Продължавам да твърдя, че присъственото обучение е най-доброто и че

Продължавам да настоявам, че присъственото образование е най-хубавото и че учебните заведения не би трябвало да се затварят първи и би трябвало да се работи локално. Това разяснява министърът на образованието Красимир Вълчев на обичайния брифинг за разпространяването на ковид в четвъртък, когато влиза в действие новата заповед на здравния министър, с която учениците от 8 до 12 клас минават на отдалечено образование. Вълчев съобщи, че е споделил тези свои възгледи със здравния министър, само че е реалност, че обстановката с ковид се усложнява и е въпрос на баланс какви ограничения ще се вкарат. По думите му в този момент може и да наподобява, че затварянето на учебните заведения е с минимален социално-икономически резултат, само че в дълготраен проект рискуваме съществени последствия.

Той още веднъж сподели, че образованието в електронна среда не би трябвало да се възвеличава, защото при него има дефицити със социализацията, има психическа отмалялост и има дефицити даже при ефикасния учебен развой.

Вълчев продължава да пази тезата, че не би трябвало да се затварят учебните заведения във всички области, а единствено там, където има проблем. " Локалният метод е по-добър. Ако можем да затворим не 38 % от системата, колкото сега сме " затворили " условно, тъй като тя е минала на образование в електронна среда от разстояние, а да затворим 18 или 28 % ", разяснява просветителният министър.

Той счита, че " учебните заведения би трябвало да се затварят последни или в случай че не последни, то най-малко не първи ", каквото решение през вчерашния ден са взели Франция и Германия. " Защото там има условен политически консенсус, че учебните заведения би трябвало да затворят последни. Най-лесно е да затворим учебните заведения и да жертваме правото на обучение, тъй като няма днешна, забележима икономическа загуба. Няма или съвсем няма стопански ползи. 1% са частните учебни заведения, само че би трябвало да знаем, че рискуваме дълготрайните социално-икономически загуби да бъдат по-големи в сравнение с в други браншове ", разяснява Вълчев.

" Дали учебните заведения са най-епидемичната среда? Данните сега по-скоро споделят: " не ", добави той. Вълчев заяви, че при учителите инфектираните подхождат на междинното равнище в други професионални групи. При учениците е 8 пъти по-малък делът на засегнатите. " Това не значи, че не са в епидемиологична среда, не спомагат за разрастването на епидемията, защото са в многочасово, многочислено взаимоотношение. Но такива са и огромните предприятия и доста други организации. В този ред на мисли поражда въпросът кое ни е по-важно ", разяснява Вълчев.