в несъответствията на пазара на труда. Търсенето на добре готови служащи и чиновници надвишава предлагането, което покачва цената на труда и лимитира капацитета за развиване.Образователната система не обезпечава задоволително фрагменти с инженерен профил, а също така, макар упованията за възнаграждение над междинното, няма мощен интерес измежду младежите към тези специалности заради условията за умения в региона на точните науки. По този метод не може да се обезпечи резистентен напредък на стопанската система.
Възстановяването на вложенията
От началото на 2017 година стартира процесът на възобновяване размера на вложенията в действително изражение след спада им от 6,6% през миналата година. Той беше резултат най-много от намаленото асимилиране на европейските средства. То докара до спад на финансовите разноски в държавния бюджет с над 3 милиарда лева през 2016 година по отношение на 2015 година Освен това е регистриран мощен спад на потока от директни задгранични инвестиции(ПЧИ), чийто размер е едвам 660 млн. евро при 2,48 милиарда евро през 2015 година По този метод източникът на финансиране на вложенията бяха локалните спестявания.
През 2017 година главно въздействие има резултатът на ниската база. Предварителните данни за първите 10 месеца на годината демонстрират, че потокът от ПЧИ доближава 855,5 млн. евро, т.е. при оставащи 2 месеца те към този момент са надвишили резултата от 2015 година Капиталовите разноски в държавния бюджет към ноември 2017 година са в размер 2 милиарда лева, като леко изостават от тези за съответния интервал на 2016 година (2,06 милиарда лева.). Вероятно цената им към края на годината е близка до тази от 2016 година Следователно предстоящият позитивен действителен напредък на вложенията, измерени посредством брутообразуването на главен капитал, още веднъж е генериран от частния бранш.
Според данните на Национален статистически институт през 2017 година през първите 9 месеца на 2017 година по отношение на съответния интервал на 2016 година най-бързо порастват разноските за придобиване на дълготрайни материални активи в икономическите действия недвижими парцели (42,2%) и селско стопанство (26,1%), до момента в който отрицателна смяна е записана при ИКТ (-23,7%), държавно ръководство (-20,7%) и финансови и застрахователни действия (-19,5%).
Растежът на вложенията през 2017 година обаче няма да бъде задоволителен, тъй че размерът им да доближи този от 2015 година Очакванията са това да се случи през 2018 г.Важно значение в тази ситуация има средата за бизнес. Докато на макрониво обстановката наподобява допустима, то от микроикономическа вероятност липсват промени, които да улесняват правенето на бизнес. Въпреки честите промени в нормативната уредба тя като цяло не става по-благоприятна и това е очевидно в данните за капиталовата интензивност в страната.
Развитието на външния бранш
През 2017 година продължава наклонността за разширение на външния бранш на стопанската система. През първите 11 месеца на годината износът на артикули и услуги възлиза на 31 милиарда евро, до момента в който през съответния интервал на миналата година е 28,2 милиарда евро. Следователно темпът на напредък е 10,1% в номинално изражение. Износът на артикули е 23,8 милиарда евро и се покачва с 12,9%, до момента в който износът на услуги е 7.2 милиарда евро и бележи напредък от 1,7%.
През интервала януари-ноември 2017 година вносът на артикули и услуги доближава 29,6 милиарда евро, като регистриратемп на повишаване от 14,1% в номинално изражение. Вносът на артикули е 25,4 милиарда евро и се покачва с 15,8%, до момента в който вносът на услуги е 4,3 милиарда евро и нараства с 4,7%. По този метод общото салдо по външната търговия със артикули и услуги доближава 1,4 милиарда евро като се свива с 36,7%. Това значи, че приносът на външния бранш за растежа на Брутният вътрешен продукт през 2017 година е негативен.
Като цяло темпът на напредък на вноса изпреварва този на износа, защото вътрешното търсене се уголемява по-бързо в релативно изражение по отношение на външното. Очакваната по-висока инфлация през идващите месеци заради увеличените индустриални разноски в следствие от нарасналите цени на електрическата енергия и водоснабдяването, както и на работните заплати обаче би могла да утежни конкурентоспособността и представянето на експортно насочените браншове.
Бавната
конвергенция
Посочените процеси, настоящи през 2017 година, въздействат върху скоростта на доближаване на българската стопанска система към тази на Европейски Съюз. Така през 2017 година нивото на цените и покупателната дарба в страната са към 50% от междинните за Европейски Съюз. Целта на държавното управление за влизане в еврозоната е обвързвана с осъществяването както на критериите за номинална конвергенция (за непоклатимост на валутния курс, на цените, на лихвените проценти и за резистентност на обществените финанси), по този начин и на неофициалното условие за покупателна дарба от към 70% от междинната за Европейски Съюз. При актуалните темпове на догонване осъществяването на този аршин наподобява към момента мъчно постижимо в обозримо бъдеще. Липсата на подготвеност във връзка с действителната конвергенция може да сложи под подозрение устойчивостта при осъществяването на критериите за номинална конвергенция.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ